Общ преглед

Очаква се продължителната значителна геополитическа и свързана с политиките несигурност да възпира икономическия растеж в еврозоната и да забавя очакваното възстановяване. Това се дължи на малко по-слаб от предвиденото растеж в края на 2024 г. Несигурността, свързана както с вътрешни, така и с търговски политики, е висока. Макар базовата прогноза да включва единствено последиците от нови мита върху търговията между САЩ и Китай, се допуска, че отрицателното въздействие от несигурността във връзка с възможни други промени в търговските политики в глобален мащаб, особено спрямо Европейския съюз, влияе неблагоприятно на износа и инвестициите на еврозоната. В съчетание с непреодолените трудности на еврозоната, свързани с конкурентоспособността, това се очаква да доведе до по-нататъшно свиване на пазарния дял на нейния износ. Въпреки тези неблагоприятни фактори се запазват условията за ново засилване на растежа на БВП в еврозоната в рамките на прогнозния период. Очаква се нарастването на реалните заплати и заетостта на фона на силен, макар и отбелязващ охлаждане, пазар на труда да допринесе за възстановяване, при което основен двигател на растежа ще продължи да бъде потреблението. Вътрешното търсене би трябвало да бъде подкрепено и от разхлабване на условията за финансиране в съответствие с пазарните очаквания за бъдещото развитие на лихвените проценти. Би трябвало пазарът на труда да остане устойчив, а равнището на безработица да бъде на средно равнище от 6,3% през 2025 г. и да спадне до 6,2% през 2027 г. С постепенното отзвучаване на някои циклични фактори, които неотдавна доведоха до спад на производителността, през прогнозния период се очаква тя да се повиши, макар че все още има структурни предизвикателства. Като цяло се предвижда средният годишен прираст на реалния БВП да бъде 0,9% през 2025 г. и да се засили до 1,2% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2024 г. перспективата за растежа на БВП е ревизирана надолу с 0,2 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г., но остава непроменена за 2027 г. По-слабата перспектива се дължи главно на ревизирани надолу стойности на износа и, в по-малка степен, на инвестициите. Тя отразява по-силно от допусканото преди въздействие на несигурността, както и очакванията, че свързаните с конкурентоспособността трудности вероятно ще се запазят по-дълго.^[1]

Общата ХИПЦ инфлация се увеличи през последните месеци, но се очаква да отслабне леко през 2025 г., преди да намалее и да варира около целевото равнище от 2,0% от първото тримесечие на 2026 г. В началото на прогнозния период се очаква възходящи базови ефекти в енергийния компонент и по-висока инфлация на цените на храните като цяло да неутрализират низходящото въздействие от спада на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Поскъпването на енергийните суровини в края на годината ще се пренесе върху годишния темп на изменение на цените на енергоносителите през 2025 г. Въпреки че се допуска, че цените на петрола и природния газ ще намаляват в съответствие с цените на фючърсите, енергийната инфлация вероятно ще продължи да отчита положителни стойности, макар и под средните в ретроспективен план, през целия прогнозен период. Смята се, че през 2027 г. тя ще се увеличи вследствие на въвеждането на нови мерки за смекчаване на последствията от изменението на климата. Прогнозира се инфлацията на храните да се повишава до средата на 2025 г., главно поради неотдавнашното силно увеличение на цените на хранителните суровини, а след това да спадне до средно 2,2% през 2027 г. Според очакванията ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще започне да намалява в началото на 2025 г. с отшумяването на последиците от настъпващото със забавяне преразглеждане на цените, отслабването на натиска от страна на заплатите и продължаващото въздействие от предходното затягане на паричната политика върху потребителските цени. Предвижда се спадът на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде обусловен най-вече от намаляване на инфлацията в сектора на услугите, която засега е доста упорита. Като цяло се очаква ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да намалее от 2,2% през 2025 г. до 1,9% през 2027 г. С отслабването на натиска от мерките за компенсиране на инфлацията растежът на заплатите би трябвало да продължи да следва низходяща тенденция от сегашните все още високи равнища. В съчетание с очакваното възстановяване на растежа на производителността се предвижда това да доведе до значително по-бавно нарастване на разходите за труд на единица продукция. Следователно се прогнозира вътрешният ценови натиск да продължи да отслабва, а нормите на печалба да се възстановят през прогнозния период. Очаква се външният ценови натиск, който намира отражение в цените на вноса, да остане умерен, ако се приеме, че политиката на ЕС за търговските мита не се промени. В сравнение с прогнозите от декември 2024 г. перспективите за общата ХИПЦ инфлация са ревизирани нагоре с 0,2 процентни пункта за 2025 г. поради допускания за по-високи цени на енергийните суровини и поевтиняване на еврото, а за 2027 г. са ревизирани незначително надолу предвид малко по-слабите перспективи за енергийния компонент в края на прогнозния период.

Изявленията за търговските и фискалните политики след приключването на тези прогнози засилват несигурността относно перспективите за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната.