Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Годината в кратък обзор

** Трябва да се има предвид, че тези бележки се отнасят за дейността на ЕЦБ през 2021 г. и са завършени преди руската инвазия в Украйна. ЕЦБ е готова да предприеме всички необходими действия, за да опази финансовата стабилност и да изпълни мандата си за осигуряване на ценова стабилност. **

2021 г. беше годината, през която еврозоната пое по-уверено по пътя на възстановяването след извънредното положение, свързано с пандемията. Икономиката отбеляза силен подем, с прираст на реалния БВП от 5,3%, макар че растежът се забави в края на годината поради вълната от варианта „омикрон“ на короновируса (COVID-19), която наложи въвеждане на нови ограничения. Възстановяването се отрази силно положително и на трудовия пазар – към края на годината безработицата спадна до рекордно ниска стойност.

То обаче беше белязано от препятствия в хода на бързото отваряне на икономиката. Въпреки че 2021 г. започна с много ниска инфлация в еврозоната, ограничения в предлагането, предизвикани от пандемията, оживление в търсенето в световен план и силно поскъпване на енергията доведоха до рязко покачване на инфлацията. През 2021 г. годишната обща инфлация беше средно 2,6% спрямо 0,3% през 2020 г.

През изминалата година ЕЦБ завърши прегледа на своята стратегия по паричната политика. Така стратегията беше актуализирана с оглед на новите предизвикателства и беше създадено своеобразно ръководство за подхода към настоящото сложно положение. Управителният съвет прие инфлационна цел от 2% в средносрочен план, която е ясна и разбираема. Целта е симетрична – отклоненията от нея и в двете посоки са еднакво нежелателни. Освен това тя е стабилна, тъй като беше приета от целия Управителен съвет.

Управителният съвет постигна съгласие и относно начина, по който ЕЦБ ще поддържа стремежа си към симетрия. По-специално, когато икономиката се доближава до ефективната долна граница на основните лихвени проценти, това изисква особено решителни или продължителни мерки от страна на паричната политика, за да се избегне трайно отрицателно отклонение от инфлационната цел. Тази нова стратегия беше отразена в нашия рекалибриран ориентир за лихвените проценти и определи насоката на мерките на политиката в отговор на развитието на икономиката през второто полугодие.

Докато възстановяването беше несигурно и инфлацията – слаба, ние осигурявахме значителна подкрепа от страна на паричната политика, за да я върнем по-близо до целевото ни равнище. Когато инфлацията започна да расте, проявихме търпение и не отстъпихме от курса на политиката си, за да избегнем преждевременно затягане в отговор на сътресения от страна на предлагането. Коригирахме темпа на нетните покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), в съответствие с променящата се перспектива и нашата оценка на условията за финансиране.

Към декември Управителният съвет прецени, че напредъкът в икономическото възстановяване и към средносрочната ни инфлационна цел позволява поетапно намаляване на темпа на покупките на активи през следващите тримесечия. Той обяви, че нетните покупки на активи по PEPP ще приключат през март 2022 г. и че останалите програми за закупуване на активи постепенно ще бъдат съкратени.

Като част от прегледа на стратегията ЕЦБ публикува и амбициозен план за действие в областта на изменението на климата заедно с подробна пътна карта за включването на съображения от тази област в рамката на паричната политика. Това включва усилия за по-пълно отчитане на последиците от изменящия се климат в нашето макроикономическо моделиране в допълнение към разработването на нови показатели за анализите на свързаните с климата рискове. Центърът за изменението на климата в ЕЦБ, открит през 2021 г., ще играе важна роля в координирането на дейностите на банката в тази област. А настоящият Годишен доклад съдържа отделна глава с подробна информация за дейностите и инициативите на ЕЦБ във връзка с устойчивостта.

ЕЦБ въведе някои важни промени и в комуникацията си. През юли Управителният съвет въведе нов модел на своето изявление за паричната политика, с което решенията по паричната политика се съобщават по по-достъпен начин. Новото изявление се допълва от визуална версия, предназначена за широката общественост и озаглавена „Най-важното от нашето изявление за паричната политика“. В нея решенията на ЕЦБ са обяснени с прости думи и понятни илюстрации на всички официални езици на ЕС.

Еврото се радва на силна подкрепа: 79% от участниците от еврозоната в проучване на Евробарометър, проведено през юни и юли 2021 г., гласуват доверие на единната валута. То обаче трябва да бъде жизнеспособно в цифровата епоха. Затова през 2021 г. Управителният съвет даде ход на 24-месечен изследователски етап на проект за възможно въвеждане на цифрово евро. Същевременно парите в брой ще запазят важната си роля в живота на гражданите. През декември ЕЦБ обяви плановете си за нов дизайн на бъдещите евробанкноти, в чието разработване принос ще имат и гражданите. Очаква се окончателния дизайн да бъде избран през 2024 г.

И така, еврото ще претърпи промени през следващите години. Едно нещо обаче ще остане непоклатимо – ангажиментът на ЕЦБ към единната валута и ценовата стабилност.

Франкфурт на Майн, април 2022 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

1 Укрепване на икономическите перспективи, които все още са белязани от развитието на пандемията

През 2021 г. световната икономика отбеляза значително възстановяване, най-вече поради отварянето на икономиките на фона на по-бързите темпове на ваксинация срещу COVID-19 и силните и навременни мерки за подкрепа. В развитите икономики и в икономиките с нововъзникващи пазари обаче възстановяването беше донякъде неравномерно. Инфлацията се повиши в световен мащаб, отразявайки главно рязкото поскъпване на енергийните стоки и търсене, изпреварващо предлагането в някои сектори предвид неблагоприятните фактори, породени от пандемията, както и други затруднения, свързани с доставките и транспорта. В еврозоната реалният БВП отбеляза силен растеж през 2021 г. след най-големия спад, регистриран през предишната година. Възстановяването, довело до подобряване на пазарите на труда, бе подпомогнато от своевременни и решителни мерки по паричната и фискалната политика. Въпреки това икономическата несигурност през годината остана повишена, а разликата между двата най-големи сектора – промишлеността и услугите, беше ясно изразена. В началото на годината растежът беше засегнат от карантинните мерки и ограниченията за пътуване, които се отразиха неблагоприятно върху предлагането и търсенето на услуги. По-късно, след извънредно силното възстановяване на търсенето в световен мащаб появата на трудности в предлагането и по-високите енергийни разходи ограничиха производството в промишлеността. Инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), рязко нарасна до 2,6% през 2021 г. спрямо 0,3% през 2020 г. През първите няколко месеца тя остана на ниски равнища, след което през годината се ускоряваше, като през декември достигна 5,0%. Скокът в цените се дължеше в голяма степен на рязкото и всеобхватно поскъпване на енергийните стоки, диспропорциите между търсенето и предлагането след отварянето на икономиките и на по-скоро технически фактори, като отмяната на временното намаление на ДДС в Германия. След края на 2021 г. инфлацията се очакваше да остане висока в краткосрочен хоризонт, а през 2022 г. да се забави. Нахлуването обаче на Русия в Украйна значително увеличи несигурността относно перспективите за инфлацията.

1.1 Значително глобално възстановяване от кризата с неравномерен напредък

С ускоряването в темпа на ваксинация и своевременната политическа подкрепа световната икономика отбеляза значително макар и неравномерно възстановяване

Световната икономика отбеляза през 2021 г. значително възстановяване от кризата, но напредъкът беше неравномерен (виж графика 1.1). След отбелязания през 2020 г. спад с 3,1% в годишно изражение реалният БВП в световен мащаб нарасна с 6,2% през 2021 г. въпреки новите вълни на пандемията. Отварянето на икономиките, ускорените темпове на ваксинация срещу COVID-19 и своевременната политическа подкрепа бяха основните движещи сили за възстановяването на икономическата активност, а глобалните трудности с доставките препятстваха растежа. Макар че възстановяването беше глобално, то се различаваше по страни. По-силно изразено беше то в развитите икономики и по-умерено в повечето икономики с нововъзникващи пазари, в които доставките на ваксини бяха по-ограничени, а възможностите за оказване на политически мерки за подкрепа – по-малки. Освен това инерцията на глобалния икономически растеж се забави към края на годината главно поради новата вълна на зараза и отново въведените ограничения, както и поради продължаващите затруднения при доставките.

Графика 1.1

Растеж на световния БВП в реално изражение

(годишно процентно изменение, тримесечни данни)

Източници: Haver Analytics, национални източници и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Агрегатите са изчислени при използване на БВП, коригиран с теглата по паритета на покупателната способност. Непрекъснатите линии показват данните и се повишават до четвъртото тримесечие на 2021 г. включително. Пунктираните линии показват дългосрочните средни величини (между първото тримесечие на 1999 г. и четвъртото тримесечие на 2021 г.). Последните наблюдения са за декември 2021 г. съгласно актуализацията от 28 февруари 2022 г.

Световната търговия също бързо се възстановяваше, което в частност се дължи на търговията със стоки

Световната търговия също бързо се възстановяваше, но с отслабваща инерция през втората половина на 2021 г. (виж графика 1.2). Бързото възстановяване на световното търсене започна преди всичко при потреблението, по-скоро на стоки, отколкото на услуги (например пътувания и туризъм), които бяха обект на повече ограничения. През втората половина на годината търговията със стоки надхвърли предкризисното си равнище, макар че темпът ѝ на нарастване се забави поради трайни затруднения с доставките. В съответствие с постепенното смекчаване на ограниченията търговията с услуги, изискващи пряк контакт, се възстановяваше по-бавно и през 2021 г. остана под предпандемичното си равнище.

Графика 1.2

Растеж на световната търговия (обеми на вноса)

(годишно процентно изменение, тримесечни данни)

Източници: Haver Analytics, национални източници и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Растежът на световната търговия се определя като растеж на световния внос, включително еврозоната. Непрекъснатите линии показват данните и се повишават до четвъртото тримесечие на 2021 г. включително. Пунктираните линии показват дългосрочните средни величини (между четвъртото тримесечие на 1999 г. и четвъртото тримесечие на 2021 г.). Последните наблюдения са за декември 2021 г. съгласно актуализацията от 28 февруари 2022 г.

Световната инфлация се увеличи значително, тъй като търсенето се възстановяваше на фона на трудности в предлагането и по-високи цени на борсовите стоки

През 2021 г. инфлацията в световен мащаб значително се увеличи по отношение както на общата инфлация, така и на нейните измерители, като например тези, без храните и енергийните стоки (виж графика 1.3). В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) общата инфлация нарасна до 6,6%, а инфлацията, без енергийните стоки и храните – до 4,6%. В повечето държави нарастването на инфлацията се дължеше главно на по-високите цени на енергийните и на други борсови стоки поради свързаните с пандемията несъответствия между ограниченото предлагане и бързо възстановяващото се търсене. В САЩ, където през второто тримесечие на 2021 г. реалният БВП достигна предкризисното си равнище, инфлационният натиск се засили значително и към края на годината се разшири. Инфлационният натиск стана по-широкообхватен и в някои икономики с нововъзникващи пазари.

Графика 1.3

Темп на инфлацията при потребителските цени в ОИСР

(годишно процентно изменение, месечни данни)

Източник: ОИСР.
Забележка: Последните наблюдения са за декември 2021 г. съгласно актуализацията от 28 февруари 2022 г.

Цените на петрола се повишиха в резултат от възстановяващото се търсене и ограниченото предлагане

През 2021 г. цените на петрола се повишиха от най-ниското си предпандемично равнище от около 10 щ.д. за барел до най-високото 86 щ.д. за барел, като в края на годината цената на международния бенчмарк – суровия петрол тип „Брент“, остана на равнище 79 щ.д. за барел. С възстановяването на икономиката търсенето на петрол достигна равнищата си отпреди пандемията. През втората половина на 2021 г. високите цени на природния газ също доведоха до замяната му с други енергоизточници, включително нефт. В същото време предлагането на петрол изоставаше от търсенето, което отчасти се дължеше на ограничения капацитет за производството на шистов газ в САЩ и сравнително слабото увеличение на производството на петрол, предприето от картела ОПЕК+.

Еврото поевтиня спрямо щатския долар поради разнопосочната парична политика, провеждана от еврозоната и САЩ

През 2021 г. еврото поевтиня с 3,6% в номинално ефективно изражение. При двустранните курсове това се дължеше главно на поевтиняването му със 7,7% спрямо щатския долар, което отразяваше най-вече разнопосочните тенденции в позицията по паричната политика на САЩ и еврозоната. Еврото поевтиня и спрямо британската лира, но поскъпна спрямо японската йена.

Рисковете за глобалната икономическа активност клоняха към нейното надценяване

В края на 2021 г. перспективите за глобалния растеж останаха помрачени от неясното развитие на пандемията на фона на неравномерния напредък на ваксинационния процес в световен мащаб. Появата на варианта „омикрон“ на коронавируса, поредната вълна на зараза и новото затягане на ограничителните мерки криеха риск за темпа на възстановяване на световната икономика, както и възможни по-трайни трудности в предлагането.

1.2 Бързо възстановяване на икономиката на еврозоната[1]

След отбелязания най-голям досега спад с 6.4% през 2020 г. реалният БВП на еврозоната нарасна с 5,3% през 2021 г. (виж графика 1.4). Динамиката на растежа през годината все още се определяше от разрастването на пандемията от COVID-19, успоредно с високата, но намаляваща икономическа несигурност. През първото тримесечие растежът още беше повлиян от карантинните мерки и ограниченията за пътуване, които се отразиха неблагоприятно главно върху потреблението на услуги. Възстановяването започна в промишлеността, която като цяло отбеляза бързи темпове на растеж. След като през второто и третото тримесечие започна отварянето на икономиките и ограниченията бяха смекчени, секторът на услугите започна да наваксва изоставането си и си проправяше път към по-широкообхватно възстановяване. Извънредно бързото възстановяване на световното търсене през втората половина на годината обаче доведе до несъответствия между търсенето и предлагането на отделни пазари. Освен всичко останало те предизвикаха рязко повишение на енергийните разходи, което наред с поредното активизиране на пандемията забави темпа на възстановяване и засили натиска на инфлацията.

Графика 1.4

Принос на реалния БВП и на търсенето в еврозоната

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източник: Евростат.
Забележка: Последните наблюдения са за 2021 г. (ляв панел) и за четвъртото тримесечие на 2021 г. (десен панел).

Макар тези тенденции да бяха общи за всички държави от еврозоната, степента на възстановяване от пандемията в отделните държави беше донякъде неравномерна. Това се дължи главно на факта, че развитието на пандемията е различно в отделните държави, но отразява и различията в икономическата структура, като например зависимостта от световните вериги на доставки и значението на секторите, изискващи преки контакти като туризма. Към края на 2021 г. производството в еврозоната надхвърли с 0,2% равнището си от последното тримесечие на 2019 г. (виж графика 1.5). Основните тенденции в отделните държави обаче бяха през годината разнопосочни, като сред най-големите икономики в еврозоната само Франция надхвърли в края на годината предпандемичното си равнище.

Графика 1.5

Реален БВП, частно потребление и инвестиции в еврозоната

(индекс за 4 тр. 2019 г. = 100)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Последните наблюдения са за четвъртото тримесечие на 2021 г. През последното тримесечие на 2021 г. общо инвестициите и инвестициите извън строителството бяха с 6,5% и с 12,7% под равнищата си от преди пандемията (четвърто тримесечие на 2019 г.). Но, като се изключат данните за Ирландия, в края на 2021 г. съответните резултати бяха с 1,1% и с 0,5% над предпандемичните равнища. Тези съществени разлики могат да се обяснят с това, че големите мултинационални компании използват Ирландия за база на операциите си, което води до значителни колебания при инвестициите в продукти на интелектуалната собственост.

Възстановяването на икономическия растеж в еврозоната през 2021 г. беше подкрепено от провежданата навременна и решителна експанзионистична парична и фискална политика. Някои мерки също помогнаха на икономиката да се приспособи към все още протичащите структурни промени, предизвикани от пандемията. През 2021 г. ЕЦБ продължи да предоставя значителна подкрепа от страна на паричната политика с цел смекчаване на последиците от пандемията. Стимулиращата парична политика, включително условията с висока ликвидност, запази притока на кредити към реалната икономика. Що се отнася до фискалната политика, през 2021 г. правителствата на държавите от еврозоната продължиха да предоставят значителна помощ от бюджета за смекчаване на последиците от кризата чрез схеми за работа с намалено работно време, по-високи разходи за здравеопазване, други форми на подкрепа за фирми и домакинства и големи пакети за гарантиране на кредити. На равнище ЕС започна изпълнението на програмата „Следващо поколение ЕС“ и беше одобрен пакетът „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55), което ще спомогне за по-добро, по-екологично и по-еднородно възстановяване на държавите от еврозоната.

Частното потребление беше основният двигател за възстановяването на икономиката в еврозоната през 2021 г.

Частното потребление нарасна с 3,5% през 2021 г., като растежът беше особено силен през второто и третото тримесечие главно поради смекчаването на ограниченията, свързани с COVID-19. Доверието на потребителите бързо се засилваше от пролетта нататък предвид ускорението в темповете на ваксинация и намаляването на страха от заразяване, докато финансовото състояние на домакинствата се подобряваше най-вече поради благоприятната динамика на доходите от труд (виж графика 1.6). Държавната помощ за разполагаемия доход на домакинствата постепенно беше преустановена. Приносът на нетните бюджетни трансфери за реалния разполагаем доход беше отрицателен през 2021 г., тъй като броят на лицата, участващи в схеми за запазване на работните места и друга фискална подкрепа, намаля. Под влияние на силния растеж на заплатите и заетостта трудовите доходи, които обикновено водят до по-голяма склонност към потребление в сравнение с други източници на доходи, допринесоха най-съществено за нарастването на реалния разполагаем доход през 2021 г. Прирастът на реалния разполагаем доход бе подпомогнат и от опериращия излишък, смесения доход и от дохода от собственост, чийто принос през годината беше положителен, въпреки че беше отслабен от негативните тенденции в условията на търговия. След предизвикания от пандемията през 2020 г. скок нормата на спестяване на домакинствата през 2021 г. намаля, макар и да остана над предпандемичното си равнище предвид все още действащите през годината ограничителни мерки и запазващата се несигурност. Това означава, че в края на 2021 г. частното потребление остана под предпандемичното си равнище въпреки бързото възстановяване.

Графика 1.6

Частно потребление в еврозоната и разбивка на разполагаемия доход на домакинствата

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източник: Евростат.
Забележка: Последните наблюдения са за третото тримесечие на 2021 г. за разполагаемия доход и съответния принос и за четвъртото тримесечие на 2021 г. за частното потребление.

Започващото възстановяване на бизнес инвестициите и на инвестициите в жилищно строителство беше забавено от затруднения в доставките

Със смекчаването на ограничителните мерки, свързани с пандемията, и с отварянето на икономиката стопанските инвестиции (приблизително равни на инвестициите извън строителството) набраха инерция през първата половина на 2021 г. в условията на запазващи се благоприятни условия за финансиране. Въпреки това затрудненията в предлагането, проявяващи се в увеличаващото се време за доставка и в цените на факторите на производство, повлияха неблагоприятно на възстановяването от средата на годината нататък, като ограничаваха стопанските инвестиции. Впоследствие рязкото покачване на цените на енергийните стоки и новата пандемична вълна в края на годината оказаха допълнително натиск върху стопанските инвестиции. В края на 2021 г. те отново набраха инерция, но останаха значително под равнището си от последното тримесечие на 2019 г. (виж графика 1.5). За разлика от тях още преди четвъртото тримесечие на 2020 г. инвестициите в сгради (или жилища) бяха надхвърлили предкризисното си равнище. През следващите тримесечия недостигът на материали и работници се отрази отрицателно върху рентабилността в строителството. Независимо от това благоприятните условия за финансиране и мерките за подпомагане на доходите, както и значителният обем натрупани спестявания поддържаха търсенето на жилища. В края на 2021 г. жилищните инвестиции надхвърлиха значително предкризисното си равнище.

Търговията в еврозоната достигна в края на 2021 г. нивата си отпреди пандемията, като нетната търговия допринесе положително за растежа на БВП за годината. Що се отнася до вноса, значителният растеж, задвижван от цикъла на възстановяване на запасите, бе ограничен от силната динамика на цените – резултат главно от рязкото повишаване на цените на вноса на енергийни стоки. За износа, който в края на 2020 г. отбеляза чувствителен растеж, свързан с производството, бе характерно възстановяване на две скорости. При стоките инерцията се забави след второто тримесечие, тъй като затрудненията с доставките и транспорта засегнаха ключови експортно ориентирани отрасли, докато възобновяването на дейностите, свързани с пряк контакт като туризма, повлия благоприятно върху износа на услуги. Към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и вносът, и износът надхвърлиха предкризисните си равнища.

През 2021 г. растежът на производството продължи да бъде неравномерен по сектори (виж графика 1.7). Положителен принос за него имаха и промишлеността, и услугите, но промишлеността допринесе най-много за нарастването на брутната добавена стойност в реално изражение.

Графика 1.7

Брутна добавена стойност на еврозоната в реално изражение по икономически дейности

(ляв панел: годишно процентно изменение, принос, процентни пунктове; десен панел: индекс за 4 тр. 2019 г. = 100)

Източник: Евростат.
Забележка: Последните наблюдения са за 2021 г. (ляв панел) и за четвъртото тримесечие на 2021 г. (десен панел).

Пазарът на труда продължи да се възстановява, но остана по-слаб отколкото преди пандемията

Пазарът на труда показа значително възстановяване наред с възстановяването на икономическата активност в еврозоната, въпреки че остана като цяло по-слаб в сравнение с периода отпреди пандемията. Темпът на безработица постепенно се забави от 8,2% през януари 2021 г. до 7,0% през декември и остана под предкризисните си равнища (виж графика 1.8).[2] Независимо че схемите за запазване на работните места продължиха да играят важна роля за ограничаване на съкращенията, с което помагаха за запазване на човешкия капитал, използването им намаля.[3] Другите показатели за пазара на труда обаче останаха по-слаби от предпандемичните си равнища. Отработените часове за четвъртото тримесечие на 2021 г. бяха с 1,8% под тези от последното тримесечие на 2019 г., а равнището на участие на работната сила за третото тримесечие на 2021 г. бе с около 0,2 процентни пункта по-ниско (което представлява намаление с около 0,4 млн. работници), (виж графика 1.9). По-бавното нарастване на работната сила може донякъде да се обясни със слабата нетна имиграция в еврозоната. Продължаващото приспособяване на пазара на труда се различаваше по групи работници отчасти поради факта, че някои сектори бяха по-силно засегнати от ограничителните мерки и от доброволната социална изолация. През третото тримесечие на 2021 г. работната сила е намаляла с около 4,2% в сравнение с периода преди пандемията при хората с ниска квалификация и с 1,7% при тези със средна квалификация, а при висококвалифицираните тя се е увеличила с около 6,8%.[4]

Графика 1.8

Безработица и работна сила

(лява скала: тримесечно процентно изменение, принос, процентни пунктове; дясна скала: процент от работната сила)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за 2021 г. (ляв панел) и за четвъртото тримесечие на 2021 г. (десен панел) и се базират на предварителни месечни данни.

Графика 1.9

Заетост, отработени часове и равнище на участие на работната сила

(лява скала: индекс за 4 тр. 2019 г. = 100; дясна скала: процент от населението в трудоспособна възраст)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за четвъртото тримесечие на 2021 г. за заетостта и отработените часове, а за равнището на участие на работната сила – за третото тримесечие на 2021 г.

Въпреки че равнището на свободните работни места се повиши, нарастването на заетостта също беше чувствително

По-високите равнища на свободните работни места, които първоначално се ограничаваха главно до секторите, отворили отново врати след отмяната на ограничителните мерки, с напредващото възстановяване на активността се разпространиха и в други сектори. През второто и третото тримесечие на 2021 г. темпът на растеж на заетостта се засили и въпреки някои пречки поради затруднения в доставките за преработващата промишленост през четвъртото тримесечие остана значителен и широкообхватен. В резултат на това заетостта в промишлеността, строителството и в секторите на услугите, изискващи по-малко контакти, се доближи до предпандемичните равнища. Заетостта в секторите с по-преки контакти остана сравнително ниска спрямо тази преди пандемията.

1.3 Мерки на фискалната политика в трудни времена

Публичните финанси отново бяха доминирани от последиците от пандемията

През 2021 г. за втора поредна година публичните финанси в еврозоната отново бяха доминирани от последиците от пандемията от COVID-19. По-конкретно, през първата половина на годината правителствата въведоха допълнителна мащабна помощ в отговор на новите вълни на пандемията и на повелята да се подпомогне възстановяването на икономиката. Въпреки това според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2021 г. съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната се очаква на намалее (виж графика 1.10) до 5,9% от БВП през 2021 г. спрямо 7,2% през 2020 г. благодарение на значителното засилване на икономическата активност. Запазването на високите равнища на бюджетна подкрепа през 2021 г. намери отражение във фискалната позиция, коригирана с безвъзмездните средства по временния фонд за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ (NGEU)[5], която беше като цяло неутрална през 2021 г. след силно експанзионистичната политика през 2020 г.

Графика 1.10

Салдо на сектор „държавно управление“ и фискална позиция на еврозоната

(% от БВП)

Източници:: Макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната, декември 2021 г. и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Измерването на фискалната позиция отчита разходите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост по програмата „Следващото поколение ЕС“ и от други структурни фондове на ЕС (виж бележката под линия).

Антикризисните и стимулиращи мерки донякъде се засилиха, когато трансферите към фирми се увеличиха, но схемите за намалено работно време бяха съкратени

Като дял от БВП антикризисните мерки и мерките за стимулиране на възстановяването в еврозоната се увеличиха до 4,4% през 2021 г. спрямо 4,1% през предходната година (виж графика 1.11). Нарастването им се дължи на значително по-големия размер на правителствените трансфери към фирми, но също и на засилената подкрепа за здравеопазването и държавните инвестиции. Това нарастване обаче е в голяма степен компенсирано от по-слабото използване на схемите за намалено работно време. Въпреки че тези схеми бяха най-важният инструмент за правителствена помощ през 2020 г., използването им през 2021 г. постепенно намаля със смекчаването на ограничителните мерки, а пазарите на труда започнаха да се възстановяват успоредно с широкия подем на икономическата активност. Увеличаването на производството може да обясни още защо съотношението „дълг/БВП“ на еврозоната незначително намаля до 97% през 2021 г. след чувствителното му увеличение през предходната година.

Графика 1.11

Антикризисни мерки и мерки за стимулиране на възстановяването в еврозоната

(% от БВП)

Източници: Макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната, декември 2021 г. и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Средствата за подпомагане на здравеопазването се приспадат от останалите показани компоненти, като повечето последици са върху потреблението на сектор „държавно управление“.

Програмата „Следващо поколение ЕС“ е крайъгълен камък в мерките на Европа за справяне с икономическите предизвикателства в резултат от пандемията

През последните две години правителствата се справяха с бюджетните нужди на първо място чрез националните политики, но все по-често – и чрез инициативи на равнище ЕС. Крайъгълният камък в общата политика на Европа в отговор на пандемията бе поставен през юли 2020 г., когато ЕС обяви програмата за инвестиции и реформи в ЕС „Следващото поколение ЕС“. Тя предвижда финансова подкрепа за държавите – членки на ЕС, в зависимост от изпълнението на конкретни проекти за инвестиции и реформи през периода 2021–2026 г. За тази цел е осигурено финансиране в размер до 807 млрд. евро по текущи цени, от които 401 млрд. евро (3,5% от БВП на еврозоната) са предназначени за държавите от еврозоната, а останалата част – за другите държави – членки на ЕС. Около половината от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост – най-мащабният инструмент по програмата „Следващото поколение ЕС“, се предоставят под формата на заеми, а половината – под формата на безвъзмездни средства. На практика обаче се очаква преобладаващ да бъде компонентът „безвъзмездни средства“, тъй като всички държави от еврозоната възнамеряват изцяло да се възползват от тях, докато кредити досега са поискали само няколко държави. Важна особеност на трансферите по Механизма за възстановяване и устойчивост е, че държавите, които са най-силно засегнати от пандемията или имат сравнително нисък БВП на глава от населението, имат право на по-голям дял (виж графика 1.12 относно разпределението по държави). По-конкретно, ако плановете за възстановяване и устойчивост се изпълняват добре, тази особеност би трябвало да допринесе за намаляване на различията в икономическия растеж между отделните държави, които в еврозоната се задълбочиха допълнително поради пандемията.

Графика 1.12

Разпределение на безвъзмездните средства и искания за финансиране на държавите от еврозоната по Механизма за възстановяване и устойчивост към края на 2021 г.

(процент от БВП за 2020 г.)

Източници: Европейска комисия и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: ЕА: еврозона. Разпределението на безвъзмездните средства по държави е по данни на Европейската комисия. Заемите, които държавите имат право да получат, се изчисляват в размер на 6,8% от техния брутен национален доход за 2019 г. Няма информация относно исканията за безвъзмездни средства и заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост за Нидерландия, тъй като тя все още не е представила плана си за възстановяване и устойчивост.

1.4 Увеличение на инфлацията, предизвикано от разнородни ефекти

През 2021 г. общата ХИПЦ инфлация в еврозоната рязко се повиши средно до 2,6% спрямо 0,3% през 2020 г. (виж графика 1.13). Този подем отразяваше в голяма степен чувствителното нарастване на цените на енергийните стоки. Освен това по-голямото търсене в сравнение с ограниченото предлагане в отделни сектори доведе до засилване на инфлационния натиск след смекчаването на пандемичните ограничения и бързото възстановяване на световната и националните икономики. Ускоряването на годишната инфлация от -0,3% през декември 2020 г. до 5,0% през декември 2021 г. беше безпрецедентно както по отношение на стръмното ѝ нарастване, така и на размера на годишните темпове на растеж в края на 2021 г. (за повече подробности относно факторите за това нарастване виж каре 1). Нещо повече, това бе придружено от многократни изненадващи скокове на реалната инфлация. В перспектива факторите, обусловили ускоряването на инфлацията през 2021 г., се очаква да отслабнат значително и през 2022 г. Но след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. несигурността около перспективите за инфлацията чувствително нарасна.

Инфлацията при енергийните стоки, възобновяването на дейността в услугите и затрудненията в доставките доведоха до рязко ускоряване на инфлацията

Основен принос за повишаването на общата инфлация през 2021 г. имаше енергийният компонент. От лятото насам обаче приносът на други компоненти също става по-осезаем. Смекчаването на свързаните с пандемията карантинни и други ограничителни мерки, както и експанзионистичната фискална и парична политика спомогнаха за възстановяване на търсенето, като дадоха тласък най-вече на потребителските услуги. В същото време сериозните пречки пред глобалното търсене и предлагане, както и цените на енергийните стоки тласнаха нагоре цените на произведените вносни и местни стоки. Това се изрази и в по-големия принос за инфлацията на неенергийните промишлени стоки, а по-късно през годината – и на компоненти на цените на услугите (виж графика 1.13). През втората половина на годината инфлацията бе също до известна степен ограничена в резултат от временното намаление на ставката на ДДС в Германия през миналата година.

Графика 1.13

Обща инфлация и нейните компоненти

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ
Забележки: Приносът на компонентите на ХИПЦ за 2021 г. е изчислен въз основа на теглата на ХИПЦ за 2020 г. Отражението от промените в теглата се оценява от ЕЦБ. Последните наблюдения са за декември 2021 г.

Равнището на цените също се повишаваше динамично през 2021 г.

Тъй като годишните темпове на изменение отразяват и ниската отправна точка от предходната година, динамиката на цените през 2021 г. може да бъде разглеждана и от гледна точка на динамиката на индексите на общата ХИПЦ инфлация и ХИПЦ, без енергийните стоки и храните. Нарастването на ценовото равнище през 2021 г. беше по-стръмно от наблюдаваното преди пандемията, когато инфлацията беше под инфлационната цел на ЕЦБ (виж графика 1.14).

Графика 1.14

Общ ХИПЦ и ХИПЦ, без енергийни стоки и храни

(сезонно и календарно изгладени индекси, 4 тр. 2019 г. = 100)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за декември 2021 г.

Факторите, свързани с измервания, изкривяват данните за инфлацията през 2021 г.

През 2021 г. измерването на динамиката на цените и факторите, които са ѝ повлияли, беше особено затруднено не само поради икономическите последици от пандемията, но и поради определени свързани с пандемията технически фактори, които повлияха при измерването на инфлацията. Първият от тези фактори беше редовната годишна корекция на потребителските тегла при съставянето на ХИПЦ.[6] Обикновено тези корекции са незначителни, но през 2020 г. стереотипите на потребление се промениха чувствително в отговор на пандемията и въведените различни ограничения. Например свързаните с пътувания показатели бяха с по-малко тегло в кошницата на ХИПЦ за 2021 г. поради слабия туристически сезон през 2020 г. Като цяло промените в теглата имаха значителни последици върху годишния темп на инфлация през отделни месеци на 2021 г., като по-често го намаляваха, отколкото увеличаваха. Като цяло общата оценка за 2021 г. бе за отрицателен ефект от 0,2 процентни пункта (виж графика 1.13). Вторият фактор от технически характер беше свързан с факта, че за отделни месеци на 2020 г. и 2021 г. цените на някои компоненти на ХИПЦ (например ресторантьорство и пътувания) не можеха да бъдат получени от обичайни източници поради свързаните с COVID-19 ограничения и бяха заменени с условни цени, т.е. цени, получени с използването на други методи.[7] Третият фактор от технически характер беше свързан с това, че периодите на сезонни разпродажби през 2020 г. и 2021 г. бяха изместени от обичайните за тях месеци, което предполагаше значителни колебания в годишния темп на изменение на цените на неенергийните промишлени стоки поради компонентите „облекло“ и „обувки“.

Базисната инфлация се ускори, но по-умерено, ако се изключат свързаните с пандемията колебания

Предвид техническите фактори е необходима известна предпазливост и при интерпретирането на динамиката на ХИПЦ инфлацията, без енергийните стоки и храните. През годината се повишиха също различни показатели за базисната инфлация, включително измерители, базирани на изключване, статистически измерители и иконометрични оценки (виж графика 1.15).[8] Въз основа на тези измерители темпът на инфлация в края на годината беше между 2,4% и 3,9%. Освен това динамиката на цените през 2020 г. беше като цяло потисната и следователно предполага по-големи базови ефекти при темпа на изменение през 2021 г. Отчитайки това, алтернативен начин за разглеждане на динамиката на инфлацията през 2021 г. е съпоставката ѝ с темпа на изменение на цените през същия месец две години по-рано, разделен на две, за да се получи средното годишно изменение. При анализа на този темп изкривяванията, свързани с много ниската инфлация в началото на пандемичния период, на практика се свеждат до минимум. Изчислена на тази база, ХИПЦ инфлацията, без енергийните стоки и храните, е 1,4% през декември 2021 г. и е приблизително наполовина по-ниска от публикувания годишен темп на нарастване с 2,6% (виж графика 1.15). Този статистически ред обаче също бележи увеличение през последните месеци на 2021 г. до темп, отчетен за последен път за 2013 г., през първите години на десетилетието с ниска инфлация преди COVID-19.

Графика 1.15

Показатели за базисната инфлация

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Диапазонът включва постоянни и временни измерители, базирани на изключване, статистически и иконометрични измерители (суперядрото и постоянният и общ компонент на инфлацията, PCCI), виж бележка 8 под линия за описание на измерителите на базисната инфлация. Последните наблюдения са за декември 2021 г.

Цените на производител на стоките се повишиха значително, докато разходите за труд останаха ниски

Натискът върху разходите изигра важна роля за оформянето на динамиката на инфлацията на потребителските цени през 2021 г. Инфлационният натиск във всички звена на веригата на ценообразуването се засили чувствително, най-вече в началните звена и при цените на междинните стоки, което се дължеше на отражението от затрудненията в доставките и донякъде на поскъпването на енергийните стоки, особено през втората половина на 2021 г. Нарастването на цените на вносните стоки беше малко по-голямо, отколкото през 2020 г. отчасти поради поевтиняването на еврото. Влиянието на натиска по линия на разходите върху цените на производител на нехранителните потребителски стоки – важен показател за динамиката на цените на неенергийните промишлени стоки, е по-умерено, отколкото в началните звена на веригата на ценообразуването, макар и все още да е на равнището на ретроспективния максимум. Широк измерител на натиска върху вътрешните разходи е растежът на дефлатора на БВП, който възлизаше средно на 2,0% през 2021 г., което е над средната му величина през предходната година. Силните базови ефекти и отражението от правителствените мерки за подкрепа предизвикаха известни колебания в компонентите на разходите, свързани с разходите за труд на единица продукция и с печалбата на единица продукция. С намаляването на зависимостта от схемите за запазване на работните места и връщането на повечето служители на пълни заплати компенсацията на наето лице се увеличи средно до 4,0% през 2021 г. спрямо -0,6% през 2020 г. Тъй като същевременно производителността на един зает е нараснала предвид допълнително отработените часове, това рязко увеличение не е отразено в разходите за труд на единица продукция. Ефектът от правителствените схеми за подпомагане продължи да затруднява тълкуването на показателите за заплатите, като компенсацията на наето лице и компенсацията за отработен час (виж графика 1.16). Нарастването на договорените заплати е по-слабо засегнато от тези мерки и остана умерено, спадайки средно до 1,5% през 2021 г. от 1,8% през 2020 г.[9] Възможно е обаче то да отразява и свързаните с пандемията закъснения при договарянето на работните заплати.

Графика 1.16

Измерители на разходите за труд

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат, ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за четвъртото тримесечие на 2021 г. за договорените заплати и съответния принос и за третото тримесечие на 2021 г. за останалите показатели.

Измерителите на дългосрочните инфлационни очаквания се увеличиха, доближавайки се до инфлационната цел на ЕЦБ

Дългосрочните инфлационни очаквания на експертите по икономическо прогнозиране, които в края на 2020 г. възлизаха на 1,7%, нараснаха до 1,9% през 2021 г. (виж графика 1.17). Според резултатите от специален въпросник, изпратен до участници в проучването на експертите по икономическо прогнозиране на ЕЦБ, информирането за новата стратегия по паричната политика е спомогнало за коригиране на очакванията.[10] Пазарните измерители на компенсацията за дългосрочната инфлация и по-специално 5-годишният инфлационно индексиран суапов лихвен процент за пет години напред, следваха сходна траектория и постепенно се повишиха през 2021 г. Към края на годината този измерител се колебаеше малко под равнището от 2%, като през октомври за кратко го надхвърли. Оценките за премиите за инфлационен риск, включени в исканите от инвеститорите компенсации за инфлацията, показват, че през 2021 г. премиите за инфлационен риск за първи път от няколко години са положителни при различните матуритети. Корекцията на компенсацията за инфлацията показва, че нарастването на реалните дългосрочни инфлационни очаквания, вградени в пазарните измерители на компенсацията за инфлацията, бе по-слабо.[11]

Графика 1.17

Показатели за инфлационните очаквания, базирани на проучвания, и пазарни измерители на компенсацията за инфлацията

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат, Refinitiv, Consensus Economics, ЕЦБ (Проучване на експертите по икономическо прогнозиране) и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Динамиката на пазарните показатели за компенсацията за инфлацията се основава на едногодишните спотови лихвени проценти по инфлационно индексирани суапове (ILS) и на едногодишните форуърдни лихвени проценти по инфлационно индексирани суапове за една, две, три и четири години напред. Последните наблюдения за лихвените проценти по инфлационно индексирани суапове са от 30 декември 2021 г. Проучването на експертите по икономическо прогнозиране на ЕЦБ за четвъртото тримесечие на 2021 г. се проведе от 1 до 11 октомври 2021 г. Крайните дати на Consensus Economics за прогнозите за 2021 г. и 2022 г. са 8 декември 2021 г., а за дългосрочните прогнози – 14 октомври 2021 г.

За собствениците на жилища цените нарастват, докато динамиката на наемите остава умерена

Прегледът на стратегията по паричната политика установи, че в ХИПЦ следва да се включат разходите за жилища, обитавани от техните собственици. През 2021 г. беше постигнат значителен напредък в разработването на съответните показатели. Необходимо е обаче да се направи повече например за по-доброто разграничаване на потребителския от инвестиционния компонент при покупките на имоти, включени в оценките.[12] Възможно е още през 2023 г. Европейската статистическа система да представи експериментален индекс, съчетаващ кошницата на ХИПЦ с разходите за жилища, обитавани от техните собственици, който да бъде последван от официален индекс приблизително през 2026 г. Засега са налице само експериментални оценки за тези разходи, които вероятно са нараснали със средногодишен темп от 4,8% през първите три тримесечия на 2021 г. спрямо 2,6% през 2020 г., и затова са били значително по-динамични от наемите, които са включени в ХИПЦ. Наемите от наематели нараснаха в ХИПЦ с 1,2% през 2021 г. спрямо 1,3% през 2020 г. По-голямото увеличение на жилищните разходи за собствениците на жилища отразява отчасти естеството на оценката: индексът включва компонент, свързан с покупките на нови жилища, който е тясно съгласуван с цените на жилищата. Що се отнася до цените на жилищата, нарастването на показателя на ЕЦБ за цените на жилищните имоти се увеличи средно до 7,5% на годишна база през първите три тримесечия на 2021 г. спрямо 5,4% през 2020 г. Оживлението на жилищния пазар намери отражение в динамиката на ХИПЦ при някои по-малки компоненти. Например преди чувствителното смекчаване на пандемичните мерки в края на пролетта на 2021 г. хората прекарваха повече време вкъщи. Това доведе до по-голямо търсене на стоки и услуги за обновяване и ремонт на дома, придружено от свързаната с това възходяща динамика на цените на тези стоки и услуги, като поддръжка и ремонт и поставяне на мокети и подови настилки.

Каре 1
Фактори, определящи скок на ХИПЦ инфлацията

Годишният темп на общата ХИПЦ инфлация в еврозоната достигна 5,0% през декември 2021 г. спрямо -0,3% през декември 2020 г., 0,3% за 2020 г. като цяло и 0,9% средно за петте предпандемични години. Повишаването ѝ отразяваше главно силното увеличение на инфлацията при енергийните стоки, както и нарастването на ХИПЦ инфлацията, без енергийните стоки и храните, тъй като в някои сектори в условията на възстановяване от пандемията на света и еврозоната търсенето изпреварваше ограниченото предлагане. Възможно е фирмите също да са повишили цените, за да компенсират загубата на приходи в резултат от по-строгите ограничения, свързани с COVID-19.

Ниските ценови равнища през 2020 г. са важен фактор, когато се оценява скокът на инфлацията през 2021 г., тъй като те представляват основа за изчисляване на годишните темпове на растеж за 2021 г. Например цените на петрола, а впоследствие и потребителските цени на енергийните стоки се сринаха в началото на пандемията. Близо половината от отчетената инфлация при енергийните стоки през последното тримесечие на 2021 г. може да се обясни с ниското ѝ равнище през 2020 г.[13] При цените на храните този ефект се прояви в противоположна посока, тъй като след свързания с пандемията скок през пролетта на 2020 г. динамиката на цените на храните през първата половина на 2021 г. беше сравнително умерена. Базовите ефекти се дължат и на промени в косвените данъци, по-специално на временното намаляване на ставките на ДДС в Германия, в сила от юли до декември 2020 г., като отговор на кризата. Отказът от по-ниските ставки ускори темпа на инфлация в еврозоната през януари 2021 г., а оказа подобно влияние и през втората половина на 2021 г., тъй като съпоставянето на равнището на инфлация с това от предходната година се базираше на цени, отразяващи намалените данъчни ставки.[14] Макар текущата динамика на цените през годината да имаше по-съществена роля, комбинирана с ефектите върху годишния темп на инфлация, свързани с ниската база през 2020 г., тя обяснява почти 2 процентни пункта от общото увеличение с 5,3 процентни пункта на темпа на общата ХИПЦ инфлация през декември 2021 г. спрямо декември 2020 г. (виж графика А).

Графика А

Кумулативно изменение в темпа на общата ХИПЦ инфлация през 2021 г. спрямо декември 2020 г.

(процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Графиката показва за всеки от месеците на 2021 г. разликата в темпа на инфлация между съответния месец и декември 2020 г. Например през август 2021 г. темпът на инфлация бе с около 3 процентни пункта по-висок от този през декември 2020 г. и близо половината от тази разлика може да се обясни с базов ефект, а именно с ниското равнище на базата за сравнение през 2020 г.

Вторият фактор за засилването на инфлацията е фактът, че потребителските цени на енергията не се нормализираха през 2021 г., а продължиха чувствително да се повишават. Допълнително нарастване първоначално се наблюдаваше предимно при цените на транспортните горива, тъй като поради продължаващото възстановяване световното търсене на петрол се засили, а предлагането остана по-ограничено. По-късно през лятото цените на природния газ и електроенергията също нараснаха (виж графика Б, панел „а“). Това отразяваше по-голямото търсене, но също и известни затруднения с газовите доставки. Търсенето на газ в Европа беше извънредно голямо поради студената зима през 2020/2021 г. и слабите ветрове през лятото на 2021 г., което доведе до заместване на енергията, произведена от ветрогенератори, с енергия, произведена от газови електроцентрали.[15] Освен това доставките на газ от Норвегия бяха намалени през първата половина на годината поради дейности по текуща поддръжка на тръбопроводите, а внесеният през лятото в ЕС от Русия газ беше сравнително малко. Възстановяването на световната икономиката също засили търсенето на природен газ, особено в Китай. Голямата част от потребителските разходи за енергийни стоки е по-скоро за транспортни горива (около 40%), отколкото за газ (около 30%) и електроенергия (около 20%), а динамиката на цените на горивата като правило е основният определящ фактор за инфлацията при енергийните стоки. Поскъпването на природния газ и електроенергията през есента на 2021 г. обаче доведе до безпрецедентно висок принос на тези компоненти за инфлацията при енергийните стоки в еврозоната (виж графика Б, панел „б“).

Графика Б

Динамика на инфлацията при енергийните стоки

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

a) Годишен темп на ХИПЦ инфлацията при енергийните стоки и нейните основни компоненти

б) Принос на основните компоненти за годишния темп на инфлацията при енергийните стоки

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Третият основен фактор за скока на инфлацията беше ценовият натиск, породен от отварянето на икономиката след периода на ограничения, свързани с пандемията. Търсенето нарасна значително както в световен, така и в национален мащаб, изпреварвайки ограниченото предлагане в някои сектори. В резултат на това възникнаха затруднения с доставките в световен мащаб, а транспортните разходи рязко се увеличиха в края на 2020 г. и в началото на 2021 г.[16] Цените на производител в еврозоната нарастваха трайно през 2021 г. не само при междинните стоки, но и при потребителските. Няма непосредствена и постоянна връзка между цените на производител и потребителските цени, но постепенното повишаване на потребителските цени на дълготрайните стоки беше осезаемо, особено през втората половина на 2021 г. (виж графика В).[17] Динамиката на цените беше по-силно изразена при новите и при употребяваните автомобили, при велосипедите и мотоциклетите, както и при различни електронни продукти, като ИТ стоки и телевизори, всички изделия, за които има вероятност да са били засегнати от прекъсвания на производството (като тези, свързани с полупроводници) или от затруднения в световните вериги за превоз и доставки.

Графика В

Разбивка на ХИПЦ инфлацията (без енергийните стоки и храните)

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Приносът по компоненти за 2021 г. се изчислява, като се използват ХИПЦ теглата за 2020 г. Последиците от промените в теглата на ХИПЦ се оценяват от ЕЦБ.

Един от секторите, най-силно засегнати от свързаните с пандемията ограничения, беше този на услугите с пряк контакт. След постепенното смекчаване на ограничителните мерки динамиката на цените на тези услуги започна да се засилва. Например годишното процентно изменение при услугите, свързани с пътувания (като хотелиерство, въздушен транспорт и пакетни почивки), се увеличи чувствително в началото на ваканционния сезон през лятото на 2021 г. (виж графика В).[18] Подобно на това при цените на енергийните стоки, нарастването отчасти отразяваше и сравнението с ниските цени през предходната година. Нещо повече, след отварянето през пролетта на 2021 г. динамиката на цените на услугите в ресторантьорството постепенно също се засили. По-високият темп на инфлация при услугите с пряк контакт отразява не само внезапно възобновилото се търсене, но и по-високите разходи и по-малкия капацитет, свързани с пандемичните изисквания, както и недостига на работна ръка, тъй като за някои фирми се оказа трудно повторното наемане на персонал след съкращенията по време на затварянията.

И накрая, колебанията в инфлацията през 2021 г. бяха предизвикани от редица други специфични фактори, описани в основния текст на раздел 1.4. Върху динамиката на цените на облеклата и обувките например влияние оказаха промененото време на сезонните разпродажби, а промяната в теглата на компонентите на ХИПЦ беше необичайно голяма през 2021 г., като особено силно бе отражението върху ХИПЦ инфлацията, без храните и енергийните стоки (виж графика В).

Като цяло повишаването на ХИПЦ инфлацията през 2021 г. беше свързано главно с конкретни фактори, породени от пандемията от COVID-19, и с икономическото възстановяване. Безпрецедентният характер на кризата и спецификата на факторите, обуславящи скока на инфлацията в периода на възстановяване, предполагат много висока степен на несигурност и трудности при оценяването на динамиката на инфлацията през предстоящия период.

1.5 Продължаващите решителни мерки по паричната политика запазиха благоприятни условията за кредитиране и финансиране

Продължаващите покупки на активи и предоставяната от ЕЦБ информация намалиха натиска за повишаване на дългосрочната доходност

Наред с по-ефикасната борба с пандемията стимулиращите мерки по фискалната, паричната и пруденциалната политика допринесоха за бързото възстановяване на икономическата активност през 2021 г. (виж раздел 1.2). През втората половина на годината инвеститорите започнаха да настояват и за по-големи компенсации за рисковете, свързани с динамиката на инфлацията, като ревизираха нагоре дългосрочните си инфлационни очаквания и рисковите премии, което доведе до повишаване на дългосрочните лихвени проценти (виж графика 1.18). При тези условия ЕЦБ препотвърди стимулиращата позиция по паричната си политика и ангажимента си за запазване на благоприятните условия за финансиране в еврозоната. Това поне отчасти спомогна за предпазване на доходността на еврозоната от тенденциите на световните пазари, на които по-висока от очакваното инфлация принуди пазарните участници да предвидят в цените си по-рано, отколкото се очакваше, затягане на паричната политика в редица развити икономики. Нещо повече, информирането от ЕЦБ относно нейната позиция, поддържаща паричната политика, и продължаващите мащабни покупки на активи спомогнаха да се предотврати разширяването на спредовете на доходност на държавните облигации, т.е. динамиката на доходността на държавните облигации остана близо до тази на съответните безрискови лихвени проценти. В резултат среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации от еврозоната се повишаваше устойчиво през 2021 г. и на 31 декември възлезе на 0,27%, което е с 51 базисни точки над равнището в края на 2020 г. (виж графика 1.18). В по-общ план условията за финансиране в еврозоната останаха благоприятни.

Графика 1.18

Дългосрочна доходност в еврозоната и в САЩ

(процент годишно, дневни данни)

Източници: Bloomberg, Refinitiv и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните за еврозоната се отнасят за среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации и за лихвения процент по 10-годишните овърнайт индексирани суапове (OIS). Последните наблюдения са за 31 декември 2021 г.

Капиталовите пазари са подкрепени от дългосрочните очаквания за печалба

При запазване на ангажимента за парична и фискална помощ възстановяването на икономическата активност през 2021 г. допринесе за трайно нарастване на цените на акциите в еврозоната, което се дължеше на много стабилните и устойчиви дългосрочни очаквания за печалба. Тази тенденция бе временно прекъсната в периода от средата на септември до средата на октомври, тъй като пазарните очаквания за евентуално намаляване на покупките на активи от страна на Системата на Федералния резерв натежаха върху динамиката на фондовите пазари в световен мащаб. На секторно равнище цените на акциите на банките от еврозоната, които през 2020 г. отбелязаха спад, се повишиха значително по-бързо от цените на акциите на нефинансови предприятия. На 31 декември 2021 г. широкият индекс на цените на акциите на нефинансовите предприятия в еврозоната беше с около 19% над равнищата от края на 2020 г., а поскъпването на акциите на банките от еврозоната беше доста по-високо – над 30% (виж графика 1.19).

Графика 1.19

Индекси на капиталовите пазари в еврозоната и в САЩ

(индекс: 1 януари 2020 г. = 100)

Източници: Bloomberg, Refinitiv и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: За еврозоната са показани EURO STOXX banks index и Refinitiv market index за нефинансовите предприятия; за САЩ – S&P banks index и Refinitiv market index за нефинансовите предприятия. Последните наблюдения са за 31 декември 2021 г.

Растежът на парите и заемите показва устойчива, макар и по-умерена парична експанзия

Растежът на широките пари показва продължаваща силна парична експанзия през 2021 г. Темпът му беше по-близо до дългосрочната средна, отколкото беше през 2020 г., т.е. първата година от пандемията, когато той рязко се ускори (виж графика 1.20). Двигател на създаването на пари беше тесният паричен агрегат М1, отразяващ устойчивото натрупване от фирми и домакинства на овърнайт банкови депозити, което обаче беше по-слабо, отколкото през 2020 г. С възстановяване на доверието и разходите на потребителите потоците от депозити на домакинства се върнаха към средното си предпандемично равнище. Фактът, че значителното нарастване на депозитите през 2020 г. не беше компенсирано от период с по-нисък от средния растеж показва желание да се поддържат по-големи спестявания, както е отразено и в резултатите от Проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите. Потоците от корпоративни депозити също останаха значителни, което говори за по-нататъшно укрепване на ликвидните буфери на фирмите. Покупките на активи от страна на Евросистемата бяха най-големият източник за растеж на парите, следван от кредитите за частния сектор. Навременните и мащабни мерки, предприети от паричните, фискалните и надзорните органи по време на кризата, предизвикана от COVID-19, осигуриха запазването на благоприятните условия за кредитните потоци към икономиката на еврозоната.

Графика 1.20

М3 и кредити за частния сектор

(годишно процентно изменение, сезонно и календарно изгладени данни)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за декември 2021 г.

Мерките по паричната политика спомогнаха за осигуряването на благоприятни условия за банково кредитиране

През годината условията за банково кредитиране бяха като цяло благоприятни. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната показа, че кредитните стандарти на банките (т.е. вътрешните насоки или критерии за одобрение на кредити) за отпускане на заеми за фирми и домакинства, които през предходната година в еврозоната бяха затегнати, се запазиха като цяло непроменени от началото второто тримесечие на 2021 г. Това се дължеше на намаляването на очакваните от банките рискове предвид възстановяването на икономиката и продължаващите мерки за подкрепа по линия на паричната и фискалната политика, включително чрез гаранции по заеми. Банките отчетоха също, че програмите на ЕЦБ за закупуване на активи, третата серия целеви операции по дългосрочно рефинансиране и отрицателната лихва по депозитното улеснение са оказали подкрепа на кредитирането. Същевременно бе съобщено, че програмите за закупуване на активи и отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение са се отразили негативно върху тяхната рентабилност.

Поддържайки ниска цената на финансирането за банките в еврозоната, мерките за подкрепа по линия на паричната политика спомогнаха за оказване на натиск за понижаване на лихвените проценти по кредитите и предотвратиха значително затягане на условията за финансиране. През 2021 г. лихвените проценти на банките по кредитите останаха като цяло стабилни около историческите си минимуми. Въпреки че жилищните кредити нараснаха значително, растежът на потребителските кредити остана слаб, тъй като натрупаните по време на пандемията спестявания се използваха за потребителски разходи. Значителните парични резерви, увеличаването на неразпределената печалба в резултат от наблюдаваното в последно време оживление и наличието на други източници на финансиране, по-специално междуфирмените и търговските кредити, ограничиха нуждите на фирмите от кредити. Така банковото кредитиране за нефинансови предприятия и нетната емисия на дългови ценни книжа се забавиха след рязкото им нарастване през 2020 г., въпреки че през четвъртото тримесечие на 2021 г. реалната цена на дълговото финансиране достигна ново историческо дъно. След наблюдавания през първата година на пандемията 7,1% растеж, годишният темп на нарастване на банковите заеми за фирми спадна до 4,3% през 2021 г., а според Проучването за достъпа на предприятията до финансиране делът на фирмите, които съобщават за трудности при получаването на заеми, е намалял до предпандемичните равнища. Нефинансовите предприятия също можеха да разчитат на акции и други капиталови инструменти като средство за финансиране. Като цяло през 2021 г. потоците външно финансиране за нефинансови предприятия продължиха да нарастват (виж графика 1.21).

Графика 1.21

Нетни потоци външно финансиране за нефинансови предприятия в еврозоната

(годишни потоци, млрд. евро)

Източници: Евростат и ЕЦБ.
Забележки: ПФИ – парично-финансови институции. В „кредити от НПФИ и от останалия свят“ непаричните финансови институции (НПФИ) включват други финансови посредници, пенсионни фондове и застрахователни дружества. „Кредити от ПФИ“ и „кредити от НПФИ и от останалия свят“ са коригирани с продажбите и секюритизацията на кредити. „Други“ е разликата между „всичко“ и включените в графиката инструменти и съдържа главно междуфирмени заеми и търговски кредити. Последните наблюдения са за третото тримесечие на 2021 г. Годишният поток за 2021 г. е изчислен като сбор от потоците за четири тримесечия – от четвъртото тримесечие на 2020 г. до третото тримесечие на 2021 г.

2 Паричната политика – неизменна подкрепа и нова стратегия

Комплексният набор от мерки по паричната политика, прилагани от ЕЦБ през 2021 г., и неколкократното им калибриране предотвратиха процикличното затягане на условията за финансиране и намалиха заплахата от ликвидна и кредитна криза чрез поддържане на висока ликвидност в банковата система и защита на потока от кредити към икономиката. Реакцията на паричната политика имаше решаваща стабилизираща роля за пазарите и осигури подкрепа за икономиката и перспективите за инфлацията. Балансовото число на Евросистемата достигна рекордно високата стойност от 8,6 трлн. евро в края на 2021 г., което представляваше увеличение с 1,6 трлн. евро спрямо предходната година. В края на 2021 г. активите, свързани с паричната политика, съставляваха 80% от всички активи в баланса на Евросистемата. Рамката на ЕЦБ за управление на риска продължи да ограничава рисковете, свързани с голямото балансово число.

2.1 Реакцията на паричната политика на ЕЦБ продължи да оказва решаваща подкрепа на икономиката и на прогнозата за инфлацията

Поддържане на благоприятни условия за финансиране

Пандемията продължи да оказва неблагоприятно влияние върху икономическата активност в началото на годината, а инфлацията остана много ниска

В началото на 2021 г. икономическите тенденции в еврозоната останаха в голяма степен засегнати от продължаващата пандемия от COVID-19. Макар че започването на ваксинационните кампании беше от решаващо значение за борбата с коронавируса, повторният скок в броя на заразените и появата на нови щамове на вируса означаваха, че мерките за намаляване на разпространението му трябва да бъдат продължени или затегнати в много държави от еврозоната. Това доведе до срив на икономическата активност и помрачи краткосрочните прогнози. Инфлацията остана много ниска в условията на вяло търсене и значителна слабост на трудовите и стоковите пазари. Като цяло постъпващите в началото на годината данни потвърдиха предишната базисна оценка на Управителния съвет, че пандемията би могла да има ясно изразено въздействие върху икономиката в краткосрочен хоризонт и че инфлацията ще остане ниска за продължителен период от време. Най-общо казано, условията за финансиране в еврозоната като цяло бяха благоприятни. Въпреки че безрисковите лихвени проценти леко се бяха повишили след заседанието на Управителния съвет през декември 2020 г., държавните и корпоративните кредитни спредове бяха устойчиви, условията на облигационния пазар останаха благоприятни, включително при корпоративните облигации, а лихвените проценти по банкови кредити бяха близо до историческия си минимум както за домакинствата, така и за предприятията.

През януари Управителният съвет потвърди стимулиращата позиция по паричната си политика от декември 2020 г.

В тези условия значителната подкрепа от страна на паричната политика запази същественото си значение и през януари 2021 г. Управителният съвет реши да потвърди стимулиращата позиция по паричната си политика от декември 2020 г., за да се запазят благоприятните условия за финансиране в периода на пандемията.[19] Това имаше за цел намаляване на несигурността и укрепване на доверието, насърчаване на потребителските разходи и стопанските инвестиции, подпомагане на икономическата активност и съответно средносрочно запазване на ценовата стабилност. По-специално, нетните покупки в размер на 1850 млрд. евро по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто срок беше удължен най-малко до края на март 2022 г., допринесоха за запазването на благоприятните условия за финансиране на всички сектори на икономиката, а третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) остана привлекателен източник за финансиране на банките, подпомагайки банковото кредитиране за фирми и домакинства. Продължаващото реинвестиране на постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, и продължаващите нетни месечни покупки на активи в размер на 20 млрд. евро по програмата за закупуване на активи APP също подкрепиха условията за финансиране, давайки ясен сигнал за присъствието на Евросистемата на пазарите през периода на пандемията и след това.

Удължаването и затягането на ограничителните мерки се отрази върху икономическата активност през първото тримесечие, но общата инфлация рязко се повиши

Въпреки че в първите месеци на годината разпространението на варианти на вируса и свързаното с това разширяване и затягане на ограничителните мерки все повече се отразяваха върху икономическата активност, общата инфлация започна рязко да нараства спрямо отрицателните равнища поради специфични за страните и технически фактори (включително базови ефекти), както и поради осезаемото поскъпване на енергийните стоки. Натискът от страна на базисните цени обаче остана слаб на фона на все така вялото търсене и значителния застой на трудовите и стоковите пазари. Дългосрочните безрискови лихвени проценти и доходността на държавните облигации продължиха нарастването си, наблюдавано след заседанието на Управителния съвет през декември. Тъй като пазарните лихвени проценти са основните референтни лихвени проценти, използвани при ценообразуването на други инструменти на капиталовия пазар (като корпоративни и банкови облигации), както и при ценообразуването на банковите кредити за домакинства и предприятия, на по-късен етап шоковете, породени от тези лихвени проценти, проявяват тенденция да влияят върху по-меките условия за финансиране. Ето защо евентуално значително и трайно повишаване на пазарните лихвени проценти може да доведе до преждевременно затягане на условията за финансиране на всички сектори на икономиката. Това би поставило под въпрос ангажимента, поет от Управителния съвет през декември 2020 г. и януари 2021 г., да запази благоприятни условията за финансиране през периода на пандемията и да предотврати евентуално затягане, несъвместимо с противодействието на понижаващия ефект на пандемията върху прогнозната траектория на инфлацията. Евентуално затягане на условията за финансиране би увеличило несигурността и би намалило доверието, ограничавайки допълнително икономическата активност и застрашавайки средносрочната стабилност на цените.

Управителният съвет увеличи през март темпа на нетните покупки на активи по PEPP, след като пазарните лихвени проценти се повишиха

През март, когато условията за финансиране бяха затегнати, докато перспективите за инфлацията не отчетоха подобрение, Управителният съвет взе решение през следващото тримесечие да извършва нетни покупки по PEPP със значително по-бърз темп, отколкото през първите месеци на годината. Останалите мерки на политиката от декември бяха препотвърдени.[20] През април темпът на нетните покупки и на другите мерки остана непроменен, тъй като постъпващата информация потвърди съвместната оценка на условията за финансиране и прогнозата за инфлацията, извършена на заседанието през март.

Отваряне на икономиката и нова стратегия

Според юнските прогнози на експерти на Евросистемата инфлацията се повишаваше през 2021 г., преди отново да спадне през 2022 г.

Към средата на годината промяната в броя на заразените с COVID-19 и напредъкът във ваксинационните кампании позволиха отваряне на икономиката на еврозоната. Въпреки появата на нови варианти на вируса натискът върху здравните системи намаляваше. В юнските макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната инфлацията продължи да нараства през втората половина на 2021 г., преди отново да се понижи през 2022 г., тъй като се очакваше временните фактори да отзвучат. Натискът от страна на базисната инфлация се засилваше постепенно през целия прогнозен период, а прогнозите за хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), без енергийните стоки и храните, бяха ревизирани нагоре. Но общата инфлация все пак се очаква да бъде под целта на Управителния съвет за целия прогнозен период, а базисната инфлация още се предвижда да остане под 2%. Макар че условията за финансиране на предприятия и домакинства останаха стабилни, пазарните лихвени проценти продължиха да се повишават в периода преди заседанието на Управителния съвет на 10 юни. Това отчасти се дължеше на по-добрите икономически перспективи, но евентуално затягане на смекчените условия за финансиране бе счетено от Управителния съвет за преждевременно и за риск за продължаващото възстановяване и за прогнозата за инфлацията.

Тъй като прогнозата за инфлацията отвъд краткосрочния хоризонт продължи да изостава от средносрочната ѝ траектория, прогнозирана преди пандемията, и предвид риска от затягане на условията за финансиране през юни Управителният съвет реши да продължи нетните покупки на активи по PEPP със значително по-бързи темпове, отколкото през първите месеци на годината, като потвърди и всички други мерки по паричната политика.

ЕЦБ приключи прегледа на стратегията си по паричната политика през юли 2021 г. и прие симетрична цел за инфлацията от 2%

На 8 юли Управителният съвет приключи прегледа на стратегията си по паричната политика (виж раздел 2.4). Новата стратегия включваше два ключови фактора, които да бъдат отразени във формулирането на позицията на Управителния съвет по паричната политика: първо, приемането на нова симетрична цел за инфлацията от 2% в средносрочен хоризонт; и, второ, условен ангажимент да се вземат предвид последиците от ефективната долна граница при провеждането на паричната политика в среда на структурно ниски номинални лихвени проценти, което би изисквало особено строги или постоянни мерки на паричната политика, когато икономиката е близо до долната граница. Ето защо, стремейки се към новата си цел и в съответствие със стратегията си по паричната политика, на своето заседание по паричната политика през юли Управителният съвет преразгледа ориентира си за основните лихвени проценти на ЕЦБ, като обвърза траекторията на политиката си с три конкретни условия, свързани с прогнозата за инфлацията. Управителният съвет заяви, че се очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашните или на по-ниски равнища, докато се установи, че инфлацията ще достигне 2% доста преди края на прогнозния хоризонт и трайно през остатъка от прогнозния период, и докато прецени, че постигнатият прогрес при базисната инфлация е в достатъчно напреднала фаза, за да съответства на стабилизирането на инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план. Бе отбелязано, че това може да означава и преходен период, в който инфлацията е малко над целевото равнище.

През юли Управителният съвет потвърди оценката си от март, която съответстваше на запазването на благоприятни условия за финансиране

В навечерието на заседанието през юли пазарните лихвени проценти отбелязаха спад, а условията за финансиране на повечето фирми и домакинства останаха на благоприятни равнища. Макар че инфлацията продължи да расте, това се очакваше да бъде като цяло временно, а средносрочните перспективи останаха слаби. Икономическото възстановяване в еврозоната бе в ход, въпреки че разпространението на щама „делта“ на коронавируса ставаше все по-силен източник на несигурност. Запазването на благоприятни условия за финансиране се считаше за съществено, за да се осигури превръщането на икономическото възстановяване в траен подем и да се компенсира негативното въздействие на пандемията върху инфлацията. Ето защо Управителният съвет продължи да очаква нетните покупки по PEPP да се извършват със значително по-бързи темпове, отколкото през първите месеци на годината. Той потвърди и другите мерки на паричната политика.

Подпомагане на преминаването към стабилно икономическо възстановяване и в крайна сметка връщане на инфлацията към целевото ѝ равнище от 2%

Септемврийските прогнози на експертите на ЕЦБ предвиждаха допълнителни възходящи корекции на инфлацията през прогнозния период

До септември фазата на възстановяване на икономиката в еврозоната напредваше все по-ускорено, като се очакваше до края на годината производството да надхвърли предпандемичното си равнище. Новите макроикономически прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната ревизираха нагоре прогнозата си за инфлацията през 2021 г. поради силния натиск върху разходите, произтичащ от временния недостиг на материали и оборудване, все така по-големия от очакваното принос на цените на енергийните стоки и ефекта от временното намаление на ДДС в Германия в периода юли – декември 2020 г. През 2023 г. обаче се предвижда, че инфлацията ще бъде все още доста под 2%, макар и ревизирана леко нагоре, за да отрази по-добрите перспективи за растежа и по-бързото намаляване на недонатовареността в икономиката. Пазарните измерители на инфлационните очаквания продължиха да се повишават и бяха значително над ниските равнища по време на пандемията, макар че останаха под средносрочната цел на ЕЦБ за ХИПЦ инфлацията от 2%. Условията за финансиране на предприятията, домакинствата и публичния сектор останаха благоприятни, като лихвените проценти по банкови кредити достигнаха исторически минимум.

Управителният съвет взе решение за сравнително по-нисък темп на нетните покупки на активи по PEPP от септември в условията на благоприятни условия за финансиране и по-добри средносрочни перспективи за инфлацията

Въз основа на лекото подобрение на средносрочните перспективи за инфлацията и с оглед на преобладаващото равнище на условията за финансиране през септември Управителният съвет прецени, че благоприятните условия за финансиране биха могли да се поддържат със сравнително по-нисък темп на нетните покупки на активи по PEPP в сравнение с предходните две тримесечия. Управителният съвет потвърди и другите си мерки.



През октомври Управителният съвет препотвърди позицията си от септември

След заседанието на Управителния съвет от октомври икономиката на еврозоната продължи стабилно да се възстановява. Инерцията на растежа обаче донякъде се забавяше, особено поради факта, че недостигът на материали, оборудване и работна ръка забавяше производството в някои сектори. Инфлацията продължи да се ускорява главно поради резкия скок в цените на енергийните стоки, но също и поради факта, че възстановяването на търсенето изпреварваше ограниченото предлагане. Очакваше се в краткосрочен план инфлацията да продължи да се увеличава, впоследствие забавяйки се през следващата година. От септември насам пазарните лихвени проценти се повишаваха. Въпреки това условията за финансиране на икономиката останаха благоприятни, особено като се има предвид, че лихвените проценти по банкови кредити за предприятия и домакинства се задържаха на рекордно ниски равнища. Ето защо Управителният съвет потвърди отново позицията си от септември, като запази непроменени нетния темп на покупките по PEPP и всички други мерки.

В прогнозите на експертите на Евросистемата от декември инфлацията бе ревизирана нагоре, но растежът се предвиждаше да се забави в краткосрочен план, докато през 2022 г. се наблюдаваше засилване на растежа и намаляване на инфлацията

Към края на годината новите ограничения и несигурността, свързани с пандемията, особено поради появата на варианта „омикрон“ на коронавируса, продължаващият недостиг на материали, оборудване и работна ръка, както и значително по-високите цени на енергийните стоки ограничаваха икономическата активност. Забавянето на растежа през последното тримесечие на годината и очакването, че това ще продължи и през първата половина на 2022 г., доведоха до ревизиране надолу на декемврийските прогнози на експертите на Евросистемата за растежа през 2022 г. Въпреки това се очакваше растежът отново да се ускори значително през 2022 г. През ноември инфлацията продължаваше да нараства с по-висок от прогнозния темп, макар да се очакваше тя да се забави през 2022 г. Пазарните и изведените от проучвания измерители на дългосрочните инфлационни очаквания се доближиха леко до 2%. Това наред с постепенното завръщане на икономиката към функциониране при пълен капацитет и по-нататъшното подобряване на пазара на труда, подпомагащо по-бързото нарастване на заплатите, се очакваше да спомогнат за повишаване на базисната инфлация и достигане на целта на Управителния съвет за общата инфлация в средносрочен хоризонт. Ето защо прогнозите на експертите на ЕЦБ от декември за общата и за базисната инфлация бяха ревизирани нагоре спрямо септември, макар че за 2024 г. те останаха на ниво от 1,8%, което е под целевото равнище за ХИПЦ инфлацията. Условията за финансиране на икономиката останаха през декември благоприятни: пазарните лихвени проценти се запазиха като цяло стабилни след заседанието на Управителния съвет през октомври, а лихвените проценти по банкови кредити за фирми и домакинства останаха на безпрецедентно ниски равнища.

През декември Управителният съвет обяви постепенно намаляване от първото тримесечие на 2022 г. на темпа на покупките на активи, прекратяване на нетните покупки по PEPP в края на март и гъвкаво реинвестиране по PEPP поне до края на 2024 г.

На заседанието си от декември Управителният съвет прецени, че напредъкът в икономическото възстановяване и в постигането на средносрочната цел за инфлацията е позволил постъпателно намаляване на темпа на покупките на активи през следващите тримесечия. Същевременно вероятно e наложително паричното стимулиране да продължи, за да се стабилизира инфлацията на равнище от 2% в средносрочен хоризонт, а средата на несигурност засили необходимостта от поддържане на гъвкавост и свобода на действие при провеждането на паричната политика. Поради това Управителният съвет одобри следните решения.

Първо, Управителният съвет очакваше да намали темпа на нетните покупки на активи по PEPP през първото тримесечие на 2022 г., а в края на март 2022 г. те вероятно ще бъдат преустановени.

Второ, той разшири хоризонта за реинвестиране по PEPP. Управителният съвет изрази намерението си да реинвестира постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай се предвижда бъдещото намаляване на портфейла с книжа по PEPP да бъде управлявано по такъв начин, че да се избегне намеса в съответната позиция по паричната политика.

Трето, Управителният съвет подчерта, че пандемията е показала, че при неблагоприятни условия гъвкавостта при планирането и провеждането на покупките на активи е спомогнала да се противодейства на непълноценното предаване на паричната политика, като той е положил усилия за по-ефикасно постигане на целта на своята политика. Ето защо в рамките на мандата на Управителния съвет при неблагоприятни условия се предвижда гъвкавостта да остане елемент на паричната политика във всички случаи, когато заплахите за предавателния механизъм на паричната политика застрашават постигането на ценова стабилност. По-конкретно, в случай че в резултат от пандемията фрагментираността на пазара се възобнови, реинвестирането по PEPP може по всяко време да бъде гъвкаво коригирано по време, класове активи и юрисдикции. Това може да включва покупката на облигации, емитирани от Република Гърция, в допълнение към и над револвиранията и погашенията, за да се избегне прекъсване на покупките в тази юрисдикция, което може да навреди на предаването на паричната политика към гръцката икономика, докато тя още се възстановява от последиците от пандемията. Нетните покупки по PEPP може и да се възобновят в случай на необходимост да се противодейства на негативните шокове, свързани с пандемията.

Четвърто, в съответствие с постъпателното намаляване на покупките на активи и за да се гарантира, че позицията по паричната политика остава съгласувана със средносрочната цел на ЕЦБ да стабилизира инфлацията, Управителният съвет реши по Програмата за закупуване на активи (APP) да се извършват нетно месечни покупки за 40 млрд. евро през второто и за 30 млрд. евро през третото тримесечие на 2022 г. От октомври 2022 г. нататък нетни покупки на активи по APP ще се извършват с месечен обем от 20 млрд. евро дотогава, докогато е необходимо, за да се засили стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти. Управителният съвет предвиждаше нетните покупки да приключат малко преди той да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Той изрази и намерението си да продължи да реинвестира изцяло постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ започне да повишава основните лихвени проценти, и във всички случаи, докогато е необходимо, за да поддържа благоприятни условия на ликвидност и висока степен на парично стимулиране.

Бяха потвърдени равнището на основните лихвени проценти на ЕЦБ и ориентирът за бъдещата им динамика.

Освен това Управителният съвет заяви също, че ще продължи да наблюдава условията за финансиране на банките и да гарантира, че операциите с настъпващ падеж по TLTRO III няма да навредят на гладкото предаване на паричната политика. Той редовно ще оценява и приноса на целевите кредитни операции, допринасящи за позицията по паричната политика. Управителният съвет заяви, че, както беше обявено по-рано, той очаква специалните условия, приложими по TLTRO III, да приключат през юни 2022 г. Той ще оцени и подходящото калибриране на двустепенната система за олихвяване на резервите, така че политиката на отрицателни лихвени проценти да не ограничава посредническите възможности на банките в условия на голям излишък от ликвидност. И накрая, Управителният съвет отново потвърди, че остава в готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, когато е целесъобразно, за да гарантира стабилизиране на инфлацията до целта на ЕЦБ от 2% в средносрочен план.

Стимулиращата парична политика и преразгледаните мерки осигуриха благоприятни условия за финансиране и противодействаха на негативното въздействие на пандемията върху инфлацията

В обобщение, през 2021 г. се запази значителното парично стимулиране с цел противодействие на неблагоприятното влияние на пандемията върху прогнозата за инфлацията. Пренастройването на комплексния набор от мерки спомогна за поддържане на благоприятни условия за финансиране. Мерките бяха ефикасни за ограничаване на доходността на държавните облигации (виж графика 2.1), която представлява база за цената на финансиране за домакинства, предприятия и банки. Те запазиха и изключително благоприятната цена на банковото финансиране (виж графика 2.2). Освен това те помогнаха на домакинствата и фирмите да се възползват от тези изгодни условия за финансиране, като съответните лихвени проценти по кредитите отбелязаха за годината нови рекордно ниски равнища от 1,31% и 1,36% (виж графика 2.3). През втората половина на годината инфлацията значително се повиши, докато икономиката като цяло продължи да се възстановява. С оглед на напредъка в икономическото възстановяване и в постигането на средносрочната цел за инфлацията Управителният съвет реши от началото на 2022 г. да започне постепенно намаляване на покупките на активи. Като цяло реакцията на паричната политика през 2021 г. осигуряваше благоприятни условия за финансиране, подпомагащи продължаващото икономическо възстановяване и доближаването на инфлацията до целта на Управителния съвет за нея.

Графика 2.1

Среднопретеглена спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации и лихвен процент по 10-годишните овърнайт индексирани суапове в еврозоната

(процент годишно)

Източник: Изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за 31 декември 2021 г.

Графика 2.2

Съвкупни разходи за дългово финансиране на банки

(съвкупни разходи по депозити и за финансиране с необезпечен пазарен дълг; процент годишно)

Източници: ЕЦБ, Markit iBoxx и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Съвкупните разходи по депозити са изчислени като средна величина от лихвените проценти по овърнайт депозити за нов бизнес, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие, претеглени със съответните им непогасени салда. Последните наблюдения са за декември 2021 г.

Графика 2.3

Обобщени лихвени проценти по банкови кредити за нефинансови предприятия и домакинства

(процент годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Обобщените лихвени проценти по банкови кредити се изчисляват чрез агрегиране на лихвените проценти по кратко- и дългосрочните кредити, като се използва 24-месечна плъзгаща се средна на обемите новоотпуснати кредити. Последните наблюдения са за декември 2021 г.

2.2 Продължаващо увеличаване на балансовото число на Евросистемата при запазващи се предизвикателства

През 2021 г. балансовото число на Евросистемата нарасна с 23%

През 2021 г. Евросистемата продължи да прилага мерките, въведени в отговор на пандемията от COVID-19, а именно PEPP, PELTRO и неколкократно калибрираната TLTRO III, както и извършването на покупки на активи по APP. В резултат на тези мерки балансовото число на Евросистемата нарасна с 23% (1,6 трлн. евро) през 2021 г., достигайки в края на годината ново рекордно високо равнище в размер на 8,6 трлн. евро.

В края на 2021 г. активите в баланса на Евросистемата, свързани с паричната политика, възлязоха на 6,9 трлн. евро. Те включваха заеми за кредитни институции в еврозоната, съставляващи 26% от всички активи (в съответствие с процента в края на 2020 г.), и закупени за целите на паричната политика активи, което представлява 55% от всички активи (нарастване спрямо 53% в края на 2020 г.), (виж графика 2.4). Другите финансови активи в счетоводния баланс бяха главно чуждестранна валута и злато, държани от Евросистемата, както и деноминирани в евро портфейли от несвързани с паричната политика активи.

В пасива на баланса общият сбор от наличните резерви на кредитни институции и използваното от контрагентите депозитно улеснение нарасна до 4,3 трлн. евро (спрямо 3.5 трлн. евро в края на 2020 г.) и представлява 50% от пасивите в края на 2021 г. (в съответствие с процента в края на 2020 г.). Банкнотите в обращение нараснаха с темп, надвишаващ тренда на растежа от предходни години, като достигнаха 1,5 трлн. евро (спрямо 1,4 трлн. евро в края на 2020 г.) и съставляваха 18% от пасивите в края на 2021 г. (спад спрямо 21% в края на 2020 г.). Другите пасиви, в това число капиталът и сметките за преоценка, се повишиха до 2,7 трлн. евро (от 2,1 трлн. евро в края на 2020 г.) с дял от 32% от всички пасиви (прираст спрямо 29% в края на 2020 г.), (виж графика 2.4). Увеличението на другите пасиви се дължеше главно на прираста на правителствените депозити – от 516 млрд. евро до 590 млрд. евро, съставляващи 22% от другите пасиви (спад спрямо 25% в края на 2020 г.), и равностойността на специалните права на тираж на Международния валутен фонд, които се увеличиха до 179 млрд. евро (от 55 млрд. евро в края на 2020 г.) с дял от 7% от другите пасиви (прираст спрямо 3% в края на 2020 г.).

Графика 2.4

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Положителните числа се отнасят за активите, а отрицателните – за пасивите. Линията на излишъка от ликвидност е представена с положителни числа, макар че се отнася за сбора от следните позиции по пасива: наличности по текущи сметки над размера на изискуемите задължителни резерви и използваното депозитно улеснение.

За да стане двустепенната система за олихвяване на резервите на кредитните институции по-прозрачна, през юли 2020 г. ЕЦБ реши да публикува съответните агрегирани данни за Евросистемата и данни на национално равнище. Това дава по-добра представа и за динамиката на притежаваните резерви, които са най-големият показател в пасива на баланса на Евросистемата. По-конкретно, Евросистемата понастоящем публикува на национално равнище средните величини на задължителните минимални резерви, наличностите по текущите сметки и свръхрезервите за периода на поддържане на резервите. Редовно се публикуват и данни на Евросистемата и национални данни за разрешените изключения от двустепенната система, изключените и неподлежащите на изключване свръхрезерви и неизползваните средства.

Матуритет и разпределение на портфейлите по APP и PEPP по класове активи и юрисдикции

През 2021 г. продължиха покупките на активи по APP и PEPP

APP включва четири програми за закупуване на активи – третата програма за покупка на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за купуване на активи от публичния сектор (PSPP) и тази за покупка на активи от корпоративния сектор (CSPP). PEPP беше въведена през 2020 г. в отговор на пандемията. Всички категории активи, които са допустими по APP, са допустими и по PEPP. През 2021 г. Евросистемата продължи да извършва покупки на активи по APP и PEPP. Покупките се осъществяваха гладко, в съответствие с преобладаващите пазарни условия.

В края на 2021 г. държаните по APP активи възлязоха на 3,1 трлн. евро

В края на 2021 г. държаните по APP активи възлязоха на 3,1 трлн. евро (по амортизирана стойност). PSPP имаше основен дял в придобитите по APP активи, който в края на 2021 г. достигна 2,5 трлн. евро, или 80% от всички активи по APP – същият дял като в края на 2020 г. Разпределението на покупките по PSPP между отделните юрисдикции се определяше според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ на база наличности. Освен това някои национални централни банки закупиха ценни книжа, емитирани от наднационални институции на ЕС, включително облигации, емитирани през 2021 г. с цел финансиране на плана за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ (NGEU). В края на 2021 г. среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP беше 7,3 години, или същото равнище като в края на 2020 г., с известни различия между отделните юрисдикции. В края на годината държаните по ABSPP активи съставляваха 1% (28 млрд. евро) от общите активи, притежавани по APP, тези по CBPP3 – 9.5% (298 млрд. евро), а по CSPP – 10% (310 млрд. евро). Сред програмите за закупуване на активи от частния сектор CSPP допринесе най-много за нарастването на държаните активи по APP през 2021 г. с нетни покупки от 61 млрд. евро. Покупките по CSPP и CBPP3 се извършват въз основа на референтен показател (бенчмарк), отразяващ пазарната капитализация на всички допустими корпоративни и обезпечени облигации в обращение.

В края на 2021 г. държаните по PEPP активи достигнаха 1,6 трлн. евро

В края на 2021 г. държаните по PEPP активи достигнаха 1,6 трлн. евро (по амортизирана стойност). Притежаваните обезпечени облигации съставляваха по-малко от 1% (6 млрд. евро) от общия размер, закупените от корпоративния сектор книжа – 3% (44 млрд. евро), а тези от публичния сектор – 97% (1531 млрд. евро).

При покупките на емитирани от публичния сектор книжа по PEPP бенчмаркът за разпределяне на покупките по юрисдикции на база наличности се определя според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ. В същото време покупките се осъществяваха гъвкаво, което бе причина за колебания в разпределението на потоците от покупки по време, класове активи и юрисдикции. Среднопретегленият матуритет на вложèнията в книжа на публичния сектор по PEPP бе 7,6 години в края на 2021 г. с някои различия между отделните юрисдикции.

Евросистемата реинвестира постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, държани в портфейлите по APP и PEPP. През 2021 г. погашенията на ценни книжа на частния сектор възлязоха на 82 млрд. евро, а тези на публичния сектор по PSPP и PEPP достигнаха 362 млрд. евро. Продължи предлагането на закупените по PSPP, CSPP и CBPP3 активи за кредитиране с ценни книжа, за да се подпомогне ликвидността на облигационния пазар и на репо пазара. Притежаваните по PEPP книжа също са на разположение за кредитиране при същите условия, както при APP. През ноември 2021 г. Управителният съвет увеличи лимита за кредитиране с ценни книжа срещу парично обезпечение до 150 млрд. евро в резултат от значителното увеличение на вложèнията на Евросистемата в ценни книжа.

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

Непогасеният обем от операциите на Евросистемата по рефинансиране възлезе на 2.2 трлн. евро в края на 2021 г.

Непогасеният обем от операциите на Евросистемата по рефинансиране бе 2.2 трлн. евро в края на 2021 г., което представлява увеличение с 409 млрд. евро спрямо края на 2020 г. Увеличението отразява нетното въздействие на разпределената сума по TLTRO III, която беше 449 млрд. евро през 2021 г. Доброволните предварителни погашения по TLTRO III в размер на 139 млрд. евро и настъпването на падежа на 15,7 млрд. евро от TLTRO II и на 23.2 млрд.евро от PELTRO (без разпределената през 2021 г. сума) имаха ограничен ефект върху общите непогасени салда. Среднопретегленият матуритет на неприключените операции на Евросистемата по рефинансиране намаля от около 2,4 години в края на 2020 г. до около 1,74 години в края на 2021 г.

Мерки на ЕЦБ за смекчаване на изискванията към обезпеченията

Мерките за смекчаване на изискванията към обезпеченията, приети от Управителния съвет през април 2020 г., продължиха да се прилагат и през 2021 г. Те включваха увеличение на видовете вземания по кредити, които са допустими като обезпечение (включително заеми, ползващи се от гаранционни схеми, приети в държавите от еврозоната в отговор на пандемията), намаляване на дисконтирането при оценяване на обезпечения с постоянен коефициент 20%, поддържане при определени условия на допустимостта на активи, които отговарят на изискванията за кредитно качество в началото на пандемията, както и освобождаване от изискването за минимален рейтинг на търгуемите дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция. Тези временни мерки, удължени до юни 2022 г., продължаваха да бъдат ключов елемент в реакцията на паричната политика на ЕЦБ спрямо пандемията.

Размерът на допустимите търгуеми активи възлизаше на 16.4 трлн. евро в края на 2021 г.

Допустимите търгуеми активи нараснаха с 695 млрд. евро до 16.4 трлн. евро в края на 2021 г. (виж графика 2.5). Увеличението може да се дължи най-вече на ценните книжа на сектор „централно държавно управление“, които продължиха да бъдат най-големият клас активи (8.9 трлн. евро). Другите класове активи включваха корпоративни облигации (1.8 трлн. евро), обезпечени банкови облигации (1.6 трлн. евро) и необезпечени банкови облигации (1.6 трлн. евро). Сравнително малък дял заемаха ценните книжа на регионални правителства (598 млрд. евро), обезпечените с активи ценни книжа (572 млрд. евро) и другите търгуеми активи (1.2 трлн. евро).

Графика 2.5

Динамика на допустимите търгуеми обезпечения

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Обезпеченията са по номинална стойност. Графиката показва средните стойности на данните в края на месеца за всеки период.

Размерът на мобилизираните обезпечения достигна 2.8 трлн. евро в края на 2021 г.

През 2021 г. размерът на мобилизираните обезпечения нарасна с 243 млрд. евро до равнище от 2.8 трлн. евро в края на годината (виж графика 2.6). Тази динамика се дължеше главно на вземанията по кредити (които възлязоха на 915 млрд. евро), обезпечените банкови облигации (718 млрд. евро), ценните книжа на сектор „централно държавно управление“ (435 млрд. евро) и обезпечените с активи ценни книжа (406 млрд. евро). Необезпечените банкови облигации (141 млрд. евро), ценните книжа на регионални правителства (88 млрд. евро) и корпоративните облигации (77 млрд. евро) заемаха по-малка част от общите мобилизирани обезпечения.

Графика 2.6

Динамика на мобилизираните обезпечения

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: От първото тримесечие на 2013 г. нетъргуемите активи са разделени на вземания по кредити и срочни и парични депозити. За обезпеченията са представени осреднени данни към края на месеца за всеки период от време, като стойността им е след оценяване и дисконтиране. За непогасените кредити се използват дневни данни.

2.3 Финансови рискове, свързани с APP и PEPP

Както беше обяснено по-горе, нетните покупки на активи по APP се осъществяваха с цел да се засили стимулиращият ефект на основните лихвени проценти на ЕЦБ. APP беше допълнена от PEPP, за да се противодейства на сериозните рискове за предавателния механизъм на паричната политика и за перспективите пред икономиката на еврозоната, породени от пандемията от COVID-19.

Ефективността спрямо риск е ключов принцип при функцията на Евросистемата за управление на риска

Подобно на други инструменти на паричната политика, окончателните покупки на активи по APP и PEPP в същността си са свързани с финансови рискове, които се управляват и контролират от Евросистемата. Когато са налице няколко начина за прилагане на политиката, функцията на Евросистемата по управление на риска се стреми да осигури ефективност спрямо риска – постигане на целите на политиката при най-малък размер на риска за Евросистемата.[21]

За APP и PEPP се прилагат специфични рамки за контрол на риска

За APP и PEPP бяха създадени специфични рамки за контрол върху финансовия риск. Те отчитат целите на политиката по съответните програми, както и характеристиките и рисковия профил на различните видове закупени активи. И двете рамки включват критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна оценка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Рамките се прилагат за закупуването на активи, за реинвестирането на постъпления по главници на придобити ценни книжа с настъпил падеж и за държаните активи през периода, в който те се отчитат в баланса на Евросистемата.

Рамките за контрол на риска не само ограничават финансовите рискове, но и допринасят за постигането на целите на политиката, като насочват покупките на активи, доколкото е възможно в рамките на дадените цели, към диверсифицирано и неутрално спрямо пазара разпределение на активите. Освен това при разработването на рамките за контрол на риска се вземат предвид и нефинансовите рискове, като правен, операционен и репутационен риск.

В настоящия раздел са описани съществуващите рамки за контрол на финансовия риск, които управляват прилагането на APP и PEPP.[22] В таблица 2.1 са обобщени ключовите елементи на рамките.

Таблица 2.1

Ключови елементи на рамките за контрол на риска при APP и PEPP

Източник: ЕЦБ.
Забележки: ABS (ОАЦК) – обезпечени с активи ценни книжа; ККД – клауза за колективни действия; CQS – степен на рейтинг за кредитно качество съгласно хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата (виж страницата “Eurosystem credit assessment framework” в уебсайта на ЕЦБ).
1) Обезпечените с активи ценни книжа с рейтинг за кредитно качество под степен 2 трябва да удовлетворяват допълнителни изисквания, включващи: а)  да не са обезпечени с необслужвани кредити при емитирането или такива да се добавени в рамките на срока им до падеж; б) активите, генериращи парични потоци и служещи за обезпечение на ABS, не трябва да са структурирани, синдикирани или емитирани със заемен капитал; и в) трябва да са спазени разпоредбите за непрекъснатост на обслужването.
2) Виж страницата Implementation aspects of the public sector purchase programme (PSPP) в уебсайта на ЕЦБ.

Изисквания за допустимост на окончателните (аутрайт) покупки на активи

Критерии за допустимост се прилагат спрямо всички класове активи

По принцип единствено търгуемите активи, които се приемат като обезпечение за кредитните операции на Евросистемата, са потенциално допустими за покупки по APP и PEPP. Критериите за допустимост на обезпечение за кредитните операции на Евросистемата са посочени в общата рамка за инструменти на паричната политика.

За да бъдат допустими за покупки по APP и PEPP, активите трябва да отговарят на стандарти за високо кредитно качество, като имат поне един кредитен рейтинг[23] от агенция за външна кредитна оценка, приет по Рамката на Евросистемата за кредитна оценка, който съответства на кредитно качество от степен 3 (CQS 3) по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата или по-висока (CQS 1 и CQS 2). За търгуемите дългови ценни книжа, емитирани от Република Гърция, това изискване временно отпада при покупки по PEPP.[24] Активите трябва също да са деноминирани в евро, да са емитирани в еврозоната и сетълментът им да е в еврозоната.

В допълнение към горните критерии за допустимост се прилагат и специални критерии за допустимост в зависимост от програмата. Например за PSPP, CSPP и PEPP съществуват ограничения относно минималния и максималния матуритет. За CSPP активите, емитирани от кредитни институции или от емитенти, за които предприятие майка е кредитна институция, не са допустими за купуване. Освен това за CSPP, CBPP3 и ABSPP активите, емитирани или инициирани от предприятия в ликвидация и от дружества за управление на активи, се изключват от покупките. При CBPP3 активите трябва да отговарят на условията за приемането им като обезпечение за собствено ползване при кредитните операции на Евросистемата, т.е. да могат да се използват като обезпечение от емитиращата кредитна институция[25]. При обезпечените с активи ценни книжа длъжниците по съответните вземания трябва в по-голямата си част да са разположени в еврозоната.

Оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна оценка

Оценките на кредитния риск и процедурите за надлежна комплексна оценка се извършват на текуща база

За закупуването на ОАЦК, обезпечени облигации и ценни книжа на корпоративния сектор по APP и PEPP Евросистемата извършва на текуща основа подходящи оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна оценка на предлаганата за продажба съвкупност. Наблюдението се извършва, като се използват редица показатели за риска. Тези оценки и процедури следват принципа на пропорционалност, според който по-рисковите активи подлежат на по-задълбочен анализ. Ако е необходимо, може да се приложат допълнителни мерки за управление на риска, които също подлежат на принципа на пропорционалност. Тези мерки включват по-специално ограничения или преустановяване на покупки, а в извънредни случаи дори и на продажби на активи, за които във всеки отделен случай е необходима оценка от Управителния съвет. При закупуването на активи от корпоративния сектор по APP и PEPP в своите процедури за надлежна комплексна оценка ЕЦБ взема предвид съответните рискове, свързани с климатичните промени.

Рамки за ценообразуване

Рамките за ценообразуване гарантират, че покупките се извършват по пазарни цени

Рамките за ценообразуване за APP и PEPP гарантират, че покупките се извършват по пазарни цени, за да се сведат до минимум изкривяванията на пазара и да се улесни постигането на ефективност по отношение на риска. Тези рамки вземат предвид текущите пазарни цени, качеството на тези цени и справедливата стойност. Извършват се и последващи проверки на цените, за да се прецени дали цените на сделките отразяват пазарните цени към момента на сделката.

Покупките на допустими дългови инструменти с отрицателна доходност до падеж са разрешени по всички програми за покупка на активи, включително, доколкото е необходимо, тези с доходност под лихвения процент по депозитното улеснение.

Бенчмаркове

Бенчмаркове се използват за осигуряване на диверсификация

Бенчмарковете се използват, за да се осигури формирането на диверсифициран портфейл и да се допринесе за ограничаване на рисковете. При покупките на обезпечени облигации и ценни книжа от корпоративния сектор референтните показатели се водят по пазарната капитализация на предлаганата на пазара съвкупност, т.е. номиналния обем на допустимите активи в обращение. За покупките на ценни книжа на публичния сектор по PSPP и PEPP капиталовият алгоритъм на ЕЦБ определя разпределението на покупките по юрисдикции на базата на наличности. Покупките по PEPP се извършват гъвкаво, за да се даде възможност за колебания в разпределението на потоците от покупки във времето и сред различните категории активи и юрисдикции.

Лимити

Лимитите за емисията на акции и за емитент са ефикасен инструмент за ограничаване на концентрацията на риск

При АРР са в действие рамки за лимити. При калибрирането на лимитите за емисия на акции и емитент се вземат предвид съображения, свързани с политиката, операциите, правните въпроси и управлението на риска. Лимитите са прецизно съобразени с класа активи, като се прави разлика между активи от публичния и от частния сектор. При обявяването на PEPP Управителният съвет заяви, че доколкото някои самоналожени лимити е възможно да затруднят действията, които Евросистемата трябва да предприеме, за да изпълнява мандата си, той би обмислил преразглеждането им до степен, необходима, за да станат действията ѝ пропорционални на рисковете, пред които е изправена.

Лимитите за емисия и емитент по PSPP се прилагат, за да се защити функционирането на пазара и ценообразуването, да се осигури пропорционалност, да се ограничи рискът от концентрация и да се гарантира, че Евросистемата няма да се превърне в основен кредитор на правителствата от еврозоната. Лимитът за емисия на допустими облигации на наднационални институции по PSPP представлява 50% от размера на емитирания актив, намиращ се в обращение. За всички останали облигации, допустими по PSPP, лимитът за емисия на акции е определен на 33%, което подлежи на проверка във всеки отделен случай, за да не се окаже, че Евросистемата има блокиращ миноритарен дял за целите на клаузите за колективни действия. В противен случай лимитът за емисията на акции е 25%. За наднационални емитенти лимитът за емитент е определен на 50% от размера на допустимите активи в обращение, емитирани от съответната институция. За останалите допустими емитенти той е 33%.

За ABSPP, CBPP3 и CSPP вложенията на Евросистемата не трябва да надхвърлят 70%. По CSPP в отделни случаи се прилагат по-ниски лимити за емисия на акции, например за активи, емитирани от публични дружества, които се третират по начин, съответстващ на третирането им по PSPP. В допълнение към тези лимити за емисия на акции по CBPP3 и CSPP се прилагат и лимити за емитент. За CSPP лимитите за емитент са определени въз основа на бенчмарк за разпределението, свързан с пазарната капитализация на групата на емитента, за да се осигури диверсифицирано разпределение на покупките. Освен това, ако са налице основания, може да се прилагат по-ниски лимити на базата на резултата от оценката на кредитния риск и от процедурите за надлежна комплексна оценка.

2.4 Новата стратегия на ЕЦБ по паричната политика

След извършен цялостен преглед на 8 юли 2021 г. ЕЦБ публикува новата си стратегия по паричната политика. При прегледа бяха отчетени сериозните структурни предизвикателства, пред които са били изправени еврозоната и световните икономики след последния преглед на стратегията по паричната политика през 2003 г. Сред тези предизвикателства e нарасналият риск основните лихвени проценти на ЕЦБ да бъдат ограничени от ефективната долна граница. В изпълнение на мандата си за ценова стабилност Управителният съвет прие симетрична цел за инфлацията от 2%, която да се запази в средносрочен хоризонт, подчертавайки, че отрицателните и положителните отклонения от инфлационната цел са еднакво нежелателни. За да поддържа симетрията на инфлационната си цел, Управителният съвет отбеляза колко е важно да се вземат предвид последиците от ефективната долна граница. По-специално, когато лихвените проценти са близо до долната граница, това изисква особено решителни или упорити мерки по линия на паричната политика, за да се избегне трайно отрицателно отклонение от инфлационната цел. Това може да включва и преходен период, в който инфлацията да бъде малко по-висока от целевата. Управителният съвет заяви, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са главният инструмент на паричната политика. Предвид тяхната ефективна долна граница той потвърди, че ще прилага по целесъобразност и ориентир за паричната политика, покупки на активи и операции по дългосрочно рефинансиране. В допълнение той ще разглежда при необходимост и нови инструменти на политиката в стремежа си да постигне целта си за ценова стабилност. Освен това той потвърди, че ще продължи да използва ХИПЦ като измерител за ценовата стабилност и препоръча пътна карта за Евростат с цел включване в индекса на разходите за жилища, обитавани от техните собственици. Управителният съвет заяви, че ще основава решенията си по паричната политика на интегрирана оценка на всички релевантни фактори въз основа както на икономически анализ, така и на паричен и финансов анализ, включително оценка на пропорционалността на своите решения и на потенциални странични ефекти. Без да се засяга ценовата стабилност, в решенията си по паричната политика Управителният съвет взема предвид и други съображения, свързани с нейното провеждане. Във връзка с това в рамките на мандата на ЕЦБ той е решен да осигури пълното отчитане от Евросистемата на последиците от климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика. Информирането за решенията по паричната политика беше променено така, че да отразява преработената стратегия по паричната политика[26]. И накрая Управителният съвет потвърди, че възнамерява периодично да оценява целесъобразността на своята стратегия по паричната политика, като следващата оценка се очаква да се проведе през 2025 г.

Целта за ценова стабилност – минало и настояще

Развитие на стратегията по паричната политика на ЕЦБ от 1998 г. насам

Управителният съвет прие първата си стратегия по паричната политика през 1998 г., определяйки ценовата стабилност като „нарастване на годишна база на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) с по-малко от 2%“. Приемането на таван от 2% за инфлацията към онзи момент беше оправдано поради опита от висока инфлация през предишните десетилетия. Стратегията бе преразгледана през 2003 г., когато Управителният съвет добави уточнение към определението за ценова стабилност, пояснявайки, че тя е насочена към темп на инфлация под, но близо до 2%. Пояснението бе мотивирано от ангажимента на ЕЦБ да осигурява достатъчен резерв от сигурност срещу риск от дефлация посредством положително влияние на номиналните лихвени проценти върху равнището на тренда, като същевременно се разглежда въпросът за наличието на евентуално отклонение в измерването на ХИПЦ и за последиците от инфлационния диференциал в еврозоната. Първоначално в стратегията беше посочено и че следва да се стабилизират цените в средносрочен хоризонт и че анализът на рисковете за ценовата стабилност трябва да се основава на две опори – икономически анализ и паричен анализ.

Цялостният преглед на стратегията по паричната политика, извършен в периода 2020–2021 г., показа, че трайно ниската инфлация през последното десетилетие се дължи на взаимосвързани фактори. За разлика от първото десетилетие на еврозоната инфлационните шокове бяха предимно дезинфлационни по своя характер, дължащо се на световната финансова криза и последиците от нея. Като се има предвид спадът на равновесния реален лихвен процент – реалният лихвен процент, съответстващ на целевото равнище на инфлацията и потенциалното равнище на икономиката – в еврозоната (и в световен мащаб), тези шокове трудно биха могли да бъдат компенсирани от политиката на лихвените проценти. Запазването на ниската инфлация също допринесе за по-ниските инфлационни очаквания, които вероятно са били по-слабо обвързани с инфлационната цел на ЕЦБ.

След прегледа на стратегията, извършен в периода 2020–2021 г., Управителният съвет прие симетрична цел за инфлацията от 2% в средносрочен хоризонт. Инфлационната цел от 2% осигурява ясна котва за инфлационните очаквания, които са от съществено значение за поддържането на ценова стабилност. Прегледът установи, че е налице тенденция да се постигат по-добри резултати, ако целта за стабилизиране на инфлацията е точно определена, а не е зададена като диапазон, отчасти поради нейната простота.[27] При предишната формулировка на стратегията горната граница на диапазона бе ясно определена на 2%, докато числовата стойност на долната граница не бе посочена. Това би могло да накара обществеността да смята, че ЕЦБ реагира по-категорично на възходящи отклонения на инфлацията, тъй като те очевидно са извън диапазона.

Управителният съвет потвърди средносрочната ориентация на паричната политика. Тя отчита факта, че предаването на паричната политика към икономиката и инфлацията са свързани с продължително и променливо изоставане. Изоставането предполага, че краткосрочните отклонения на инфлацията от целевото равнище са неизбежни. Средносрочната ориентация осигурява необходимата гъвкавост за преодоляване на временни шокове, които могат да се разсеят от само себе си, като по този начин се избягват ненужни колебания в икономическата активност и заетостта.

Управителният съвет подчерта, че отрицателните и положителните отклонения от инфлационната цел са еднакво нежелателни, т.е. че целта е симетрична. Но наличието на долна граница на лихвените проценти може да породи асиметрии в стремежа към ценова стабилност, тъй като централната банка има по-тясно поле за реакция при низходящи отклонения на инфлацията от целевата стойност, отколкото при възходящи отклонения. Поради това ангажиментът за симетрична цел за инфлацията изисква особено силна или постоянна реакция на паричната политика спрямо дезинфлационни шокове, когато лихвените проценти се доближават до долната граница, за да се избегне трайно отрицателно отклонение от инфлационната цел. Това може да включва и преходен период, в който инфлацията да бъде малко по-висока от целевата.

Неконвенционалните мерки са ефикасни за облекчаване на условията за финансиране и за подпомагане на икономическия растеж, заетостта и инфлацията

Основните лихвени проценти на ЕЦБ са главният инструмент на паричната политика. Въпреки това в резултат от понижаването на равновесните реални лихвени проценти през последните десетилетия централните банки в света прибягнаха до неконвенционални мерки на паричната политика, за да насочат инфлацията към целевите ѝ равнища. Ето защо някои части от прегледа на стратегията бяха посветени и на проучване на ефикасността на тези мерки. Прегледът установи, че всеки от нестандартните инструменти (включително отрицателни лихвени проценти, ориентир за паричната политика, покупки на активи и операции по дългосрочно рефинансиране) е бил ефикасен за повишаване на производството, заетостта и инфлацията. В него се констатира, че мерките взаимно се усилват, тъй като различните мерки могат да имат малко по-различни ефекти върху икономиката и финансовите пазари[28]. Прегледът също установи, че мерките са били пропорционални, отчитайки потенциалните странични ефекти върху финансовата система или реалната икономика.

Измерването на цените трябва допълнително да се подобри с включването на разходите за жилища, обитавани от техните собственици

Управителният съвет потвърди, че ХИПЦ остава подходящият измерител на цените, когато се оценява постигането на целта за ценова стабилност. Докато тя се определя количествено от гледна точка на общата инфлация, която е най-широкият измерител на потребителската кошница на домакинствата, и занапред ще бъдат наблюдавани широк кръг показатели за базисната инфлация, които не включват колебливите компоненти. Прегледът на стратегията установи известни възможности за по-нататъшно подобряване на измерването на цените[29]. По-конкретно, Управителният съвет призна, че включването на разходите за жилища, обитавани от техните собственици, би позволило на ХИПЦ да представи по-добре темпа на инфлация, който се отнася за домакинствата. Ето защо ЕЦБ препоръчва на Евростат и националните статистически институти пътна карта, която да включи в индекса разходите за жилища, обитавани от техните собственици. Съзнавайки, че това е многогодишен проект, Управителният съвет междувременно ще взема предвид измерители на инфлацията, които включват първоначална оценка на разходите за жилища, обитавани от техните собственици, като част от по-широк набор от допълнителни показатели за инфлацията.

Други съображения, свързани със стремежа към ценова стабилност

Макар първостепенната цел на Евросистемата да е поддържането на ценова стабилност, Договорът за функционирането на Европейския съюз я задължава, без да се засяга целта за ценова стабилност, да подкрепя общите икономически политики на ЕС, за да допринесе за постигането на неговите цели. Сред тях са балансиран икономически растеж, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда. Евросистемата допринася също за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции и стабилността на финансовата система.

В известна степен пълната заетост и ценовата стабилност са взаимно съгласувани цели. Когато инфлацията и заетостта се движат в една и съща посока, паричната политика може да стабилизира инфлацията, без да оказва отрицателно влияние върху заетостта. Възможно е обаче да възникнат ситуации, при които инфлацията и заетостта временно се движат в противоположни посоки, като затягането на паричната политика за противодействие на по-високата инфлация би довело до по-нататъшно намаляване на заетостта. Парична политика със средносрочна ориентация се разглежда като такава временна ситуация, при която се избягват колебания в икономическата активност и заетостта. Що се отнася до отчитането на съображенията, свързани с производството и заетостта, Управителният съвет подчерта колко е важно да се вземат предвид различни променливи и последиците от паричната политика за разпределението[30].

Разискванията по паричната политика се обогатяват, като се отчитат рисковете за финансовата стабилност

Финансовата стабилност е предпоставка за ценова стабилност и обратно. При стресови условия на финансовите пазари мерките на паричната политика, насочени към поддържане на ценова стабилност, обикновено спомагат за възстановяване на финансовата стабилност чрез отстраняване на нарушения в предавателния механизъм на паричната политика и предотвратяване на негативни макрофинансови ефекти на обратна връзка и феномена „дълг – дефлация“. Във връзка с натрупването на рискове за финансовата стабилност макро- и микропруденциалните политики са първата защитна линия. В много случаи макропруденциалните политики и паричната политика се допълват взаимно. Например макропруденциалните политики, с които се избягва натрупването на дисбаланси, намаляват опасността от бъдещи финансови кризи с отрицателен ефект върху ценовата стабилност. Паричната политика може да засегне и рисковете за финансовата стабилност. От една страна, стимулиращата парична политика може да намали кредитния риск чрез повишаване на равнищата на активност и динамиката на инфлацията; от друга страна, тя може да насърчи натрупването на дългово финансиране или да засили чувствителността на цените на активите. Симетрични доводи се прилагат по време на фазите на затягане на паричната политика.

С оглед на рисковете за ценовата стабилност, породени от финансови кризи, налице е ясен концептуален пример за ЕЦБ при разискванията по паричната политика да вземе предвид финансовата стабилност. Това отразява съществуващите ограничения на макропруденциалната политика в различните фази на финансовия цикъл, взаимодействията между макропруденциалната и паричната политика и възможните странични ефекти от паричната политика върху финансовата стабилност. Същевременно е важно да се избегне погрешното схващане, че паричната политика е отговорна за гарантирането на финансовата стабилност. Управителният съвет не провежда системно нито политика на „поддържане на наклон срещу вятъра“ (когато паричната политика системно се затяга при натрупване на системен риск), нито на „изчистване“ (когато паричната политика системно се смекчава при възникване на системен риск). Той следва по-скоро гъвкав подход, отчитайки съображенията за финансова стабилност. Всяка реакция на паричната политика спрямо опасенията за финансовата стабилност зависи от преобладаващите обстоятелства и ще се ръководи от последиците за средносрочната ценова стабилност. За тази цел подготовката на разискванията по паричната политика се обогатява с допълнителна информация по въпроси, свързани с финансовата стабилност[31].

План за действие за включване на съображения, свързани с климатичните промени, в операциите по паричната политика

Новата стратегия на паричната политика отчита климатичните промени. Те може да повлияят върху провеждането на паричната политика чрез въздействието си върху структурата и цикличната динамика на икономиката и финансовата система[32]. В рамките на мандата си Управителният съвет е решен да гарантира, че Евросистемата изцяло взема под внимание последиците за паричната политика и централнобанковото дело от климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика в съответствие с целите на ЕС по отношение на климата. Ето защо той се ангажира с изготвянето на амбициозен план за действие във връзка с климата. Планът за действие включва разширяване на аналитичния капацитет и разработване на нови статистически показатели, за да се подобри разбирането за макроикономическото влияние на климатичните промени. Освен това Управителният съвет ще приспособи структурата на оперативната рамка на паричната си политика по отношение на оповестяванията, оценката на риска, покупките на активи от корпоративния сектор и рамката за обезпечения.

Преработване на аналитичната рамка и информирането

Интегриране на икономическия, паричния и финансовия анализ

В миналото ЕЦБ базираше своя анализ на рисковете за ценовата стабилност на две отделни опори – икономически анализ и паричен анализ. Те бяха подлагани на кръстосана проверка, за да се изготви цялостна оценка. В новата стратегия се признават предимствата на съществуването на две специализирани области на анализ, но се отчита също и значението на интегрирането на анализа с оглед на многобройните канали за обратна връзка от паричната и финансовата сфера към икономиката като цяло, и обратно. Икономическият анализ обхваща краткосрочните тенденции в икономическия растеж, заетостта и инфлацията; прогнозите на експерти на Евросистемата и ЕЦБ за ключови макроикономически променливи в средносрочен хоризонт; и широкообхватна оценка на рисковете за икономическия растеж и ценовата стабилност. Паричният и финансовият анализ (като се има предвид, че се развиха в резултат от предизвикателствата, възникнали по време на и след световната финансова криза) придават важна роля на проверката на паричните и финансовите показатели, като се фокусират върху предавателния механизъм на паричната политика, по-специално посредством кредита, банковото кредитиране, поемането на риск и каналите за ценообразуване на активи. Управителният съвет стъпва на тази интегрирана оценка, за да взема решенията си по паричната политика, включително оценката на пропорционалността на решенията и потенциалните странични ефекти.

Информирането е насочено в по-голяма степен към широката общественост

И накрая Управителният съвет взе решение информирането за решенията по паричната политика посредством изявлението за паричната политика, пресконференцията, Икономическия бюлетин и съобщенията за паричната политика да бъде променено така, че да отразява преработената стратегия по паричната политика. Тези начини за информиране ще бъдат допълнени с многопластови и визуално представени варианти на информационни материали за паричната политика, насочени към широката общественост, което е важно за гарантиране на разбирането им от обществеността и за доверие в действията на ЕЦБ. Освен това Управителният съвет заяви, че въз основа на успешния опит от форумите[33], проведени в хода на прегледа на стратегията, възнамерява да превърне популяризираните мероприятия в структурна характеристика на взаимодействието на Евросистемата с обществеността.[34]

Каре 2
План за действие на ЕЦБ във връзка с климатичните промени

Справянето с климатичните промени е глобално предизвикателство и неотложен приоритет в политиката на Европейския съюз. Въпреки че правителствата и парламентите носят основната отговорност и разполагат с по-мощни инструменти за борба с изменението на климата, ЕЦБ напълно признава, че е необходимос да включва допълнително съображения относно климатичните промени в рамката на паричната си политика в съответствие със своя мандат и сфера на компетентност. Евросистемата трябва да вземе предвид влиянието на климатичните промени и прехода към по-устойчива икономика, за да изпълнява първостепенната си цел – да поддържа ценова стабилност. Нещо повече, свързаните с климата рискове отразяват не само перспективите за ценовата стабилност посредством въздействието си върху макроикономическите показатели и предаването на паричната политика, но могат да засягат и стойността и рисковия профил на активите в баланса на Евросистемата. Освен това в съответствие с второстепенната си цел Евросистемата трябва да подкрепя общите икономически политики на Европейския съюз, без да се засяга целта за ценова стабилност. Предвид значението му за паричната политика изменението на климата заема важно място в прегледа на стратегията по паричната политика на ЕЦБ за 2020–2021 г.

След приключване на прегледа на стратегията ЕЦБ публикува всеобхватен план за действие във връзка с изменението на климата заедно с подробна пътна карта, за да включи съображенията, свързани с климатичните промени, в рамката на своята парична политика. Управителният съвет се ангажира с дейностите в следните шест области: а) макроикономическо моделиране и оценка на последиците за предаването на паричната политика; б) статистически данни за анализ на рисковете, свързани с изменението на климата; в) изисквания за оповестяване; г) увеличаване на капацитета за оценка на риска, д) рамка за обезпечения; и е) покупка на активи от корпоративния сектор. Прилагането на плана за действие ще бъде точно съобразено с напредъка по политиките и инициативите на ЕС в областта на оповестяването и отчитането на екологичната устойчивост и с останалото приложимо законодателство на ЕС.

Що се отнася до макроикономическото моделиране и оценката на последиците за предаването на паричната политика, ЕЦБ ще продължи да разширява аналитичния си капацитет в областта на макроикономическите модели, за да отчита последиците от изменението на климата и свързаните с него политики за икономиката, финансовата система и предаването на паричната политика. Планът за действие ще интегрира също свързаните с климата рискове в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ/Евросистемата за еврозоната, за да се оцени въздействието им върху икономиката.

В областта на статистиката ЕЦБ ще разработи нови показатели за анализ на риска от климатичните промени в три основни категории: „зелените“ финансови инструменти, експозициите на финансови институции към свързани с климата физически рискове и въглеродния отпечатък на портфейлите на финансови институции. Тези експериментални показатели ще бъдат на разположение до края на 2022 г. След това те ще бъдат усъвършенствани въз основа на поетапен подход, обусловен от подобряване на наличността и хармонизация на данните (за повече подробности виж раздел 7.2).

Що се отнася до операциите по паричната политика, през 2022 г. ЕЦБ ще обяви подробен план за въвеждане на изисквания за оповестяване на екологичната устойчивост за активи на частния сектор като нов критерий за допустимост или като основа за диференцирано третиране при обезпечения и покупка на активи. Тези изисквания, които ще бъдат приведени в съответствие с регламентите на ЕС, ще насърчат по-последователни практики за оповестяване на информация на пазара и ще поддържат пропорционалността чрез корекции за малките и средните предприятия.

Освен това ЕЦБ ще продължи да увеличава своя капацитет за оценка на рисковете, свързани с изменението на климата. Свързаните с климата стрес тестове на баланса на Евросистемата ще оценят експозицията ѝ към свързани с изменението на климата рискове, като първият пилотен стрес тест ще се проведе през 2022 г. и ще използва методологията на ЕЦБ за свързания с климата стрес тест за икономиката като цяло. ЕЦБ ще оценява още дали агенциите за кредитен рейтинг, приети в Рамката на Евросистемата за кредитна оценка, оповестяват необходимата информация, за да се покаже как те включват в кредитните рейтинги рисковете, свързани с климатичните промени. Освен това ЕЦБ ще обмисли разработването на минимални стандарти за включване във вътрешните си рейтинги на рискове, свързани с климатичните промени.

Що се отнася до рамката за обезпечения, при прегледа на рамките за оценка и контрол на риска за активи, които могат да се използват като обезпечение от контрагенти при кредитни операции на Евросистемата, ЕЦБ взема предвид съображения, свързани с изменението на климата. ЕЦБ ще продължи също да наблюдава структурните пазарни тенденции при „устойчивите“ продукти с цел да подкрепя иновации в областта на устойчивите финанси в рамките на своя мандат. Например, от началото на 2021 г. ЕЦБ започна да приема като обезпечения облигации, индексирани спрямо целите на устойчивото развитие (sustainability-linked bonds).

За покупките на активи от корпоративния сектор ЕЦБ вече отчита рисковете, свързани с климатичните промени, когато извършва надлежна комплексна оценка на закупените от нея активи на корпоративния сектор. Освен това в съответствие със своя мандат ЕЦБ ще коригира рамката, насочваща разпределението на покупките на корпоративни облигации, така че тя да включва критерии, свързани с изменението на климата. Критериите ще включват съобразяване на емитентите най-малко със законодателството на ЕС, прилагащо Парижкото споразумение, посредством свързани с климатичните промени показатели или ангажименти, поети от емитентите за такива цели. Освен това най-късно през първото тримесечие на 2023 г. ЕЦБ ще започне да оповестява свързана с климата информация относно програмата за покупки от корпоративния сектор (CSPP).

ЕЦБ ще следи отблизо напредъка в тези дейности и ще информира обществеността за основните етапи. Новосъздаденият Център на ЕЦБ за борба с климатичните промени ще играе важна роля при координирането на дейностите в рамките на ЕЦБ (виж каре 13).

Каре 3
Нововъведения при информирането за паричната политика

През 2021 г. ЕЦБ постави началото на нова глава в информирането за паричната си политика. В резултат от прегледа на своята стратегия ЕЦБ модернизира начина на представяне и разясняване на паричната си политика както за експертната общност, така и за широката общественост. С нововъведенията си, постигнати със съвместните усилия на Евросистемата и с участието на експерти от националните централни банки, ЕЦБ реагира на нарастващото търсене на информация за нейните политики и инструменти, която да е по-достъпна, особено за аудитория от неспециалисти. Информацията, получена от мероприятия на портала „ЕЦБ Ви слуша“ и от форуми, организирани от национални централни банки като част от прегледа на стратегията, ясно показа, че гражданите искат ЕЦБ да използва по-разбираем език и да обяснява по-добре защо политиката ѝ е важна за тяхното ежедневие. Данните сочат също, че дори за експертната общност лаконичният текст, неизползващ жаргон, е по-убедителен.

Нов стил изявления за паричната политика

От юли 2021 г. „встъпителното изявление“ бе заменено от новото „изявление за паричната политика“ като основен инструмент за информиране относно решенията по паричната политика. Новото изявление е по-лаконично, използва по-разбираем език и изложението на фактите е по-ясно. В него се подчертава как оценката на Управителния съвет за икономиката мотивира избраната от ЕЦБ политика и се обяснява какво тя иска да постигне.

Както се вижда от графика А, новото изявление за паричната политика бележи качествена промяна в усилията на ЕЦБ да направи своята политика по-разбираема. Стандартните измерители за четивност показват, че новото изявление е значително по-опростено и че за да бъде разбран текстът, вече не се изисква формално образование в продължение на почти 14 години, т.е. университетска степен.

Графика A

Сложност на изявленията за паричната политика на ЕЦБ

Източник: Актуализирани данни (февруари 2022 г.) от анализа в Coenen, G. et al., “Communication of monetary policy in unconventional times”, Working Paper Series, No 2080, ECB, June 2017.
Забележки: Графиката показва дължината и сложността на встъпителните изявления на ЕЦБ за паричната политика. Дължината се измерва с броя на думите (изразен с размера на окръжностите). Трудността на използваната лексика се измерва, като се използва оценката на Flesch – Kincaid за текстова разбираемост (четивност), която на базата на дължината на използваните изречения и думи показва колко години формално образование са необходими, за да се разбере текстът. Вертикалната пунктирана линия показва приключването на прегледа на стратегията на ЕЦБ през 2020–2021 г.

„Най-важното от нашето изявление за паричната политика в кратък обзор“

Конкретно нововъведение в информирането за решенията по паричната политика представлява визуализирането на изявлението за паричната политика – „Най-важното от нашето изявление за паричната политика“. Насочен към широката публика, този нов продукт, достъпен на всички официални езици на ЕС, предава по опростен начин главните послания в изявлението за паричната политика. Използвайки повествователна форма, разбираеми изображения и обикновена реч, той разяснява последните решения на ЕЦБ в привлекателен и лесен за възприемане формат.

ЕЦБ използва тези нови начини за информиране, за да подобри познанията за и разбирането на своята политика, а също в крайна сметка и да засили доверието на обществеността в нея. Това е важно не само за приемането и легитимността на ЕЦБ като независима институция, но и за да направи паричната ѝ политика по-ефикасна и по-здраво да закотви инфлационните очаквания. Неотдавнашно изследване, проведено въз основа на резултатите от извършено от ЕЦБ проучване на очакванията на потребителите, показва, че определянето и съобщаването на новата симетрична цел за инфлацията от 2% е повлияло положително за доверието в ЕЦБ. По-специално, домакинствата в еврозоната, които са информирани за новата цел и последиците от нея, са по-склонни да очакват, че ЕЦБ ще осигури ценова стабилност в средносрочен хоризонт.[35]

3 Европейски финансов сектор: възстановяването през 2021 г. намалява краткосрочните рискове, но областите на уязвимост в бъдеще се увеличават

През 2021 г. подобрените икономически условия намалиха свързаните с пандемията краткосрочни рискове за финансовата стабилност в еврозоната, като корпоративният сектор, държавните кредитополучатели и банките избегнаха извънредно неблагоприятни явления. Въпреки това прекъсванията в глобалните вериги за доставки и нарастващите цени на енергийните стоки поставиха нови предизвикателства пред устойчивостта на възстановяването и перспективите за инфлацията, които в бъдеще може да засегнат и финансовата стабилност. Успоредно с това се увеличиха областите на уязвимост, при все по-високи пределни оценки на жилищните и финансовите пазари, продължаващо поемане на риск от страна на небанкови финансови институции и по-високи равнища на дълга в корпоративния и публичния сектор като наследство от пандемията. С напредване на възстановяването фокусът на обсъжданията на макропруденциалната политика се измести от предоставянето на краткосрочна подкрепа към намаляването на областите на уязвимост за финансовата стабилност, по-специално възникващите циклични рискове и рисковете, свързани с пазара на недвижими имоти. Освен това продължи работата по укрепване на регулаторната рамка за банките и макропруденциалния подход към небанковите финансови институции с цел допълнително да се повиши устойчивостта на финансовата система в дългосрочен план.

3.1 Условия за финансовата стабилност през 2021 г.

През 2021 г. икономическото възстановяване се засили и разшири в държавите от еврозоната и в икономическите сектори, което доведе до по-добри краткосрочни перспективи за финансовата стабилност като цяло, но някои краткосрочни рискове за финансовата стабилност останаха. Те бяха свързани със затрудненията в световните вериги за доставки и с повишаващите се цени на енергийните стоки, които започнаха да влияят върху перспективите за инфлацията и за икономическото възстановяване, и с несигурността около бъдещото развитие на пандемията. През 2021 г. корпоративните печалби се подобриха значително, но нефинансовите предприятия, които са по-уязвими от свързаните с пандемията ограничения, и са с по-голяма вече съществуваща задлъжнялост, останаха нестабилни, докато високите нива на държавен дълг засилиха опасенията относно поносимостта на дълга в средносрочен хоризонт. Признаците за пределни оценки за някои класове финансови активи и динамиката на пазарите на жилищни имоти в еврозоната също доведоха до увеличаване на областите на уязвимост. И накрая, независимо от подобряването на рентабилността и качеството на активите банките от еврозоната продължиха да бъдат затруднени от структурни проблеми, а небанковите финансови институции да са изправени пред висок кредитен и ликвиден риск (виж графика 3.1).

Пандемията доведе до увеличаване на задлъжнялостта на държавите и предприятията през 2021 г. Въпреки това опасенията, свързани с поносимостта на държавния дълг, бяха смекчени от продължаващото възстановяване и от благоприятните условия за финансиране, които спомогнаха за намаляване на риска от рефинансиране на дълга. В корпоративния сектор рисковете от неплатежоспособност в краткосрочен план намаляха на фона на по-добрите перспективи за рентабилността и продължаващите, макар и по-целенасочени, правителствени мерки за подкрепа. Някои фирми останаха уязвими, особено тези, които имаха високи равнища на дълга преди пандемията, и в по-силно засегнатите от пандемията сектори. В перспектива корпоративната несъстоятелност може все пак да се засили поради натрупването на висящи дела за несъстоятелност и постепенното преустановяване на мерките за подкрепа по линия на паричната политика, въпреки че това увеличение би трябвало да бъде по-малко, отколкото се опасявахме в началните етапи на пандемията. На фона на бързото разрастване на жилищните пазари през септември 2021 г. нарастването на цените на жилищата достигна 9% на годишна база, което допринесе за допълнително увеличение при оценките на надценяването им в някои държави. Ускоряването на цените на жилищата произтича от повишението на цените както в градските, така и в извънградските райони. Признаците за облекчаване на стандартите за отпускане на кредити в някои държави, както и високите и повишаващи се равнища на задлъжнялост на домакинствата също допринесоха в средносрочен план за увеличаване на областите на уязвимост в тези държави. Докато ниските лихвени проценти позволяват на кредитополучателите да си осигурят по-евтино финансиране при по-дългосрочните матуритети, с което се снижава рискът от рефинансиране и се намаляват опасенията, свързани с обслужването на дълга, по-високият дълг създава занапред области на уязвимост във всички сектори, особено ако разходите за финансиране се повишат, а икономическият растеж не отговаря на очакванията.

В резултат на пределните оценки някои пазари станаха податливи на корекции

През 2021 г. финансовите пазари се характеризираха като цяло с положителни нагласи по отношение на риска, но оценките в някои сегменти бяха допълнително завишени, тъй като инвеститорите се стремяха към по-висока възвръщаемост в условията на ниска реална доходност. Капиталовите пазари продължиха да се развиват поради очакванията за по-големи печалби и запазващите се благоприятни условия за финансиране. Рекордната емисия на високодоходни корпоративни ценни книжа беше съчетана със свити кредитни спредове, което показва силен интерес на инвеститорите към рискови активи. При все това оценките на някои класове активи изглеждаха пределни, тъй като продължаващото оживление на капиталовите пазари се засили още повече след новината за успешното разработване на ваксини и вероятно се е дължало на използването на заемен капитал, което би могло да доведе до големи концентрирани загуби, ако колебанията се бяха засилили.

Рентабилността на банките се подобри, но предизвикателствата от структурен характер останаха

През 2021 г. печалбите на банките в еврозоната нараснаха до предпандемични равнища на фона на по-ниските разходи, свързани с кредитни загуби, и големите приходи от инвестиционна банкова дейност. Качеството на активите се запази по-добро от първоначалните опасения при избухването на пандемията, отразявайки мерките за публична подкрепа, предоставяна на предприятията, и икономическото възстановяване. Съотношението на необслужваните кредити намаля до равнища, наблюдавани за последен път преди световната финансова криза, поради отбелязания от банките по-нататъшен напредък в продажбата на необслужвани кредити. От страната на пасивите банките засилиха прехвърлянето на отрицателните лихвени проценти към вложителите, а нормативно установените капиталови съотношения като цяло се понижиха незначително през първата половина на 2021 г. Пазарните нагласи по отношение на банките в еврозоната останаха благоприятни поради резултатите от стрес теста на Европейския банков орган от юли 2021 г. и отмяната на препоръката на ЕЦБ всички банки да се въздържат или да ограничат изплащането на дивиденти[36]. В перспектива рентабилността ще зависи от хода на икономическото възстановяване и от пандемията, като е възможно някои опасения във връзка с качеството на активите отново да възникнат, тъй като продължава постепенното премахване на правителствените мерки за подкрепа. Освен това през 2021 г. банките останаха изправени по различни начини пред съществуващи преди пандемията структурни проблеми, като ниска ефективност на разходите, ограничена диверсификация на приходите, свръхкапацитет и свити маржове в условията на ниски лихвени проценти.

Небанковият финансов сектор увеличи поемането на кредитен риск поради вложèния в нисколиквидни активи

През 2021 г. небанковите финансови институции, като инвестиционни фондове, застрахователни дружества и пенсионни фондове, които са важен източник за финансиране на реалната икономика, продължиха да увеличават вложенията си в облигации с по-ниско качество. Въпреки че кредитните рискове, произтичащи от тези ценни книжа, бяха смекчени в краткосрочен план с намаляването на областите на уязвимост в корпоративния сектор, небанковите институции останаха изложени на риск от значителни кредитни загуби в случай на влошаване на условията в корпоративния сектор. При инвестиционните фондове увеличаващите се кредитни рискове се засилиха от високия ликвиден риск поради ниските буферни запаси от наличности и вложèнията в нисколиквидни активи, което прави сектора уязвим в случай на мащабен отлив на инвеститори. Продължителността на експозициите на фондовете се увеличи допълнително, което прави портфейлите им по-уязвими към загуби от преоценка в случай на съществено нарастване на доходността в световен мащаб. Ако загубите от преоценка доведат до големи погашения, фондовете, предвид ниските им ликвидни буфери, може да бъдат принудени да продават активи, което би могло да доведе до отрицателна обратна връзка между оценките на активите и погашенията. През 2021 г. се подобриха перспективите за рентабилността и кредитните рейтинги на застрахователите, подкрепени от благоприятните тенденции в търсенето, ценообразуването и съкращаването на разходите.

Освен рисковете за отделните сектори през 2021 г. климатичните промени породиха множество значителни и все по-неотложни рискове за финансовата стабилност в еврозоната. Извършеният в ЕЦБ през годината анализ[37] ясно показа, че свързаните с климата рискове за банките, фондовете и застрахователните дружества в еврозоната може да бъдат съществени, особено ако изменението на климата не бъде смекчено по правилен начин. Всички трябва да управляват експозицията си към преход към нисковъглеродна икономика и експозицията си към физически рискове, свързани с екстремни метеорологични и свързани с климата явления. Анализите на ЕЦБ към момента сочат, че подобни рискове изглеждат съсредоточени предимно в определени сектори, географски региони и отделни банки, което изостря последиците за финансовата стабилност. Същевременно все още е необходимо да се преодолеят пропуските в данните и методологията, за да се направи по-цялостна оценка на рисковете, свързани с климата.

Диаграма 3.1

Основни области на уязвимост за финансовата стабилност в еврозоната

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Оценка на финансовата стабилност към 17 ноември 2021 г.

3.2 Макропруденциалните политики осигуряват безпроблемно предлагане на кредити и ограничава увеличаването на областите на уязвимост

Макропруденциалните политики са ключов инструмент за справяне с областите на уязвимост за финансовата стабилност

Макропруденциалните политики могат да спомогнат за ограничаване на увеличаващите се области на уязвимост и за укрепване на устойчивостта на финансовия сектор, с което допринасят за безпроблемното предоставяне на кредити за икономиката дори в периоди на сътресения, като тези по време на пандемията. Във връзка с това ЕЦБ има за задача да оценява макропруденциалните капиталови мерки за банките, планирани от националните органи в държавите, участващи в европейския банков надзор. Важно е да се отбележи, че ЕЦБ има правомощието при необходимост да прилага по-строги капиталови мерки.[38]

В своята нова стратегия по паричната политика ЕЦБ придава по-голямо значение на съображенията за финансовата стабилност при разискванията по паричната си политика, което от своя страна увеличава значимостта на сферата на макропруденциалната политика.[39] Финансовата стабилност е предварително условие за ценова стабилност, тъй като финансовите кризи водят до нарушения в действието на предавателния механизъм на паричната политика и до прекомерно намаляване на дълговото финансиране от страна на банките, което се отразява неблагоприятно върху икономическия растеж и прогнозите за инфлацията. По същия начин, въпреки че паричното стимулиране може да подпомогне финансовата стабилност по редица канали,[40] то може да доведе и до натрупване на системни рискове, което изисква да бъде наблюдавано и да се разглежда от макропруденциална гледна точка. Като се справят с рисковете за финансовата стабилност, включително тези, които произтичат от непредвидените ефекти от паричното стимулиране, макропруденциалните действия позволяват на паричната политика да се съсредоточи върху основната си цел, а именно ценовата стабилност. В съответствие с новата стратегия редовно се извършва задълбочена оценка на взаимодействието между паричната политика и финансовата стабилност като част от паричния и финансовия анализ, която се разглежда на заседанията на Управителния съвет по паричната политика.

Понастоящем рисковете за финансовата стабилност са свързани с области на уязвимост, породени от все по-пределните оценки на пазарите на недвижими имоти и на финансовите пазари, продължаващото поемане на риск от страна на небанковите институции и повишените равнища на дълга както в публичния, така и в частния сектор.[41] Затягането на макропруденциалната политика би могло да спомогне за преодоляване на някои от тези области на уязвимост, особено на пазарите на недвижими имоти в някои държави, и да повиши цялостната устойчивост на банките в по-общ план. Освен това укрепването на нормативната рамка за банките и небанковите институции и управлението на свързаните с климата рискове ще спомогнат за допълнително засилване на цялостната дългосрочна устойчивост на финансовата система.

Макропруденциална политика по време на пандемията

Редица политики във финансовия сектор спомогнаха за запазване на финансовата стабилност по време на пандемията

С цел да се улеснят банките да поемат евентуални загуби и те да могат да задоволят търсенето на кредити, в началото на пандемията макропруденциалните органи освободиха капитал в размер на над 20 млрд. евро главно чрез освобождаване на антицикличния капиталов буфер и на буфера за системен риск.[42] Посочените мерки допълват тези, предприети от банковия надзор в ЕЦБ, с цел осигуряване на временни капиталови и оперативни облекчения за банките и ограничаване на разпределянето на дивиденти.[43] През 2021 г. ЕЦБ продължи да наблюдава ефикасността на пруденциалните мерки и капиталовата рамка за осигуряване на безпроблемно предлагане на кредити по време на пандемията. Изследванията на експерти на ЕЦБ сочат, че освобождаването на капитал действително е било ефикасно за увеличаване на предлагането на кредити (виж каре 4).

През втората половина на 2021 г. общата позиция по макропруденциалната политика започна да се измества към постепенно и целенасочено затягане, тъй като икономическото възстановяване продължи и областите на уязвимост в средносрочен план се увеличиха още, особено на пазарите на жилищни недвижими имоти. В съответствие с оценката на ЕЦБ макропруденциалните мерки бяха въведени или затегнати в някои държави, в които уязвимостта беше по-силна, а икономическото възстановяване по-напреднало. В България и Естония антицикличният капиталов буфер беше увеличен.[44] В Литва беше въведен секторен буфер за системен риск от 2% за справяне с рисковете, свързани с жилищни недвижими имоти.[45] В Белгия, Естония и Франция периодът на прилагане на мерките по член 458 от Регламента за капиталовите изисквания беше удължен. Освен това Нидерландия реши да прилага долна граница на рисковото тегло[46] за портфейлите от ипотечни кредити на банките, използващи вътрешнорейтингов подход за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания, считано от 1 януари 2022 г.[47]

През 2021 г. ЕЦБ подложи на оценка уведомленията за макропруденциални мерки и не възрази срещу тези решения, които бяха счетени за съответстващи на нейната оценка. По-нататъшното затягане на макропруденциалната политика с цел справяне в средносрочен хоризонт с увеличаващите се области на уязвимост изглежда оправдано, освен ако не се реализират рисковете за по-нисък икономически растеж.[48] Във връзка с това ЕЦБ е готова да приложи по-строги макропруденциални мерки от тези, приети от националните органи, ако последните бъдат счетени за недостатъчни или се очаква областите на уязвимост да се увеличат още повече.

И накрая, ЕЦБ участва в инициативи за засилване на макропруденциалния надзор. Тя ще допринесе за прегледа на макропруденциалната рамка на ЕС за банките през 2022 г., като отговори на призива на Европейската комисия за консултации, координирайки позицията си с Европейския съвет за системен риск и с Европейския банков орган.[49] Освен това ЕЦБ продължава да насърчава инициативи за напредък към макропруденциален подход спрямо небанковите институции в рамките на съответните форуми (виж каре 5).

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

През 2021 г. ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР).[50] ЕЦБ подпомагаше като цяло работата на ЕССР, по-специално във връзка със: а) последиците за финансовата стабилност от мерките за фискална подкрепа по време на пандемията;[51] б) предизвикателствата пред макропруденциалната политика в условията на ниски лихвени проценти;[52] в) разработването на показатели за измерване на риска за небанкови институции (виж каре 5 относно макропруденциалния подход за небанковия финансов сектор);[53] и г) рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от свързани с изменението на климата фактори.[54] ЕЦБ председателства и Оперативната група на ЕССР за провеждане на стрес тестове[55] и взе активно участие в няколко други работни групи на ЕССР, като: редакционен екип в отговор на призива на Европейската комисия за консултации по прегледа през 2022 г. на макропруденциалната рамка на ЕС; експертна група по привеждането в действие на рамката за макропруденциална позиция;[56] работна група, която анализира последиците от припокриването на капиталовите изисквания;[57] и Европейската група за системна киберсигурност, която разработва макропруденциална стратегия за оценка на системните киберрискове.

По-подробна информация за ЕССР може да намерите в уебсайта му и в неговите Годишни доклади.

Каре 4
Капиталови буфери на банките и кредитиране за нефинансови предприятия по време на пандемията

Основна цел на рамката за капиталови буфери „Базел III“ е да се намали вероятността банковата система да ограничи предлагането на кредити по време на кризи. За тази цел рамката „Базел III“ и прилагането ѝ в европейски контекст въвеждат комбинирано изискване за буфер (CBR)[58] – допълнително ниво на капитал, което банките трябва да постигнат в благоприятни времена, осигурявайки си така капитал, който след това да могат да използват по време на спад за покриване на загубите и задоволяване търсенето на кредити. Но използването на комбинираното изискване за буфер е свързано с някои ограничения, а именно максималната сума за разпределяне (МСР), която определя тавана за изплащане от банките на дивиденти, обратно изкупуване на акции и бонуси.[59]

Някои фактори биха могли да накарат банките да не желаят да използват капиталовите буфери. Потенциалните фактори включват ограничения върху дивидентите, които могат да изплащат, и пазарна стигматизация, свързана с намаляването на капиталовите съотношения, тъй като по-ниско капиталово съотношение означава по-малка платежоспособност. В крайна сметка, ако банките не желаят да ползват комбинираното изискване за буфер, те могат да реагират на действителна или очаквана капиталова загуба, намалявайки кредитирането си, вместо да приемат по-ниско капиталово съотношение, като по този начин нормират кредитирането по време на криза, което противоречи на идеята, залегнала в рамката за капиталовия буфер. По тези причини надзорните органи може да решат да намалят комбинираното изискване за буфер, понижавайки някои негови компоненти, като антицикличния капиталов буфер[60] или буфера за системен риск[61].

Пандемията от COVID-19 и предприетите в резултат капиталови мерки дават възможност да се види как реагират банките и доколко са склонни да използват освободените буфери. Банките от еврозоната навлязоха в пандемията със сравнително високи капиталови съотношения, които бяха допълнително подкрепени от извънредни мерки на политиката. В резултат на това банковата система на еврозоната като цяло беше в състояние да посрещне голямото търсене на корпоративни кредити. Въпреки това разглеждането на реакциите на отделните банки към предприетите мерки позволява да се изследва ефикасността на две ключови характеристики на макропруденциалната рамка, макар и няколко мерки за подкрепа да предотвратиха до момента мащабни загуби в банковия сектор. Първо, реакциите на банките спрямо намаляването на буферите и на други капиталови облекчения хвърлят светлина върху ефикасността на смекчаването на подобни задължения в периоди на трусове. Второ, поведението на банките, имащи малък капиталов резерв над комбинираното изискване за буфер, дава информация за склонността им да използват буфери.

Намаляването на буферите и други капиталови облекчения имаха положителен ефект върху корпоративното кредитиране през 2020 г., особено за банките, чийто капитал бе близо до комбинираното изискване за буфер.[62] По време на пандемията надзорните органи намалиха комбинираното изискване за буфер (понижавайки антицикличния буфер и буфера за системен риск) и внесоха промяна в състава на изискването по Стълб 2, като намалиха дела на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) – капитала с най-високо качество, който банките трябва да поддържат. През 2020 г. обемът на кредитите в банките, които се възползват от тези мерки, е с 3,1% по-висок, отколкото в останалите банки, а лихвените проценти по кредитите за фирми са със 7 базисни пункта по-ниски. Важно е да се отбележи, че ефектът бе по-голям за банките, поддържащи нива на капитала, близо до комбинираното изискване за буфер, което предполага, че банките са склонни да използват капитала над комбинираното изискване за буфер, но не и самото комбинирано изискване за буфер (виж графика А).

Поддържането на капитал близо до комбинираното изискване за буфер намали банковото кредитиране за предприятия, което допълнително означава, че банките неохотно използват комбинираното изискване за буфер. Иконометричният анализ показва, че през 2020 г. приближаване до комбинираното изискване за буфер намалява в сравнение с другите банки растежа на кредитирането със значителните 2,7 процентни пункта. Това показва, че банките неохотно черпят от буферите.

По-слабото кредитиране от страна на банките, поддържащи ниво на капитал, близо до комбинираното изискване за буфер, доведе до по-големи кредитни ограничения за нефинансовите предприятия, които разчитат на тези банки. Фирмите, с експозиция към банки, близо до комбинираното изискване за буфер (т.е. над 75% от кредитите им преди COVID), по време на пандемията бяха с 5,3% по-малко, отколкото другите фирми. Въздействието нараства до 7% за фирмите, които са имали само един кредитор (близо до комбинираното изискване за буфер) при избухването на пандемията. Това показва, че по време на криза за фирмите може да е трудно да намерят друг кредитор, което подчертава значението на капиталовите позиции на банките за достъпа на техните клиенти до финансов ресурс.

Поведението на отделните банки по време на пандемията показва, че банките реагират положително на освобождаването на буфери и на други капиталови облекчения, но неохотно се възползват от буферите. Намаляването на капиталовите изисквания и буфери подпомага предлагането на кредити за фирми чрез увеличаване на размера на капитала над комбинираното изискване за буфер. Това показва, че намаляването на капиталовите буфери може да помогне за смекчаване на потенциално процикличното поведение на банковата система в периоди на икономически проблеми. Поведението на банките с ограничен капитал над комбинираното изискване за буфер обаче може да показва пречки пред гладкото функциониране на капиталовата рамка в периоди на икономически проблеми. Необходими са още изследвания, включително относно макроикономическото въздействие, за да може допълнително да се тестват и обосноват резултатите, представени в това каре, и да можем да направим по-далеч отиващи изводи.

Графика A

Мерките за освобождаване на капитал подпомагат предлагането на кредити

Оценени ефекти от мерките за освобождаване на капитал за банките с капитал, разминаващ се в различна степен с комбинираното изискване за буфер

(лява страна: процентно изменение на обема на кредитиране; дясна страна: изменение на лихвените проценти по кредитите, процентни пунктове)

Източници: Данни на ЕЦБ по АнаКредит, надзорни данни на ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.

Каре 5
Макропруденциален подход за небанковия финансов сектор

През по-голямата част от последното десетилетие небанковият финансов сектор отбелязва по-бърз растеж от банковия. От световната финансова криза през 2008 г. до днес общо финансовите активи на застрахователните дружества, пенсионните фондове, инвестиционните фондове и фондовете на паричния пазар в еврозоната са се увеличили над два пъти, достигайки към края на 2021 г. до около 30 трлн. евро.[63]. За същия период небанковото финансиране се превърна във важен източник за финансиране на реалната икономика, като делът му в общото кредитиране за нефинансови предприятия също се удвои от около 15% до 30%.[64] Предвид нарастващата роля на небанковите институции за финансирането на реалната икономика и взаимовръзките им с по-широката финансова система от решаващо значение е рисковете в този сектор да бъдат третирани като част от общосистемен подход.

Рамката на политиката спрямо небанковите финансови институции се нуждае от усъвършенстване от макропруденциална гледна точка

Понастоящем рамката на макропруденциалната политика е съсредоточена предимно върху банковия сектор, докато в рамката за небанковия финансов сектор до голяма степен липсва макропруденциална гледна точка. Това означава, че съществуват по-малко предпазни мерки срещу системни рискове, произтичащи от този често непрозрачен и взаимосвързан сектор. Тези рискове може да се увеличат по време на икономически подем поради структурата на този сектор и по-облекчените нормативни изисквания в сравнение с банковия сектор. При възникване на неочакван икономически шок или влошаване на икономическите перспективи съществува риск небанковите финансови институции да реагират проциклично, като продават активи на вече спадащ пазар и ограничават дейността си, което води до затягане на условията за финансиране и засилване на напрежението в системата.

По време на труса на финансовите пазари през март 2020 г. стана ясно, че части от небанковия финансов сектор не са достатъчно устойчиви, за да абсорбират икономическия шок, без да породят риск от разпространение на проблемите към други финансови посредници и икономиката като цяло. Установени бяха основни области на уязвимост, като несъответствия в ликвидността на фондове на паричните пазари и фондове на корпоративни облигации, както и ликвиден риск, свързан с проциклични практики при използването на обезпечения. Съществуващите инструменти за управление на ликвидността не могат адекватно да намалят стреса и тези деформации в ликвидността започнаха да отшумяват едва след като в еврозоната и в света бяха предприети извънредни мерки по паричната политика.

Този случай подчертава необходимостта властите да използват цялостен системен подход, да отчетат ролите на различните играчи и да оценят и разработят политики за справяне със структурните области на уязвимост в небанковия финансов сектор, посочени и от Съвета за финансова стабилност.[65] Събитията от март 2020 г. подчертаха също колко е важно да се предвиди по-активна роля на общоевропейския надзор на капиталовите пазари, което ще подобри презграничното наблюдение на риска и координираните действия в цяла Европа.

Необходимо е да се разработи всеобхватна макропруденциална рамка, за да се повиши устойчивостта на небанковия финансов сектор и да се гарантира, че той осигурява стабилен източник на финансиране за реалната икономика както при нормални, така и при неблагоприятни пазарни условия. Това ще подпомогне и ефикасното предаване на паричната политика. Такива нормативни реформи следва да намалят също необходимостта от извънредни интервенции на централните банки в бъдеще, като по този начин спомогнат за намаляване на опасенията, които може да бъдат свързани с подобни действия, като например рискове за публичните средства и създаване на предпоставки за поемане на прекомерен риск от страна на пазарните участници.

Една макропруденциална рамка следва да бъде структурирана около няколко основни принципа. С оглед на взаимосвързаността на сектора тя трябва да възприеме общосистемен подход и следва да бъде насочена преди всичко към засилване на предварителната устойчивост на сектора чрез подобряване на капацитета му за поглъщане на шокове. Необходимо е също да бъде достатъчно гъвкава, за да се адаптира към променящите се с течение на времето рискове, както и да бъде съобразена с разнообразен набор от субекти и дейности предвид хетерогенността на сектора.

Реформите трябва да бъдат вградени в координирана международна политика

Що се отнася до дневния ред на международната политика, през последните години бе налице значителен напредък в реформирането на фондовете на паричния пазар, които през март 2020 г. бяха подложени на силен стрес. Съветът за финансова стабилност публикува предложения по политиката, за които ЕЦБ допринесе, целящи справяне на международна основа с областите на уязвимост.[66] Целта на тези предложения е да се повиши устойчивостта на фондовете на паричния пазар, като се намалят ликвидните несъответствия и „ефектите на рязко пропадане“, произтичащи от евентуално нарушаване на регулаторните прагове. Освен това ЕЦБ участва в изготвянето на препоръка на ЕССР относно реформите на фондовете на паричния пазар, което ще помогне за информирания преглед на Европейската комисия за Регламента на ЕС за фондовете на паричния пазар през 2022 г., и публикува допълнителен анализ на предложенията за реформи.[67] Следващата стъпка трябва да се фокусира върху развитието на политики спрямо инвестиционните фондове от отворен тип и практиките при използване на обезпечения и да овладее засилващите се рискове, произхождащи от небанково дългово финансиране.

Основен приоритет в политиката спрямо по-широкия сектор на инвестиционните фондове следва да бъде преодоляването на несъответствията в ликвидността. Важна цел е да се гарантира, че ликвидността на активите е по-добре съобразена с условията за тяхното изкупуване, като се ограничи тяхната периодичност или се гарантира, че фондовете разполагат с достатъчен обем ликвидни активи. Инструменти за управлението на активи, като ценовата люлка (swing pricing) или таксите срещу понижаване на стойността (anti-dilution levies), могат да допълнят тези реформи, но са по-малко ефикасни за справяне с несъответствията в ликвидността.

Освен това е изключително важно да се разберат и отстранят рисковете, свързани с дълговото финансиране в небанковия финансов сектор. За да се наблюдават и преодоляват областите на уязвимост, възникващи в резултат от използването на заемен капитал, е необходимо да съществува глобално съгласувана система от показатели за ливъридж. Работата на международно ниво трябва да продължи, за да се оценят степента и разпределението на задлъжнялостта към небанкови финансови институции, породени от използването на деривати за генериране на синтетична експозиция. Това ще подпомогне обсъждането на политиката за намаляване на системния риск, произтичащ от използването на заемен капитал извън банковия сектор.

Работата на международно равнище по практиките при използването на обезпечения следва да засили прозрачността, да намали прекомерната процикличност при използването на допълнителни обезпечения и да гарантира, че небанковите институции са подготвени да се справят по-добре с исканията за предоставяне на допълнително обезпечение.[68] Прозрачността и предвидимостта на първоначалните модели за обезпечаване, използвани както от централни контрагенти, така и от клирингови членове, трябва да се подобри така, че и банките, и небанковите институции да бъдат по-добре подготвени да посрещнат исканията за предоставяне на допълнително обезпечение. Освен това всички видове небанкови институции следва да разполагат с адекватни рамки за управление на ликвидността, за да се гарантира, че са достатъчно подготвени да посрещнат исканията за предоставяне на допълнително обезпечение. Това ще намали ликвидния риск в цялата система, включително сред фондовете на паричния пазар, които участниците на пазара използват за съхраняване на ликвидност, както и сред инвестиционните фондове, застрахователните дружества и пенсионните фондове, които използват деривати и поради това са обект на искания за предоставяне на допълнително обезпечение.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване на стабилността на отделните банки

ЕЦБ отмени някои от извънредните надзорни мерки, въведени през 2020 г., за да смекчи последиците от шока, предизвикан от COVID-19

С подобряването през 2021 г. на икономическите перспективи ЕЦБ обяви постепенното преустановяване на някои от надзорните мерки, въведени, за да се даде възможност на банките да продължат да кредитират икономиката по време на пандемията. През юли ЕЦБ реши да не удължава след 30 септември 2021 г. препоръката си всички банки да се въздържат от или да ограничат изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции, но предупреди, че те трябва да останат предпазливи и да не подценяват риска допълнителните загуби да се отразят по-късно върху траекторията на капитала им, след като изтече срокът на мерките за подкрепа. В този смисъл през 2021 г. ЕЦБ обърна специално внимание на кредитния риск, по-конкретно на адекватното класифициране и измерване на рисковете в балансите на банките и на готовността им своевременно да се справят с проблемни длъжници. През юни ЕЦБ удължи срока на действие на облекченията по отношение на коефициента на ливъридж за банките до март 2022 г. също с оглед на извънредните парични условия. Всички решения относно надзорните облекчения на ЕЦБ, както и решенията, свързани с допълнително внимание към кредитния риск, бяха оповестени на банките и обществеността чрез публични отговори на често задавани въпроси, прессъобщения, публикации в блогове и изказвания.

ЕЦБ проведе стрес тест на някои от най-големите европейски банки, продължи работата си след Брекзит и завърши целевия преглед на вътрешните модели (TRIM)

ЕЦБ проведе стрес тест на някои от големите и средните банки, върху които упражнява пряк надзор. Резултатите, публикувани през юли 2021 г., показаха, че банковата система на еврозоната ще е в състояние да устои на евентуално по-нататъшно влошаване на икономическите условия. За първи път ЕЦБ публикува информация за отделните банки, които не са част от извадката за общоевропейските стрес тестове, координирани от Европейския банков орган, но попадат под прекия надзор на ЕЦБ. Освен това ЕЦБ завърши цялостните си оценки на две италиански банки, както и на една естонска и една литовска банка, след като те бяха класифицирани като значими институции. Всички банки, които стават или има вероятност да станат обект на пряк надзор от страна на ЕЦБ, са длъжни да преминат цялостна оценка, състояща се от стрес тест и преглед на качеството на активите (ПКА, AQR). Резултатите от цялостната оценка показват, че нито една от четирите банки не изпитва капиталов недостиг. От банките обаче ще се очаква да вземат последващи мерки според резултата от проверката и да предприемат съответни действия по констатациите от прегледа на качеството на активите.

ЕЦБ продължи и работата си след Брекзит. След като на 31 декември 2020 г. преходният период (по време на който Обединеното кралство все още беше обвързано с правото на ЕС) приключи, ЕЦБ продължи да наблюдава в рамките на текущия си надзор прилагането на целевите оперативни модели след Брекзит на засегнатите от Брекзит банки, за да се увери, че те напредват в съответствие с предварително договорените срокове. Успоредно с това започна документна проверка с цел последователна оценка на моделите за осчетоводяване на новосъздадените дъщерни дружества на международни банкови групи в ЕС.

ЕЦБ приключи целевия преглед на вътрешните модели на значимите институции (TRIM). В рамките на този преглед, който започна през 2016 г., ЕЦБ извърши 200 проверки на място на моделите в 65 значими банки, които обхванаха вътрешните модели за кредитен риск, пазарен риск и кредитен риск от страна на контрагента. Като цяло този преглед потвърди, че банките могат да продължат да използват вътрешните си модели за изчисляване на изискванията за собствен капитал, в някои случаи като подлежат на надзорни мерки. Целевият преглед на вътрешните модели подобри надеждността и междубанковата съпоставимост на резултатите от вътрешните модели и допринесе за намаляване на неосноваващата се на риска променливост на рисковопретеглените активи.

От 26 юни 2021 г. ЕЦБ пое надзора над инвестиционните посредници от системно значение в държавите, участващи в европейския банков надзор. През 2021 г. инвестиционните посредници станаха обект на нов европейски регулаторен режим, който да отразява по-добре действителните рискове, поемани от различните видове инвестиционни посредници, и да направи по-ефективен надзора върху тях. Най-големите и системно най-значими инвестиционни посредници са задължени да кандидатстват за банков лиценз и след издаването му попадат под надзора на ЕЦБ. Инвестиционните посредници, които са обект на европейския банков надзор, са тези, които предоставят ключови услуги в областта на пазарните и инвестиционните банкови услуги и така, подобно на банките, са изложени на кредитен и пазарен риск.

Започнаха публични консултации по различни надзорни рамки

В постоянните си усилия за засилване на прозрачността и отчетността ЕЦБ започна поредица от публични консултации. Първата консултация се отнасяше до оценките за надеждност и пригодност, за които ЕЦБ впоследствие публикува преработено и по-изчерпателно ръководство. В преработеното ръководство се обясняват политиките, прилагани от ЕЦБ при оценката на пригодността на отделните членове на управителните органи на банките под пряк надзор, и се излагат засилените надзорни очаквания по отношение на колективната пригодност на банковите съвети и индивидуалната отчетност на техните членове. В него е описан и процесът на ново оценяване на членовете на управителния съвет в случаите, когато се появят нови факти, които могат да повлияят на тяхната пригодност. Беше публикуван също преработен въпросник за надеждност и пригодност, който има за цел да насърчи по-нататъшното сближаване в надеждността и пригодността на надзора в страните, участващи в европейския банков надзор.

Втората консултация беше свързана с прегледа на хармонизираната рамка за упражняване на правата на избор и преценка, които ЕЦБ може да упражнява съгласно правото на Европейския съюз при надзора върху банките. ЕЦБ предложи промени в политиките си главно с цел да се отчетат законодателните промени, приети след първото им публикуване през 2016 г. По-голямата част от измененията се отнасят до правата на избор и преценка при прилагането на изискванията за ликвидност. Консултацията засягаше много аспекти на надзора, включително разрешения за банки, които желаят да намалят капитала си, третирането на определени експозиции при изчисляването на коефициента на ливъридж, както и някои изключения от лимита за големите експозиции.

Третата консултация беше свързана с проект на Ръководство за уведомяване относно секюритизационни сделки, разясняващо информацията, която ЕЦБ очаква да ѝ предоставят пряко поднадзорните банки, действащи като инициатори или спонсори на секюритизационни сделки. През май 2021 г. ЕЦБ обяви решението си да гарантира, че пряко поднадзорните банки спазват изискванията за запазване на риска, прозрачност и пресекюритизация за всички секюритизации, които са определени в членове 6, 7 и 8 от Регламента на ЕС относно секюритизацията. Това стана след разяснения по Регламента, които са част от пакета на ЕС за възстановяване на капиталовите пазари и изрично посочват, че тези изисквания са с пруденциален характер и поради това следва да бъдат контролирани от компетентните органи за пруденциален надзор.

ЕЦБ публикува и надзорните меморандуми за разбирателство, подписани от нея през 2021 г., за които във всеки от случаите е получила съгласието на другия орган.

По-подробна информация за банковия надзор на ЕЦБ е поместена на нейния уебсайт и в Годишния доклад за надзорната дейност на ЕЦБ за 2021 г.

3.4 Приносът на ЕЦБ за инициативите на европейската политика

Продължиха усилията за провеждане на необходимите нормативни реформи

През 2021 г. бяха завършени или започнати съществени нормативни реформи, за да се гарантира, че финансовата система е в състояние да устои на сътресенията, причинени от пандемията. Въпреки това все още съществуват важни правни и институционални предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди европейските банки да могат да работят в една наистина интегрирана рамка. Необходими са по-специално допълнителни усилия за доизграждане на банковия съюз и прилагане на окончателните реформи по „Базел III“; за по-нататъшно развитие на европейските капиталови пазари, като същевременно се укрепи регулаторната рамка за небанковите финансови институции; за разработване на правила за криптоактивите и стабилните криптовалути (стейбълкоините); и за справяне с рисковете, свързани с климата.

Доизграждане на банковия съюз

Банките бяха устойчиви по време на пандемията, но са необходими още усилия, за да бъде завършен банковият съюз

Банките в банковия съюз се възползваха от силната политическа подкрепа за реалната икономика, както и от подобрените регулаторна и надзорна рамка, което укрепи капиталовата им позиция. Банковият съюз обаче трябва допълнително да се засили. През 2021 г. ЕЦБ продължи активно да развива и усъвършенства ключови характеристики на банковия съюз. Тя допринесе за обсъждането на политиките относно създаването на европейска схема за застраховане на депозитите; подобряване на способността на банките да извършват презгранична дейност в рамките на банковия съюз; намаляване на остатъчните рискове и доразвиване на набора от инструменти за управление на кризи; а също наличие на възможности за финансиране в кризисни ситуации. Както и през предходни години, ЕЦБ продължи да участва в докладите от наблюдението, посветени на показателите за намаляване на риска, които се изготвят съвместно с Европейската комисия и Единния съвет за преструктуриране. Докладите се използват като основа за вземането на политическите решения относно доизграждането на банковия съюз.

Усъвършенстването на рамката за управление на кризи беше специален акцент в работата по банковия съюз през 2021 г. ЕЦБ допринесе за дебата чрез участието си в целевата консултация на Европейската комисия относно прегледа на рамката за управление на кризи и гарантиране на депозитите. Тя направи предложения за подобряване на работата с банка в криза както преди, така и след нейния фалит. През 2021 г. ЕЦБ следеше и участваше и в техническата работа в съответните европейски форуми по привеждането в действие на общия предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране. Общият предпазен механизъм ще укрепи допълнително рамката за преструктуриране на банки, като ефективно удвои наличните ресурси за преструктуриране на банки чрез Единния фонд за преструктуриране.

Прилагане на окончателните реформи по „Базел III“

ЕЦБ приветства предложенията на Европейската комисия за изменение на Регламента за капиталовите изисквания и на Директивата за капиталовите изисквания с цел прилагане на окончателните реформи по „Базел III“

Изпълнението на окончателните реформи по „Базел III“ е от съществено значение за преодоляване на недостатъците на съществуващата регулаторна капиталова рамка и за допълнително засилване на дългосрочната устойчивост на финансовата система. Международните регулаторни инициативи, въведени след световната финансова криза, увеличиха издържливостта на финансовата система спрямо голям неочакван шок като пандемията. Окончателният пакет от реформи по „Базел III“ има за цел да се преодолеят недостатъците на съществуващата рамка, наред с другото, чрез въвеждането на долна граница за крайните резултати.

ЕЦБ последователно подчертаваше важността на спазването на международните финансови стандарти. За тази цел през септември 2021 г. ЕЦБ и Европейският банков орган написаха отворено писмо до Европейската комисия, в което изразиха подкрепата си за пълното, навременно и последователно прилагане на окончателния набор от реформи по „Базел III“.[69] В писмото се подчертават техните предишни препоръки към Комисията и се потвърждава становището им, че за изпълнението на реформите по „Базел III“ и прехода към него, както е договорено на международно равнище, може да се очаква, че ще са необходими скромни разходи, които ще бъдат в значителна степен компенсирани от дългосрочните икономически ползи.[70]

Във връзка с това ЕЦБ приветства предложенията на Европейската комисия за изменение на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) с цел прилагане на окончателните реформи по „Базел III“, публикувани на 27 октомври 2021 г. Комисията избра добросъвестно спазване на долната граница за крайните резултати в ЕС, като се използва пакетен подход, но предложението съдържа и някои приложни варианти, отклонения от Базелското споразумение и дълги преходни периоди, които може да доведат до недостатъчно покритие на някои рискове и поради това пораждат опасения от пруденциална гледна точка.[71] ЕЦБ възнамерява да даде по-подробни указания в предстоящите си становища по законодателните предложения.

Усъвършенстване на съюза на капиталовите пазари

ЕЦБ призова за напредък в изграждането на съюз на капиталовите пазари с акцент върху „зелените“ капиталови пазари, за да се подпомогне постигането на целите на ЕС в областта на климата

През 2021 г. ЕЦБ продължи да изтъква значението на напредъка на съюза на капиталовите пазари (СКП), по-специално за подпомагане на възстановяването на икономиката от пандемията, за адаптиране към Брекзит и за принос за финансирането на инвестиции, свързани с климата, и на прехода към цифрови технологии. За тази цел ЕЦБ отново подчерта необходимостта от цялостно и незабавно изпълнение на плана за действие на Европейската комисия за съюза на капиталовите пазари от 2020 г., като приветства законодателните предложения, приети през ноември 2021 г., и същевременно призова за постигане на по-нататъшен напредък. По-конкретно, преодоляването на структурните пречки, като например националните различия в правилата за несъстоятелността, защитата на инвеститорите и данъчното облагане, както и засилването на презграничния надзор, са важни за напредъка на СКП. ЕЦБ поставя специален акцент върху „зелените“ капиталови пазари. Капиталовите пазари играят ключова роля за постигането на амбициите на ЕС в областта на климата, както беше подчертано в изданията на ЕЦБ October 2021 Macroprudential Bulletin и November 2021 Financial Stability Review. ЕЦБ изтъкна факта, че по-нататъшното развитие на мащабни и интегрирани „зелени“ капиталови пазари в ЕС ще изисква решителни действия за подобряване на пазарните структури и стандарти, за да се намалят фрагментацията и рискът от екоизмами (greenwashing) и да се осигури колективна ангажираност на фирмите с прехода към „зелена“ икономика. Освен това „зелените“ капиталови пазари ще бъдат подпомогнати, ако Съюзът на капиталовите пазари бъде развит чрез съсредоточаване върху области, които са от значение за тях, или върху мерки, насочени към увеличаване на капиталовото финансиране с цел стимулиране на нововъведенията.

Развитие на регулирането на криптоактивите и стабилните криптовалути (стейбълкойни)

ЕЦБ предложи затягане на някои изисквания в Регламента за пазарите на криптоактиви

В отговор на предложението на Европейската комисия за Регламент за пазарите на криптоактиви (Регламент MiCA) през февруари 2021 г. ЕЦБ публикува становище, в което предлага изясняване и затягане на някои пруденциални изисквания и на ролята на ЕЦБ, както и на други съответни членове на Европейската система на централните банки. В становището на ЕЦБ се отправя предупреждение срещу използването на някои видове стабилни криптовалути за платежни цели. В него се настоява за засилване на пруденциалните изисквания за емитентите на стабилни криптовалути чрез задължителното им подлагане на стрес тестове и на изисквания за ликвидност, които да са поне толкова строги, колкото Регламентът относно фондовете на паричния пазар. ЕЦБ призова и за надзор на равнище ЕС, така че да се осигури цялостна оценка на риска и да се избегне фрагментирането предвид презграничния характер на криптоактивите и стейбълкойните. През ноември ЕЦБ публикува становището си по предложения регламент за разширяване на обхвата на изискванията за проследяване на преводите на криптоактиви. ЕЦБ продължи да участва активно в дискусиите на международните форуми за криптоактивите и стабилните криптовалути.

Укрепване на регулаторната рамка за небанковите институции

През 2021 г. ЕЦБ продължи да участва в европейски и международни дискусии относно политическия отговор на поуките от сътресенията, свързани с пандемията, по отношение на небанковия финансов сектор. През април ЕЦБ публикува макропруденциален бюлетин, посветен на небанковия финансов сектор,[72] в който се анализират областите на уязвимост, появили се по време на сътресенията във връзка с COVID-19, и се препоръчва макропруденциален подход за адекватно справяне със системните рискове, произтичащи от този сектор. През юли 2021 г. Евросистемата публикува отговора си на инициираната от Европейския орган за ценни книжа и пазари консултация относно реформите на политиката за фондовете на паричния пазар в ЕС, в който се настоява за реформи за повишаване на устойчивостта на фондовете на паричния пазар чрез значително намаляване на несъответствията в тяхната ликвидност.

Принос за обсъжданията на политиките на ЕС и финансовото регулиране във връзка с климатичните промени

ЕЦБ наблюдаваше финансовите рискове, свързани с климата, като същевременно положи основите на действия в областта на политиката, основани на факти

ЕЦБ продължи да оценява и наблюдава финансовите рискове, свързани с климатичните промени, и участва при обсъждането на европейската и международната политика. Съвместно с Европейския съвет за системен риск тя публикува доклад, представящ важни аналитични изводи и основи за целенасочени политически действия, основани на факти.[73] Освен това през октомври 2021 г. тя публикува макропруденциален бюлетин, посветен на рисковете и възможностите, свързани с климата.[74] В тях се разглежда предизвикателството да се обхванат в банковата регулаторна рамка климатичните рискове и дали е необходима макропруденциална реакция. Бюлетинът включва и предложение за подход при макропруденциалните стрес тестове за признаване на системния характер на климатичните рискове.

ЕЦБ продължи да участва в разработването на нормативната рамка в ЕС. Тя даде тласък на политическия дневен ред на ЕС, като публикува становище по предложението за регламент относно европейските „зелени“ облигации, в което призовава за поемане на ангажимент за превръщане на стандарта за „зелени“ облигации в основен стандарт в ЕС, за да се създаде пазар на „зелени“ облигации, съответстващ на таксономията на ЕС, и да се намалят опасенията, свързани с екоизмамите. ЕЦБ публикува също становище по предложението за Директива относно отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD). Тя приветства предложението за директива като необходима стъпка за увеличаване на наличността, качеството и непротиворечивостта на информацията за устойчивостта в ЕС и за преодоляване на пропуските в данните, които препятстват разработването на подходяща политика за устойчивост, рамка за оценка на риска и за наблюдение на риска във финансовия сектор.

4 Гладко функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата играе централна роля в разработването, функционирането и надзора върху пазарните инфраструктури и механизми, които улесняват безопасното и ефикасно движение на плащания, ценни книжа и обезпечения в еврозоната. Тя изпълнява и ролята на катализатор за интеграция и иновации на пазара на плащания и ценни книжа. В отговор на цифровата трансформация, новите нормативни изисквания и променящите се нужди на потребителите Евросистемата преразглежда и обновява съществуващите пазарни инфраструктури, политики и стратегии, а също проучва нови технологии, цифрови валути и тенденции при криптоактивите.

4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Услугите на Евросистемата в ТАРГЕТ включват три услуги за сетълмент: ТАРГЕТ2 – система за брутен сетълмент в реално време (RTGS) за плащания в евро, обслужваща операциите по паричната политика на Евросистемата, междубанкови и търговски трансакции; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна платформа за сетълмент на ценни книжа в цяла Европа; и ТАРГЕТ сетълмент на незабавни плащания (ТИПС), която позволява на доставчиците на платежни услуги да предлагат на клиентите си денонощно, всеки ден от годината незабавни парични преводи.

Близо 1000 банки използват ТАРГЕТ2, за да инициират трансакции в евро от свое име или от името на свои клиенти. Като се вземат предвид клоновете и дъщерните дружества, чрез ТАРГЕТ2 може да се достигне до над 43 000 банки в света. През 2021 г. ТАРГЕТ2 обработваше средно 373 467 плащания на ден със среднодневна стойност 1,87 трлн. евро. Това бе увеличение с 8,25% на дневния обем на плащанията в сравнение с 2020 г.[75]

През 2022 г. Евросистемата ще замени ТАРГЕТ2 с T2, състояща се от нов компонент на RTGS и централен компонент за управление на ликвидността, което ще оптимизира управлението на ликвидността при всички услуги в ТАРГЕТ. Т2 ще използва стандарта за обмен на съобщения ISO 20022 и ще може да улеснява плащанията в различни валути.

Проектът за изпълнение на Т2 навлезе в края на 2021 г. във фазата на тестване от потребителите и е на път да влезе в експлоатация през ноември 2022 г. Жизнено важна част от проекта е разработването на единния портал за пазарната инфраструктура на Евросистемата (ESMIG). Това ще осигури единна точка на достъп за външна входяща и изходяща информация към всички услуги на ТАРГЕТ. През 2021 г. продължи подготовката за миграцията на услугите в ТАРГЕТ към единния портал за пазарната инфраструктура на Евросистемата.

Платформата T2-ЦК свързва 20 централни депозитара на ценни книжа (ЦДЦК) от 20 европейски пазара, което позволява сетълмент на ценни книжа в евро и датски крони. През 2021 г. Т2-ЦК обработваше средно 726 271 трансакции дневно на среднодневна стойност 691,10 млрд. евро. Започна работата по присъединяването на нови ЦДЦК към Т2-ЦК, по-специално Euroclear Bank.

През 2020 г. в механизма за налагане на санкции в рамките на Т2-ЦК беше въведена функционалност, която да помага на ЦДЦК да изпълняват задълженията си съгласно режима за дисциплина при сетълмента, определен в Регламента за централните депозитари на ценни книжа. Тестването на тази нова, сложна функционалност продължи през цялата 2021 г. като част от подготовката за влизане в сила на съответните разпоредби на регламента през февруари 2022 г.

Общоевропейска достижимост в ТИПС

През цялата 2021 г. ЕЦБ предприемаше стъпки за осигуряване на общоевропейски обхват на незабавните плащания чрез TАРГЕТ сетълмента на незабавни плащания (ТИПС). В съответствие с мерките за общоевропейска достижимост, одобрени от Управителния съвет на ЕЦБ в средата на 2020 г., 2235 доставчици на платежни услуги, които са се присъединили към Схемата за незабавни кредитни преводи (SCT Inst) и са достижими в ТАРГЕТ2, ще могат да бъдат достижими и от сметка в ТИПС като участник или като достижима страна до края на първото тримесечие на 2022 г. Приблизително по същото време всички 11 автоматизирани клирингови къщи, предлагащи услуги за незабавни плащания, ще трябва да прехвърлят техническите си сметки от ТАРГЕТ2 към ТИПС. Миграцията на автоматизираните клирингови къщи ще се извърши на три етапа. Многовалутната концепция на ТИПС привлича интереса на централни банки извън еврозоната. Във връзка с това от май 2022 г. Sveriges Riksbank ще предлага чрез ТИПС сетълмент на незабавни плащания в шведски крони, а най-късно до ноември 2025 г. Danmarks Nationalbank ще предлага в ТИПС сетълмент в датски крони. След решенията на Sveriges Riksbank и Danmarks Nationalbank да се присъединят към платформата и да използват капацитета на услугата в различни валути, Norges Bank изрази интерес да се присъедини към ТИПС и да извършва незабавни плащания в норвежки крони.

През 2020 г. започна работа по проучване на потенциална междувалутна функционалност в ТИПС. През юни 2021 г. ЕЦБ и Sveriges Riksbank обявиха, че и двете институции продължават да проучват как ТИПС би могла да подпомага сетълмента на незабавни плащания между еврото и шведската крона.

В допълнение към трите услуги за сетълмент Евросистемата разработва нова услуга на ТАРГЕТ – Система за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS), която ще представлява единна система за управление на активите, използвани като обезпечение при кредитните операции на Евросистемата, за всички юрисдикции от еврозоната. Проектът е на път да бъде пуснат в експлоатация през ноември 2023 г. През 2021 г. приключи разработването на системата и започна тестването ѝ от Евросистемата за приемане и подготовката за тестването ѝ от потребителите. Приоритет през 2021 г. беше да се гарантира, че заинтересованите от ECMS страни разполагат с необходимата документация за своите вътрешни адаптации. За да улесни общото разбиране и ефективната подготовка, Евросистемата редовно провеждаше семинари с ЦДЦК и с трети страни и публикуваше на уебсайта на ЕЦБ информация относно съобщенията и етапите на готовност.

Каре 6
Мерки, предприети в отговор на инциденти в ТАРГЕТ услугите

През декември 2020 г. ЕЦБ възложи на Deloitte GmbH да извърши независим преглед на пет основни инцидента, свързани с информационните технологии (некибернетични), случили се през 2020 г. и засягащи платежни трансакции и обработка на ценни книжа в услугите на ТАРГЕТ. Прегледът имаше за цел установяването на първопричините за инцидентите, извличането на принципните поуки и предлагането на препоръки в следните шест главни области: 1) управление на промени и версии; 2) управление на непрекъснатостта на дейността; 3) тестове за аварийно превключване и възстановяване; 4) комуникационни протоколи; 5) управленски решения; и 6) център за данни и ИТ операции.

На 28 юли 2021 г. ЕЦБ публикува независимия преглед на Deloitte. Докладът включва подробно описание на съответните инциденти, отражението на всеки от тях върху участниците в ТАРГЕТ услугите и съответните първопричини. Освен това Deloitte извърши задълбочен преглед на процедурите, следвани по време на инцидентите, като подчерта установените слабости и даде препоръки за тяхното отстраняване.

В своя отговор Евросистемата прие общите заключения и препоръки на Deloitte и се ангажира с решителни мерки по тях.

През втората половина на 2021 г. Евросистемата изготви план за действие за своевременно решаване на повдигнатите от Deloitte въпроси и препоръки. Планът за действие беше допълнително разширен, за да включи препоръките, дадени от надзорната функция на Евросистемата и от Комитета за вътрешен одит във връзка с възникналите през 2020 г. инциденти в ТАРГЕТ услугите. Освен това за препоръките, свързани с определена услуга в ТАРГЕТ, Евросистемата се стремеше да разработи ответни действия, които да се прилагат цялостно за различните ТАРГЕТ услуги и в консолидираната система Т2-Т2ЦК, която се очаква да заработи през ноември 2022 г.

Мерките, насочени към няколко препоръки, вече бяха договорени или изпълнени през 2021 г., а повечето от останалите мерки ще бъдат изпълнени през 2022 г. За някои препоръки бяха привлечени и пазарни участници, за да се гарантира, че техните становища са взети предвид. За тази цел бяха организирани специални сесии с Консултативната група по въпросите на пазарните инфраструктури за плащания (AMI-Pay), Консултативната група по въпросите на пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения (AMI-SeCo) и Координационната група на ЦДЦК за Т2-ЦК. Тези групи също ще бъдат редовно информирани за изпълнението на плана за действие до неговото завършване.

На 17 декември 2021 г. ЕЦБ публикува резюме на плана за действие, в което се посочват и съответните крайни срокове за прилагане на набелязаните мерки.

4.2 Надзор и роля на емисионната централна банка

Евросистемата определя надзорните цели за инфраструктурите на финансовите пазари (ИФП) и плащанията в еврозоната, като приема конкретни регламенти, стандарти, насоки и препоръки, следи за прилагането им и, когато е необходимо, насърчава промените. Освен това, в качеството си на централна банка, емитираща еврото, Евросистемата участва в споразумения за съвместен надзор и управление на кризи за инфраструктурите на финансовите пазари с важни дейности, деноминирани в евро.

Особено важна област на внимание през 2021 г. беше оценката на поддържаните от Евросистемата инфраструктури – ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК – в съответствие с надзорните ѝ очаквания за киберустойчивост. Оценката има за цел по-нататъшно подобряване на киберустойчивостта и на двете инфраструктури. Евросистемата предприе също действия за по-нататъшно укрепване на киберустойчивостта на инфраструктурите на финансовите пазари чрез Съвета за еврокиберустойчивост, като въведе в действие Инициативата за обмен на кибернетична и разузнавателна информация и насърчи приемането и прилагането на рамката TIBER-EU.

В областта на надзора върху ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК Евросистемата продължи да изпълнява препоръките от предишни надзорни оценки. В този контекст Евросистемата се съсредоточи по-конкретно върху мерки за преодоляване на факторите, изиграли роля в големите оперативни инциденти през 2020 г. За да насърчи ефективното сътрудничество с други органи, заинтересовани от безпретятственото функциониране на Т2-ЦК, Евросистемата предостави и информация за работата на механизма за сътрудничество в Т2-ЦК.

Що се отнася до общата рамка за надзор върху системно важните платежни системи (СВПС), Евросистемата приключи своя преглед на Регламента за системно важните платежни системи въз основа на публична консултация, а през април 2021 г. публикува негова преработена версия. След определянето на системата на MasterCard за управление на клиринга за системно важна платежна система Евросистемата започна цялостна оценка на MasterCard в съответствие с Регламента за СВПС. И накрая Евросистемата оцени и контролираше пускането в действие на модела за непрекъснат брутен сетълмент за СТЕП2-Т и (чрез съвместен надзор, ръководен от Системата на Федералния резерв) миграцията на Системата за непрекъснат свързан процес на сетълмент (CLS Settlement) на нова технологична платформа.

Беше финализирана нова рамка за надзор върху електронните платежни инструменти, схеми и договорки (ПИЗА, PISA)

По отношение на платежните инструменти и платежните схеми Евросистемата публикува своя Седми доклад относно измамите с банкови карти. На 15 ноември 2021 г. Управителният съвет на ЕЦБ одобри окончателната Надзорна рамка на Евросистемата за електронни платежни инструменти, схеми и договорки (рамка ПИЗА). Евросистемата ще използва рамката ПИЗА (която заменя „Хармонизирания подход за надзор и стандартите за надзор на платежните инструменти“ и всички свързани с нея рамки за надзор на картите, директните дебити, кредитните преводи и целите за сигурност на електронните пари), за да упражнява надзор върху пазарните участници, които предлагат или поддържат използването на карти, кредитни преводи, директни дебити, преводи на електронни пари и цифрови платежни токени (жетони). Освен традиционните платежни схеми, това включва схеми за цифрови платежни токени, както и платежни споразумения, които подпомагат крайните потребители при извършването на трансфери на стойност, като например цифрови портфейли.

Като част от своята роля на емисионна централна банка в надзорните колегии за централните контрагенти от ЕС съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура Евросистемата направи оценка на различни предложения за разширяване на услугите или съществени промени в процедурите за управление на риска при централните контрагенти в ЕС. Евросистемата участва и в работата на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕСМА, ESMA) по надзора върху централните контрагенти от трети държави със системно значение за ЕС (централни контрагенти от ниво 2) и, в съответствие с член 25, параграф 2, буква „в“ от Регламента за европейската пазарна инфраструктура (ЕМИР, EMIR), по оценката дали някои от клиринговите услуги на централните контрагенти от ниво 2 са от такова съществено системно значение, че тези централни контрагенти не би следвало да бъдат признати да предоставят тези клирингови услуги на клирингови членове и в места на търговия, установени в ЕС. На 17 декември 2021 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари публикува изявление[76], в което заключава, че разходите и рисковете от преустановяване на услугите на централни контрагенти от ниво 2, установени в Обединеното кралство, биха надхвърлили ползите за ЕС на този етап, и предложи набор от мерки на политиката в отговор на констатираните рискове и области на уязвимост.

След приемането на новия Регламент на ЕС относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти (CCPRR) Евросистемата участва в разработването от Европейския орган за ценни книжа и пазари на съответните регулаторни стандарти и насоки. Евросистемата участва и в създаването и в текущата работа на групи за презгранично управление на кризи както за централните контрагенти от еврозоната, така и за централни контрагенти в трети държави. Целта на тези групи е да се осигури подходяща готовност за евентуално навлизане на централни контрагенти в режим на преструктуриране. Ключов аспект от тази дейност е да се прецени дали се очаква финансовите ресурси на централните контрагенти да бъдат достатъчни за целите на преструктурирането. Това е важно от гледна точка на емисионната централна банка, като се имат предвид значителните ликвидни рискове, които биха възникнали при недостатъчно покритие на ресурсите.

През 2021 г. органите, определящи световните стандарти, продължиха да се съсредоточават върху поуките, извлечени от свързания с пандемията период на напрежение за инфраструктурите на финансовите пазари. Като продължение на извършения от Съвета за финансова стабилност Цялостен преглед на пазарните сътресения през март ЕЦБ участваше в работата на Съвместната работна група по обезпеченията на Международната организация на комисиите за ценни книжа, Комитета по плащания и пазарна инфраструктура и Базелския комитет за банков надзор. Що се отнася до пазарите на деривати, подлежащи на централизиран клиринг в ЕС, ЕЦБ проведе собствени анализи, за да проучи основните фактори за увеличаване на първоначалното допълнително обезпечение по време на пандемията и подходите на централните контрагенти за смекчаване на процикличността.

По отношение на сетълмента на ценни книжа Евросистемата допринася като емисионна централна банка за текущия преглед и оценка на ЦДЦК в ЕС съгласно Регламента на ЕС за централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК). В качеството си на единствен орган, пряко участващ в оценката на всички ЦДЦК от еврозоната и на някои ЦДЦК извън еврозоната, Евросистемата играе важна роля за насърчаване на надеждни и последователни подходи и условия за равнопоставеност на ЦДЦК. Евросистемата участва и в прегледа на Регламента за централните депозитари на ценни книжа, а ЕЦБ публикува становището си относно пилотния режим за технологията на разпределените регистри – един от трите компонента на инициирания от Европейската комисия пакет за цифрови финанси, чиято цел е да се улесни достъпът до иновативни финансови продукти, като същевременно се гарантира защитата на потребителите и финансовата стабилност.

4.3 Иновации и интегриране на пазарната инфраструктура и плащанията

За да внедри иновативния потенциал на цифровизацията и да посрещне засилващите се предизвикателства пред европейския суверенитет на пазара на плащания, Евросистемата въведе всеобхватна стратегия за плащанията на дребно.

Една от основните цели на стратегията за малките плащания е да подпомогне намирането на общоевропейско решение за малките плащания в точката на взаимодействие, т.е. във физическия пункт за продажба и в пространството за мобилна и електронна търговия. Евросистемата приветства инициативите за решения в областта на плащанията, които водят до реализиране на нейните цели, и поддържа непрекъснат диалог с представители на утвърдени и потенциални нови инициативи.

Пълно разгръщане на незабавните плащания, подкрепено с различни мерки

Друга основна цел е незабавните плащания да станат достъпни за всички граждани и предприятия в цяла Европа и да се насърчи прилагането им като нова норма при плащанията. В края на 2021 г. 60% от доставчиците на платежни услуги, предлагащи СЕПА кредитни преводи, са предлагали и незабавни кредитни преводи в СЕПА, а 10,4% от всички трансакции по кредитни преводи са били незабавни плащания. За да се ускори навлизането на незабавните плащания, може да са необходими допълнителни стъпки. Мерките за осигуряване на общоевропейски обхват на незабавните плащания влязоха в сила през 2021 г. (виж раздел 4.1). Работата по осигуряване на възможност за незабавни плащания в точката на взаимодействие е в ход чрез разработване на стандарт за QR-код, а по-късно ще бъдат добавени и други комуникационни технологии.

С цел подобряване на презграничните плащания извън еврозоната и ЕС Евросистемата участва в работата на Г-20 и проучва възможностите за междувалутен сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ услугите (виж раздел 4.1).

Освен това стратегията на Евросистемата за малки плащания обхваща работата по услугите за електронна идентификация (eID) и електронен подпис (eSignature), които дават възможност за вземане на решения за електронна идентификация/електронен подпис за платежните услуги. За да се постигне достижимост и неутрален достъп, на редица небанкови доставчици на платежни услуги се предоставя достъп като клиенти на национална централна банка от Евросистемата до конкретни платежни системи на СЕПА.

Успоредно с прилагането на стратегията на Евросистемата за малки плащания ЕЦБ насърчава работата по разработването на иновативни платежни услуги посредством отворено банкиране, т.е. дава възможност на доставчици – трети страни, да предлагат услуги, свързани с институцията, обслужваща сметката, посредством отворен приложен програмен интерфейс (API). Председателстваният от ЕЦБ Съвет за малки плащания в евро (СМПЕ) – стратегически орган на високо равнище, натоварен със задачата да насърчава интеграцията, иновациите и конкурентоспособността при малките плащания в евро в ЕС, – настоява за стандартизиране на приложните програмни интерфейси и за взаимоизгодно споразумение за по-широк набор от услуги. През 2021 г. СМПЕ прикани Европейския платежен съвет да разработи схема за достъп до приложните програмни интерфейси на СЕПА. Схемата ще определи в съответствие с правните и регулаторните изисквания на преработената Директива за платежните услуги (PSD2) така наречените „базови“ услуги и може да включва и услуги с добавена стойност („бонусни“), които да бъдат предоставяни в контекста на отвореното банкиране като естествено развитие на PSD2.

В съответствие с целта си да задълбочава интеграцията на европейските финансови пазари Консултативната група на ЕЦБ по пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения (AMI-SeCo) продължи да хармонизира услугите по клиринг и сетълмент. В областта на управлението на обезпеченията през 2021 г. беше отбелязан напредък на европейските пазари в определянето и прилагането на стандартите от Единния наръчник с правила за управление на обезпеченията в Европа (SCoRE). Особено много беше постигнато в областта на корпоративните действия, където Консултативната група на ЕЦБ по пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения съгласува с пазарните участници допълнителни актуализации на съответните стандарти. Евросистемата извърши и задълбочен мониторинг на стандартите от Единния наръчник с правила за управление на обезпеченията в Европа чрез договорената мониторингова рамка, обхващайки широк кръг от пазари и заинтересовани страни.

За да идентифицира потенциални подобрения в ефективността на процесите по емисията на дълг в Европа, ЕЦБ създаде Контактна група за пазара на емитиране на дълг (DIMCG). През 2021 г. тази група публикува консултативен доклад, в който се разглеждат основните въпроси на емисията на дълг в Европа. В доклада се констатира, че в процеса на емитиране на дълг в Европа съществуват някои рискове, неефективност и неоправдани разходи. За да се намали тази неефективност, Контактната група за пазара на емитиране на дълг изготви списък с области, в които по-нататъшната хармонизация би довела до подобряване на общата ефективност на емисията на дълг в Европа (например „опознай своя клиент“, разпределяне на ISIN и идентифициране на инвеститорите).

Консултативната група на ЕЦБ по пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения предостави също на Европейската комисия свое предложение по посттърговските аспекти на Плана за действие на Комисията за Съюза на капиталовите пазари, в частност относно обработката на данъка при източника и прегледа на Регламента за централните депозитари на ценни книжа.

Каре 7
Проучване за възможно цифрово евро

През юли 2021 г. Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да започне етапа на проучване на проект за цифрово евро.[77] Няколко тенденции могат да наложат емитирането на цифрово евро, например хората все повече пазаруват онлайн, а ролята на парите в брой като платежно средство намалява. Цифровото евро ще гарантира, че гражданите имат достъп до сигурно и общоприето платежно средство, включително при цифровата икономика. Това ще бъде електронна форма на пари, емитирана от Евросистемата, безрискова и достъпна за всички граждани при ежедневните им плащания. Тя ще допълни парите в брой, но няма да ги замести. Началото на проучвателната фаза означава, че Евросистемата се подготвя за евентуално емитиране на цифрово евро, но решение ще бъде взето едва на по-късен етап.

По време на проучвателната фаза на проекта Евросистемата ще се съсредоточи върху евентуален функционален проект, основан на нуждите на потребителите, като същевременно ще спомогне за предотвратяването на незаконни действия и за избягване на негативни последици за финансовата стабилност и паричната политика. Проучвателната фаза ще продължи 24 месеца и има за цел да реши ключовите въпроси във връзка с проектирането и разпространението на цифровото евро. Ще бъдат разгледани случаите на употреба, които цифровото евро трябва да обслужва, за да изпълни предназначението си. Освен това ще бъдат разгледани възможните характеристики и функционалности на цифровото евро и свързаните с тях проектни решения, както и прототипирането и концептуалната работа. Нещо повече, в рамките на проучването ще бъде оценено възможното въздействие на цифровото евро върху пазара и ще бъде определен бизнес модел за поднадзорните посредници в екосистемата на цифровото евро. Накрая ще бъдат разгледани правните въпроси, свързани с евентуалното въвеждане на цифрово евро, и ще бъдат разгледани техническите решения, които най-добре биха се справили с тези проблеми.

По време на проучването Евросистемата ще работи активно със заинтересованите страни. Що се отнася до потребителите, ЕЦБ общува с гражданите и търговците посредством специализирани проучвания и фокусни групи, за да разбере техните потребности и предпочитания. От гледна точка на пазара Консултативната група за цифровия европазар ще предостави информация за това как цифровото евро може да допринесе за различните кръгове участници в платежната екосистема на еврозоната.[78] Съветът за малки плащания в евро също ще бъде редовно информиран за новостите относно цифровото евро. Освен това ЕЦБ ще се консултира с експерти в областта на технологиите, за да проучи възможностите за проектиране на цифрово евро.[79] ЕЦБ и службите на Европейската комисия извършват съвместен преглед на техническо ниво на широк кръг от политически, правни и технически въпроси, възникващи във връзка с евентуалното въвеждане на цифрово евро.[80] Редовен обмен на мнения се осъществява и с Европейския парламент и с министрите на финансите от еврозоната в рамките на Еврогрупата.[81] На международно равнище ЕЦБ си сътрудничи с работна група на финансовите министерства и централните банки на страните от Г-7[82] и участва в международна група от седем централни банки[83], която работи с Банката за международни разплащания за проучване на цифровите валути на централните банки за обществеността.[84]

5 Усилия в подкрепа на функционирането на пазара и финансови услуги, предоставяни на други институции

ЕЦБ продължи да предлага операции в щатски долари на контрагенти от еврозоната, осигурявайки предпазен механизъм за пазарно финансиране. Линиите за ликвидност в евро към други централни банки, създадени или активирани през 2020 г., продължиха да действат и през 2021 г., като нови не бяха създадени.

ЕЦБ не интервенира на валутния пазар, както е отчетено и в тримесечните данни за валутните интервенции на ЕЦБ, публикувани в уебсайта на ЕЦБ.

Финансовият сектор приключи успешно на 3 януари 2022 г. прехода от индекса на средния лихвен процент по овърнайт депозити в евро (ЕОНИА) към краткосрочния лихвен процент в евро на ЕЦБ (€STR) и продължи да работи за подобряване на устойчивостта на пазарните практики в областта на ценообразуването, включително чрез насърчаване на по-широкото използване на €STR.

През 2021 г. ЕЦБ продължи да отговаря от името на ЕС за управлението на различни финансови операции и да играе координираща роля във връзка с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

5.1 Динамика на пазарните операции

Линии за ликвидност в евро и в чуждестранна валута

Линиите за ликвидност помагат на ЕЦБ да изпълни целта си за ценова стабилност, да предотвратява недостиг на ликвидност в евро и да избягва вторични ефекти

Линиите за ликвидност са един от инструментите на паричната политика на ЕЦБ, който ѝ позволява да се справя с недостиг на пазарно финансиране в евро извън еврозоната и в чуждестранна валута, пред който се изправят контрагенти на еврозоната. Линиите за ликвидност допринасят за гладкото функциониране на предавателния механизъм на паричната политика, като спомагат за предотвратяване на възможно затягане на предоставянето на кредити, причинено от липса на финансиране в чуждестранна валута за банките от еврозоната и от засилване на недостига на ликвидност в евро, при внезапни продажби на деноминирани в евро активи, които влияят върху финансовите условия в еврозоната.[85]

Като предоставя ликвидност в евро на чуждестранни централни банки, ЕЦБ помага за предотвратяване на вторични ефекти от външно търсене на финансиране в евро към неоправдано затягане на финансовите условия в еврозоната. Продължиха да съществуват линии за ликвидност в евро, които бяха създадени или активирани през 2020 г., а през 2021 г. не бяха създадени нови линии за ликвидност. Улеснението на Евросистемата за обратно изкупуване (EUREP) остана на разположението на широк кръг централни банки извън еврозоната. На 4 февруари 2021 г. ЕЦБ реши да удължи до март 2022 г. временните линии за ликвидност в евро на централни банки извън еврозоната. В таблица 5.1 са представени линиите за ликвидност в евро, функциониращи към 31 декември 2021 г., чрез които ЕЦБ може да предоставя ликвидност в евро на чуждестранни централни банки.

Предоставянето на контрагенти от еврозоната на чуждестранна валута отслабва натиска върху световните фондови пазари. То спомага за смекчаване на ефектите от подобно напрежение върху предлагането на кредити за домакинства и предприятия както в еврозоната, така и извън нея. През 2021 г. ЕЦБ предостави ликвидност в щатски долари, съгласувано със Системата на Федералния резерв и централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония и Швейцария. Двата предложени матуритета са 7 дни и 84 дни. Операциите с матуритет 84 дни бяха преустановени от 1 юли 2021 г., успоредно с нормализирането на пазарните условия. Седемдневните операции продължиха да служат като предпазен механизъм за пазарите на частно финансиране.

Таблица 5.1

Преглед на действащите линии за предоставяне на ликвидност

Източник: Уебсайт на ЕЦБ.
Забележка: В таблицата не са включени линиите за обратно изкупуване, създадени при централни банки извън еврозоната в рамките на EUREP, за които ЕЦБ не оповестява своите контрагенти.

Приносът на ЕЦБ за реформата на референтните лихвени проценти

ЕЦБ остана ангажирана с реформата на референтните лихвени проценти на еврозоната по два начина: първо, осигурявайки стабилен и надежден референтен лихвен процент по краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), и второ, чрез катализираща пазарна инициатива, обезпечавайки секретариата на работната група на частния сектор по безрисковите лихвени проценти в евро до приключването на първоначалния мандат на групата през май 2021 г.

Преходът от ЕОНИА към €STR приключи успешно

След няколко години подготовка успешно приключи преходът от ЕОНИА към €STR, а ЕОНИА беше публикуван за последен път на 3 януари 2022 г. Няколко основни етапа през изминалата година характеризират този плавен преход. През октомври 2021 г. централните клирингови институции на пазара на деривати, т.е. пазара, който най-широко използва ЕОНИА, организираха еднократно конвертиране на всички неуредени позиции в ЕОНИА в позиции в €STR и след това спряха да извършват клиринг на продукти с ЕОНИА. Това събитие помогна за преминаване на ликвидността на пазара на деривати към използването на €STR и предотврати евентуални проблеми при договори за деривати, основани на ЕОНИА, чийто падеж настъпва след последното публикуване на ЕОНИА на 3 януари 2022 г. Освен това през октомври 2021 г. Европейската комисия определи €STR като законоустановен лихвен процент за заместване на ЕОНИА в договори, при които няма приложими резервни клаузи.[86] Това осигурява допълнителна сигурност за потребителите на ЕОНИА и ограничава правните рискове преди прекратяване на действието на бенчмарка.

Предвид надеждността и представителността на €STR, както бе потвърдено във втория Годишен преглед от ЕЦБ на методологията на €STR, участниците на пазара биват насърчавани да използват лихвения процент както за парични, така и за дериватни продукти в съответствие с насоките на Съвета за финансова стабилност. За да насърчи и подкрепи по-широкото използване на €STR, включително резервните клаузи в договорите, основаващи се на междубанковия лихвен процент по депозити в евро (ЮРИБОР), през април 2021 г. ЕЦБ започна да публикува сложни средни лихвени проценти за €STR и сложен индекс (виж каре 8).

Прилагането на резервните клаузи за ЮРИБОР остава приоритет

През май 2021 г. работната група за безрисковите лихвени проценти в евро публикува препоръки за резервни клаузи в договорите, основани на ЮРИБОР, и така допринесе за планирането на извънредни ситуации за евентуално преустановяване на ЮРИБОР. С това важно събитие Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕСМА) пое функцията на секретариат на ЕЦБ в работната група и мандатът на групата беше актуализиран. Сега приоритетите са да се работи за изпълнението на резервните препоръки за ЮРИБОР и за намаляване на ефекта върху потребителите от еврозоната от преустановяването от 3 януари 2022 г. на котирането на Лондонския междубанков лихвен процент (ЛИБОР)[87] Участниците на пазара биват насърчавани да следят обсъжданията на работната група, да вземат предвид нейните препоръки и анализи и да обмислят прилагането им при резервното си планиране.

Преработеният Кодекс за поведение на валутния пазар и подновяването на Декларацията за поемане на ангажимент

Публикуване на актуализирания Кодекс за поведение на валутния пазар и Декларацията за поемане на ангажимент

Световният кодекс за поведение на валутния пазар („Кодексът“) – набор от принципи за добри практики на валутния пазар – започна да се прилага през 2017 г. Той беше пряк и важен отговор на липсата на доверие във валутния пазар след редица случаи на извършени нарушения и свързаните с тях многомилиардни глоби в щатски долари. За да се гарантира, че Кодексът остава актуален и е в крак с тенденциите на валутния пазар, Световният комитет за валутна търговия преразгледа и актуализира принципите в няколко ключови области. Основната причина за много от актуализациите беше необходимостта от по-добро оповестяване и прозрачност на практиките, използвани при сделките с валута на един все по-сложен пазар. Актуализираният кодекс беше публикуван на 15 юли 2021 г. ЕЦБ и нейната Контактна група по въпросите на валутния обмен участваха активно в процеса на прегледа. Няколко членове на тази Контактна група участваха в работните групи на Комитета по световния валутен обмен и изиграха ключова роля за разработването на актуализирания Кодекс. Занапред е важно всички участници на валутния пазар да прегледат актуализирания Кодекс, да оценят последиците от актуализираните принципи за собствената си дейност и съответно да я съобразят с тях. Членовете на Европейската система на централните банки, която включва ЕЦБ и националните централни банки на всички държави – членки на ЕС, извършиха вътрешен преглед на съответните свои дейности. След приключване на процеса на преглед на 15 февруари 2022 г. беше публикувана актуализираната Декларация за поемане на ангажимент[88].

Отчитане на валутните интервенции

Липса на интервенции на ЕЦБ на валутния пазар

ЕЦБ не интервенира на валутния пазар през 2021 г. От въвеждането на еврото ЕЦБ извърши на два пъти интервенции на валутния пазар – през 2000 г. и 2011 г. Данните за валутните интервенции се публикуват на тримесечна база със закъснение от едно тримесечие в уебсайта на ЕЦБ и в Хранилището на статистически данни. Публикуваната в тримесечната таблица информация е обобщена на годишна база и в Годишния доклад на ЕЦБ (виж таблица 5.2). Ако през съответното тримесечие няма валутни интервенции, това е изрично посочено.

Таблица 5.2

Валутни интервенции на ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.

Отчетната рамка обхваща валутни интервенции, извършвани от ЕЦБ едностранно и координирано с други органи, както и интервенции „на границите“ в рамките на валутния механизъм (ВМ II).

5.2 Управление на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ отговаря за администрирането на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП),[89] Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС),[90] Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE)[91] и програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU).[92]

ЕЦБ обработва плащания по различни заемни програми на ЕС

През 2021 г. ЕЦБ обработваше лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2021 г. общата непогасена сума по този механизъм възлизаше на 200 млн. евро. През 2021 г. ЕЦБ обработваше и различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. Към 31 декември 2021 г. общият непогасен обем по този механизъм възлизаше на 46,8 млрд. евро. През 2021 г. ЕЦБ обработи плащания по заеми по SURE за различни държави членки и свързаните с това лихвени плащания. Към 31 декември 2021 г. общият непогасен обем по този механизъм беше 89,6 млрд. евро. И накрая, през 2021 г. ЕЦБ обработваше плащанията по заеми и безвъзмездни средства от „ЕС от ново поколение“ за различни държави членки.

По подобен начин ЕЦБ отговаря и за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (EИФС)[93] и по Европейския механизъм за стабилност (EМС)[94]. През 2021 г. ЕЦБ обработи различни плащания на лихви и такси във връзка с два заема по ЕИФС.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по заемното споразумение за Гърция.[95] Към 31 декември 2021 г. общият непогасен обем по това споразумение беше 50,1 млрд. евро.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

Редица национални централни банки от Евросистемата предоставят услуги съгласно рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите

През 2021 г. продължи предлагането на голям набор от финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резерви (ERMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Някои национални централни банки от Евросистемата предоставят финансови услуги съгласно тази рамка при хармонизирани условия и в съответствие с пазарните стандарти на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, следи за гладкото функциониране на услугите, насърчава промени за усъвършенстване на рамката и изготвя съответните доклади за Управителния съвет на ЕЦБ.

В края на 2021 г. броят на докладваните клиентски сметки в ERMS беше 265 спрямо 260 в края на 2020 г. Общият размер на агрегираните наличности (включително парични активи и държани ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на ERMS, се увеличи с близо 18% през 2021 г. в сравнение с 2020 г.

От съображения за яснота правната рамка на ERMS беше преработена през 2021 г., включително актуализации с цел засилване на стимулите за прозрачност при отчитането и обмена на информация в рамките на Евросистемата в контекста на предоставянето на услуги по ERMS.

6 Голямо търсене на пари в брой при постоянно ниско ниво на фалшифициране

ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) от еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в желаните обем и купюрен строеж, като гарантират наличието на пари в брой и поддържат доверието в общата валута. Пандемията от COVID-19 имаше два ефекта върху платежните навици. Първо, тя подчерта ролята на парите в брой като средство за запазване на стойността и, второ, намали част от търсенето на пари в брой при сделки. Независимо от това през 2021 г. броят на евробанкнотите в обращение продължи да нараства, докато броят на изтеглените от обращение неистински банкноти остана на рекордно ниско равнище. Тъй като парите в брой продължават да бъдат избран от много потребители начин на плащане, Евросистемата се стреми да осигури през следващите години адекватен достъп и приемане на пари в брой, както е описано в Стратегията на Евросистемата за парите в брой.

След като през 2019 г. приключи въвеждането на банкнотите от серия „Европа“, Евросистемата вече започна подготовката си за разработването на бъдещи банкноти.

6.1 Обращение на евробанкнотите

Броят и стойността на евробанкнотите в обращение нарастват, като делът на банкнотата от 50 евро е най-голям

През 2021 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нараснаха съответно с 6,5% и 7,7%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 28,2 млрд. със съвкупна стойност 1,54 трлн. евро (виж графика 6.1). Купюрите от 50 евро имат най-висок дял в обращение – 44,3% в стойностно изражение, което приблизително представлява общата стойност на купюрите от 100, 200 и 500 евро (виж графика 6.2).

Графика 6.1

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: млрд.)

Източник: ЕЦБ.

Графика 6.2

Стойност на евробанкнотите в обращение по видове купюри

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

Промените в обращението на евробанкнотите по купюри през 2021 г. останаха повлияни от продължаващата пандемия от COVID-19 и от различните функции на парите в брой. Търсенето на банкноти от 200 и 100 евро остава голямо, с годишен прираст съответно от 33,6% и 9,0%, тъй като се използват и като средство за запазване на стойността. Годишният прираст на стойността на банкнотите от 50 евро в обращение е 7,5%, а общото годишно нарастване на стойността на банкнотите от 5–20 евро в обращение достигна 3,0%.

ЕЦБ и националните централни банки продължават да поддържат високо качеството на евробанк-нотите в обращение

НЦБ от Евросистемата проверяват истинността и качеството на 23,5 млрд. броя банкноти на стойност 759,3 млрд. евро, което е малко под броя на банкнотите, намиращи се в обращение. От проверените банкноти 2,9 млрд. броя са повредени от износване и е необходимо да бъдат заменени, за да се поддържат само висококачествени банкноти в наличнопаричното обращение.

Увеличаване на обращението на евромонети

В края на 2021 г. общият брой евромонети в обращение възлезе на 141,2 млрд. на стойност 31,2 млрд. евро. В сравнение с края на 2020 г. стойността на евромонетите в обращение нарасна с 2,7%.

6.2 Удобство при ежедневната обработка на евробанкноти

Предвид ролята на парите в брой в европейското общество ЕЦБ се стреми да гарантира, че евробанкнотите остават подходящи за целта, лесни за използване и трудни за фалшифициране.

Като част от непрекъснатите усилия за поддържането на евробанкноти, които се считат подходящи за целта, редовното събиране на обратна информация от заинтересованите страни в областта на евробанкнотите е централна дейност в помощ на разработването на бъдещи евробанкноти и защитни елементи. В съответствие с тази цел през 2021 г. стартира Проучване на лицата, работещи с пари в брой, за да се разбере по-добре какво мислят лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, за сегашния дизайн, процедури за проверка за истинност и обработка на евробанкноти.

Обхванатите от проучването лица, работещи с пари в брой, включваха хора на възраст над 16 години, които боравят с пари в брой като част от професионалната си дейност, от 19-те държави от еврозоната. Проведени бяха общо над 22 000 интервюта.

Висока степен на удовлетворение от сегашния дизайн и купюри на евробанкнотите от лицата, работещи с пари в брой на професионална основа

Проучването показа високо ниво на удовлетворение сред лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, по отношение на сегашния дизайн и купюри на евробанкнотите. Лицата, работещи в еврозоната с пари в брой на професионална основа, само в редки случаи изпитват трудности при различаването на банкнотите.

Проверките за истинност са често срещани (шест от всеки десет лица, работещи с пари в брой, проверяват банкнотите), като в почти всички случаи анкетираните, обучени наскоро как да проверяват банкноти, правят това. Използването на машини/устройства за проверка за истинност на банкнотите е широко разпространено (56%) сред проверяващите банкноти. Лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, които ръчно проверяват банкноти, обикновено извършват бързи проверки на един (23%) или повече (39%) защитни елемента.

Бързината и лекотата на проверките са важни за боравещите с пари в брой

Основната причина за избора на това кой защитен елемент да бъде проверяван е скоростта. Лесната проверка на защитния елемент също е важна. Тази констатация е вярна за всички защитни елементи и купюри банкноти.

6.3 Фалшифицирането на евробанкноти достигна исторически ниско равнище

ЕЦБ съветва гражданите да останат бдителни при получаване на банкноти и да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“

Низходящият тренд при фалшифицирането на евробанкноти се запази и през 2021 г., когато съотношението между неистинските и истинските банкноти в обращение достигна исторически ниско ниво (виж графика 6.3). Общият брой неистински банкноти, изтеглени от обращение, е 347 000, т.е. за една година са открити само 12 неистински на 1 милион истински банкноти в обращение. Качеството на фалшификатите остава ниско. Следователно те могат да бъдат открити много бързо и лесно чрез използване на теста „пипни – разгледай – наклони“.

Графика 6.3

Брой на неистинските банкноти, открити за година, на милион истински евробанкноти в обращение

(милионни части)

Източник: ЕЦБ.

Започна разработването на бъдещи евробанкноти

Парите в брой ще останат важни и в бъдеще

ЕЦБ очаква, че евробанкнотите и евромонетите ще продължат да се използват широко до 2030 г. и след това. Затова и, за да бъдем крачка напред пред фалшификаторите, е необходимо да се подготвим и да сме готови да пуснем в обращение подобрени и актуализирани евробанкноти с цел да запазим общественото доверие в тях и да гарантираме, че те са безопасни и удобни за използване. Предвид продължителността и сложността на процеса на разработване на бъдещи банкноти тяхната подготовка вече започна, включително изследователска работа и проектиране, редовни консултации със заинтересованите страни и с широката общественост и производство на пробни банкноти с нови защитни елементи.

ЕЦБ планира да препроектира бъдещите евробанкноти. Процесът на проектиране ще включва няколко кръга на участие на европейските граждани. ЕЦБ очаква да избере окончателните проекти за нови евробанкноти през 2024 г.

7 Статистика

ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни и от данни, необходими за подпомагане на паричната политика на ЕЦБ, както и на свързаните с финансовата стабилност и други задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Тази статистика се използва и от публични органи, международни организации, участници на финансовите пазари, медиите и широката общественост и помага на ЕЦБ да увеличи прозрачността на своята работа.

Тази глава насочва вниманието към новата статистика на еврозоната, а именно разработването на експериментални показатели в подкрепа на политиката в областта на климатичните промени и индексите на цените на жилищата, обитавани от техните собственици. Двете карета са посветени на неотдавнашното публикуване на сложните средни лихвени проценти и индекс €STR и насърчаването на стандартизирането на данните в световен мащаб.

7.1 Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

Макростатистиката се развива, за да продължи да отговаря на своето предназначение

През април 2021 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие нови насоки в областта на тримесечните финансови сметки.[96] В тях се определят нови изисквания за предоставяне на данни и график за докладване на тримесечните финансови сметки с нови разбивки, които се отнасят за икономическото развитие и изискванията на потребителите.

Приети бяха Насоки на ЕЦБ, с които се предоставят нови тримесечни данни за финансовите сметки

Новите насоки въвеждат изисквания за подробно отчитане на данни от подсекторите на другите финансови институции с цел подобряване на статистиката, на която се основава наблюдението на небанковия финансов сектор при анализа на паричната и финансовата стабилност. С тях също се въвежда нов финансов инструмент, разделен по функционални категории на платежния баланс, което позволява идентифициране на презграничните сделки с дружества за преки чуждестранни инвестиции и разделянето на нови инструменти за пенсионни права и животозастраховане. Тази нова статистика постепенно ще бъде достъпна за потребителите от втората половина на 2022 г.

Нов регламент изисква данни, за да се засили анализът на паричната и кредитната динамика

След преглед на изискванията за статистическо докладване на балансовите показатели на парично-финансовите институции, включително публична консултация, проведена в началото на 2020 г., ЕЦБ публикува нов регламент.[97] Той има за цел да отговори на нуждата от данни с висок приоритет при анализа на паричната и кредитната динамика. С регламента се въвеждат и промени в някои от съществуващите изисквания, определения и дерогации за докладване, когато това би подпомогнало по-пълното интегриране в други набори от статистически данни.

Статистическата отчетност на Евросистемата се развива, за да облекчи бремето на отчетността за банките

След допитване до всички сектори през декември 2021 г. Управителният съвет на ЕЦБ одобри започването на етапа на разработване на Рамката за интегрирана отчетност (IReF).[98] Тя има за цел да консолидира статистическата отчетност на банките в еврозоната, с което да намали бремето на отчетността им, като стимулира цифровизацията и най-съвременна организация на работата. Проектът се разработва в тясно сътрудничество с други европейски органи във връзка с дългосрочната цел за постигане на по-нататъшна стандартизация и интеграция в областта на статистическата, пруденциалната и свързаната с преструктурирането отчетност. Очаква се новата рамка за отчетност да влезе в сила през 2027 г.

7.2 Разработване на експериментални показатели в подкрепа на политиката в областта на изменението на климата

Тъй като климатичните промени ще оказват все по-голямо влияние върху икономиката и финансовата система, през юли 2021 г. Управителният съвет прие цялостен план за действие[99], с който допълнително да включи съображения, свързани с климатичните промени, в рамката на своята политика.

Необходими са данни и показатели, за да се анализира въздействието на изменението на климата върху икономиката и финансовата система

За да се подобри анализът, са необходими подробни данни и международно съпоставими показатели. С пътната карта се работи за разработването на набор от нови експериментални показатели относно рисковете за финансовите институции, свързани с климата, и устойчивото финансиране – например за емитирането на „зелени“ облигации или въглеродния отпечатък, – последвани от поетапни подобрения, обусловени от наличието и хармонизирането на данните.

Комитетът по статистика на ЕСЦБ[100] се ангажира да разработи най-добри методологически практики, както и експериментални показатели за експозициите на финансовите институции спрямо физически рискове, свързани с климата, въглеродния отпечатък на портфейлите и устойчивото финансиране. Информацията за тези показатели ще се получава от комбинация от публични и частни източници на данни в допълнение към съществуващите набори от данни на ЕСЦБ. Първият набор от показатели се планира да бъде оповестен до края на 2022 г.

Съществуват много предизвикателства по отношение на данните и понастоящем пазарът включва различни продукти, които не са напълно хармонизирани. Следвайки поетапен подход, ЕЦБ работи въз основа на информация от няколко доставчика на нехармонизирани данни. Следващите стъпки ще се възползват от текущите политики и инициативи на ЕС в областта на таксономиите за екологична устойчивост, оповестяването и докладването, включително стандарта за „зелените“ облигации.

7.3 Индекси на цените на жилищата, обитавани от техните собственици

Очаква се включването в ХИПЦ на разходите за жилища, обитавани от техните собственици, да подобри измерването на инфлацията, ...

След прегледа на стратегията по паричната политика Управителният съвет обяви, че индексът на общата ХИПЦ инфлация остава подходящият индекс за количествено определяне на целта за ценова стабилност в еврозоната и ще се запази като ценови индекс, използван за измерване на инфлацията в еврозоната за целите на паричната политика. ЕЦБ счита, че ценовата стабилност се поддържа най-добре чрез постигане на ХИПЦ инфлация от 2% в еврозоната в средносрочен план със симетричен ангажимент за постигане на тази цел, като счита, че твърде ниската инфлация е също толкова нежелателна, колкото и твърде високата. Освен това разходите за жилища са от съществено значение от гледна точка на необходимостта от широко представяне на разходите за стоки и услуги, потребявани в икономиката.[101] Тъй като ЕЦБ иска ХИПЦ да представя по подходящ начин стереотипите на потребление на домакинствата в еврозоната, Управителният съвет е предложил мерки за по-добро отразяване на жилищните разходи в ХИПЦ за еврозоната.

По отношение на жилищата съществуват две основни възможности: отдаването под наем или обитаването като собственик. Въпреки че наемите винаги са били включени в ХИПЦ, разходите, свързани с жилища, обитавани от собственици, не са. Ето защо Управителният съвет призова за включване в ХИПЦ на разходите за жилища, обитавани от собственици. Включването им обаче поставя различни технически и концептуални предизвикателства, а ролята, която играят различните институции на ЕС, също трябва да бъде разгледана като част от този процес.

... но е свързано с методологически и технически предизвикателства

Едно от предизвикателствата е, че жилищата имат двойствен характер: на пръв поглед покупката на жилище може да се разглежда като инвестиция в актив. Купувачите обаче могат да имат различни намерения: те могат да използват къщата само за инвестиционни цели (като я отдават под наем) или да я използват предимно за потребление (обитавайки я като собственици). Тъй като собственикът, който обитава жилище, също ще се възползва от всяко увеличение на стойността на жилището с течение на времето, жилището ще се използва както като инвестиция, така и за потребление. В съответствие със своята правна основа ХИПЦ следва да се съсредоточи върху разходите за потребление, които изключват инвестициите. Отделянето на частта, свързана с потреблението, обаче е трудно от техническа гледна точка, както се вижда от значителните различия в начина, по който този въпрос се разглежда в различните държави.

Друго предизвикателство е свързано с метода, използван за измерването на жилища, обитавани от собственици. ЕЦБ подкрепя използването на т.нар. подход на нетното придобиване за измерване на жилища, обитавани от собственици. Само този метод съответства на концептуалната рамка на ХИПЦ като мярка за покупателната способност, тъй като третира обитаваното от собственика жилище като всяка друга стока за дълготрайна употреба. Например цените на новите автомобили се включват в момента на покупката, въпреки че автомобилът ще се използва през следващите няколко години. Подходът на нетното придобиване вече се използва за тримесечните индекси на цените на жилищата, обитавани от собственици, които се публикуват от Евростат. Индексите на цените на жилищата, обитавани от собственици, се основават само на сделки със сектора на домакинствата, което е същото правило, прилагано за ХИПЦ. Продажбите на жилищни имоти между домакинства се изключват, което означава, че индексът на цените на жилищата, обитавани от собственици, насочва вниманието главно върху новопостроени къщи и апартаменти. Те често се намират в покрайнините на градовете, в райони, в които цените могат да се променят по различен начин в сравнение с цялостната динамика на цените на жилищата. Разходите, свързани със сделки (например нотариални такси), и разходите, свързани със собственост (например застраховка, поддръжка и основен ремонт на жилище), също са включени в индекса на цените на жилищата, обитавани от собственици. Съсредоточаването върху покупките на нови жилища води до сключването месечно на относително малък брой сделки. Това може да затрудни изчисляването на месечен ценови индекс, по-специално за по-малките държави. Освен това, тъй като индексите на цените на жилищата, обитавани от собственици, са тримесечни и се забавят с три месеца (докато ХИПЦ се публикува в края на отчетния месец), в сегашния си формат те не отговарят на изискванията за интегриране в ХИПЦ.

При провеждането на прегледа на стратегията Управителният съвет разгледа всички тези технически въпроси и начините за разрешаването им и реши да препоръча пътна карта за включването на жилищата, обитавани от собственици, в ХИПЦ, като използва подхода на нетното придобиване.[102]

В пътната карта на ЕЦБ са набелязани следващите стъпки за разработване на индекси на цените на жилищата, обитавани от собственици, и за използването им в съчетание с ХИПЦ

Пътната карта на ЕЦБ предлага първо да се въведе вътрешен за ЕЦБ аналитичен индекс, който да съчетава ХИПЦ с индекса на цените на жилищата, обитавани от собственици. Евростат беше приканен и да публикува до 2023 г. експериментален тримесечен ХИПЦ с включени разходи за жилищата, обитавани от собственици. Успоредно с това ще започне необходимата правна работа, за да може да се предостави официален тримесечен индекс, евентуално през 2026 г. Крайната цел е жилищата, обитавани от собственици, да се включват в ХИПЦ веднъж месечно и своевременно и така да се използват пълноценно за целите на паричната политика.

Управителният съвет реши също, че в преходния период основен референтен индекс на паричната политика ще остане сегашният ХИПЦ.[103] Независимо от това тримесечният самостоятелен индекс на цените на жилищата, обитавани от собственици, а след като е наличен, – и тримесечните индекси, съчетаващи ХИПЦ и жилищата, обитавани от собственици, ще играят важна допълнителна роля за информиране относно взетите решения по паричната политика.

Каре 8
Ново публикуване на сложни средни ставки на лихвения процент €STR и сложен индекс

От 15 април 2021 г. ЕЦБ ежедневно публикува сложни средни ставки на лихвения процент €STR за различни времеви периоди и сложен индекс на €STR. Сложните ставки са подходящи за използване като референтни лихвени проценти във финансови договори и като резервни ставки за други референтни лихвени проценти. Те осигуряват надеждна алтернатива на други бенчмаркове в редица договори, при които използването на сложен срочен референтен лихвен процент се счита за целесъобразно.

Лихвените проценти се изчисляват, като се използват само ретроспективните стойности на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) – публикувания и управляван от ЕЦБ референтен овърнайт лихвен процент – от октомври 2019 г. Сложните средни ставки на €STR се изчисляват с натрупване за стандартизирани времеви периоди от 1 седмица, 1 месец, 3 месеца, 6 месеца и 12 месеца, като се използва статистически ред от реализирани през съответния времеви период ставки на €STR. Обратно, сложният индекс на €STR позволява изчисляването на сложни средни ставки на €STR за всеки период, различен от стандартизираните. Точните правила за изчисляване на средните ставки и индекса бяха разработени въз основа на данните от публичните консултации и са проверени главно с използваните от други централни банки, публикуващи аналогични лихвени проценти.[104]

Базирайки се само на реализирани стойности на €STR, сложните ставки и индексът наследяват неговата балансираност, която е извлечена от дълбочината и ликвидността на паричния овърнайт пазар в евро. Фактът, че те се изчисляват и публикуват от ЕЦБ и се управляват по същия начин като €STR означава, че те също се осигуряват от проверен и надежден източник. Насоките на ЕЦБ относно €STR бяха цялостно променени, за да отразят тази нова задача на ЕЦБ и да разширят рамката за управление на €STR за изчисляване и публикуване на сложната средна ставка на €STR и на сложния индекс, когато е приложимо.[105]

Сложните средни ставки на €STR и сложният индекс на €STR се публикуват всеки работен ден на ТАРГЕТ2 в 9:15 часа централноевропейско време на платформата на ЕЦБ за разпространение на пазарна информация (Market Information Dissemination, MID) и в Статистическата база данни на ЕЦБ (Statistical Data Warehouse, SDW). В допълнение към дневните стойности на петте ставки и индекса ЕЦБ публикува също началната и крайната дата на всеки стандартизиран времеви период, за да улесни възпроизводимостта на изчисленията.

Каре 9
Насърчаване на глобалната стандартизация на данните

Стандартизацията е важна основа за статистическото отчитане и съставянето на точна и съпоставима официална статистика. Използването на международно признати стандарти за данни е от ключово значение за доверието в официалната статистика и нейната прозрачност, като стандартните идентификатори служат като свързващо звено и мост между различните набори от данни и осигуряват обща таксономия в различните области.

Ето защо ЕЦБ активно участва в усилията за глобална стандартизация – от създаването на нови стандарти до развитието на съществуващите, по-специално с участието си в работата на Техническия комитет 68 на ISO, който отговаря за създаването на глобални стандарти за сектора на финансовите услуги. През последните години служители на ЕЦБ участваха в редица консултативни и работни групи, ангажирани със създаването или преразглеждането на няколко международни стандарта, които са важни за статистическата отчетност.

ЕЦБ съвместно с няколко НЦБ играе ключова роля и за текущото управление на съществуващите стандарти, по-специално като участва активно в Комитета за регулаторен надзор (ROC) и в неговите подструктури. Комитетът е международният орган, натоварен с надзора върху:

    • идентификационния код на правен субект (ИКПС);
    • уникалния идентификационен код на трансакция (UTI);
    • уникалния идентификационен код на продукт (UPI);
    • критично важни елементи на данни (CDE).

ИКПС стана стандарт в ЕЦБ и в други международни и национални органи за уникална идентификация на юридическите лица.[106] Той е основен източник на информация за юридическите лица, използван за обогатяване на други случаи на събиране на данни и в подкрепа на различни видове анализи, извършвани в рамките на ЕСЦБ. Ползите от ИКПС не се ограничават до използването му за статистически цели и от публичните органи, тъй като идентификаторът се използва и от финансовия и нефинансовия сектор в различни случаи.

Както и при други стандарти, от решаващо значение е посочените по-горе идентификатори и елементи на данни да бъдат широко възприети във всички юрисдикции, за да се реализират напълно техните предимства, да се намалят разходите и да се постигне хармонизация в световен мащаб.

ЕЦБ активно участва и в поддържането и разработването на стандарти за обмен на съобщения, използвани от финансовия сектор и сред международните институции. По-специално ЕЦБ е спонсор на стандарта за обмен на статистически данни и метаданни (SDMX), който е международна инициатива, насочена към стандартизиране на обмена на статистически данни. ЕЦБ председателства оперативната група за информационния модел на Техническата работна група на SDMX и активно допринася за разработването на новата версия на информационния модел за SDMX – SDMX 3.0, официално представена на Световната конференция на SDMX през 2021 г.[107] Едно от основните подобрения на информационния модел в SDMX 3.0 е подпомагането на обмена на микроданни, включващо множество мерки и атрибути.

Наред с другото ЕЦБ участва и в Групата за управление на регистрацията, както и в Групата за оценка на стандартите за ISO 20022 – стандарта, използван за дефиниране на съобщенията за комуникация и предаване на данни между финансовите институции, подпомагащи процесите, свързани с плащания, търговия с ценни книжа и сетълмент.[108] Стандартът ISO 20022 подпомага финансовия сектор, като предоставя обща методология за дефиниране на нови съобщения за финансова комуникация. Той осигурява също общо хранилище – Речник на данните, в който общите компоненти на съобщенията се съхраняват и се предоставят за по-нататъшно повторно използване.

ЕЦБ се ангажира да продължи да насърчава приемането на международни стандарти за данни с цел по-нататъшно засилване на прозрачността на финансовите пазари и ограничаване на системните рискове.

8 Научноизследователска дейност на ЕЦБ

Икономическите последици от пандемията от COVID-19 продължиха да формират научноизследователските дейности през 2021 г. Новото Проучване на ЕЦБ за очакванията на потребителите се оказа много полезно при оценяване на състоянието на частните домакинства. В същото време редовните научноизследователски мрежи продължиха да изпълняват своите програми. Беше създаден нов изследователски клъстер за климатичните промени, като същевременно мрежата, предназначена за анализ на ценообразуването въз основа на микроданни (PRISMA), постигна значителен напредък. Взаимодействието с академичната общност се оживи през 2021 г., но провеждането на конференции остана донякъде ограничено от пандемията, въпреки че виртуалните конференции до известна степен замениха присъствените мероприятия.

8.1 Нов научноизследователски клъстер в областта на климатичните промени

Изследванията на климатичните промени се интензифицираха, като акцент бяха предизвиканите от тях последици за провеждането на паричната политика и зависимостта между климатичните промени и финансовите пазари

През 2021 г. изследванията на климатичните промени се интензифицираха в съответствие със заявеното желание на ЕЦБ да изясни последиците от изменението на климата върху паричната политика и със засилването на ангажимента ѝ да допринесе за политиката в областта на смекчаването на климатичните промени и приспособяването към тях, като взема под внимание рисковете и ефектите, свързани с тези промени и с политиката в областта на климата, с цел изпълнение на мандата на ЕЦБ. По-специално, през втората половина на 2021 г. започна своята дейност научноизследователският клъстер на ЕСЦБ (Европейската система на централните банки) по въпросите на климатичните промени. Този нов научноизследователски клъстер има за цел да улесни координацията между изследователите от централните банки в ЕС и ЕЦБ посредством ежемесечни изследователски уебинари, обмен на информация и на експертен опит и планов годишен семинар. През 2021 г. научноизследователският клъстер организира съвместнo заседание на тема „Изменението на климата“ като част от годишен семинар за научноизследователските клъстери в ЕСЦБ. Въпреки че първоначално проучванията имаха за цел общ поглед върху икономическата страна на климатичните промени, фокусът ще бъде стеснен до теми, които са по-тясно свързани с паричната политика.[109]

Едно от изследователските направления в ЕЦБ е съсредоточено върху проучване на последиците от климатичните промени върху прилагането на паричната политика. Например в едно от проучванията се анализират отраженията от програмата на ЕЦБ за покупки от корпоративния сектор (CSPP) върху околната среда.[110] В него се констатира, че портфейлът с корпоративни облигации на ЕЦБ се пренасочва от пазарен портфейл с акции на сектора към сектори, изхвърлящи големи въглеродни емисии. Макар че портфейлът на ЕЦБ до голяма степен отразява секторната структура на облигационните пазари, секторите, изхвърлящи големи въглеродни емисии, като комуналните услуги и високовъглеродните производства, разчитат в по-голяма степен на финансиране с облигации, отколкото секторите с ниски въглеродни емисии (виж графика 8.1). Проучването допринася за продължаващия дебат по въпроса, дали ЕЦБ следва да се отклони от принципа на пазарната неутралност, при който структурата на активите в корпоративния ѝ портфейл отразява облигационния пазар, към подход, имащ за цел да отрази реалната икономика и с това да пренасочи покупките си към фирми от по-екологични сектори.

Друга област на изследване разглежда зависимостта между финансовите пазари и климатичните промени. Едно проучване показа, че нивото на патентованите нововъведения в областта на нисковъглеродните технологии е по-ниско в ЕС, отколкото в подбрани партньори, и е твърде различно в различните държави членки.[111] Това различие се обяснява главно с инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и по принцип с инвестиции, намиращи се на ранен стадий. Тези констатации насочват вниманието към предизвикателствата, пред които е изправен ЕС при подпомагане на развитието на технологиите, за смекчаване на последиците от климатичните промени, като се има предвид, че общият размер на разходите за научноизследователска и развойна дейност не отговаря на препоръките, залегнали в Лисабонския дневен ред. В проучването се настоява да се прилагат фискални и парични политики, които подкрепят пазарите на рисков капитал и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в областта на „зелените“ технологии.

Графика 8.1

Дялове на икономическите сектори в програмата на ЕЦБ за покупки от корпоративния сектор

(дял на секторите в общия обем)

Източник: Papoutsi, M., Piazzesi, M. and Schneider, M., “How unconventional is green monetary policy?”, Working Paper Series, ECB (под печат).
Забележки: Графиката показва дяловете на икономическите сектори в цялата икономика и на облигационния пазар, както и секторните дялове на облигациите, допустими по CSPP, и секторните дялове на облигациите, закупени от ЕЦБ чрез CSPP. Пазарните дялове се измерват като капиталов доход от сектора, т.е. добавена стойност, без разходите за труд. Пазарните дялове на облигациите отразяват общия размер на непогасените облигации. Допустимите по CSPP дялове отразяват облигациите, които отговарят на критериите за включване в CSPP. По принцип всички секторни дялове се сумират.

8.2 Други изследователски мрежи

Беше съставена Научноизследователска работна група по паричната политика, макропруденциалната политика и финансовата стабилност

През 2021 г. беше съставена научноизследователска работна група по паричната политика, макропруденциалната политика и финансовата стабилност. Резултатите от изследванията доведоха до редица аналитични изводи и последици за политиката, свързани със зависимостта между паричната и макропруденциалната политика. Така например работната група анализира плюсовете и минусите между подпомагането на предоставянето на кредити за икономиката и рисковете за финансовата стабилност. Макар че макропруденциалните политики, които ограничават системния риск, предпазват от тежки финансови рецесии, те могат да окажат отрицателно въздействие, като ограничават наличието на кредити за производителни стопански дейности в периоди на икономическа експанзия. Инструментите на паричната политика, макар и ключови за укрепване на посредническите възможности на банките, също може да доведат до непредвидени последици при засилване на стимулите за поемане на риск от страна на банките.

При правилното калибриране на инструментите за засилване на устойчивостта на финансовия сектор трябва да се вземат предвид тези плюсове и минуси, тъй като финансовата стабилност на банковата система се отразява върху предавателния механизъм на паричната политика.

PRISMA изучава разнородността на инфлацията сред подоходните групи на домакинствата

Мрежата за анализ на ценообразуването въз основа на микроданни (PRISMA) изучава поведението на отделните фирми и търговци на дребно при ценообразуването, използвайки микроданни за цените. През 2021 г. мрежата анализира разнородността на инфлацията сред домакинствата, която произтича от регионалните условия и различията в техните потребителски кошници.

Едно от тези изследвания проучва ролята на хетерогенността на инфлацията сред подоходните групи на домакинствата. То установи ясно изразени различия в темповете на инфлация, пред които са изправени отделните домакинства, дължащи се главно на уникалния избор на стоки в рамките на продуктовите категории. През последното десетилетие групите домакинства с ниски доходи са изправени средно пред малко по-висока инфлация. Независимо от това разликите са несъществени и варират както по държави, така и във времето. Друго изследване стигна до заключението, че темповете на инфлация, пред които са изправени домакинствата с високи доходи, са по-чувствителни към паричната политика.

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата започна да събира данни за етапа от редовното си проучване за 2021 г.

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата започна да събира данни за етапа от редовното си проучване за 2021 г. Изводите от изследванията, основаващи се на проучването, са, че програмата на ЕЦБ за покупка на активи е намалила значително равнището на безработица в групата на най-нископлатените. Друго изследване оценява последиците от нееднородността на домакинствата за предавателния механизъм на паричната политика, натрупването на жилищни и ипотечни дългове и поведението на собствениците на жилища при вземането на кредити.

Редовните научноизследователски мрежи продължиха да координират усилията на изследователите в рамките на ЕСЦБ

Редовните научноизследователски мрежи продължиха да координират изследователските дейности в рамките на ЕСЦБ и да поддържат взаимоотношения с академичната общност. По-конкретно, трите изследователски групи на ЕСЦБ по „парична икономика“, „международна макроикономика, фискална политика, икономика на труда, конкурентоспособност и управление на ИПС“ и „финансова стабилност, макропруденциално регулиране и микропруденциален надзор“ организираха семинари по най-неотложните въпроси в тези области, отчасти свързани с пандемията. Изследванията показаха например, че освобождаването на макропруденциални буфери подпомага отпускането на кредити за домакинства. Друг клъстерен семинар обсъди средносрочните последици от пандемията от COVID-19 върху преразпределителните ефекти върху търговията и пазарите на труда.

8.3 Конференции и публикации

Взаимодействието с академичната общност остана донякъде ограничено от пандемията, ...

Взаимодействието с академичната общност остана донякъде ограничено от пандемията. Докато преобладаващата част от редовните конференции и консултации бяха организирани онлайн, много от тях се проведоха в по-малък мащаб в сравнение с предходни години, включително Форумът на ЕЦБ по централно банкиране, Годишната научноизследователска конференция на ЕЦБ и конференцията на ЕЦБ за паричната политика. На тези конференции бяха обсъдени дългосрочните последици от COVID-19 и възможностите на политиката за реакция, но бяха представени и иновативни изследвания, свързани с предавателния механизъм на паричната политика и структурите на финансовите пазари. Наред с другите конференции в ЕЦБ беше организиран първият съвместен симпозиум на Центъра за изследвания на икономическата политика (CERP), ЕБВР и ЕЦБ на тема „Климатични промени, финанси и екосъобразен растеж“, който събира лица, формиращи политиката, и учени от сферата на икономиката и науките за климата, а 11-ата конференция на ЕЦБ за прогностични техники обсъди методи за прогнозиране в извънредни времена.

... но броят на публикациите остана значителен

През 2021 г. експерти на ЕЦБ публикуваха 126 разработки в поредицата на ЕЦБ „Работни материали“. Освен това в поредиците на ЕЦБ „Тематични материали“, „Статистически материали“ и „Дискусионни материали“ бяха публикувани изследвания, посветени в по-голяма степен на паричната политика, или методологически разработки. По-конкретно, „Тематични материали“, публикувани през 2021 г., включват редица изследвания, изготвени по работните направления от прегледа на стратегията на ЕЦБ. Резултатите от много изследователски дейности на ЕЦБ бяха поместени и в известни научни списания, а 14 статии са публикувани в Научноизследователския бюлетин на ЕЦБ, насочен към по-широка аудитория.

Каре 10
Фискална подкрепа по време на пандемията – изводи от новото Проучване на ЕЦБ за очакванията на потребителите

Коронавирусната пандемия оказа много разнообразно икономическо и финансово въздействие върху домакинствата и потребителите в зависимост от тяхното лично и икономическо положение.[112] Общопризнато е, че нуждите на домакинствата от финансова помощ се различават по държави, икономически сектори, вид заетост и демографски характеристики, като семейно положение и родителски статус.

Разнообразният характер на последиците от пандемията представлява драматично предизвикателство за целевото и ефективно насочване на фискалната помощ. Националните правителства в еврозоната осигуриха мащабна финансова помощ за домакинствата в различни форми. Мерките варират от традиционни социалноосигурителни разпоредби (като например автоматични стабилизатори и съществуващи програми за социално подпомагане) до специфична за конкретния момент помощ по отношение на доходите през периода на пандемията, включително подпомагане в натура (например разширени грижи за децата). Освен това правителствата косвено подпомагат домакинствата чрез субсидии за предприятия, като преки субсидии за заетост, гаранции по заеми и мораториуми.

През 2021 г. новото Проучване на ЕЦБ за очакванията на потребителите се оказа ценен източник на информация за наблюдение на икономическите ефекти от тази политическа намеса. Интервютата в проучването, основани на представителни извадки от частни домакинства в шестте най-големи икономики на еврозоната (Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия и Нидерландия), бяха провеждани по интернет веднъж месечно, своевременно предлагайки по този начин международно съпоставими данни. Проучването започна с пилотния си етап през януари 2020 г. и навлезе в следваща, развойна фаза през втората половина на 2021 г., като работата продължи и през 2022 г. По време на тази фаза ще бъде въведена по-голяма извадка и по-широк обхват на държавите, включващ още пет държави от еврозоната.

Графика A

Видове свързана с пандемията държавна помощ през 2020 г.

(процент на участниците в проучването, които посочват, че са получили помощ, по видове)

Източник: Данни от Проучване за очакванията на потребителите, събрани през декември 2020 г.
Забележки: Претеглени агрегати. Участниците в проучването бяха помолени да отговорят на следния въпрос: „В отговор на пандемията от коронавирус (COVID-19) правителствата въвеждат политики в подкрепа на домакинствата, работниците и бизнеса. Моля посочете дали Вашето домакинство е получило такава помощ в някоя от следните форми от януари 2020 г. насам.“. Те имаха възможност да изберат няколко отговора от списък с мерки за пряка и косвена помощ, както е показано по абцисата в графиката.

Проучването даде възможност да се оцени как държавната помощ бе разпределена между отделните домакинства, видовете предоставена помощ и нагласите на домакинствата относно фискалната намеса. То подчерта например, че намесата е високоцелева и е подпомогнала най-нуждаещите се домакинства. Както се вижда на графика А, малко под 30% от домакинствата в еврозоната посочват, че са получили някаква форма на държавна помощ, докато останалите домакинства казват, че не са получили помощ. Освен това домакинствата от двата квинтила с най-ниски доходи са със значително по-голям дял сред участниците в проучването, които са получили помощ.[113] Най-значимият вид помощ е изплащането на пропуснати доходи от заетост, получени от около 6% от участниците в проучването.

Освен това домакинствата бяха помолени да посочат своето усещане за адекватността на мерките за фискална подкрепа въз основа на собственото им финансово състояние, независимо дали са получили такава помощ под каквато и да било форма. Резултатите показват положителна зависимост между тези нагласи и потреблението на домакинствата, например както е показано в графика Б за разходи за покупка на почивки и на недълготрайни стоки. Всъщност изследвания, основани на данните от проучването, показват също, че такива нагласи могат да бъдат важен фактор за стабилизиране на потреблението. Домакинствата, които считат намесата от страна на правителствата за адекватна, са склонни да изразходват повече средства, особено за големи позиции като туристически пакети и автомобили, което отразява техните по-оптимистични виждания относно перспективите за доходите, бъдещия достъп до кредитиране и финансовото им благосъстояние.[114] Този стереотип обаче беше установен и при домакинствата, които не са получили държавна помощ, което показва, че фискалната намеса може да има по-широки последици, тъй като влияе върху поведението на всички домакинства, а не само върху целевите или действителните получатели.

Графика Б

Усещане за адекватност на свързаните с пандемията държавна помощ и потребление

(абсциса: средно усещане за адекватност с диапазон от 0 – „много слаба“ до 10 – „много добра“; ордината: панел а) процент от участниците в проучването, които са закупили почивка през предишния месец; панел б) регистрирано през предишния месец потребление на недълготрайни стоки)

Източник: Проучване за очакванията на потребителите.
Забележки: Участниците в проучването бяха помолени да отговорят на въпроса: „Държавите предприемат мерки за финансова помощ в отговор на избухването на пандемията от коронавирус (COVID-19). Как оценявате адекватността на тези мерки за финансовото състояние на Вашето домакинство?“. Те бяха помолени да дадат отговор от 0 (много слаба) до 10 (много добра). Общото недълготрайно потребление се получава от следния въпрос, който се повтаря всяко тримесечие, за потреблението на домакинствата през последния месец: „През <изминалия месец> колко е изразходвало Вашето домакинство за стоки и услуги за всеки от отделните компоненти, изброени по-долу?“. На участниците в проучването е задаван също всеки месец сходен въпрос относно закупуването на скъпи позиции (например почивки) през последните 30 дни: „Кое от изброените по-долу сте закупили през последните 30 дни? Моля изберете всички приложими възможности.“. Последното наблюдение е за октомври 2021 г.

9 Дейности и отговорности в правната сфера

В тази глава са разгледани въпроси, свързани с компетенциите на Съда на Европейския съюз относно ЕЦБ, предоставена е информация за становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност, и се описва наблюдаването от ЕЦБ на спазването на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

9.1 Компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

Съдът укрепи позицията на управителите на НЦБ съгласно Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз

На 30 ноември 2021 г. Съдът, заседаващ в разширен състав, даде тълкование за първи път на Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз по отношение на управителите на националните централни банки (НЦБ) на държавите членки. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу бившия управител на Latvijas Banka за престъпления, свързани с корупция и изпиране на пари (дело C-3/20). Това решение е важно от няколко гледни точки. Първо, Съдът поясни, че управителите на НЦБ се ползват с имунитет по отношение на съдебни производства за действия, извършени в официалното им качество на член на орган на ЕЦБ, подобно на длъжностни лица и други служители на Съюза. Съдът отново потвърди, че длъжността „управител“ на НЦБ се характеризира с двойствена професионална роля, която води до хибриден статут – както на национален орган, така и на член на орган на ЕЦБ (виж също обединени дела C-202/18 и C-238/18, Rimšēvičs и ЕЦБ срещу Република Латвия). Второ, имунитетът срещу съдебни производства не се ограничава до съдебните процедури, а може да включва наказателни разследвания. Трето, когато на всеки етап от наказателното разследване националният орган установи, че разглежданото действие би могло да бъде извършено от управителя на НЦБ в качеството му на член на орган на ЕЦБ, той трябва да се консултира с ЕЦБ. Ако ЕЦБ счита, че действията наистина са извършени в такова качество, националният орган трябва да поиска от ЕЦБ снемане на имунитета на управителя на НЦБ. Тогава единствено ЕЦБ трябва да прецени дали това снемане противоречи на интересите на Съюза. Четвърто, измамите, корупцията и изпирането на пари не попадат в обхвата на отговорностите на член на орган на ЕЦБ. Пето, доказателства, получени в рамките на наказателно разследване срещу управител на НЦБ, който се ползва с имунитет, могат да се използват в наказателно производство срещу същия управител във връзка с действия, които не са обхванати от имунитет, или срещу други лица. Накрая, неправомерните наказателни разследвания или производства за действия, които не са обхванати от имунитет, противоречат на принципа на искреното сътрудничество.

Съдът на Европейския съюз се съгласи с ЕЦБ, че оценката на ЕЦБ за това дали даден субект е проблемен, или има вероятност да стане проблемен, е подготвителен акт в процедурата за преструктуриране и като такъв не е предмет на отделен съдебен контрол.

На 6 май 2021 г. Съдът постанови въззивно решение за допустимост на жалбата за отмяна на констатацията, че дадена кредитна институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна (ПВСП) съгласно член 18, параграф 1, буква „а“ от Регламент № 806/2014 (обединени дела C-551/19 P и C-552/19 P, ABLV Bank AS и други срещу ЕЦБ). Оценката за ПВСП е стъпка в процедурата по преструктуриране, предвидена в член 18 от този регламент, съгласно която приемането на схема за преструктуриране зависи от три кумулативни условия, а именно: а) дадена кредитна институция да е ПВСП; б) да няма реална вероятност предприети по отношение на субекта алтернативни мерки да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения от нейна страна; и в) действието по преструктуриране да е необходимо в обществен интерес. Оценка на първото условие може да направи ЕЦБ или Единният съвет за преструктуриране (ЕСП), а оценка на второто и третото условие се прави от ЕСП.

Съдът потвърди заключението на Общия съд в определението му по дело T-281/18 и дело T-283/18, че жалбите за отмяна на оценката на ЕЦБ, че дадена кредитна институция е ПВСП, са недопустими. Съдът уважи доводите на ЕЦБ и отбеляза, че оценките за ПВСП са подготвителни мерки в процедурата по преструктуриране. Те нямат задължителна правна сила, която да може да измени съществено правното положение на кредитната институция. Според Съда процедурата за преструктуриране трябва да се разглежда като „сложна административна процедура, която включва няколко органа и на която само крайният резултат, произтичащ от упражняването на правомощията на ЕСП, може да бъде предмет на съдебен контрол“ пред съдилищата на Съюза. Следователно оценката на ЕЦБ за ПВСП не е предмет на отделен съдебен контрол, но може да бъде предмет на инцидентен контрол в рамките на съдебно производство срещу решението на ЕСП, с което приключва процедурата по член 18 от Регламент № 806/2014.

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в EUR-Lex. Становища на ЕЦБ по предложèния за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник“ на Европейския съюз. През 2021 г. ЕЦБ прие 8 становища по предложèния за актове на Съюза и 32 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

Очевидни и съществени случаи на неконсултиране

Бяха отбелязани три случая на несъблюдаване на задължението за консултиране с ЕЦБ на законопроекти[115] във връзка с национално законодателство. Първото дело се отнася до изменение на Кодекса на труда на Литва, с което се изисква възнагражденията и другите плащания, свързани със заетостта, да се изплащат по банкови сметки, определени от наетите лица. В съответствие с предишни становища на ЕЦБ, където се изискваше изпълнение на изискването за пропорционалност, този случай бе преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му ограничаващо въздействие наред с всичко останало и върху платежните средства в Литва. Второто дело се отнася до изменение на полския закон за данъка върху доходите на физическите лица, с който наред с други неща се въвеждат определени ограничения върху плащанията в брой за потребителите и бизнеса. В съответствие с предишни становища на ЕЦБ този случай бе преценен като очевиден и съществен поради потенциалното му ограничаващо въздействие наред с другото и върху платежните средства в Полша. Третото дело се отнася до испански закон за мерките за предотвратяване и борба с данъчните измами, с който се въвежда ограничение от 1000 евро за плащанията в брой от физически лица, които не действат по занятие или с търговска цел и са данъчни субекти в Испания, към трети лица, които действат по занятие или с търговска цел. В съответствие с предишни становища на ЕЦБ този случай бе преценен като очевиден и съществен поради потенциално неблагоприятното му отражение върху системата за плащания в брой в Испания.

ЕЦБ прие становища по предложения за законодателни актове на ЕС

ЕЦБ прие седем становища по предложения на ЕС за иновации в областта на цифровите финанси, „зеленото“ финансиране и изкуствения интелект (ИИ). Те се отнасят до: регулирането на криптоактивите; киберсигурността и оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор; пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на разпределения регистър; отчетността на предприятията във връзка с устойчивостта и „зелените“ облигации; и предоставянето и използването от кредитните институции на системи с ИИ. В тези становища са направени широкообхватни наблюдения относно последиците от тези иновации за паричната политика, пазарните инфраструктури и плащанията, за пруденциалния надзор върху кредитните институции и финансовата стабилност. ЕЦБ прие и становище, в което се обръща внимание на предложението на ЕС, изискващо при услугите по превалутиране да се използват издадени от ЕЦБ референтни обменни курсове на еврото.

ЕЦБ прие становища по национални законопроекти

ЕЦБ прие няколко становища, засягащи валутни въпроси и платежни средства, включително: емитирането и обращението на евробанкноти и евромонети в Латвия; задължението за приемане на плащания в брой в Дания и Полша; защитата на евробанкнотите и евромонетите срещу фалшифициране в Ирландия; и правила за закръгляване на плащанията в евроцентове в Словакия.

ЕЦБ прие няколко становища по национални законопроекти, засягащи регулирането и надзора върху платежните системи и/или системите за сетълмент на ценни книжа в Италия, Латвия, Литва и Унгария.

ЕЦБ предостави много становища по национални законопроекти, засягащи национални централни банки (НЦБ), в това число: новите задачи на Banco de España по отношение на надзора върху емисиите на обезпечени облигации на кредитни институции и спазването от страна на потребителите на платежни услуги на изискванията на Единната зона за плащания в евро (СЕПА); съответствието на устройствения закон на Българската народна банка с изискванията за независимост на централна банка; съществена реформа на Latvijas Banka, която актуализира управленската ѝ структура и предвижда включването в нея на надзорни функции и функции по преструктуриране; задължението на Eesti Pank към Естонския орган за финансов надзор (Finantsinspektsioon); необходимостта НЦБ да получават възнаграждение за изпълнение на правителствени задачи в съответствие със забраната за парично финансиране, като например новата задача на Central Bank of Cyprus, свързана с готовността за национална отбрана, задачите на Central Bank of Ireland във връзка с монетите и задачите на Oesterreichische Nationalbank във връзка с Австрийския фискален консултативен съвет (Fiskalrat); описанието на мандата за екологична устойчивост на Magyar Nemzeti Bank; насърчаването на унгарските власти да не възлагат на Magyar Nemzeti Bank задачата да предоставя пряко на потребители кредити за енергийна ефективност; спазването на забраната за парично финансиране за отпускане на заеми от Narodowy Bank Polski на Полския гаранционен фонд за банки; засилването на правната сигурност на операциите на Narodowy Bank Polski по отпускане на заеми; спазването на изискванията на Договора във връзка с новите задачи на Central Bank of Cyprus по гражданско планиране при извънредни ситуации; спазването на забраната за парично финансиране на вноски от Banca d’Italia и Oesterreichische Nationalbank за участието на Италия и Австрия в свързани с МВФ програми; предложената на Banka Slovenije задача да упражнява надзор върху спазването от кредитни институции на преструктурирането на заеми в швейцарски франкове; участието на Central Bank of Cyprus в наблюдението на гаранционната схема на кипърското правителство за кредитни институции по време на пандемията от COVID-19; отражението на изискванията за свобода на информацията върху Oesterreichische Nationalbank; и задължителните минимални резерви на Narodowy Bank Polski.

ЕЦБ прие няколко становища по национални законопроекти относно статистически въпроси, включително: данни от мултинационални групи от предприятия в Германия; създаването на национален бизнес идентификационен номер за предприятия и регистър на основните данни за предприятията в Германия; събирането на статистически данни относно презграничните услуги в Австрия; събирането на статистически данни в Латвия; и отчитането на данни, свързани с кредитите в Белгия.

ЕЦБ прие няколко становища по национални законопроекти, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции, в това число: въздействието на изискванията за свобода на информацията в Австрия; отражението на рамката за прозрачност за договорите, включващи използването на публични средства в Португалия за защита на поверителната надзорна информация; отсрочените данъчни активи на гръцките кредитни институции; създаването на естонски кредитни институции с начален капитал от 1–5 млн. евро; съответствието на органа за държавен одит към Естонския орган за финансов надзор със специфичната за банковия надзор независимост; лицензирането за емитиране на обезпечени облигации от финландски и испански кредитни институции; крайните срокове, в които Естонският орган за финансов надзор или ЕЦБ трябва да извършат оценка на пригодността на членовете на управителния орган и на лицата, заемащи ключови позиции в естонски кредитни институции; надзора върху споразуменията за възлагане на дейности на външни изпълнители, сключени от германските кредитни институции; въвеждането на нови основания за започване на процедура по отнемане на лиценза за банкова дейност на словенски кредитни институции и признаването на приключващото нетиране като намаляващо риска за кредитните институции въз основа на латвийското законодателство.

ЕЦБ прие няколко становища по национални законопроекти, свързани с финансовата стабилност, включително участието на Гръцкия фонд за финансова стабилност в увеличение на капитала на гръцки кредитни институции, различни от превантивна рекапитализация или преструктуриране; макропруденциалния мандат и инструментариума на Latvijas Banka; преструктурирането на кредитите в швейцарски франкове в Словения; регулирането на падежните несъответствия на Hungarian credit; и изпълняемостта на споразуменията за приключващо нетиране в Латвия.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други видове кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всички мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава и извършваните от централни банки в ЕС на вторичния пазар покупки на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на член 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Забраните, залегнали в разпоредбите на членове 123 и 124 от Договора, като цяло се спазват

Забраните, залегнали в разпоредбите на чл. 123 и 124 от Договора, като цяло се спазват

Дейностите на ЕЦБ по наблюдение, проведени за 2021 г., потвърждават, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Съкращаването през 2021 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки, извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е стъпка към необходимото пълно освобождаване от тези активи. Продължаването на продажбите с подходящ темп би разсеяло допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

Финансирането от НЦБ на задължения на публичния сектор към МВФ не се счита за парично финансиране, при условие че води до чуждестранни вземания, които имат всички характеристики на резервни активи. Въпреки това финансови дарения, предоставени от няколко НЦБ чрез МВФ за облекчаване на дълга на силно задлъжнели бедни държави, не водят до никакви чуждестранни вземания. Тази форма на финансово участие на НЦБ в инициативи на МВФ следователно е несъвместима със забраната за парично финансиране и изисква корективни мерки.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

През 2021 г. ЕЦБ продължи да поддържа тесен диалог със своите европейски и международни партньори. Взаимоотношенията на ЕЦБ с Европейския парламент са крайъгълен камък в рамката за отчетност на ЕЦБ. През годината ЕЦБ си взаимодейства тясно с Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент (ECON) посредством редовни изслушвания, размяна на писма и допълнителни срещи в контекста на прегледа на стратегията и цифровото евро. Извън Европа ЕЦБ конструктивно участваше и в диалог с министерствата на финансите и централните банки на държавите от Г-20, както и при обсъждания в Международния валутен фонд (МВФ) по свързани с централните банки въпроси, фокусирани в частност върху реакцията на политиките за насърчаване на глобалното възстановяване от пандемията от COVID-19. С експертните си познания и гледища ЕЦБ допринесе и за общите позиции, заемани на международни форуми от Европейския съюз или държавите от еврозоната. Новото общо разпределение от МВФ на специалните права на тираж е забележително събитие в подкрепа на световната икономика и Евросистемата изигра своята роля за осигуряването на доброто функциониране на доброволния пазар за обмен на специални права на тираж.

10.1 Отчетност на ЕЦБ

Независимостта трябва да бъде придружена от съизмеримо ниво на отчетност

Независимостта, предоставена на ЕЦБ в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ѝ позволява да изпълнява мандата си за ценова стабилност без политическа намеса. Независимостта трябва да бъде придружена от съизмеримо ниво на отчетност и съгласно Договора ЕЦБ се отчита преди всичко пред Европейския парламент като орган, състоящ се от избрани представители на гражданите на ЕС. Ефикасното изпълнение от ЕЦБ на задълженията за отчетност пред Европейския парламент е и продължава да бъде императив за ЕЦБ. Двустранният диалог, установен с Европейския парламент, позволява на ЕЦБ да обяснява действията си на представителите на гражданите на ЕС и да изслушва техните опасения. Практиките на ЕЦБ за отчетност еволюираха гъвкаво отвъд изискванията, посочени в член 284, параграф 3 от ДФЕС. Те се допълват от съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз.

Взаимодействие с Европейския парламент

През 2021 г. председателят на ЕЦБ участва в четири редовни изслушвания на Комисията по икономически и парични въпроси (ECON), а през февруари участва в пленарния дебат относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г. През април 2021 г. заместник-председателят представи пред ECON Годишния доклад на ЕЦБ за 2020 г. ЕЦБ публикува своите отговори по коментари на Европейския парламент като част от неговата резолюция по Годишния доклад на ЕЦБ за 2019 г. През 2021 г. ЕЦБ отговори и на 46 писмени въпроса от членове на Европейския парламент.

Освен тези редовни взаимодействия ЕЦБ си взаимодейства тясно и с ECON в контекста на прегледа на стратегията и относно цифровото евро (виж каре 11). Делегация от членове на ECON участва в годишното посещение в ЕЦБ през февруари, което през 2021 г. се проведе във виртуален формат. Освен това през май ЕЦБ организира още едно виртуално посещение относно прегледа на стратегията в рамките на своето изслушване и относно цифровото евро заедно с председателя на ЕЦБ и членовете на Изпълнителния съвет г-н Лейн и
г-н Панета. След обявяването на резултатите от прегледа на стратегията на 8 юли ЕЦБ организира и среща с ECON, за да обясни новата стратегия на паричната политика и да отговори на въпроси на членове на ECON.

Според последните проучвания на Евробарометър 79% от анкетираните в еврозоната подкрепят еврото, а 47% имат доверие в ЕЦБ.[116] Това показва повишение и при двата показателя спрямо нивата отпреди пандемията (есента на 2019 г.) и бележи благоприятна тенденция в сравнение с предишни кризи. Тези подобрения показват, че гражданите признават работата, свършена от ЕЦБ в отговор на пандемичната криза и в подобряването на практиките ѝ за информиране на гражданите. ЕЦБ ще продължи да полага усилия за поддържане на конструктивен диалог с Европейския парламент и с гражданите, за да обяснява решенията си и да изслушва техните опасения.

10.2 Международни отношения

Г-20

ЕЦБ участва конструктивно в инициативите на Г-20 за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, и по въпросите, свързани с климатичните промени и финансовия сектор

Финансовите министри и управителите на централни банки на държавите
от Г-20 нееднократно изтъкнаха, че ще продължат да използват всички налични инструменти толкова дълго, колкото е необходимо, за да отговорят на пандемията от COVID-19. За в бъдеще Г-20 подчерта необходимостта от все по-целева помощ, насочена към приобщаващо, цифрово, екологично и устойчиво възстановяване, и одобри многогодишна доброволна пътна карта за устойчиво финансиране. Що се отнася до други въпроси на финансовия сектор, Г-20 започна да прилага пътната карта за усъвършенстване на презграничните плащания и проведе обсъждания относно цифровите валути на централните банки и глобалните „стабилни валути“. Г-20 отбеляза и необходимостта от засилване на устойчивостта на небанковия сектор за финансово посредничество, включително фондовете на паричния пазар, и одобри съответните работни програми на Съвета за финансова стабилност. Освен това Г-20 одобри историческото споразумение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за международна данъчна реформа. Що се отнася до подкрепата за уязвими държави, Г-20 работи за преодоляване на дълговата уязвимост с Общата рамка за третиране на дълговете извън временната Инициатива за спиране на обслужването на дългове.

Политически въпроси, свързани с МВФ и с международната финансова архитектура

Нови инициативи на МВФ в подкрепа на членовете ѝ за справяне с последиците от пандемията

МВФ продължи да бъде централен елемент от отговора на международната общност спрямо пандемията, като от март 2020 г. общо кредитната помощ обхвана почти половината от членовете ѝ и най-вече държавите с ниски доходи. Въпреки обхвата на кредитирането ресурсите на МВФ продължиха да бъдат адекватни, но останаха под постоянно наблюдение. Забележително събитие за световната икономика с исторически мащаб през лятото на 2021 г. беше общото разпределение от МВФ на специалните права на тираж (СПТ), (виж каре 12). На годишните срещи през 2021 г. беше постигнато също широко съгласие за продължаване на доброволното насочване на СПТ от членове със силни външни позиции в полза на държавите с ниски доходи и на уязвимите държави със средни доходи, включително чрез разработване и установяване в близко бъдеще на нов Тръст за устойчивост и стабилност (Resilience and Sustainability Trust, RST), управляван от МВФ. За да могат централните банки от ЕСЦБ да дават назаем на Тръста СПТ, трябва да се гарантира, че СПТ имат характер на резервни активи, което предполага достатъчна ликвидност и нисък кредитен риск за вземанията на централните банки.

С оглед на влиянието на пандемията върху състоянието на дълга в много държави МВФ продължи да изпълнява своя дневен ред, свързан с дълга. Набор от препоръки, включени в доклада за ролята на МВФ при преструктурирането на държавния дълг на Оперативната група на Комитета за международни отношения на ЕСЦБ, дава ценен принос за прегледа на политиките на МВФ, свързани с дълга, и по-специално на политиката за кредитиране на просрочени задължения.

С възстановяването на държавите от кризата значението на наблюдението на МВФ ще нарасне, тъй като държавите търсят съвети за преминаване към екологично, приобщаващо и цифрово възстановяване. За тази цел през май 2021 г. МВФ завърши Всестранния надзорен преглед и прегледа на Програмата за оценка на финансовия сектор. Тя разработи и стратегия за работа по предизвикателствата пред политиката, свързана с климатичните промени. През 2022 г. МВФ ще приключи прегледа на своето Институционално становище относно либерализацията и управлението на капиталовите потоци от 2012 г. (което позволява използването на мерки за управление на капиталовите потоци при определени обстоятелства).

Каре 11
Взаимодействие с лицата, формиращи европейските политики, във връзка с проекта за цифрово евро

Съгласуваността между европейските органи и институции, като се вземат предвид съответните им мандати и независимост, ще бъде един от ключовите фактори за успеха на цифровото евро. Европейският парламент и другите институции на ЕС приветстваха работата на Евросистемата във връзка с цифровото евро,[117] като ЕЦБ се стреми към тясно сътрудничество с лицата, формиращи политиките в ЕС, което се интензифицира след започването на проучвателската фаза на проект за цифрово евро.[118] Редовният обмен на информация по основни въпроси на проектирането и по свързани с политиката аспекти на цифровото евро ще продължи да гарантира, че вижданията на Европейския парламент и на другите лица, формиращи европейските политики, могат да обогатят дискусиите в Евросистемата.[119] Решенията за всички необходими промени в правната рамка на ЕС ще се вземат от съавторите на законопроекта на Съюза по предложение на Европейската комисия.

Продължава техническата работа с Европейската комисия. От януари 2021 г. ЕЦБ и службите на Европейската комисия заедно оглеждат в технически аспект широк кръг политики, правни и технически въпроси, които би породило евентуалното въвеждане на цифрово евро, като вземат предвид съответните си мандати и независимост, предвидени в Договорите.[120] Тази съвместна група се доказа като ценен форум за обмен и съгласуване на мнения по различните аспекти на цифровото евро.

През 2021 г. ЕЦБ обмени мнения с Европейския парламент относно цифровото евро. През април и ноември членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета обсъди работата на ЕЦБ по цифровото евро с Комисията по икономически и парични въпроси (ECON).[121] Редовните изслушвания на председателя на ЕЦБ, пленарното обсъждане на резолюцията на Европейския парламент (ЕП) относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2020 г. и виртуалното посещение на членове на ECON в ЕЦБ предоставиха допълнителна възможност на членовете на ЕП да отправят запитване по проекта за цифрово евро. Освен това председателят на ЕЦБ сподели вижданията на ЕЦБ за цифровото евро в отговор на няколко писмени въпроса на членове на ЕП.[122]

Финансовите министри от еврозоната неколкократно обсъдиха еврото като цифрова валута. Еврогрупата направи равносметка на цифровото евро през април и юли 2021 г., когато беше постигнато съгласие за провеждане на редовни дискусии в Еврогрупата относно последиците от цифровото евро.[123] Първото от тези разисквания на равнище министри се проведе през ноември 2021 г. с акцент върху целите на политиката и използването на цифровото евро в глобален контекст, подготвено от технически семинар с държавите членки.[124]

Каре 12
Ново разпределение на специалните права на тираж от гледна точка на Евросистемата

За да отговори на дългосрочните глобални нужди от резерви, да подобри ликвидността в световен мащаб и да помогне на държавите да се справят по-успешно с пандемичната криза, на 23 август 2021 г. влезе в сила ново общо разпределение на специалните права на тираж (СПТ)[125] от Международния валутен фонд (МВФ), равно на около 650 млрд. щ.д. В голяма степен то утрои размера на съществуващите СПТ. Всички държави – членки на МВФ, включително всички държави от ЕС, получиха СПТ, пропорционални на внесените от тях квоти в МВФ. ЕЦБ не е получила СПТ, защото не е член на МВФ. Тъй като обаче ЕЦБ е определена за притежател на СПТ, тя може да извършва сделки с тях.

Държавите могат да държат СПТ като част от своите резервни активи или да ги конвертират в свободно използваеми валути. Такова конвертиране се извършва предимно на пазара на СПТ, предоставян от тези членове на МВФ, които са се съгласили да купуват и продават СПТ и са подписали доброволни търговски споразумения (ДТС). МВФ действа като посредник при свързването на продавачите и купувачите на СПТ. Добре функциониращият пазар на СПТ подпомага целта на новото разпределение. Ето защо преди сегашното разпределение централните банки от Евросистемата се споразумяха да преразгледат своите ДТС с цел пропорционално увеличаване на общия капацитет за абсорбиране и приспособяване на редица оперативни характеристики за постигане на по-голяма степен на хармонизация в рамките на Евросистемата. Гладкото функциониране на ДТС ще бъде също от ключово значение за ефикасността на управлявания от МВФ Тръст за издържливост и устойчивост (Resilience and Sustainability Trust), който в близко бъдеще предстои да бъде разработен и създаден.

В края на 2021 г. 35 държави – членки на МВФ (включително 17 държави от еврозоната, с наскоро подписани от Литва и Естония нови ДТС), и един определен за държател (ЕЦБ) разполагат с ДТС, осигуряващи съвкупна покупателна способност[126] от 240 млрд. СПТ и капацитет за продажба в размер на 123 млрд. СПТ. По този начин Евросистемата играе сплотяваща роля в световните усилия за укрепване на ликвидността и за подпомагане на възстановяването след пандемията.

11 Добро управление и по-голяма социална и екологична устойчивост в ЕЦБ

През 2021 г. ЕЦБ пое ангажимент да започне да се отчита по-цялостно по въпросите на екологичната, социалната и управленската устойчивост, които имат значение за вътрешните и външните заинтересовани страни. Ето защо започна работа по разширяване на съществуващата рамка на ЕЦБ за отчитане по въпроси на околната среда, така че тя да включва управленски и социални въпроси, както и въпроси, свързани със служителите, като се вземат предвид изискванията на Директивата за нефинансовото отчитане.[127] Тази глава обобщава подхода на ЕЦБ по тези въпроси, идентифицирани чрез проверка на оценката за същественост. Тази проверка имаше ключово значение както за определяне на отчитаното съдържание, така и за информиране относно предстоящото преразглеждане на бизнес стратегията на ЕЦБ с цел по-нататъшно интегриране на устойчивостта в управлението на организацията.

11.1 Управление на устойчивостта и свързаните с нея въздействие и рискове

През 2021 г. ЕЦБ определи своите основни теми, свързани с устойчивостта, чрез проверка на оценката за същественост, координирана от вътрешна работна група, която обединява съответните сфери в цялата организация. Първата част от оценката включваше подбирането на теми, свързани с устойчивостта и основаващи се на съществуващи насоки, стандарти и референтни стойности за устойчивостта, както и на анализ на условията в ЕЦБ и на очакванията на съответните заинтересовани страни. Втората част предполагаше активно взаимодействие с вътрешни и външни партньори, включително с представители на националните централни банки (НЦБ), европейските институции и някои от основните външни доставчици на услуги на ЕЦБ.

През 2021 г. ЕЦБ проведе първата си проверка на оценката за същественост, за да определи за организацията основните екологични, социални и свързани с управлението теми.

Значимостта (т.е. съществеността) на темите беше оценена, като бяха взети предвид както вътрешните, така и външните перспективи за това как въпросите на устойчивостта засягат организацията и какво е въздействието на организацията върху обществото и околната среда. Идентифицираните съществени теми бяха представени на Изпълнителния съвет и използвани за определяне на основните отчетни теми в Годишния доклад (виж диаграма 11.1).

Диаграма 11.1

Съществени теми на ЕЦБ, свързани с устойчивостта

Източник: ЕЦБ.

ЕЦБ се бори и с рисковете за устойчивостта като част от управлението на операционните рискове. Както е описано по-подробно в главата „Управление на риска“ в Годишния отчет, управлението на операционния риск е неделима част от управленската структура на ЕЦБ.[128] ЕЦБ е въвела управленски процеси, които улесняват ефикасното справяне с всички операционни рискове, включително всякакви екологични, социални и управленски рискове и възможности.

На практика екологичните, социалните и управленските рискове и възможности се разглеждат наред с всичко останало в контекста на годишните проверки за актуализиране на рисковете и устойчивостта. Те са отразени в екологичното сканиране на възникващите тенденции, което служи като база за обсъждане с висшето ръководство. Те се вземат предвид и при установяването, оценката, реакцията, отчитането и наблюдението на операционни рискове, инциденти и механизми за контрол по сфери на дейност като част от годишните проверки или в отделни случаи на необходимост през годината като част от ежедневното управление.

11.2 Засилване на етиката и почтеността

ЕЦБ активно насърчава етичната информираност на своите служители

ЕЦБ разработи нови инициативи, като например Седмица на осведомеността по етични въпроси, Дни на отворените врати за новопостъпили служители и специализирани обучителни сесии, за да запознае по-ефикасно и трайно персонала си с етичните правила, като всички новоназначени служители завършват задължително курс за електронно обучение „Да бъдеш етичен“. Тези инициативи допълнително укрепват съществуващата Етична рамка за всички служители, която е в основата на ангажимента на ЕЦБ да насърчава почтеността, доброто институционално управление и най-високите етични стандарти. Служителите на ЕЦБ са запознати със и се възползват от съществуващата рамка: през 2021 г. Службата за съответствие и управление – органът, отговарящ за наблюдението на спазването от страна на ЕЦБ на етичните правила и правилата за управление – отговори на над 2000 питания по широк кръг въпроси, разделени почти поравно между служителите на централната банка и банковия надзор. Почти 60% от питанията се отнасяха до частни финансови сделки на служители, следвани от въпроси относно външни дейности и ограничения след напускане (виж графика 11.1). Проверките за съответствие, които се извършваха с помощта на външна одиторска фирма, потвърдиха като цяло придържането на служителите на ЕЦБ и на членовете на висшите ръководни органи на Банката към правилата за частните финансови сделки.

Графика 11.1

Обзор на питанията от служители на ЕЦБ, получени през 2021 г.

(брой питания)

Източник: ЕЦБ.

2021 г. беше първата пълна година от функционирането на инструмента за подаване на сигнали за нарушения – цифров онлайн инструмент за докладване, действащ от октомври 2020 г., който позволява на служителите да сигнализират за потенциални нарушения на професионалните задължения. През годината бяха изпратени множество анонимни и поименни сигнали (както чрез инструмента за подаване на сигнали за нарушения, така и по други канали), които обхващат широк кръг теми – от погазване на достойнството на работното място до измами или присвояване. Всички сигнали подлежат на предварителна оценка, въз основа на която може да се предприемат по-нататъшни действия. За високопоставени служители на ЕЦБ Комитетът на ЕЦБ по етика продължи да дава консултации по прилагането на единния Кодекс за поведение и направи преглед на декларациите за интереси на членовете на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Надзорния съвет, преди да бъдат публикувани на уебсайтовете на ЕЦБ. Освен това през 2021 г. Комитетът по етика издаде по-голям брой становища, повечето от които бяха свързани с действия, предприети в лично качество, и дейности след освобождаване на заемания пост.[129]

Преразгледаните Етични насоки ще продължат да усъвършен-стват и хармонизират режимите по етика на НЦБ от Евросис-темата и на компетентните национални органи

В резултат от редовния преглед на равнище Евросистема и на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) Управителният съвет прие нови Етични насоки[130], които установяват стандарти за почтеност за всички централни банки от еврозоната и компетентните национални органи. С оглед на по-ефикасното справяне с конфликтите на интереси Насоките засилват разпоредбите преди и след приключване на трудовите правоотношения, както и правилата за частните финансови сделки. Централните банки от Евросистемата и компетентните национални органи трябва да въведат новите изисквания в срок до18 месеца.

Този преглед беше извършен от Оперативната група на служителите по етични въпроси и съответствие – форум, който през 2021 г. беше преобразуван в Конференция по етика и съответствие. Управителният съвет смята, че тя по-добре ще отразява постоянния характер на Групата, обхващането от нея на цялата Евросистема и ЕНМ и като цяло нарастващото значение на етичните въпроси и тяхното спазване.

На международно равнище ЕЦБ имаше привилегията да бъде домакин
на 13-ата годишна среща на Мрежата по етика на многостранни организации (ENMO), която беше открита от председателя на ЕЦБ и в която участваха старши служители по етичните въпроси от над 40 многостранни междуправителствени институции, за да обсъдят най-добрите практики, актуалните етични въпроси и предизвикателствата пред тях.

11.3 Засилване на прозрачността и взаимодействие с гражданите

„Непрестанно работим, за да станем по-разбираеми за живеещите в еврозоната хора, чието ежедневие е засегнато от нашите мерки“, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, 2021 г.

През 2021 г. ЕЦБ предприе важни стъпки, за да бъде по-добре разбирана от широката общественост, най-вече посредством своите нововъведения при информирането за паричната политика (виж каре 3). Същевременно ЕЦБ продължи да превръща предизвикателствата, породени от пандемията, във възможности, разработвайки нови начини за достигане до различна аудитория. Банката продължи да изпълнява ангажимента си за достъп до документи, който е съществен елемент от нейната прозрачност и отчетност, и да инвестира във взаимодействие с гражданите, за да подобри разбирането им за ролята на ЕЦБ и за обосновката на взетите от нея решения.

Свързване по време на пандемията – засилване на онлайн комуникацията с широката общественост

За да засили онлайн присъствието си и да стане по-разбираема за по-широка аудитория, през 2021 г. ЕЦБ предприе основна преработка на уебсайтовете си. Както уебсайтът на ЕЦБ, така и уебсайтът на банковия надзор вече имат нов дизайн с осъвременено оформление и усъвършенствана навигация, включително за мобилни устройства. Новият дизайн следва модерните подходи за цифрово проектиране с акцент върху разяснителните визуални материали, по-голямата четивност и привлекателен начин за представяне на работата на ЕЦБ и на банковия надзор на ЕЦБ. Голяма част от уебсайтовете, по-специално страниците на хъба по различни теми, са достъпни на 24-те официални езика на ЕС. Трафикът, особено към тези страници на хъба, се увеличи над два пъти след въвеждането на уебсайтовете на ЕЦБ на новия тест „пипни и разгледай“.

Съвременните комуникационни формати на ЕЦБ (като блога и подкаста) продължиха да бъдат привлекателно и успешно средство за обмен на информация относно гледните точки на лицата, формиращи политиката, по ключови теми, като последните решения на ЕЦБ, цифровото евро или ролята на централните банки в борбата с климатичните промени. Увеличи се броят на последователите на подкаста на ЕЦБ, в частност привличайки по-млада аудитория. Аудиопосланията обхващат широк кръг теми, включително инфлация, използване на метафори за животни в текстовете на централната банка, заемане на ръководни постове от жени и равенство на половете. Например аудиопосланието за дискусията между председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън относно овластяването на жените, приобщаващото икономическо възстановяване от пандемията от COVID-19 и трансатлантическото сътрудничество е изслушано 22 909 пъти.

В разгара на пандемията каналите на ЕЦБ в социалните медии осигуриха още едно средство за информиране и за пряко взаимодействие с обществеността. През 2021 г. броят на последователите на каналите на ЕЦБ в социалните медии нарасна общо с 15%. Инициативата Q&A в Twitter, която се проведе през април 2021 г. с члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, достигна нов рекорд за такива събития, като отговорите на г-жа Шнабел в Twitter бяха гледани почти два милиона пъти. Събитието в социалните медии ѝ даде възможност да отговори на въпроси на граждани по редица теми, вариращи от отрицателните лихвени проценти до съвети за жени, проявяващи интерес към кариера в ЕЦБ.

За по-нататъшно засилване на усилията за взаимодействие с гражданите и за разясняване на политиката на ЕЦБ, включително поради предизвиканото от пандемията ограничаване на очните срещи, Центърът за посетители на ЕЦБ предостави на широката общественост достъп до виртуалните си лекции, а в допълнение и до новите си форми на ангажираност, като виртуални презентации и предварително записани от Центъра лекции.

Виртуална лекция в Центъра за посетители

Поддържане на прозрачността и взаимодействие с гражданите

ЕЦБ изпълни ангажимента си за осигуряване на прозрачност и инвестира в нови начини за връзка с гражданите на ЕС

Режимът на ЕЦБ за публичен достъп е важно средство, подпомагащо нейната политика на прозрачност. Той е разработен така, че да засили прозрачността и демократичната легитимност на ЕЦБ, като предоставя на широката общественост достъп до документи на ЕЦБ, осигурявайки същевременно адекватна защита на независимостта и функционирането на Банката. Активно бе подпомогнато и изпълнено публикуването по собствена инициатива на документи, които варират от исторически документи преди създаването на ЕЦБ до такива, представляващи интерес за широката общественост. И накрая, публикуването на документи, оповестени във връзка с молби за публичен достъп, се използваше все повече като средство, подпомагащо ангажимента на ЕЦБ и практиката ѝ на прозрачност. Европейският омбудсман не констатира лошо управление във връзка с обработването от ЕЦБ на молби за публичен достъп.

През септември 2021 г. ЕЦБ създаде нов уебсайт за питания на граждани „Попитайте ни“. Този нов инструмент улеснява взаимодействието на ЕЦБ с гражданите, прави по-лесни контактите им с Банката, като пряко и проактивно предлага информация по често задавани въпроси. През 2021 г. екипът на ЕЦБ по питания на граждани обработи 25 189 въпроса, давайки възможност на гражданите да изразят мнението си, изслуша опасенията и очакванията им и на разбираем език им обясни правомощията, задачите и решенията на ЕЦБ.

Уебсайт „Попитайте ни“

Поредицата на ЕЦБ от семинари на гражданското общество също се провеждаше редовно през 2021 г., като в три от мероприятията взеха участие представители на организации на гражданското общество на европейско равнище. Тези представители имаха възможност да обменят мнения с експерти на ЕЦБ по различни теми, вариращи от макроикономическите тенденции в еврозоната, през стратегията на ЕЦБ за плащанията на дребно, до резултатите от прегледа на стратегията на ЕЦБ.

11.4 Насърчаване на устойчивостта, овластяването и многообразието сред нашите колеги

Хората са сърцевината на резултатите на ЕЦБ, поради което тя се стреми да привлича и развива разнообразни таланти, които да работят за Европа. За да постигне това, ЕЦБ е въвела политики и рамки за ангажиране и овластяване на служителите, което осигурява удовлетворение от работата, устойчивост и добруване по време на цялата им професионална кариера. В отговор на променящата се външна среда тези политики също се развиват. Те вървят ръка за ръка с усилията на ЕЦБ да насърчи създаване на приобщаваща работна среда, което дава възможност на служителите за високи постижения и подпомага ЕЦБ при изпълнението на нейния мандат.

Добруване и развитие

Акцент върху психичното здраве, сплотеността и баланса между професионалния и личния живот

Служителите на ЕЦБ изживяха 2021 г., работейки главно дистанционно в резултат от пандемията. Физическото и психичното им здраве, сплотеността на екипа и условията на труд заеха централно място в много организационни дейности.

Три проверки на текущото състояние със средна степен на участие 60%, съсредоточени върху психичното здраве и сплотеността на екипа, получиха обратна информация относно мерките на ЕЦБ за подкрепа. Проучването от февруари 2021 г. показва спад в нагласите на служителите по отношение на тяхното добруване и на баланса между професионалния и личния живот. Следващите две проучвания (през юни и ноември) показаха подобрение благодарение на мерките, взети от ЕЦБ в отговор на пандемията, и на общата промяна в нейната динамика.

ЕЦБ предприе няколко инициативи за справяне с опасенията, изразени от служителите при проучванията. Виртуалният център за добруване предложи повече социални услуги за консултации, обучение и два пъти седмично уебинари по теми, свързани със здравето и добруването, които бяха достъпни за всички служители, допълнени от пет тематични подкаста, създадени в Банката. Удовлетвореността на персонала от решенията на ЕЦБ, свързани със здравето и безопасността на служителите, беше около 80% и при трите проучвания.

Ваксинация срещу COVID-19

Чрез германския Червен кръст ЕЦБ организира на място безплатна ваксинация срещу COVID-19 за своите служители, членовете на техните семейства и ключови консултанти на място. Общо около 2000 души бяха напълно ваксинирани през лятото и след това през декември 2021 г. бяха направени още 400 ваксинации (включително бустерни дози). Според вътрешно проучване, основано на 65% отговорили, 91% от анкетираните са имали пълна ваксинационна защита.

Въведени са нови мерки за интегриране на новодошлите

През 2021 г. към ЕЦБ успешно се присъединиха около 850 нови служители. По целия свят пандемията засегна непропорционално много по-младите служители и новопостъпилите. Проучванията сред персонала подчертаха също особената уязвимост на тази група при работата от разстояние. За да смекчи това, ЕЦБ реорганизира своята въвеждаща програма и за добруването за тази група създаде специални програми.

Ръководителите бяха обучени да оказват съдействие за дистанционно въвеждане на колегите и бяха организирани последващи специални срещи с новопостъпилите служители. Освен това ЕЦБ заедно с други институции от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и от Единния надзорен механизъм (ЕНМ) стартира за новоназначени служители съвместна онлайн игра. Играта имаше за цел да запознае новите служители от цяла Европа и свърза около 2000 души от 30 различни институции.

Променени програми за обучение и развитие

От началото на пандемията ЕЦБ промени програмите си за обучение и развитие от базирани предимно в учебна зала към изцяло дистанционни. През 2021 г. този подход даде възможност на служителите на ЕЦБ да продължат професионалното си развитие, участвайки в 1421 дистанционни сесии по различни теми – от технически до поведенчески умения. В дистанционна и хибридна среда беше разгърната специална лидерска програма и участниците можеха да се възползват от индивидуална или групова коучинг подкрепа.

Втората година от въвеждането на новата кариерна рамка на ЕЦБ през 2021 г. даде първата възможност за оценка на нейните резултати. Беше извършена обстойна проверка, която потвърди положителното въздействие на рамката. Нашият подход за даване на приоритет на вътрешните таланти доведе до по-висок процент на повишенията, а степента на хоризонтална мобилност достигна рекордно високо ниво. Освен това проверката спомогна за определяне на начините, по които бихме могли да направим рамката си по-ефективна.

Многообразие и приобщаване

Стратегията на ЕЦБ за 2020–2026 г. за равнопоставеност на половете определи в това отношение амбициозни цели, придружени от мерки за подкрепа, които са свързани с подбора и повишенията, културата и отчетността, развитието на ръководните кадри и гъвкавото работно време. През 2021 г. ЕЦБ разработи нова схема за наставничество и въведе общи указания за ръководните кадри относно разпределянето на особено важни професионални задачи. Тя се съгласи също да удвои броя на дните на специалния отпуск поради раждане и осиновяване за вторите лица, полагащи грижи, за да подкрепи всички семейства и да насърчи по-балансирано разпределение на семейните отговорности.

Насърчаване на създаването на приобщаваща работна среда

Освен за равнопоставеността между половете ЕЦБ работи също в сътрудничество с шест мрежи на многообразието, за да насърчи създаването на приобщаваща работна среда посредством подобряване на осведомеността и популяризиране на приобщаването на различни групи, като колеги с увреждания, колеги от различни културни общности и ЛГБТ+ общността. През 2021 г. ЕЦБ стартира приобщаваща лидерска програма за служителите си на ръководни позиции, както и няколко модула за електронно обучение, предназначени за всички служители, за да насочи индивидуалното поведение към по-приобщаваща култура в ЕЦБ. Тези инициативи разглеждаха многообразието и приобщаването от различни гледни точки и включваха теми като аспекти на многообразието, несъзнателни предразсъдъци и достойнство на работното място.

Публикуване на данни за гражданство

ЕЦБ е основна европейска институция, чиито служители идват от всички 27 държави на ЕС.[131] За да засили прозрачността в една от основните си сфери на многообразие, ЕЦБ реши да публикува данни за гражданството[132] на всички служители и отделно на ръководителите (виж таблица 11.1). Ежегодно в този доклад ще бъдат предоставяни актуални данни.

Таблица 11.1

Дялове на служителите и ръководителите на ЕЦБ според тяхното гражданство

Източник: ЕЦБ.
Забележки: В таблица 11,1 са показани дяловете на служителите на ЕЦБ и на ръководителите според тяхното гражданство, т.е. служителите, имащи няколко вида гражданство, са преброени по всяко гражданство, което декларират. „Всички служители“ се отнася за служителите, включително ръководители, на постоянни, срочни с възможност за промяна и на срочни, неподлежащи на промяна договори към 31 декември 2021 г. „Ръководители“ се отнася за категории на заплащане
от I до M. В резултат от закръгляване общите суми може да надхвърлят 100 %.

Нов канал за разрешаване на конфликти

Създаване на функция за вътрешно посредничество

През 2021 г. ЕЦБ реши също да създаде специална функция за вътрешна медиация (с дейности от типа на омбудсмана).Тази нова функция ще бъде независима. Медиаторът ще помага на страните да решават свързани с работата конфликти при строга поверителност и безпристрастност. Услугите по медиация ще бъдат предоставяни на всички служители и ще бъдат достъпни по всяко време и без каквато и да било официална процедура. Използването им ще бъде доброволно. Този нов неофициален канал ще допълни съществуващите официални и неофициални канали за разрешаване на конфликти.

11.5 Справяне с климатичните промени и с екологичните им последици

Работата относно климатичните промени е ключов приоритет за ЕЦБ и ще остане такъв и през следващите години. Ето защо ЕЦБ предприе конкретни стъпки за разширяване на инициативите си в тази област в рамките на своите мандат и области на компетентност. В този раздел е представен преглед на основните постижения и дейности на ЕЦБ в тази сфера и е набелязана бъдещата ѝ работа: първо, посочва се извършеното в основните стратегически тематични сфери на дейност на Центъра за борба с климатичните промени (ЦБКП), (виж каре 13); второ, описан е приносът на ЕЦБ за европейския и международния дебат по политиката; и накрая се разглежда текущата работа в други сфери на дейност на ЕЦБ.

Новини относно работата на ЕЦБ по климатичните промени

Справяне със свързаните с климата рискове за финансовата стабилност, банковия надзор и пруденциалната рамка

В сферата на финансовата стабилност и пруденциалната политика ЕЦБ насочи вниманието си към това как да се справи със и потенциално да включи климатичните рискове в пруденциалната рамка, да разработи рамка за наблюдение на риска, включваща показатели за климатичния риск и изложеността към него на финансовата система, и да засили перспективно ориентираните оценки за въздействието на климатичните рискове върху финансовите посредници (например чрез специални стрес тестове във връзка с климата). В тази тематична област се изследва също влиянието на политиките за смекчаване и адаптиране към тези рискове върху финансовите институции и пазари, за да се разбере как те могат най-добре да подпомогнат екологичния преход и да смекчат макроикономическите разходи в резултат от климатичните промени. В своя Преглед на финансовата стабилност[133] и в докладите на ЕЦБ/ЕССР[134] Банката редовно наблюдава и оценява свързаните с климата рискове за финансови институции и фирми. През септември 2021 г. тя публикува методологията и резултатите от стрес теста за цялата икономика по отношение на климата.[135] Оценката ще се използва и за целите на надзорния стрес тест за климата през 2022 г., който ще бъде проведен от банковия надзор на ЕЦБ, за да се провери готовността на банките да подложат на оценка климатичните рискове.[136] В областта на банковия надзор през ноември 2020 г. ЕЦБ публикува Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда. През 2021 г. тя призова банките да извършат самооценки с оглед на приетия документ и да изготвят планове за действие. През 2022 г. банковият надзор на ЕЦБ ще проведе пълен надзорен преглед на управлението на риска и практиките на банките за оповестяване на информация.

Включване в макроикономически модели на рисковете, свързани с климата, и съображения по паричната политика

В областта на макроикономическия анализ и паричната политика ЕЦБ подлага на оценка макроикономическите рискове, произтичащи от климатичните промени и политики, и тяхното отражение върху макроикономическите прогнози на експертите и оценката на риска, включително за предаването на паричната политика.[137] В този контекст експерти на ЕЦБ внимателно следят макроикономическите тенденции във връзка със системата на ЕС за търговия с емисии[138] и анализират макроикономическите и структурните последици от приетите на национално и европейско равнище политики за екологичен преход. В съответствие с плана за действие (виж каре 2) тази тематична област има за цел да интегрира климатичните рискове в използваните макроикономически модели на ЕЦБ и предвижда разработване на нови модели за изучване на специфични въпроси, свързани с климата, които се отнасят до макроикономическите тенденции и паричната политика. Извършва се и анализ, за да се разбере по-добре как климатичните промени влияят върху предавателния механизъм на паричната политика. Концептуалната дейност как да се отчитат климатичните промени при операциите на ЕЦБ по паричната политика също е част от тази насока на работа, включваща оценка на потенциалните отклонения в пазарното разпределение в условия на пазарна неефективност и предимствата и недостатъците на алтернативните разпределения.

Включване на съображения, свързани с климатичните промени, в рамката за прилагане на паричната политика

Съгласно рамката на Евросистемата за операции на финансовите пазари и управление на риска ЕЦБ работи по прилагането на договорения план за действие в областта на климата, за да включи съображения, свързани с климатичните промени, в рамката за прилагане на паричната политика (виж каре 2). В него се анализират финансовите рискове за Евросистемата, произтичащи от експозициите ѝ по паричната политика, включително посредством стрес тестове на баланса на Евросистемата във връзка с климата. През 2021 г. тази област бе съсредоточена върху разработването на план за действие, който по-късно беше одобрен от Управителния съвет. От тогава започна работа по подготовка за конкретното изпълнение на договорената пътна карта за плана за действие. Освен това при закупуването на активи ЕЦБ започна да приема като обезпечение и определени облигации с купонни плащания, свързани с целите за устойчивост.[139] Евросистемата обяви също обща позиция по свързаните с климатичните промени принципи за устойчиво и отговорно инвестиране (sustainable and responsible investment, SRI) за деноминираните в евро и несвързани с паричната политика портфейли и в рамките на Евросистемата започна тръжна процедура за услуги по доставка на данни с цел избор на подходящи техни доставчици. През първото тримесечие на 2023 г. тя ще започне да оповестява свързана с климата информация относно тези портфейли и относно програмата на ЕЦБ за покупки от корпоративния сектор.

Принос на ЕЦБ за инициативи на ЕС, свързани с климатичните промени

В областта на политиката на ЕС, на международната политика и на финансовото регулиране ЕЦБ дава своя принос за инициативи на ЕС като Европейския зелен пакт, законодателството на ЕС в областта на устойчивото финансиране и почини на международни форуми. Във връзка с това през 2021 г. ЕЦБ предостави информация за дневния ред на политиката на ЕС, като публикува две правни становища по законодателни предложения, свързани с Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта[140] и с Регламента относно европейските екосъобразни облигации[141]. Като член на Платформата за устойчиво финансиране ЕЦБ спомогна за разработването на рамката на ЕС за таксономия и за подобряване на използваемостта ѝ за банковия сектор. Освен това ЕЦБ допринесе за разработването на стандарти на ЕС за отчитане на устойчивостта в рамките на Оперативната група на проекта към Европейската консултативна група по финансова отчетност (ЕКГФО). ЕЦБ активно подкрепи и подновяването на дневния ред на международните форуми за устойчиво финансиране (особено в Г-7, Г-20 и възстановената работна група на Г-20 за устойчиво финансиране). Тя подчерта също нуждата от надеждни и международно съгласувани нормативни рамки за устойчиво финансиране и подкрепи създаването от Фондацията за международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) на Съвет за международни стандарти за устойчивост.

Разработване на показатели, свързани с климата

Работата по данните за изменението на климата има за цел да осигури свързани с климата показатели на физическия риск, въглеродния отпечатък и инструментите за устойчиво финансиране, както е посочено в плана за действие в областта на климата. В ход е проучвателска работа по разработването на такива показатели, което предполага тясно сътрудничество в рамките на ЕСЦБ и с други европейски и международни организации. В работата по данните за климата се разглеждат и различни начини за оценка и обмен на тези данни (понастоящем предоставяни предимно от външни доставчици на данни за пазарите), които се използват от ЕЦБ, за да се осигури пълна съгласуваност и сътрудничество с крайните потребители. Тази насока на работа следва също външните тенденции в данните за климата на европейски и международни форуми.

Публикуване на ангажимента на ЕЦБ за действия в областта на климатичните промени

Освен гореописаните стратегически тематични области, координирано от Центъра за борба с климатичните промени, ЕЦБ разработва общи теми от значение за самата нея, а в по-широк контекст за Евросистемата и за европейски и международни форуми. По повод на проведената през 2021 г. Конференция на ООН за изменението на климата (COP26) ЕЦБ публикува свое обещание да предприеме действия в областта на климатичните промени, за да допринесе в своята сфера на компетентност за решителни действия на лицата, формиращи политиката, за прилагане на Парижкото споразумение и за смекчаване на последиците от климатичните промени.

Активно участие на ЕЦБ в международни форуми по въпроси, свързани с климата

През 2021 г. ЕЦБ взе активно участие в работата на Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-„зелена“ финансова система (NGFS).[142] Тя допринесе значително и в петте специализирани работни направления (микропруденциално и надзорно; макрофинансово; за увеличаване на екосъобразното финансиране; за попълване на пропуските в данните; и изследователско), както и в Работната група по законодателството. ЕЦБ участва също в Работната група на високо равнище за финансови рискове, свързани с климата, към Базелския комитет за банков надзор,[143] която работи за по-добро разбиране и евентуално изменение на трите стълба на Базелската рамка.[144] На международно равнище ЕЦБ се присъедини активно към трите направления на работа на Съвета за финансова стабилност, които се занимават с въпроси, свързани с климата (а именно Постоянния комитет за надзорно и регулаторно сътрудничество, Работната група по климатичния риск и Постоянния комитет за оценка на областите на уязвимост), Комитета „Ървин Фишер“ по статистика на централните банки (действащ под егидата на Банката за международни разплащания) и Инициативата на Г-20 относно пропуските в данните, която подпомага наличието и хармонизирането на данните за климата в световен мащаб. На европейско равнище ЕЦБ участваше в Мрежата за устойчиви финанси на Европейския банков орган (ЕБО) и в подгрупите на ЕБО за прозрачност и отчетност.

Изследвания на ЕЦБ за климатичните промени и други текущи инициативи

Служителите на ЕЦБ все по-често осъществяват изследователски проекти в областта на климатичните промени. През 2021 г. в поредицата „Работни материали“ на ЕЦБ бяха публикувани редица изследвания.[145]

Във връзка с инфраструктурите на финансовите пазари и плащанията ЕЦБ в сътрудничество с други национални централни банки от еврозоната и с Европейския орган за ценни книжа и пазари продължи да работи по потенциалното влияние на екологичните рискове върху инфраструктурите на финансовите пазари, като първоначално се съсредоточи върху централните контрагенти. Освен това на Третата съвместна годишна конференция за управление на риска при централните контрагенти, организирана от Deutsche Bundesbank, Чикагската банка на Федералния резерв и ЕЦБ, свързаните с климатичните промени рискове на финансовите пазари се разглеждаха като важна междусекторна тема за финансовите пазари.

ЕЦБ извършва проучване на жизнения цикъл на плащанията в брой в еврозоната, за да направи оценка на потенциалното въздействие на втората серия евробанкноти върху околната среда. Освен това тя провежда политика и научноизследователски дейности, за да минимизира влиянието на производството на евробанкноти върху околната среда. Тази политика включваше програмата за устойчиво производство на памук, като ЕЦБ се ангажира да увеличи получения по нея памук в хартията за евробанкноти до 100%. ЕЦБ проведе годишното си наблюдение върху околната среда във връзка с производството на банкноти и установи подобрения в областта на отпадъците.

Разширяване на корпоративната устойчивост на ЕЦБ

И накрая, що се отнася до собствената ѝ корпоративна устойчивост, ЕЦБ се стреми да разшири допълнително работата си по устойчивостта и свързаните с нея процедури за отчетност. Тази сфера на дейност включва също разработването на системата на ЕЦБ за управление на околната среда и наблюдаването въглеродния отпечатък на самата ЕЦБ, както е описано в последния раздел на тази глава.

Каре 13
Център на ЕЦБ за борба с климатичните промени – организация и управление

Като се има предвид мащабът на инициативите на ЕЦБ в областта на климата, през 2021 г. ЕЦБ създаде център за борба с климатичните промени (ЦБКП), който да насърчава структуриран подход към координацията и стратегическото планиране на дейностите на ЕЦБ относно климатичните промени. С оглед на голямото значение на климатичните въпроси при по-широкия дебат по паричната политика за необходими се считат също едно усъвършенствано управление и целеви ресурси, за да се осигури съществен принос на ЕЦБ в тази област – както в Европа, така и в международен аспект. Освен това ЦБКП се стреми да засили координацията и сътрудничеството на ЕЦБ с националните централни банки от Евросистемата.

Основната цел на ЦБКП е да разработи и направлява стратегията на ЕЦБ за климата, да определи приоритетите и да разработи концепция за дневния ред на Банката в тази област. За тази цел ЦБКП ще разчита на богатите знания и опит в отделните сфери на дейност на ЕЦБ, като същевременно осигурява съгласуваност и координация в рамките на институцията като цяло. За постигането на тези цели ЦБКП е натоварена с четири основни отговорности:

  • подпомагане на работата във всички сфери на дейност на ЕЦБ и сред главните заинтересовани страни при прилагането на стратегията по климатичните промени;
  • координиране на външните и вътрешните дейности по въпросите на климата, осигуряване на цялостно съгласуване на посланията и определяне на полезните взаимодействия;
  • подобряване на обмена на информация и комуникацията с цел повишаване на осведомеността относно работата на ЕЦБ по борба с климатичните промени във и извън институцията;
  • свързване на сферите на дейност и външните заинтересовани страни за насърчаване на сътрудничеството в областта на борбата с климатичните промени.

ЦБКП е създаден като ново, отделно структурно звено към съветника на Изпълнителния съвет и се отчита пряко на председателя на ЕЦБ. Работата на ЦБКП е организирана в шест стратегически тематични области, в които се фокусират извършваните в ЕЦБ дейности за борба с климатичните промени: финансова стабилност и пруденциална политика; макроикономически анализи и парична политика; операции и управление на риска на финансовия пазар; ЕС, международна политика и финансово регулиране; данни; и корпоративна устойчивост. Освен това ЦБКП свързва и обменя информация относно други междусекторни дейности по климатичните промени в областта на изследванията, пазарната инфраструктура и плащанията, законодателството и банкнотите.

На фигура А е показан преглед на управлението и организацията на шестте тематични области на дейност на ЦБКП.

Фигура A

Организация и управление на Центъра на ЕЦБ за борба с климатичните промени

1) Някои инициативи в областта на пруденциалната политика ще послужат като източник на информация, както и за вземане на решения от Надзорния съвет.

Обръщане на внимание на отражението от дейността на самата ЕЦБ

ЕЦБ иска да изпълни своята роля за намаляване на собствено си въздействие и е поела ангажимент да съгласува задачите си за намаляване на въглеродните емисии с целта на Парижкото споразумение – да се ограничи повишаването на температурата в света до 1,5°C над равнището ѝ в доиндустриалната епоха. Като се вземат предвид пътищата за постигане на научнообоснованите цели за намаляване на емисиите, този ангажимент изисква съкращаване на въглеродните емисии на самата ЕЦБ с 46% до 2030 г. спрямо базовата 2019 г.[146] Нов набор от амбициозни цели и мерки за 2022–2024 г. ще бъде публикуван в Доклада на ЕЦБ за околната среда от 2022 г.

Намаляване на въглеродния отпечатък на ЕЦБ

За да управлява въздействието си върху околната среда, през 2007 г. ЕЦБ приложи политика за опазване на околната среда, а през 2010 г. създаде система за управление на околната среда в съответствие със Схемата на ЕС по управление на околната среда и одитиране (EMAS) и ISO 14001. Този системен подход спомогна за намаляване с 37% на отчетения въглероден отпечатък на ЕЦБ в периода 2008–2019 г. въпреки значителното увеличение на работните места. Това намаление бе още по-голямо през 2020 г. главно поради преустановяването на дейностите, свързани с пътувания, в резултат на пандемията от COVID-19.

Системата за управление на околната среда се въвежда от „зеления“ екип на ЕЦБ под ръководството на координатора по околната среда и на служителя по околната среда, който редовно докладва на Изпълнителния съвет чрез главния директор по услугите. Координацията с други структурни звена е подпомогната от група от около 60 представители по околната среда и от участието на „Зеления“ екип на ЕЦБ в работата по направлението за корпоративна устойчивост на Центъра за борба с климатичните промени.

Всяка година ЕЦБ отчита своите екологични резултати и цели в Декларацията си за околната среда.[147] Публикацията включва информация за въздействието върху околната среда в съответствие със Схемата на ЕС по управление на околната среда и одитиране и с Протокол за парниковите газове. В резултат от последната оценка на въглеродния си отпечатък ЕЦБ ще започне от 2022 г. да отчита допълнителни косвени въздействия по веригата на стойността, като например закупени стоки и услуги, ИТ активи, строителство на сгради, емисии вследствие на дистанционна работа, дейности от началото на технологичната верига за добив на енергия и пътувания за участие в конференции. Отчитането на тези допълнителни елементи ще доведе до още по-тясно сътрудничество с доставчиците на услуги чрез прилагането на Насоките на ЕЦБ за устойчиви обществени поръчки.

Въпреки пандемията от COVID-19 през 2021 г. бяха приложени различни мерки за подобряване на околната среда. Така например за съответните заседания на групи ЕЦБ въведе насоки за мероприятия за устойчивост и ограничение за броя очни срещи до 50% от заседанията, планирани за една година, с цел ограничаване на емисиите в резултат от пътувания след пандемията. Подобно на предишните две години, ЕЦБ компенсира и остатъчните си емисии за предходната година, които не можеше да бъдат намалени посредством мерки за предотвратяване, като подпомага проекти, сертифицирани по т.нар. златен стандарт за компенсиране на въглеродните емисии.

Освен това в съответствие с общата позиция на Евросистемата ЕЦБ продължи да разширява в своите портфейли, несвързани с паричната политика, стратегиите за устойчиво развитие.[148]

В пенсионния фонд на служителите си, който се управлява пасивно от два външни мениджъра на активи, ЕЦБ прилага политика за устойчиво развитие, базирана на ограничено изключване на някои вложèния и на насоки за гласуване чрез пълномощия, които съдържат в себе си екологични, социални и управленски стандарти. Гласуването чрез пълномощник се делегира на двата външни мениджъра на активи, които прилагат независимо собствената си политика, като дават указания относно гласуването за корпоративни действия от името на акциите на пенсионния фонд на ЕЦБ. През 2020 г. всички традиционни референтни индекси на акции, следвани от пенсионния фонд на служителите, бяха заменени с нисковъглеродни еквиваленти, което намали въглеродния отпечатък на портфейлите от акции с над 60%. В началото на 2022 г. ЕЦБ замени и традиционния бенчмарк, следван от нейните вложèния в корпоративни облигации, с бенчмарк, съответстващ на Парижкото споразумение, нареждайки се сред първите, въвели това, което се счита за най-добра пазарна практика при регулирането на бенчмарковете на ЕС в областта на климата. Този бенчмарк, съответстващ на Парижкото споразумение, доведе до първоначално намаление с 50% на въглеродните емисии от корпоративните вложèния и това ще бъде последвано от допълнително постоянно намаляване с поне 7% годишно през следващите години. ЕЦБ ще продължи да проучва евентуална възможност за използване на нисковъглеродни индекси за други класове активи с фиксиран доход в рамките на пенсионния си фонд, за да допринесе допълнително за намаляване на въглеродния му отпечатък. Ръководството и управлението в ЕЦБ по въпроси, свързани с пенсиите, се одобрява от Изпълнителния съвет, който бива консултиран от Инвестиционния комитет в структурата на неговия Пенсионен фонд.

В портфейла си от собствени средства ЕЦБ прилага тематична стратегия за устойчиво развитие, насочена към нарастване дела на екосъобразните ценни книжа. През 2021 г. този дял нарасна до 7,6% посредством двустранни покупки на „зелени“ ценни книжа и чрез инвестиране в деноминирания в евро инвестиционен пул за централни банки със „зелени“ облигации, стартиран през януари 2021 г. от Банката за международни разплащания (BISIP G2).[149] В края на септември 2021 г. BISIP G2 инвестира в „зелени“ облигации, приходите от които се използват за финансиране на проекти в следните основни категории активи: 30% за „чист“ транспорт, 21% за управление на водите и на отпадъчните води и 20% за енергия от възобновяеми източници.

Въздействието върху околната среда, дължащо се на дела на ЕЦБ във фонда, се оценява на предотвратени емисии в еквивалент на въглероден диоксид, равни на 49 401 леки автомобила, движещи се през дадена година, а енергията, спестена и произведена от възобновяеми източници, е равна на използваната от 23 392 къщи.

12 Запознайте се с нашите служители

Предишните глави от Годишния доклад на ЕЦБ представят подробен и реален преглед на основните дейности на ЕЦБ и на резултатите, постигнати в сферите от нейна компетентност през 2021 г. В много случаи тези постижения станаха възможни благодарение на сътрудничество между колеги от различните сфери на дейност в рамките на Евросистемата и на ЕСЦБ и дори извън нея. Историите на нашите колеги дават представа за това сътрудничество и за начина, по който те реално допринасят за постиженията на ЕЦБ.

Урсел Бауман, заместник-началник на отдел в генерална дирекция „Парична политика“

По време на прегледа на стратегията по паричната политика на ЕЦБ през 2020–2021 г. бях командирована в Проектната служба за преглед на стратегията – малък, но високоефективен екип, съставен от колеги с много различни умения (в области като икономика, съставяне на текстове, координация, управление на проекти, информационни технологии и комуникации), създаден с цел координиране и определяне на дейностите, свързани с прегледа.

Прегледът беше резултат от мащабно сътрудничество между повече от 650 служители на Евросистемата от ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната. Голяма част от спомагателната аналитична работа по въпроси на икономическата и паричната политика се осъществяваше посредством съвместни работни направления, резултатите от които по-късно бяха публикувани в поредицата на ЕЦБ „Тематични материали“ като „Преглед на стратегията“. Като един от съводещите на работното направление относно инфлационните очаквания за мен беше истинско предизвикателство да ръководя тази дейност дистанционно. Въпреки това успяхме да преодолеем трудностите благодарение на високото равнище на мотивация на служителите и тяхната силна целеустременост да изготвят възможно най-добрия анализ в рамките на ограничен период от време.

Като цяло съвместното и приобщаващо естество на прегледа постигна (поне) две цели: първо – аналитичните резултати, на които се основава новата стратегия на ЕЦБ за паричната политика, станаха по-устойчиви, като гарантираха, че ще бъдат чути различни гледни точки; и второ, засили се доверието между служителите и лицата, формиращи политиката в Управителния съвет. Особено удовлетворяващо беше, че решенията постепенно се оформяха пред очите ни и в крайна сметка новата стратегия беше единодушно одобрена.

Александра Калмук, старши експерт по оперативна устойчивост към главния директор по услугите, секция „Оперативен риск и непрекъсваемост на бизнес процесите“

Приспособяването към непрекъснато променящата се пандемия представляваше предизвикателство за много организации. В ЕЦБ се възползвахме от координиран отговор благодарение на ползотворното междуфункционално сътрудничество в рамките на екипа за реагиране при инциденти (IRT).[150]

След избухването на пандемията екипът активно наблюдаваше положението във Франкфурт, Германия и Европа и препоръча работни споразумения и защитни мерки в съответствие с обстоятелствата и с насоките, издадени от властите. Всички заинтересовани страни допринасяха със своите експертни познания за интересите на всички служители и на ЕЦБ като цяло.

В изпълнение на функциите си координирах подгрупите на екипа и изготвих за Изпълнителния съвет общи препоръки. На много ранен етап от пандемията осъзнахме, че ще участваме в дълъг маратон, а не в кратък спринт. Изключително съм благодарна, че всички от екипа се справиха с това предизвикателство. Въпреки виртуалната среда успяхме да останем свързани и да работим добре заедно. С гордост заявяваме, че до момента сме провели над 111 заседания на екипа, отправихме 270 препоръки и продължаваме да показваме сериозна ангажираност и ентусиазъм.

Ги-Шарл Марик, представител на ЕЦБ в Лондон, генерална дирекция „Международни и европейски отношения“

Поех новите си отговорности като представител на ЕЦБ в Лондон на 1 февруари 2021 г. След Брекзит Обединеното кралство остава основен икономически и финансов партньор на ЕС и ЕЦБ трябва да следи събитията там, за да изпълнява мандата си. Основните цели на представителството на ЕЦБ са да следи нормативните и политическите тенденции, свързани с Обединеното кралство, да наблюдава неговия финансов сектор и икономическите трендове, да събира информация за вижданията на властите в Обединеното кралство по политиката и да разяснява на нашите партньори там политиките на ЕЦБ и институционалните реформи в ЕС.

След като пристигнах в Лондон, създадох широк кръг контакти както в публичния сектор (например с Bank of England, с Министерството на финансите и с представители на националните централни банки от ЕС и с чуждестранни централни банки), така и в частния сектор (например с банки, търговски асоциации и аналитични центрове). Докладвам на ЕЦБ и често работя с ръководители и служители от множество структурни звена, отговарящи за международните отношения, плащанията, финансовата стабилност и банковия надзор.

Представителството на ЕЦБ е разположено в помещенията на делегацията на Европейския съюз в Обединеното кралство. Това ми дава възможност да се срещам с нови колеги, да провеждам срещи и да работим заедно, когато това е възможно. Това взаимно допълване е важно, тъй като няколко служители от делегацията на ЕС също имат сходни интереси по отношение на регулаторните, макроикономическите и политическите процеси в Обединеното кралство.

Мария Соледад Рамос Посенти, анализатор по съответствие и управление в Службата за съответствие и управление към генерална дирекция „Секретариат“

Като член на екипа по етика и почтеност в Службата за съответствие и управление и секретар на Конференцията по етика и съответствие (ECC) взаимодействам отблизо с моите колеги в рамките на Евросистемата и Eдинния надзорен механизъм (ЕНМ). Виртуалните (понастоящем) срещи на Конференцията по етика и съответствие са чудесна възможност да поддържаме връзки с колеги от други институции, да обменяме и се учим от практическия си опит и да работим заедно за разработване на допълнителни стандарти за етика и съответствие.

Наскоро работих по отговорен проект, който имаше за цел да усъвършенства и съгласува стандартите за почтеност на институциите в Евросистемата с тези на ЕНМ. Нашите усилия бяха възнаградени, когато през ноември 2021 г. Управителният съвет одобри нашата работа, като прие преработените Етични насоки и сложи край на дълъг процес, който понякога включваше трудни дискусии. В крайна сметка стигнахме до общото мнение, че нашият публичен мандат изисква от нас да разполагаме с най-съвременната етична рамка, която да спомогне да се съхрани доверието на гражданите в Евросистемата и в ЕНМ. Благодарение на конструктивния дух на сътрудничество между Конференцията по етика и съответствие (включително подкрепата, получена от колеги от ЕЦБ) ние имахме възможност да работим заедно и да стигнем до сериозен резултат. Сега очаквам с нетърпение да продължим да си сътрудничим с Конференцията по етика и съответствие при прилагането на преработените Етични насоки, което за нас в ЕЦБ ще означава да преразгледаме собствената си етична рамка.

Фабио Тамбурини, икономист в Центъра за борба с климатичните промени

В началото на 2021 г. ЕЦБ създаде Центъра за борба с климатичните промени (ЦБКП), който да обедини дейността на различни звена в Банката по въпроси, свързани с климата. След като на предишната си длъжност в генерална дирекция „Международни и европейски отношения“ работих в продължение на повече от четири години по въпросите на устойчивото финансиране, имах силно желание да участвам в това ново начинание и да помогна на новия екип да определя и координира дневния ред на ЕЦБ по отношение на климата. Предвид междусекторния характер на въпроса Центърът е организиран в шест работни направления, които обхващат различните дейности на Банката, свързани с климата. Аз отговарям за работното направление по политиките на ЕС и международните политики и финансовото регулиране. Тези дейности обхващат координиране на приноса на ЕЦБ за политиките на ЕС в областта на климата, законодателството за устойчиво финансиране и инициативите на международни форуми, като Г-7 и Г-20. Голяма част от работата ми включва сътрудничество с институциите на ЕС и с международни организации. Освен това съм член на Платформата на ЕС за устойчиво финансиране, която съветва Европейската комисия относно прилагането на таксономията на ЕС и дневния ред на ЕС за устойчиво финансиране. Работата в ЦБКП носи голямо удовлетворение – в нея се съчетават силата и екипният дух на дадено начинание със съзнанието, че работим за справяне с най-голямото социално предизвикателство на нашето време.

Хайсберт тер Кауле, ръководител на екип, правен съветник в Секретариата на Надзорния съвет и председател на Съвета на Мрежата Rainbow в ЕЦБ

Като правен съветник в банковия надзор на ЕЦБ давам своя принос за сигурността и стабилността на кредитните институции. Това ми носи удовлетворение, защото изграждаме по-добро бъдеще за Европа и за бъдещите поколения. Удовлетворение ми носи и работата ми за Мрежата Rainbow в ЕЦБ, която председателствам. Аз и моите колеги – членове на Управителния съвет, се стремим да осигурим работна среда, в която колегите от ЛГБТ+ се чувстват добре дошли и добре приети и в която политиките и правилата са приобщаващи за ЛГБТ+.

Освен това се стремим работното ни място да зачита всички аспекти на многообразието. За тази цел ние работим с другите мрежи на ЕЦБ, свързани с многообразието (с акцент върху уврежданията, етническата принадлежност и културата, родителството и пола), както и с Комитета на персонала и с генерална дирекция „Човешки ресурси“. Провеждаме редовни срещи и заедно повишаваме осведомеността на нашите колеги по аспектите на многообразието, тъй като всички сме различни. Като начало аз се определям като цисджендър (човек, чиято полова идентичност съвпада с рождения му биологичен пол) – мъж, нидерландец с индонезийски корени, гражданин на ЕС, гей, адвокат и родител.

Мрежата Rainbow активно се свързва с колеги от националните централни банки и надзорни органи. Членството в Мрежата е отворено за всички работещи за ЕЦБ, ЕСЦБ и ЕНМ, независимо дали се идентифицирате като хетеросексуални или като ЛГБТ+. Заедно изграждаме едно гордо, цветно и европейско бъдеще!

Годишен отчет

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/annual-accounts/html/ecb.annualaccounts2021~5130ce3be2.bg.html

Консолидиран баланс
на Евросистемата
към 31 декември 2021 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/balance/html/ecb.eurosystembalancesheet2021~f9edd2ff57.bg.html

© Европейска централна банка, 2022 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел, като изрично се посочва източникът.

Крайна дата за данните, включени в този доклад, е 24 февруари 2022 г. (изключенията са посочени изрично).

За специалната терминология виж ECB glossary (само на английски език).

HTML ISBN 978-92-899-5060-2, ISSN 1830-6039, DOI: 10.2866/075054, QB-AA-22-001-BG-Q


  1. Раздел 1.2 отразява данни от оценката на Евростат за националните сметки, оповестени на 8 март 2022 г.

  2. Тези данни следва да се тълкуват с известна предпазливост, тъй като е възможно да бъдат обект на по-сериозни от обичайното ревизии поради продължаващите промени при наблюдението на работната сила в ЕС.

  3. Броят на лицата, обхванати от схеми за запазване на работните места, намаля до около 1,4% от работната сила през декември 2021 г. спрямо 6,6% през януари 2021 г. и върховите 19,8% през април 2020 г.

  4. Тъй като официалните данни на квалификационно ниво са налични само на сезонно неизгладена база, за целите на сравнението третото тримесечие на 2019 г. се приема за предпандемичен период.

  5. Фискалната позиция отразява посоката и размера на стимулите, които фискалната политика създава за икономиката, простиращи се извън автоматичната реакция на публичните финанси спрямо фазата на бизнес цикъла. Тук тя е измерена като изменение на циклично изгладеното първично бюджетно салдо, без да се включва държавната помощ за финансовия сектор. Като се има предвид, че по-високите бюджетни приходи, свързани с безвъзмездни средства по линия на програмата „Следващото поколение ЕС“ от бюджета на ЕС, не водят до свиване на търсенето, циклично изгладеното първично салдо при тези условия се коригира за изключване на тези приходи. За повече информация относно концепцията за фискалната позиция на еврозоната виж статията The euro area fiscal stance, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2016.

  6. Виж също карето “2021 HICP weights and their implications for the measurement of inflation”, Economic Bulletin, Issue 2, ECB, 2021.

  7. Виж карето “Consumption patterns and inflation measurement issues during the COVID-19 pandemic”, Economic Bulletin, Issue 7, ECB, 2020.

  8. За описание на измерителите на базисната инфлация виж статията “Measures of underlying inflation for the euro area”, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2018.

  9. Виж също карето “Assessing wage dynamics during the COVID-19 pandemic: can data on negotiated wages help?”, Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2020.

  10. Виж също карето “Results of a special survey of professional forecasters on the ECB’s new monetary policy strategy”, Economic Bulletin, Issue 7, ECB, 2021.

  11. Виж също карето “Decomposing market-based measures of inflation compensation into inflation expectations and risk premia”, Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2021.

  12. Виж също статията “Owner-occupied housing and inflation measurement”, Economic Bulletin, Issue 1, ECB, 2022.

  13. Виж също карето „Recent dynamics in energy inflation: the role of base effects and taxes”, Economic Bulletin, issue 3, ECB, 2021.

  14. Ефектът от отмяната на намалените ставки на ДДС се оценява на около 0,3 процентни пункта за януари 2021 г., около 0,3 процентни пункта за юли 2021 г. и приблизително -0,3 процентни пункта за януари 2022 г. (за всички месеци ефектът се отнася за годишния темп спрямо предходния месец). Данните са въз основа на оценката на Deutsche Bundesbank за действителното прехвърляне на ефекта, публикувана в “Monthly Report”, Vol. 72, No 11, Deutsche Bundesbank, November 2020.

  15. Високите цени на въглеродните емисии (т.е. цените на квотите за емисии), свързани със „зелената“ политика, означават, че природният газ се превръща в най-предпочитаният заместител на вятърната енергия в случай на недостатъчно производство поради метеорологични причини, тъй като той отделя по-малко вредни емисии от останалите горива, по-конкретно въглищата.

  16. Виж каретата „What is driving the recent surge in shipping costs”, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2021; “The semiconductor shortage and its implication for euro area trade, production and prices”, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2021, “Sources of supply-chain disruptions and their impact on euro area manufacturing”.[link to be added], Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2021.

  17. За по-подробен преглед на динамиката на цените на производител в еврозоната и влиянието им върху потребителските цени виж карето „Recent developments in pipeline pressures for non-energy industrial goods inflation in the euro area”, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2021.

  18. По време на карантинните мерки цените на тези услуги бяха обект на по-голяма несигурност при оценката, тъй като те невинаги могат да бъдат получени и затова са предварителни (т.е. условни), виж също основния текст в раздел 1.4. За по-подробен анализ на потребителските цени на услугите, свързани с пътувания, виж карето “Prices for travel during the COVID-19 pandemic: is there commonality across countries and items?”, Economic Bulletin, Issue 1, ECB, 2021.

  19. През декември 2020 г. Управителният съвет пренастрои инструментите на паричната си политика, както следва: първо, лихвените проценти при основните операции по рефинансиране (0,00%), по пределното кредитно улеснение (0,25%) и по депозитното улеснение (-0,50%) останаха непроменени. Управителният съвет заяви, че очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашните или на по-ниски равнища, докато не бъде констатирано, че перспективите за инфлацията неотклонно се доближават до равнище, което в рамките на прогнозния хоризонт е достатъчно близо до, но под 2%, като това доближаване е намерило съответстващо отражение в динамиката на базисната инфлация. Второ, пакетът на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), беше увеличен с 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро, а срокът за нетните покупки беше удължен поне до края на март 2022 г. Управителният съвет заяви, че при всички случаи ще извършва нетни покупки, докато прецени, че кризата с коронавируса е приключила. Реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, беше продължено най-малко до края на 2023 г. Трето, условията за третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) бяха преразгледани. Четвърто, срокът на набора от мерки за облекчаване на изискванията към обезпеченията, приет на 7 и 22 април 2020 г., беше удължен до юни 2022 г. Пето, Управителният съвет заяви, че през 2021 г. ще бъдат предложени четири допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PELTROs). На шесто място той посочи, че нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро , като се очаква да се провеждат толкова дълго, колкото е необходимо, за да се засили стимулиращото въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започне повишаване на основните лихвени проценти на ЕЦБ. Управителният съвет заяви, че възнамерява да продължи и пълното реинвестиране на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която се повишат основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всички случаи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на стимулиране на паричната политика. На седмо място Управителният съвет заяви, че механизмът за централните банки за обратно изкупуване от Евросистемата (EUREP) и всички временни линии за суап и репо сделки с централни банки извън еврозоната ще бъдат удължени до март 2022 г. Накрая се казва също, че редовните кредитни операции ще продължат да се провеждат като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение при преобладаващите условия, докогато е необходимо.

  20. Виж първата бележка под линия в раздел 2.1.

  21. Виж “The financial risk management of the Eurosystem’s monetary policy operations”, ECB, July 2015.

  22. Виж също страницата на Asset purchase programmes в уебсайта на ЕЦБ.

  23. Обезпечените с активи ценни книжа трябва да имат най-малко два кредитни рейтинга.

  24. Като част от мерките за облекчаване на изискванията към обезпеченията при кредитните операции на Евросистемата, въведени през април 2020 г. в отговор на пандемията от COVID-19, Управителният съвет също така временно отмени това изискване за емитираните от Република Гърция търгуеми дългови ценни книжа, мобилизирани като обезпечение. Освен това той реши, че търгуемите активи и емитентите на тези активи, които на 7 април 2020 г. отговарят на минималните изисквания за кредитно качество за допустимост на обезпечения (BBB- за всички активи с изключение на обезпечените с активи ценни книжа), ще продължат да бъдат допустими в случай на понижаване на рейтинга, при условие че рейтингът им е останал на или над степен на кредитно качество 5 (CQS 5, еквивалентна на рейтинг BB) по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата.

  25. Виж член 138, параграф 3(б) от Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка от 19 декември 2014 г. относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ECB/2014/60), (ОВ L 91, 2.04.2015 г., с. 3).

  26. Пълният текст на Изявлението на ЕЦБ относно стратегията на паричната политика, както и Прегледът на стратегията на паричната политика на ЕЦБ са публикувани на уебсайта на ЕЦБ.

  27. За по-подробен анализ виж Work stream on the price stability objective, “The ECB’s price stability framework: past experience, and current and future challenges”, Occasional Paper Series, No 269, ECB, September 2021.

  28. Виж Work stream on monetary policy instruments, “Assessing the efficacy, efficiency and potential side effects of the ECB’s monetary policy instruments since 2014”, Occasional Paper Series, No 278, ECB, September 2021, revised December 2021.

  29. Виж Work stream on inflation measurement, “Inflation measurement and its assessment in the ECB’s monetary policy strategy review”, Occasional Paper Series, No 265, ECB, September 2021.

  30. Прегледът на стратегията показа, че паричната политика засяга различните обществени групи по различен начин. Неблагоприятните събития водят до по-голям спад на потреблението на по-бедните домакинства, отколкото на по-богатите, а перспективите за заетост на по-бедните домакинства се възстановят по-бавно след такива събития. Поддържането на по-ниски лихвени проценти за по-дълъг период от време спомага в подобни ситуации да се противодейства на дългосрочната безработица сред по-бедните домакинства. Виж Work stream on employment, “Employment and the conduct of monetary policy in the euro area”, Occasional Paper Series, No 275, ECB, September 2021.

  31. Work stream on macroprudential policy, monetary policy and financial stability, “The role of financial stability considerations in monetary policy and the interaction with macroprudential policy in the euro area”, Occasional Paper Series, No 272, ECB, September 2021.

  32. Work stream on climate change, “Climate change and monetary policy in the euro area”, Occasional Paper Series, No 271, ECB, September 2021.

  33. Виж обзор на форумите, проведени в цялата еврозона, от ЕЦБ и националните централни банки.

  34. Work stream on monetary policy communications, “Clear, consistent and engaging: ECB monetary policy communication in a changing world”, Occasional Paper Series, No 274, ECB, September 2021, revised December 2021.

  35. Ehrmann, M., Georgarakos, D. and Kenny, G., “Credibility gains from communicating with the public: evidence from the ECB’s new monetary policy strategy”, Working Paper Series, ECB, forthcoming.

  36. Виж “ECB decides not to extend dividend recommendation beyond September 2021”, press release, ECB Banking Supervision, 23 July 2021.

  37. Виж специалното приложение Б “Climate-related risks to financial stability”, Financial Stability Review, ECB, May 2021.

  38. Член 5 от Регламента за ЕНМ възлага важна роля и конкретни правомощия на ЕЦБ в тази област.

  39. Виж Изявление на ЕЦБ относно стратегията на паричната политика и преглед, както и работно направление по макропруденциална политика, парична политика и финансова стабилност, “The role of financial stability considerations in monetary policy and the interaction with macroprudential policy in the euro area”, Occasional Paper Series, No 272, ECB, September 2021. Виж също карето “The role of financial stability in the ECB’s new monetary policy strategy”, Financial Stability Review, ECB, November 2021.

  40. По време на рецесиите паричната политика може да стабилизира както икономиката (като по този начин намали загубите за финансовия сектор), така и инфлацията, което намалява риска от спирала на дефлация на дълга. От решаващо значение е, че тя може да ограничи и случаи на масови тегления на парични средства от банки и на панически продажби в периоди на мащабни финансови трусове.

  41. Виж Financial Stability Review, ECB, November 2021.

  42. В Кипър, Литва и Португалия тези мерки бяха подкрепени едновременно с отлагането на поетапното въвеждане на буфери за други системно значими институции (ДСЗИ). Макропруденциалните органи прецизираха също мерките в областта на политиката за жилищните недвижими имоти, за да се избегне нежелано засилване на икономическия цикъл и да се запази устойчивостта на банките и кредитополучателите. Виж каре 3 в статията “The euro area housing market during the COVID-19 pandemic”, Economic Bulletin, Issue 7, ECB, November 2021.

  43. През март 2020 г. ЕЦБ препоръча на банките да се въздържат от разпределяне на дивиденти и от обратно изкупуване на акции най-малко до 1 октомври 2020 г. (през юли 2020 г. тя удължи срока на действие на тази препоръка до 1 януари 2021 г., а през декември 2020 г. отправи искане към банките да обмислят ограничаването или изцяло да се въздържат от изплащането на парични дивиденти до края на септември 2021 г.) и разреши на банките временно да извършват дейност под равнището на капитала, определено в насоките по Стълб 2 и предпазния капиталов буфер най-рано до края на 2022 г., като поради това срокът, в който банките трябва да се върнат към ориентировъчните равнища по Стълб 2, зависи от икономическите условия. Срокът беше потвърден от изводите от стрес теста на Европейския банков орган през 2021 г. Виж “ECB Banking Supervision provides temporary capital and operational relief in reaction to coronavirus”, press release, 12 March 2020; “ECB asks banks not to pay dividends until at least October 2020”, press release, 27 March 2020; “ECB ask banks to refrain from or limit dividends until September 2021”, press release, 15 December 2020; and the FAQs on ECB supervisory measures in reaction to the coronavirus. ЕЦБ премахна ограниченията за разпределяне на дивиденти и обратно изкупуване на акции, считано от 30 септември 2021 г.

  44. В България двете последователни увеличения на текущия положителен лихвен процент ще влязат в сила съответно през октомври 2022 г. и януари 2023 г., а в Естония увеличението ще влезе в сила през декември 2022 г.

  45. Секторният буфер за системен риск ще обхваща всички експозиции на дребно към физически лица, които са обезпечени с жилищен имот, и ще влезе в сила през юли 2022 г.

  46. Решението за тази мярка беше взето през 2020 г., но в началото на кризата с COVID-19 прилагането ѝ беше отложено.

  47. В допълнение към горепосочените мерки някои органи коригираха буферите за ДСЗИ и възстановиха или премахнаха буферите за системен риск, за да приведат буферите в съответствие с измененията в Директивата за капиталовите изисквания. ЕЦБ публикува на уебсайта си преглед на макропруденциалните мерки, за които е уведомена и които са приложени или публично обявени в държавите, подлежащи на банков надзор от страна на ЕЦБ.

  48. Виж Section 5 of the ECB’s November 2021 Financial Stability Review.

  49. През юли 2021 г. Европейската комисия отправи покана за представяне на становище до Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и ЕЦБ във връзка със законодателния преглед на макропруденциалната рамка на ЕС. Предоставените становища обхващат: а) разработване и функциониране на рамката за буферите, б) липсващи или остарели инструменти, в) съображения, свързани с вътрешния пазар, и г) глобални рискове.

  50. ЕССР отговаря за макропруденциалния надзор върху финансовата система на ЕС и за предотвратяването и ограничаването на системни рискове.

  51. През февруари 2021 г. работната група на ЕССР публикува доклад относно „Последици за финансовата стабилност от мерките за подкрепа за защита на реалната икономика от пандемията от COVID-19,“ а през септември 2021 г. – актуализация на наблюдението.

  52. Докладът „По-ниски за по-дълъг период – проблеми на макропруденциалната политика, произтичащи от средата с ниски лихвени проценти,“ беше публикуван през юни 2021 г.

  53. Работата включваше шестото издание на "EU Non-bank Financial Intermediation Risk Monitor, а през юли 2021 г. – Issues note on systemic vulnerabilities of and preliminary policy considerations to reform money market funds,“ с фокус върху регулаторната рамка на ЕС.

  54. Докладът относно свързания с климата риск и финансовата стабилност беше публикуван през юли 2021 г.

  55. Това включва подготовката на неблагоприятните сценарии за общоевропейския стрес тест на застрахователния сектор през 2021 г. за Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕСМА) за 2021 г. за целия ЕС и стрес тест на централните контрагенти за 2021 г., координиран от Европейския банков орган.

  56. Докладът за макропруденциалната позиция беше публикуван през декември 2021 г.

  57. Докладът относно припокриващите се капиталови изисквания беше оповестен през декември 2021 г.

  58. Общият размер на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1), който е необходим за покриване на изискването за предпазния капиталов буфер, допълнен със специфичния за конкретната институция антицикличен капиталов буфер, буфер за глобални системно значими институции (ГСЗИ), буфер за други системно значими институции (ДСЗИ) и, когато е приложимо, буфер за системен риск. Това е дефинирано в член 128 на Директивата за капиталовите изисквания.

  59. Когато съотношението на БСК1 на дадена банка спадне под сумата от капиталовите изисквания по Стълб 1 и Стълб 2 и комбинираното изискване за буфер – ниво, наричано „праг за максималната сума за разпределяне (МСР)“, – банката трябва да изчисли своята минимална сума за разпределяне, която е пределна за възможните капиталови плащания под формата на дивиденти, обратно изкупуване на акции и бонуси. Колкото по-голяма е разликата между съотношението на базовия собствен капитал от първи ред и прага за MСР, толкова по-малка е сумата, която може да се изплаща.

  60. Капиталов буфер, с който се целѝ да се гарантира, че кредитните институции ще натрупат достатъчно капитал в периодите на прекомерен кредитен растеж, за да са в състояние да поемат загуби в периоди на сътресения. Това трябва да се изпълни с БСК1. Буферът е специфичен за всяка институция и се изчислява като претеглена средна величина на антицикличния капиталов буфер, прилаган в държавите, в които са локализирани кредитните експозиции на институцията.

  61. Капиталов буфер, прилаган за финансовия сектор или за една или повече подгрупи на сектора с цел предотвратяване и смекчаване на макропруденциални или системни рискове. Това трябва да се изпълни чрез БСК1 и може да се приложи спрямо всички експозиции или спрямо подгрупа от експозиции.

  62. Виж специалното приложение А “Bank capital buffers and lending in the euro area during the pandemic”, Financial Stability Review, ECB, November 2021.

  63. Първична статистика на ЕЦБ за паричните финансови институции, застрахователните дружества и пенсионните фондове и за инвестиционните фондове.

  64. Въз основа на сметките на еврозоната и първичната статистика на ЕЦБ; виж също Преглед на финансовата стабилност на ЕЦБ от ноември 2020 г., графика 4.1.

  65. Виж “Holistic Review of the March Market Turmoil”, Financial Stability Board, 17 November 2020.

  66. Виж “Policy Proposals to Enhance Money Market Fund Resilience – Final report”, Financial Stability Board, 11 October 2021.

  67. Виж “Mind the liquidity gap: a discussion of money market fund reform proposals” and “Assessing the impact of a mandatory public debt quota for private debt money market funds”, Macroprudential Bulletin, Issue 16, ECB, 21 January 2022

  68. Виж BCBS, CPMI and IOSCO, “Consultative report: Review of margining practices”, Bank for International Settlements and International Organization of Securities Commissions, October 2021.

  69. Виж писмото от ЕЦБ и Европейския банков орган, както и съвместното писмо до Европейската комисия от няколко национални органа в ЕС, в които се призовава за пълното прилагане на реформите по „Базел III“ – и двата документа от 7 септември 2021 г., а също “Basel III implementation: the last mile is always the hardest”, speech by Andrea Enria, Chair of the Supervisory Board of the ECB, at the Marco Fanno Alumni online conference, 3 May 2021.

  70. Виж “Basel III reforms: impact study and key recommendations”, European Banking Authority, December 2019, “Macroeconomic impact of Basel III finalisation on the euro area”, Macroprudential Bulletin, No 14, ECB, July 2021; and the “Basel III Reforms: Updated Impact Study”, European Banking Authority, 2020.

  71. Виж “Strengthening banks’ resilience in the banking union”, speech by Kerstin af Jochnick, Member of the Supervisory Board of the ECB, at the Financial Stability Conference 2021, Berlin, 19 November 2021.

  72. Macroprudential Bulletin, Issue 12, ECB, April 2021.

  73. ECB/ESRB Project Team on climate risk monitoring, “Climate-related risk and financial stability”, ECB, July 2021.

  74. Macroprudential Bulletin, Issue 15, ECB, October 2021.

  75. Трафикът в ТАРГЕТ2 отбеляза много нисък растеж спрямо 2019 г. (+1,0%), доколкото силният спад, наблюдаван след избухването на пандемията от COVID-19 (-5,9% през второто тримесечие на 2020 г. спрямо същото тримесечие на 2019 г.), беше компенсиран от растежа през първото и последното тримесечие на годината.

  76. Виж “ESMA concludes Tier 2 CCP assessment under Article 25(2c) of EMIR”, public statement, ESMA, 17 December 2021.

  77. Виж “Eurosystem launches digital euro project”, press release, ECB, 14 July 2021.

  78. Виж “ECB announces members of Digital Euro Market Advisory Group”, press release, ECB, 25 October 2021.

  79. Виж “Experts invited to join technical talks on digital euro”, MIP NEWS, ECB,15 October 2021.

  80. Виж “ECB intensifies technical work on digital euro with the European Commission”, ECB, MIP NEWS, 19 January 2021.

  81. Виж каре 11 за взаимодействието на ЕЦБ с европейските законодатели относно цифровото евро.

  82. Виж G7 Public Policy Principles for Retail Central Bank Digital Currencies, 14 October 2021.

  83. Централната банка на Канада, Bank of England, Централната банка на Япония, ЕЦБ, Федералната резервна система, Sveriges Riksbank и Швейцарската национална банка.

  84. Виж Bank for International Settlements, Central bank digital currencies: financial stability implications, September 2021, in particular the Executive summary and reports on system design and interoperability; user needs and adoption; and financial stability implications.

  85. Виж също Panetta, F. and Schnabel, I., “The provision of euro liquidity through the ECB’s swap and repo operations”, The ECB Blog, ECB, 19 August 2020.

  86. Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1848 на Комисията от 21 октомври 2021 г. за определяне на заместител на референтния лихвен процент овърнайт на междубанковия пазар в евро (C/2021/7487) (ОВ L 374, 22.10.2021 г., с. 6).

  87. Котировките за швейцарския франк и еврото спряха да се актуализират от 3 януари 2022 г. заедно с преустановяването на ЛИБОР в щатски долари за някои матуритети. Освен това на същата дата изгубиха представителност котировките за японската йена и английската лира, с което се ограничава тяхното използване.

  88. Стандартизираната „Декларация за поемане на ангажимент“ позволява на участниците на пазара да докажат, че признават и се ангажират с приемането на добрите практики, залегнали в Световния кодекс за поведение на валутния пазар.

  89. Съгласно член 141, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, членове 17, 21.2, 43.1 и 46.1 от Устава на ЕСЦБ и член 9 от Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.

  90. Съгласно член 122, параграф 2 и член 132, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ и член 8 от Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г.

  91. Съгласно членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с член 10 от Регламент на Съвета (ЕС) 2020/672 от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE) след избухването на пандемията от COVID-19).

  92. В съответствие с членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост).

  93. Съгласно членове 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с член 3, параграф 5 от Рамковото споразумение за ЕИФС).

  94. Съгласно член 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с член 5.12.1 от Общите условия по споразуменията относно инструмента за отпускане на финансова помощ по ЕМС).

  95. В контекста на споразумението за заем между държавите членки, чиято парична единица е еврото (без Германия и Гърция), и Kreditanstalt für Wiederaufbau (действаща в обществен интерес, подлежаща на разпорежданията и ползваща държавни гаранции на Федерална република Германия) в качеството на заемодатели, и Република Гърция в качеството на кредитополучател и Bank of Greece като неин посредник, и съгласно членове 17 и 21.2 от Устава на ЕСЦБ и член 2 от Решение на Европейската централна банка от 10 май 2010 г. относно управлението на обединени двустранни заеми в полза на Република Гърция и за изменение на Решение ЕЦБ/2007/7 (ЕЦБ/2010/4), (ОВ L 119, 13.5.2010 г., с. 1).

  96. Насоки (EС) 2021/827 на Европейската централна банка от 29 април 2021 година за изменение на Насоки EЦБ/2013/24 относно изискванията за статистическа отчетност на Европейската централна банка по отношение на тримесечните финансови сметки (EЦB/2021/20) (OВ L 184, 25.5.2021, с. 4).

  97. Регламент (ЕС) 2021/379 на Европейската централна банка от 22 януари 2021 г. относно балансовите позиции на кредитните институции и на сектор „парично-финансови институции“ (преработен текст), (EЦБ/2021/2), (ОВ L 73, 3.3.2021 г., с. 16).

  98. Виж “ECB moves towards harmonising statistical reporting to ease burden for banks and improve analysis”, press release, 17 December 2021.

  99. Виж „ЕЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията на паричната ѝ политика“, прессъобщение, ЕЦБ, 8 юли 2021 г.

  100. Въз основа на работата, извършена в края на 2020 г., на Експертната група на Комитета по статистика към ЕСЦБ по изменение на климата и статистика.

  101. Това намери отражение в портала „ЕЦБ Ви слуша“ и в резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно Европейската централна банка – Годишен доклад за 2020 г.

  102. Зависимостта му по-скоро от цените на сделките, отколкото от условните наеми, е вероятно да подобри информационното съдържание на ХИПЦ и може да отговори по-добре на опасенията на гражданите от еврозоната, по-голямата част от които биха искали да видят по-стабилно и по-реалистично представяне на жилищните разходи.

  103. Сегашният индекс на цените на жилищата, обитавани от собственици, не отговаря на изискванията по отношение на навременността, честотата и въпроса за отделянето на компонента на потреблението от инвестиционния компонент. Ето защо ЕЦБ подкрепя допълнителни изследователски проекти относно оптималните методи за измерване. Те трябва да бъдат насочени и към по-удачно отделяне на компонента на потреблението от инвестиционния компонент, като първият е с основно значение за паричната политика.

  104. Compounded €STR average rates and index, Calculation and publication rules, ECB, 2021.

  105. Насоки (EС) 2021/565 на Европейската централна банка от 17 март 2021 година за изменение на Насоки (ЕС) 2019/1265 относно краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) (EЦB/2021/10) (OВ L 119, 7.4.2021, с. 128).

  106. За пълния списък виж Regulatory uses of the LEI; виж също документа на ЕССР “The benefits of the Legal Entity Identifier for monitoring systemic risk”, Occasional Paper Series, No 18, September 2021.

  107. Осмата световна конференция на SDMX се проведе от 27 до 30 септември 2021 г. ЕЦБ активно участваше в подготовката и организацията на събитието. Конференцията даде възможност да се покаже успешното прилагане на стандарта SDMX от национални и международни организации в различни етапи от жизнения цикъл на данните. ЕЦБ председателстваше нарочна сесия относно използването на SDMX за модернизиране на статистически процеси и ИТ инфраструктура.

  108. Първоначално стандартът се използваше главно за платежни съобщения, но сега обхваща редица области, свързани с различни бизнес процеси във финансовия сектор, включително докладване на публичните органи.

  109. На тези уебинари вече са представени редица разработки на изследователи от НЦБ, сред които Faiella, I., Lavecchia, L. Michelangeli, V. и Mistretta, A., “A micro-founded climate stress test on the financial vulnerability of Italian households and firms”, Occasional Papers, No 639, Banca d’Italia, October 2021; Bernard, R., Tzamourani, P. and Weber, M., “Climate Change and Individual Behavior”, Discussion Papers, No 01, Deutsche Bundesbank, 2022; and von Kalckreuth, U. “Carbon costs: Towards a system of indicators for the carbon impact of products, enterprises and industries”, Deutsche Bundesbank, 2022.

  110. Papoutsi, M., Piazzesi, M. and Schneider, M., “How unconventional is green monetary policy?”, Working Paper Series, ECB (под печат).

  111. Aghion, P., Boneva, L., Breckenfelder, J., Laeven, L., Olovsson, C., Popov, A. and Rancoita E., “Financial markets and “green” innovation”, Discussion Paper Series, ECB (под печат).

  112. Виж Christelis, D., Georgarakos, D., Jappelli, T. and Kenny, G., “How has the COVID-19 crisis affected different households’ consumption in the euro area?”, Research Bulletin, No 84, ECB, 31 May 2021.

  113. Виж също Lane, P., “Expectations surveys: a tool for research and monetary policy”, Introductory remarks at the Second joint European Central Bank-Federal Reserve Bank of New York conference, 11 November 2021.

  114. Виж Georgarakos, D. and Kenny, G., “Household spending and fiscal support during the COVID-19 pandemic: Insights from a new consumer survey”, paper presented at the Second joint European Central Bank-Federal Reserve Bank of New York conference on “Expectations surveys: a tool for research and monetary policy”, 11 November 2021.

  115. Случаите на неизпълнение включват: 1) случаи, при които национален орган не е представил за консултация с ЕЦБ проект на законодателни разпоредби, попадащи в обхвата на нейните компетенции за консултиране; и 2) случаи, при които национален орган формално се е консултирал с ЕЦБ, но не ѝ е предоставил достатъчно време за проучване на тези проекти на законодателни разпоредби и за даване на становище преди тяхното приемане.

  116. Виж European Commission, Standard Eurobarometer 95 – Spring 2021, September 2021.

  117. Виж Statement by the Members of the Euro Summit of 25 March 2021, the summing-up letter of the Eurogroup meeting of 21 May 2021, заключенията на Съвета на ЕС относно съобщението на Комисията „Стратегията на Европейския съюз за плащанията на дребно“ от 8 март 2021 г., резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2020 г. и съобщението на Европейската комисия от 19 януари 2021 г., озаглавено „Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта“.

  118. Виж “Eurosystem launches digital euro project”, press release, ECB, 14 July 2021.

  119. Виж Letter from Fabio Panetta to Irene Tinagli, MEP, on the decision by the ECB’s Governing Council to launch the investigation phase of a digital euro project.

  120. Виж “ECB intensifies technical work on digital euro with the European Commission”, ECB, MIP NEWS, ECB, 19 January 2021.

  121. Виж Panetta, F., “A digital euro to meet the expectations of Europeans”, Introductory remarks at the ECON Committee of the European Parliament, Frankfurt am Main, 14 April 2021; и “Designing a digital euro for the retail payments landscape of tomorrow”, Introductory remarks at the ECON Committee of the European Parliament, Brussels, 18 November 2021.

  122. Виж Letter from the ECB President to Mr Marco Zanni, Ms Francesca Donato, Mr Valentino Grant and Mr Antonio Maria Rinaldi, MEPs of 22 December 2020; the Letter from the ECB President to Mr Chris MacManus, MEP of 21 January 2021; Letter from the ECB President to Ms Julie Lechanteux, MEP of 5 February 2021; и Letter from the ECB President to Mr Gunnar Beck, MEP of 29 October 2021.

  123. Виж коментарите и обобщаващите писма от председателя на Еврогрупата след заседанията на Еврогрупата от 16 април 2021 г. (remarks, summing up letter) и 12 юли 2021 г. (remarks, summing up letter).

  124. Виж remarks and summing up letter by the President of the Eurogroup following the Eurogroup meeting of 8 November 2021.

  125. СПТ са международен резервен актив, създаден от МВФ през 1969 г. Представляват потенциално вземане в свободно използваемите валути на членовете на МВФ, чиято стойност се основава на кошница от пет валути (щатски долар, евро, китайски юан, японска йена, британска лира).

  126. Способност да стимулира съответно продажбите и придобиванията на СПТ от гледна точка на иницииращите страни.

  127. Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи (ОВ L 330, 15.11.2014 г., с. 1).

  128. Повече информация за управленската структура на ЕЦБ може да намерите на уебсайта на ЕЦБ.

  129. Становищата на Комитета по етика относно трудовата дейност срещу възнаграждение след приключване на мандата и конфликти на интереси са публикувани на уебсайта на ЕЦБ.

  130. Насоки (ЕС) 2021/2253 на Европейската централна банка от 2 ноември 2021 г. за определяне на принципите на етичната рамка на Евросистемата (EЦБ/2021/49), (ОВ L 454, 17.12.2021 г., с. 7) и Насоки (ЕС) 2021/2256 на Европейската централна банка от 2 ноември 2021 г. за определяне на принципите на етичната рамка на единния надзорен механизъм (ЕЦБ/2021/50), (ОВ L 454, 17.12.2021 г., с. 21).

  131. Въпреки че Обединеното кралство вече не е държава – членка на ЕС, британското гражданство също е включено с цел непрекъсната съпоставимост.

  132. Числата са на база декларираното от служителите гражданство. ЕЦБ изисква от служителите да докладват поне едно гражданство от ЕС, като за целите на определянето на обезщетения е задължително обявяването на германско гражданство.

  133. Виж the ECB’s May 2019 Financial Stability Review and May 2021 Financial Stability Review.

  134. Виж ECB/ESRB Project Team on climate risk monitoring, “Climate-related risk and financial stability”, ECB, July 2021.

  135. Виж “ECB economy-wide climate stress test – methodology and results”, Occasional Paper Series, No 281, ECB, September 2021.

  136. Виж “Climate risk stress test – SSM stress test 2022”, ECB Banking Supervision Report, October 2021.

  137. Виж Work stream on climate change, “Climate change and monetary policy in the euro area”, Occasional Paper Series, No 271, ECB, September 2021.

  138. Виж също карето “EU emissions allowance prices in the context of the ECB’s climate change action planEconomic Bulletin, Issue 6, ECB, 2021.

  139. Виж “ECB to accept sustainability-linked bonds as collateral”, press release, ECB, 22 September 2020.

  140. Виж Становище на Европейската централна банка от 7 септември 2021 г. относно предложение за директива за изменение на Директива 2013/34/ЕС, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Регламент (ЕС) № 537/2014 относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CON/2021/27), (ОВ C 446, 3.11.2021 г., с. 2).

  141. Виж Становище на Европейската централна банка от 5 ноември 2021 г. относно предложение за регламент относно европейските зелени облигации (CON/2021/30), (ОВ C 27, 19.1.2022, с. 4).

  142. Под председателството на Франк Елдерсон, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ; ЕЦБ е член и на Координационния комитет на Мрежата на централните банки и надзорните органи за по-„зелена“ финансова система.

  143. Съпредседателстван от Франк Елдерсон, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

  144. Базелската рамка се състои от три стълба: стълб 1 е частта, в която се определят правилата за изчисляване на регулаторните капиталови изисквания за кредитен, пазарен и операционен риск, към които се добавя и макропруденциален слой, включващ капиталовите буфери; Стълб 2 е частта от рамката, в която се определят правила за управление и надзор на риска; а стълб 3 установява изисквания към банките за оповестяване на информация с цел подобряване на пазарната дисциплина. Виж Basel Committee on Banking Supervision reforms – Basel III Summary Table – Обобщената таблица на Базел III за преглед на трите стълба.

  145. Bijnens, G., Hutchinson, J., Konings, J. and Saint-Guilhem, A., “The interplay between green policy, electricity prices, financial constraints and jobs: Firm-level evidence”, Working Paper Series, No 2537, ECB, 2021; Ciccarelli, M. and Marotta, F., “Demand or supply? An empirical exploration of the effects of climate change on the macroeconomy”, Working Paper Series, No 2608, ECB, 2021; Pagliari, M., “LSIs’ exposures to climate change related risks: An approach to assess physical risks”, Working Paper Series, No 2517, ECB, 2021; Pagliari, M. and Ferrari, M., “No country is an island: International cooperation and climate change”, Working Paper Series, No 2568, ECB, 2021; Reghezza, A., Altunbas, Y., Marques, D., d’Acri, C. and Spaggiari, M., “Do banks fuel climate change?”, Working Paper Series, No 2550, ECB, 2021; Carbone, S., Giuzio, M., Kapadia, S., Krämer, J., Nyholm, K. and Vozian, K., “The low-carbon transition, climate commitments and firm credit risk”, Working Paper Series, No 2631, ECB, 2021.

  146. Резултатите от разширения обхват на въглеродния отпечатък на ЕЦБ и финализираните цели за съкращаване на въглеродните емисии ще бъдат публикувани в Декларацията на ЕЦБ за околната среда за 2022 г.

  147. За по-подробен преглед виж актуализираната за 2021 г. декларация на ЕЦБ за околната среда.

  148. Виж “Eurosystem agrees on common stance for climate change-related sustainable investments in non-monetary policy portfolios”, press release, ECB, 4 February 2021.

  149. Виж “ECB to invest in Bank for International Settlements’ green bond fund”, press release, ECB, 25 January 2021.

  150. Екипът за реагиране при инциденти (IRT) е междуфункционален екип, ръководен от секцията „Операционен риск и непрекъсваемост на бизнес процесите“, който е гъвкаво структуриран и е част от структурата на ЕЦБ за реагиране при критични ситуации. По време на пандемията от COVID-19 екипът беше съставен от представители на генерална дирекция „Човешки ресурси“, включително медицински съветници, Комитета за здравословни и безопасни условия на труд, дирекция „Администрация“, генерална дирекция „Информационни системи“, генерална дирекция „Комуникации“, генерална дирекция „Правни въпроси“, секция „Операционен риск и непрекъсваемост на бизнес процесите“ и генерална дирекция „Пазарни операции“, генерална дирекция „Пазарна инфраструктура и плащания“ и Единния надзорен механизъм.