Годината в кратък обзор

** Моля, обърнете внимание, че тези бележки се отнасят за дейността на ЕЦБ през 2019 г. и бяха завършени преди глобалната пандемия от коронавирус (COVID-19). Оттогава настъпиха значителни промени в икономическата обстановка и в действията по политиките на ЕЦБ. ЕЦБ ще направи всичко необходимо в рамките на своя мандат, за да помогне на еврозоната да преодолее тази криза.**

През 2019 г. отбелязахме двадесетата годишнина от въвеждането на еврото и в проучването на Евробарометър от ноември подкрепата на гражданите на еврозоната за единната валута достигна безпрецедентно високото равнище от 76%.

Икономическият растеж на еврозоната се забави още през годината до 1,2% спрямо 1,9% през предходната година. Продължилият подем бе подпомогнат от благоприятните условия за финансиране, по-нататъшното нарастване на заетостта и леко експанзионистичната ориентация на фискалната политика, макар че несигурността, свързана с търговията в глобален мащаб, засегна най-неблагоприятно промишленото производство и инвестициите.

През 2019 г. продължиха да се подобряват условията на трудовите пазари в еврозоната. Темпът на безработица намаля още до 7,6%, а увеличението на заплатите остана стабилно около дългосрочните си средни стойности.

Средното равнище на общата инфлация за 2019 г. бе 1,2% – спад спрямо нивото от 1,8% през 2018 г. Този спад отразява по-нисък принос на двата най-колебливи компонента – енергията и храните. Ако изключим тях, средното равнище на инфлацията през 2019 г. е 1,0% – същото като през предходните две години.

При тези условия Управителният съвет на ЕЦБ прие през 2019 г. три последователни решения за по-нататъшно смекчаване на паричната политика. Мерките включваха нова поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране, разширяване на ориентира за паричната политика, намаляване на лихвения процент по депозитното улеснение и възобновяване на програмата за закупуване на активи. Към края на 2019 г. се наблюдаваха известни начални признаци на стабилизация в динамиката на растежа и леко нарастване на базисната инфлация.

В процеса на нашата оценка на политиката Управителният съвет взема предвид въздействието на нейните потенциални странични ефекти. По тази причина бе въведена двустепенна система за олихвяване на резервите, която освобождава част от свръхрезервите на банките от отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение. Целта е да се запази банковият канал в трансмисионния механизъм на паричната политика.

В структурно отношение ниската рентабилност остава проблем за банките в еврозоната, макар че секторът е достатъчно капитализиран при съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 14,2%. През 2019 г. активното поемане на рискове на финансовите пазари и на пазарите на недвижими имоти продължи да обуславя нарастване на областите на уязвимост в цените на активите, като в същото време продължиха да се увеличават рисковете в разрастващия се небанков финансов сектор. Държавите от еврозоната въведоха след консултации с ЕЦБ редица макропруденциални мерки за ограничаване на системните рискове и за изграждане на устойчивост срещу тях.

Евросистемата продължи да полага усилия за осигуряване на гладко функциониране на платежните системи. Те включват подготовка за замяната на ТАРГЕТ2 с нова, високотехнологична система за брутен сетълмент в реално време, и приемане на нова стратегия за малките плащания. Стратегията подкрепя разработването на определяно от пазара общоевропейско решение за плащания в точката на взаимодействие в допълнение към успешната Единна зона за плащания в евро.

Публикуването на нов овърнайт референтен лихвен процент – €STR (краткосрочен лихвен процент в евро) – започна на 2 октомври, като целта е до януари 2022 г. той да замени сегашния референтен лихвен процент – ЕОНИА. Ежедневното определяне на €STR протича добре и методологията доказа надеждността си.

ЕЦБ продължава да изучава внимателно въздействието от климатичните промени върху перспективата за ценовата стабилност и финансовата система. Част от това е да разберем с колко високи въглеродни емисии са свързани кредитните портфейли на банките и да разработим аналитична рамка за провеждане на пилотен стрес тест за свързани с климата рискове в банковия сектор в еврозоната. ЕЦБ дава своя принос в усилията за борба с климатичните промени чрез собствените си инвестиционни решения и екологични дейности. От 2008 г. до 2018 г. ние намалихме въглеродните емисии и енергийното потребление на едно работно място съответно със 74% и 54%.

През 2019 г. бе възобновен починът за комуникация не само с финансовите пазари и специалистите, а и с широката общественост, и за по-внимателно вслушване в тревогите на хората. Инициативите включваха състезанието #EUROat20, нова поредица видеоматериали „ЕЦБ обяснява“ и месечен подкаст.

Франкфурт на Майн, май 2020 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

1 В условията на слаб инфлационен натиск икономическата активност в еврозоната се забави

След достигнатия в средата на 2018 г. връх световната икономика през 2019 г. съществено забави темповете си при рязко засилване на несигурността, свързана с търговията. Спадът беше всеобхватен и едновременен по страни. При тези условия икономическият растеж в еврозоната продължи да се забавя до 1,2% спрямо 1,9% през предходната година. Забавянето на растежа през 2019 г. се дължеше главно на по-слабата международна търговия при продължителен период на несигурност в световен мащаб. Същевременно спадът беше смекчен от благоприятните условия на финансиране, по-нататъшното увеличаване на заетостта и на работните заплати, умерено експанзионистичната фискална позиция на еврозоната и продължаващото, макар и с по-бавни темпове, засилване на глобалната икономическа активност. Пазарът на труда в еврозоната продължи да се подобрява, но растежът на производителността се забави значително. Инфлационният натиск остана като цяло слаб. Общата инфлация спадна до 1,2% поради по-ниската инфлация при енергията и храните, а базисната инфлация остана ниска. Благоприятните условия за финансиране продължиха да стимулират растежа на парите и кредита. Доходността на държавните облигации на страните от еврозоната намаля съществено, докато цените на акциите в еврозоната се повишиха главно за сметка на по-ниските сконтови проценти. Благосъстоянието на домакинствата беше стимулирано от по-високата оценка на материалните и финансовите активи.

1.1 Световната икономика чувствително забави темповете си

През 2019 г. световният икономически растеж рязко се забави. След достигнатия в средата на 2018 г. връх световната икономика значително забави растежа си, като нарастваше с темпове доста под средните в ретроспективен план и най-ниски от началото на световната финансова криза (виж графика 1). Спадът беше всеобхватен и едновременен по страни. В големите развити икономики, като САЩ, Обединеното кралство и Япония, той отразяваше спад от над средните темпове на растеж. В Китай растежът се забави до най-ниските си темпове от 1990 г. насам и беше около текущо прогнозирания потенциален темп. В останалите големи икономики с нововъзникващи пазари растежът остана като цяло слаб, отразявайки донякъде бавното възстановяване от последната рецесия.

Забавянето на икономическия растеж в световен мащаб се дължеше на спада на производството в преработващата промишленост и на значително по-слабия растеж на търговията и инвестициите. За разлика от тях растежът в сектора на услугите се забави в по-малка степен, подпомогнат от сравнително силното нарастване на потреблението и продължаващото подобряване на условията на пазарите на труда.

Несигурността, свързана с търговията, бързо нарасна и остана висока, което доведе до отслабване на световната икономика. Напрежението в търговските отношения между САЩ и Китай ескалираше, за което свидетелстваха редица различни показатели.^[1] И двете държави увеличиха митата във взаимната си търговия. В края на 2019 г. при двустранния търговски обмен между САЩ и Китай върху повечето стоки бяха наложени по-високи мита. Несигурността в областта на търговията леко намаля, когато през декември беше обявена „първа фаза“ на търговско споразумение след допълнителни преговори между двете страни от средата на октомври. Споразумението беше подписано на 15 януари 2020 г. В условията на засилено напрежение увеличението на митата доведе до рязък спад на търговията, а несигурността и влошаването на икономическите нагласи ограничиха растежа на инвестициите през 2019 г. (виж графика 2).

Глобалната инфлацията през 2019 г. остана ниска, отразявайки слабата инерция на световния растеж (виж графика 3). В страните от ОИСР общата годишна инфлация при потребителските цени спадна до 2,1% през декември 2019 г. от около 3% през втората половина на 2018 г. вследствие на намаляващите цени на енергията и забавянето на инфлацията при цените на храните. Базисната инфлация, без храните и енергията, обаче се запази през годината сравнително устойчива на равнище от около 2%.

През годината цените на петрола се колебаеха, отразявайки динамиката на предлагането му през първото полугодие и очакванията за неговото търсене в световен мащаб през второто полугодие. Цените на петрола през 2019 г. се колебаеха между 53 щ.д. за барел и 74 щ.д. за барел. По-голямо от очакваното съкращаване на производството в страните от ОПЕК+ (група на големи производители на петрол) и геополитическото напрежение доведоха през първата половина на годината до възходящ тренд при цените на петрола. През втората половина на годината цените на петрола се понижиха поради опасения за напрежение в търговските взаимоотношения и възможното му отражение върху световната икономика. Ефектът от прекъсването на доставките от Саудитска Арабия след въздушното нападение с дронове на 14 септември беше краткотраен, тъй като наличието на големи запаси и бързото възстановяване на производствените мощности спомогнаха за смекчаване на шока.

През 2019 г. еврото поевтиня с 1,6% в ефективно номинално изражение (виж графика 4). При двустранните курсове това се дължеше на поевтиняването му спрямо щатския долар и японската йена. Обменният курс на еврото спрямо британската лира също се понижи, но прояви през 2019 г. значителни колебания, главно поради промени в развитието на Брекзит.

В края на 2019 г. прогнозата за глобалния растеж предвиждаше забавяне на темпа му, тъй като икономическият цикъл в развитите икономики беше в по-зряла фаза, докато Китай постепенно премина към фаза на по-нисък растеж, а възстановяването на другите икономики с нововъзникващи пазари остана крехко. Тази прогноза съдържаше несигурност и като цяло рисковете относно нея бяха за надценяване на световната икономическата активност.^[2] След като спадът в преработващата промишленост се разпространи и в сектора на услугите, глобалната икономическа активност може да се забави с по-бързи темпове. В Китай един по-рязък спад може да окаже по-голям ефект върху световната икономика, а ескалация на търговските спорове ще задълбочи негативното им влияние върху световните търговски потоци. За Европа например съществуваше риск САЩ да наложат мита върху вноса на стоки от няколко държави. Като цяло силното геополитическо напрежение може да повлияе неблагоприятно върху глобалния растеж и търговията. Освен това въпреки организираното напускане на Европейския съюз от Обединеното кралство имаше неяснота относно бъдещите взаимоотношения между Кралството и ЕС и се запази рискът резултатът от преговорите да е надценен. Нещо повече, рязка промяна в цените на световните финансови пазари може да доведе до намаляване на склонността към риск в световен мащаб и да засегне реалната икономическа активност.

1.2 Икономическият растеж в еврозоната се забави, а условията на пазарите на труда продължиха да се подобряват

Годишният растеж на БВП на еврозоната в реално изражение продължи да се забавя през 2019 г., достигайки 1,2% спрямо 1,9% през предходната година (виж графика 5). За разлика от спада, наблюдаван през 2018 г., който бе породен от по-слабото нарастване както на външното, така и на вътрешното търсене, по-умереният растеж през 2019 г. се дължеше главно на видимото отслабване на международната търговия на фона на продължителен период на несигурност в света. Същевременно икономическият подем в еврозоната продължи да бъде стимулиран от благоприятните условия за финансиране, от по-нататъшното нарастване на заетостта и увеличаващите се работни заплати, от умерено експанзионистичната фискална позиция на еврозоната и от продължилото, макар и с по-бавни темпове, засилване на икономическата активност в световен мащаб.

Растежът на производството през 2019 г. се дължеше на секторите на услугите и строителството, които показаха трайна устойчивост на фона на силното вътрешно търсене в еврозоната. Активността в промишления сектор на еврозоната продължи да отслабва (виж графика 6). Това бе резултат на негативните последици от по-слабото външно търсене. И обратно, през 2019 г. се наблюдаваха само отделни признаци за влияние на по-слабото външно търсене върху услугите.^[3]

През 2019 г. вътрешното търсене продължи да има положителен принос за растежа в еврозоната на фона на благоприятните условия за финансиране и подобряващите се условия на пазарите на труда. Частното потребление, както и нагласите на потребителите се запазиха устойчиви през 2019 г. (виж каре 1). Разходите на домакинствата бяха стимулирани от нарастването на заетостта и заплатите, което доведе до увеличаване на съвкупните доходи от труд. След постепенното забавяне, започнало през 2018 г., растежът на бизнес инвестициите остана умерен през 2019 г. Много по-слабо динамичната външна среда и нарасналата несигурност в световен мащаб оказаха влияние върху инвестиционните решения на предприятията. Независимо от това и въпреки незначителното нарастване на корпоративните печалби и спадащата натовареност на производствените мощности, бизнес инвестициите запазиха положителния си принос за икономическия растеж, подпомогнат от благоприятните условия за финансиране. Особено силно нараснаха инвестициите, които са по-скоро променливи в продукти, обект на интелектуална собственост.^[4] В същото време след силното и продължително оживление през предходните години се наблюдаваше спад на жилищните инвестиции, съпроводен с намаляване на инерцията на жилищните пазари в еврозоната. Това забавяне се дължеше главно на все по-големите ограничения в предлагането на жилища, най-вече поради недостиг на работна ръка, нормативни пречки и процес на съкращаване на задълженията, които ограничаваха растежа в строителството през 2019 г.

В нетно изражение външният сектор имаше отрицателен принос за производството в еврозоната през 2019 г. С изключение на износа за САЩ, който нарастваше с по-бавни темпове, спадът беше всеобхватен и се дължеше главно на незначителния износ на производствени стоки и автомобили. Търговията в рамките на еврозоната също намаля, като спадът беше съсредоточен в търговията с междинни стоки и отразяваше нарушаването на производствените вериги в еврозоната.

Условията на пазарите на труда в еврозоната продължиха да се подобряват, а нарастването на производителността се забави чувствително

Условията на пазарите на труда в еврозоната продължиха да се подобряват през 2019 г. (виж графика 7). Това подобрение беше ключов фактор, стимулиращ икономическата активност през 2019 г.

Според анализа, базиращ се на синтетични показатели за пазара на труда, активността на трудовия пазар през второто тримесечие на 2019 г. се доближи до максималното предкризисно равнище. Освен това инерцията на пазара на труда се запази над дългосрочната си средна величина въпреки лекото забавяне, наблюдавано напоследък.^[6] Добрите показатели за пазара на труда бяха отчетени на фона на запазващото се по-голямо предлагане на работна сила, което отчасти отразява по-активното участие на по-възрастни работници в резултат от предишни реформи, увеличили законоустановената пенсионна възраст.^[7]

Заетостта нарасна с 1,2% през 2019 г., което е един стабилен темп в сравнение с динамиката на растежа на БВП. Нарастването на производителността на труда на наето лице беше 0,0% през 2019 г. след наблюдаваните 0,4% през 2018 г.^[8] Въпреки увеличеното предлагане на работна сила безработицата продължи да намалява и достигна 7,6% през 2019 г. – равнище, близо до наблюдаваното през 2007 г. Разликите в равнището на безработица по страни от еврозоната остават значителни.

Цифровата икономика изисква наблюдение

Според научната литература цифровизацията оказва влияние върху редица ключови икономически променливи, които са от значение за паричната политика. Емпиричните данни относно ефектите от цифровизацията сочат, че те вероятно стимулират активността и производителността, въпреки че цялостното им отражение върху инфлацията още е неясно.^[9] През 2019 г. според индекса на цифровизация на икономиката и обществото (DESI) на Европейската комисия степента на цифровизация на икономиките в ЕС варираше от приблизително 40 при най-слабо цифровизираните до около 70 при най-високо цифровизираните икономики (виж графика 8). Въпреки че икономиките на ЕС постигнаха като цяло сходни резултати по отношение на свързаност, те показаха по-слаба хомогенност при човешкия капитал, използването на интернет, интегрираността на цифровите технологии и цифровите публични услуги.

Структурните политики трябва да помогнат за справянето с ключови предизвикателства

Прилагането на структурни политики в страните от еврозоната е необходимо да се ускори чувствително с цел повишаване на производителността в еврозоната и на потенциала за растеж, съкращаване на структурната безработица и укрепване на устойчивостта на икономиката. Това включва структурни политики за по-добро функциониране на пазарите на труда, за засилване на конкуренцията на стоковите пазари и на пазарите на факторите на производството и за подобряване на бизнес средата.^[10] Нещо повече, структурни политики са необходими, за да спомогнат за справяне с днешните и с бъдещите предизвикателства, като например застаряването на населението, цифровизацията и климатичните промени. Конкретните препоръки по държави представляват съобразени със спецификата на конкретната държава препоръки по нейната политика как да засили икономическия растеж и устойчивостта си. Те се приемат в Европейския съвет от държавите членки. Заключението на Европейската комисия от февруари 2019 г. е, че 95% от препоръките по политиката не са изпълнени или в най-добрия случай са изпълнени в „известна“ степен.^[11]

Умерено експанзионистичната фискална позиция осигури известна подкрепа за икономическата активност

След като в продължение на пет години фискалната позиция на еврозоната^[12] беше като цяло неутрална, през 2019 г. тя стана, макар и слабо, експанзионистична (виж графика 9). Смекчаването ѝ осигури подкрепа за икономическата активност в еврозоната. Тя се изразяваше в прилагането на мерки на стимулираща бюджетна политика, приложени в някои от големите държави членки и свързани предимно с намаляване на преките данъци и увеличаване на публичните разходи. Според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември на 2019 г. съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната през 2019 г. леко се е повишило до 0,7% от БВП. Спадът на бюджетното салдо отразяваше по-експанзионистичната фискална позиция, което беше отчасти неутрализирано със спестени лихвени плащания, докато приносът на цикличната позиция остана като цяло непроменен.

Общото съотношение „дълг на сектор „държавно управление“/БВП“ в еврозоната продължи да намалява през 2019 г. и в края на годината достигна 84,5% от БВП. Въпреки това в редица страни съотношението „дълг/БВП“ се запази високо. Намаляването на общото съотношение на дълга бе стимулирано от благоприятния диференциал между лихвените проценти и икономическия растеж и положителните, но намаляващи първични салда. Въпреки че нямаше държави от еврозоната, подлежащи на мерките по корективния лост на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), в края на 2019 г. според оценката на Европейската комисия в проектобюджетите за 2020 г. на осем държави от еврозоната, в много от които съотношението на дълга бе около или над 100% от БВП, съществуваше риск от неизпълнение на изискванията на ПСР.^[13]

1.3 Инфлационният натиск остана слаб

Общата инфлация в еврозоната възлизаше средно на 1,2% през 2019 г., намалявайки от 1,8% през 2018 г.^[14] Спадът отразяваше главно по-слабия принос на двата силно колебливи компонента – енергията и храните. ХИПЦ инфлацията (без енергията и храните) – един от измерителите на базисната инфлация, остана ниска и възлизаше средно на 1,0% през 2019 г., подобно на 2018 г. и 2017 г., въпреки повишението ѝ към края на годината (виж графика 10).

Причина за понижението на средната обща инфлация през 2019 г. спрямо 2018 г. беше в голяма степен динамиката на инфлацията при енергията. Приносът на общата инфлация при храните за общата ХИПЦ инфлация намаля на 0,3 процентни пункта през 2019 г. спрямо 0,4 процентни пункта през 2018 г. През годината динамиката на общата инфлация при храните се определяше главно от динамиката на колебливия компонент на непреработените храни. Инфлацията при преработените храни се колебаеше през 2019 г. около 1,9%, което беше малко под средната за 2018 г. Увеличението на цените на производител на хранителните потребителски стоки и на цените на борсовите хранителни стоки (извлечено от изкупните цени на селскостопанската продукция в ЕС) – двете движещи сили за цените на преработените храни, показват, че в условията на силна конкуренция подобно увеличение на разходите не се пренася изцяло върху цените на храните на ниво потребител.

ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, подобно на другите измерители на базисната инфлация се движеше като цяло в тесни граници през по-голямата част от годината и остана под ретроспективната си средна величина въпреки слабото си повишение в края на 2019 г. В каре 2 по-долу се разглежда взаимовръзката между базисната инфлация и икономическата активност, както и по-общите икономически тенденции от началото на глобалната финансова криза. Слабата динамика на инфлацията както при неенергийните промишлени стоки, така и при услугите допринесоха за ниската ХИПЦ инфлация, без енергията и храните. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки възлезе средно на 0,3% през 2019 г., оставайки непроменена спрямо 2018 г. и спрямо средната инфлация за периода от 2015 г. насам. Показателите за натиска върху цените в отделните звена от веригата на ценообразуването показват, че годишният темп на изменение на цените на производител на нехранителните потребителски стоки се запази като цяло стабилен през годината, но беше чувствително по-висок от средния темп за периода от 2015 г. насам. Това означава, че част от увеличението на разходите е било погълнато на ниво търговци на дребно. Освен това за разлика от 2018 г. средногодишният темп на изменение на цените на вносните нехранителни потребителски стоки беше положителен през 2019 г., отразявайки наред с другите фактори поевтиняването на еврото. Инфлацията при услугите прояви известна колебливост поради динамиката на цените на услугите, свързани с пътувания, което се дължи на статистически ефект.^[15] При тази месечна колебливост инфлацията при услугите се движеше в тесни граници и беше средно 1,5% през 2019 г., като остана непроменена спрямо 2018 г. и съвсем незначително по-висока от средната за периода от 2015 г. насам. Като цяло поскъпването на услугите, в чиито цени делът на разходите за труд е значителен, продължи да изостава от растежа на заплатите.

Натискът върху вътрешните разходи, измерен чрез нарастването на дефлатора на БВП, се увеличи средно през 2019 г. до равнище над средното за 2018 г. и дългосрочната средна величина за периода от 2015 г. насам (виж графика 11). Годишният растеж на компенсацията на наето лице запази през 2019 г. бързия си темп, установявайки се средно на 2,0%, малко под средната за 2018 г., но над средната си величина за периода след 2015 г. Причина за забавянето на растежа при компенсацията на наето лице беше динамиката на социалноосигурителните вноски,^[21] макар че растежът на надниците и заплатите през 2019 г. се ускори спрямо 2018 г. успоредно с продължаващото намаляване на безработицата и въпреки забавянето на икономическия растеж в еврозоната (виж по-горе раздел 1.2). Солидният среден растеж на компенсацията на наето лице обаче доведе до ускоряване на нарастването на разходите за труд на единица продукция поради наблюдаваната през 2019 г. стагнация на производителността. В допълнение към по-ускорения растеж на разходите за труд на единица продукция увеличението на дефлатора на БВП отразяваше и възстановяване на динамиката на печалбата (измерена чрез брутния опериращ излишък), която чувствително намаля през 2018 г. Като се има предвид, че през 2019 г. производителността остана почти непроменена, възстановяването на печалбата през 2019 г. най-вероятно отразява по-добрите условия на търговия и динамиката на икономическите сектори, които бяха по-слабо засегнати от спада на икономическата активност и на търговията в световен мащаб.^[22] Такива бяха например строителството и недвижимите имоти, при които също се наблюдаваше висок темп на нарастване на дефлаторите на добавената стойност, достигнали средно 4,6% в строителството през 2019 г.

Дългосрочните инфлационни очаквания се понижиха през 2019 г. Според Проучването на експертите на ЕЦБ по икономическо прогнозиране очакванията за инфлацията след пет години се понижиха до 1,7% през четвъртото тримесечие на 2019 г. спрямо 1,9% през четвъртото тримесечие на 2018 г. При пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, каквито са лихвените проценти по 5-годишни инфлационно индексирани суапови сделки след пет години, също се наблюдаваше понижение. Към края на годината обаче те се стабилизираха, макар и все още на ниски равнища.

1.4 Благоприятните условия за финансиране продължиха да подпомагат растежа на парите и кредита

През 2019 г. финансовите пазари в еврозоната бяха под влияние най-вече на забавящата се икономическа активност на фона на трайно ниска инфлация, свързана с политически фактори несигурност, включително нагласи за отказ от риск в някои периоди от годината, и по-нататъшно смекчаване на паричната политика. Значително се понижиха лихвите на паричните пазари и доходността на дългосрочните облигации, докато цените на акциите като цяло нараснаха благодарение на по-ниските сконтови проценти. Притокът на външно финансиране към нефинансови предприятия (НФП) като цяло се стабилизира през 2019 г. , макар и на значително по-ниско равнище в сравнение с последния максимум от 2017 г., докато отпуснатите банкови заеми и емисията на дългови ценни книжа останаха високи поради благоприятните условия за финансиране, а нетната емисия на некотирани акции беше значителна благодарение на увеличения брой сливания и придобивания. Наблюдаваното активизиране на кредитирането за частния сектор и ниските алтернативни разходи за вложèния в М3 допринесоха за запазване на темповете на растеж на широките пари. Благоприятните условия за финансиране отразяваха стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика и възможностите на банковата система да прехвърли това стимулиране върху лихвите по кредитите за предприятия и домакинства. Повишаващата се оценка на притежаваните финансови и материални активи подпомагаше благосъстоянието на домакинствата, което от своя страна стимулираше растежа на частното потребление.

Доходността на държавните облигации в еврозоната се понижи чувствително през 2019 г., като доходността на дългосрочните книжа достигна през лятото отрицателни равнища. Понижението отразяваше нарастващите опасения относно мащаба и продължителността на спада на икономическата активност в еврозоната и влиянието му върху динамиката на инфлацията. За по-ниските безрискови лихви в еврозоната допринесоха също стимулиращата парична политика в САЩ, засилващата се склонност към риск в световен мащаб, свързана с обтегнатите търговски отношения между САЩ и Китай и с Брекзит, както и нарастващите очаквания на финансовите пазари за по-нататъшно смекчаване на паричната политика от страна на ЕЦБ. След като през септември беше обявен пакет от мерки за смекчаване на паричната политика на ЕЦБ, публикуваните донякъде по-благоприятни макроикономически данни за еврозоната и известното стабилизиране на склонността към риск в световен мащаб допринесоха за постепенно възстановяване на доходността на държавните облигации в еврозоната. Независимо от това среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации от еврозоната възлезе на 0,28% към 31 декември 2019 г., което представляваше спад със 74 базисни точки спрямо равнището ѝ на 1 януари 2019 г. Спредът между доходността на 10-годишните ДЦК на страните от еврозоната и тази на 10‑годишните германски държавни облигации Bund се стесни, особено осезаемо в някои държави, което се дължеше на по-ниската степен на несигурност относно бъдещата фискална политика.

През 2019 г. акциите в еврозоната значително поскъпнаха. Широкият индекс на цените на акциите на нефинансови предприятия от еврозоната се повиши с 20,7% през 2019 г., а индексът на цените на банковите акции в еврозоната – с 9,7% (виж графика 13). По-ниските сконтови проценти бяха главният фактор, стимулиращ динамиката на цените на акциите, докато очакванията за печалба останаха слаби, а движението на рисковите премии, свързано предимно с променящите се събития около търговския спор между САЩ и Китай и преговорите за Брекзит, се отрази негативно върху акциите.

През 2019 г. потоците от външно финансиране за НФП като цяло се стабилизираха, макар и на значително по-ниско равнище в сравнение с последния максимум от 2017 г. (виж графика 14). Предвид казаното растежът на банковото кредитиране и емисията на дългови ценни книжа останаха стабилни, подпомогнати от благоприятните условия за финансиране, а нетната емисия на некотирани акции беше значителна благодарение на увеличения брой сливания и придобивания. За разлика от тях другите източници на финансиране (в т.ч. междуфирмени заеми и търговски кредити) забавиха растежа си, а нетната емисия на котирани акции (която отразяваше по-високите цени на акциите в сравнение с другите източници на финансиране) отчете спад. През 2019 г. лихвите по банкови кредити продължиха да се понижават, достигайки нови минимуми в ретроспективен план, което като цяло съответстваше на динамиката на пазарните лихвени проценти.

Ефектът от по-нататъшното смекчаване през годината на паричната политика на ЕЦБ се прехвърли върху условията за финансиране, които станаха по-благоприятни. Това отчасти се дължеше на факта, че някои от въведените през 2019 г. мерки, като третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO-III) и двустепенната система за олихвяване на резервите, подпомогнаха посредническата функция на банките (виж раздел 2.1). Същевременно беше постигнат допълнителен напредък в оздравяването на баланса на банковата система по линия на засилване на капиталовите позиции и подобряване на качеството на активите.

Нетното богатство на домакинствата се увеличи чувствително през първите три тримесечия на 2019 г., което стимулираше частното потребление. Въпреки намаляващата инерция на пазарите на жилища нетното благосъстояние бе благотворно повлияно от продължаващото поскъпване на жилищата, което доведе до значителни печалби от преоценка на притежаваните от домакинствата недвижими имоти. Освен това домакинствата регистрираха и значителни приходи от преоценка на притежаваните финансови активи. Нещо повече, нарастващите цени на жилищата и благоприятните условия за финансиране допринесоха за запазване на постепенно ускоряващия се годишен темп на растеж на банковите кредити за домакинства с цел покупка на жилище. Брутната задлъжнялост на домакинствата, измерена като процент от номиналния им брутен разполагаем доход, остана доста над средното си предкризисно равнище.

Като цяло банковото кредитиране за частния сектор остана стабилно, а годишният му темп на растеж (коригиран с продажбите на кредити, секюритизацията и условното обединяване на парични наличности) се ускори до 3,7% през декември 2019 г. спрямо 3,4% през декември 2018 г. Растежът на кредитирането остана основен двигател за растежа на широките пари (виж сините части на стълбчетата в графика 16). Същевременно външните парични потоци имаха нарастващ принос за динамиката на М3 (виж жълтите части на стълбчетата в графика 16). Така годишният растеж на М3 се възстанови през 2019 г. (виж графика 15). Въпреки че преустановяването в края на 2018 г. на нетните покупки по програмата за закупуване на активи имаше сдържащ ефект върху растежа на М3 (виж червените части на стълбчетата в графика 16), възобновяването им през ноември 2019 г. оказа само ограничено влияние върху растежа на широките пари през 2019 г.

От гледна точка на инструмента овърнайт депозитите останаха основният двигател за растежа на М3 предвид ниските алтернативни разходи за вложèния в ликвидни депозити в среда, характеризираща се с много ниски лихвени проценти и плоска крива на доходност. Общият растеж на овърнайт депозитите отразяваше ускореното нарастване на притежаваните от домакинства и НФП овърнайт депозити. В резултат тесният паричен агрегат М1, включващ парите в обращение и овърнайт депозитите, продължи да нараства с висок темп.

2 Паричната политика: решимост за предприемане на необходимите действия

На фона на отслабваща икономика на еврозоната, по-устойчиви рискове от надценяване на растежа и прогноза за инфлацията, оставаща под средносрочната му цел, Управителният съвет на ЕЦБ осигури през 2019 г. три последователни кръга на допълнително парично стимулиране. Последователните интервенции показаха решимостта на Управителния съвет да предприеме всички необходими действия за връщане на инфлацията към устойчива траектория, близо до неговата средносрочна цел. Предвид времето, необходимо за постигане на пълния ефект от мерките върху икономиката на еврозоната, Управителният съвет продължи да следи внимателно динамиката на инфлацията и предаването на предприетите мерки по паричната политика, като същевременно запази готовността си да внесе съответни корекции във всички свои инструменти, за да гарантира, че инфлацията устойчиво се доближава до целевото равнище съобразно неговия ангажимент за симетрия. В края на 2019 г. активите, свързани с операциите по паричната политика, съставляваха 70% от всички активи в баланса на Евросистемата. През 2019 г. балансовото ѝ число се стабилизира на 4,7 трлн. евро, съответстващо на равнището, достигнато в края на предходната година. Рамката на ЕЦБ за управление на риска продължи да съдейства за смекчаване на рисковете, свързани с голямото балансово число.

2.1 Първи кръг от мерки по паричната политика, за да продължи значителното парично стимулиране в условията на засилващи се външни фактори, препятстващи световния растеж

След влошаването в края на 2018 г. на икономическите прогнози постъпващата в началото на 2019 г. информация продължи да е по-неблагоприятна от очакваното, което се дължеше на по-слабото външно търсене и на някои специфични за отделните страни и сектори фактори, сочещи по-слаба, отколкото се предвиждаше, краткосрочна инерция на растежа. В същото време се наблюдаваше значителна несигурност относно това дали факторите, водещи до забавяне на растежа в еврозоната, ще бъдат временни, или по-дълготрайни, както и до каква степен забавеният растеж би повлиял в краткосрочен хоризонт върху средносрочната прогноза за растежа. На този фон Управителният съвет призна, че рисковете, съпровождащи прогнозата за растежа на еврозоната, са се изместили към неговото надценяване в резултат от продължаващата несигурност, свързана с геополитически фактори, заплаха от протекционизъм, области на уязвимост на нововъзникващите пазари и колебания на финансовите пазари. Управителният съвет подчерта, че паричната политика трябва да остане търпелива, благоразумна и последователна. Въпреки че благоприятните условия за финансиране, положителната динамика на трудовия пазар и ускореният растеж на заплатите вероятно ще продължат да подпомагат икономическия подем на еврозоната и постепенно засилващия се инфлационен натиск, Управителният съвет отново отбеляза необходимостта от политика на значително парично стимулиране, която да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт.

През пролетта продължиха да постъпват неблагоприятни икономически данни, сочещи чувствително забавяне в темпа на икономическа експанзия, което вероятно щеше да обхване цялата 2019 г. По-конкретно, активността в преработващата промишленост отчете чувствителен спад вследствие главно на външни фактори, като световният растеж и динамиката на търговията останаха слаби. По-бавната инерция на икономическия растеж забави коригирането на инфлацията към средносрочната цел на Управителния съвет.

Ето защо в отговор на същественото влошаване на прогнозата за растежа и инфлацията Управителният съвет на мартенското си заседание взе решение за пакет от мерки по паричната политика, които да осигурят допълнително парично стимулиране. Очакваше се това да доведе до по-нататъшно натрупване на вътрешен натиск върху цените и динамиката на общата инфлация в средносрочен хоризонт и да засили устойчивостта на икономиката на еврозоната в условия на глобална несигурност. В частност Управителният съвет взе решение относно следните мерки: първо, беше решено да се измести календарният компонент на ориентира за основните лихвени проценти. По-конкретно, Управителният съвет очакваше основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на текущото си равнище поне до края на 2019 г., но във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото ѝ средносрочно равнище. Второ, Управителният съвет отново заяви намерението си да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните си лихвени проценти, но при всички случаи докогато е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и висока степен на парично стимулиране. Предвид зависимостта между ориентира за основните лихвени проценти и реинвестициите очакваният хоризонт за реинвестиране бе автоматично изместен, така че да подкрепи ориентира, като бе подчертана решимостта на Управителния съвет да предприеме необходимите действия. Трето, наред с промяната на ориентира за основните лихви бе обявена и нова поредица от тримесечно провеждани целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO-III). Очакваше се те да стартират през септември 2019 г. и да приключат през март 2021 г., като всяка операция е с двегодишен матуритет. Новата поредица от целеви операции имаше за цел да запази благоприятните условия за кредитиране на банките, което да позволи отпускането на достъпни банкови кредити за клиентите. От своя страна благоприятните потоци от кредити за частния сектор стимулираха потреблението и инвестиционните планове на домакинствата и бизнеса, подпомагайки растежа на икономиката и корекцията на инфлацията към средносрочната цел на Управителния съвет. Четвърто, Управителният съвет реши да продължи провеждането на кредитни операции на Евросистемата чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение докогато е необходимо, но най-малко до края на периода на поддържане на резервите, започващ през март 2021 г.

След оповестяването на новата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране на следващото си заседание по паричната политика Управителният съвет обяви, че конкретните условия за провеждане на TLTRO‑III ще бъдат съобщени по време на едно от бъдещите заседания. В частност се предвижда ценообразуването при TLTRO-III да отчита цялостната оценка на трансмисионния механизъм на паричната политика чрез банките, както и бъдещите тенденции от икономическата прогноза. В допълнение Управителният съвет, вземайки предвид, че средата с отрицателни лихвени проценти ще се запази по-дълго, отколкото се очакваше, отбеляза, че в рамките на редовната си оценка ще прецени дали запазването на благоприятното отражение на отрицателните лихвени проценти върху икономиката ще изисква да се смекчат възможните им странични ефекти (ако такива съществуват) върху банковото посредничество.

Втори кръг от допълнително стимулиране по паричната политика и влошаване на доверието в прогнозата за инфлацията

Постъпващите към средата на годината данни сочеха, че факторите, препятстващи световния растеж, които са свързани с продължаващо отслабване на световната търговия и с повсеместна и продължителна несигурност на външната среда, продължават да влошават прогнозата за еврозоната. По-специално, тези фактори повлияха негативно върху преработващата промишленост в еврозоната. Освен това ХИПЦ инфлацията продължи да се понижава в резултат главно на временни фактори, а при измерителите на базисната инфлация не се наблюдаваше значителна промяна.

С оглед на продължителната несигурност и отражението ѝ върху прогнозата за инфлацията Управителният съвет призна необходимостта да коригира за втори път през 2019 г. позицията си по паричната политика и да осигури допълнително парично стимулиране, за да може инфлацията да запази устойчива траектория към средносрочната му цел. Поради това на заседанието си през юни той реши да укрепи ориентира за основните лихвени проценти, като измести допълнително календарния му компонент. По-конкретно Управителният съвет заяви очакванията си основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на текущите си равнища поне до средата на 2020 г. и при всички случаи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до средносрочното ѝ целево равнище. Освен това той потвърди ориентира си за реинвестиране. Накрая Управителният съвет взе и решение относно ценообразуването при TLTRO-III. Лихвеният процент за всяка операция ще бъде с 10 базисни точки над средния, прилаган при основните операции на Евросистемата по рефинансиране. За банки, чието допустимо нетно кредитиране е над бенчмарка, прилаганата лихва по TLTRO-III бе решено да бъде по-ниска, като може да бъде понижена до нивото на средния лихвен процент по депозитното улеснение плюс 10 базисни точки. Беше отбелязано, че благодарение на такова ценообразуване се постига разумен баланс между отчитането на устойчивите тенденции в банковото кредитиране, от една страна, и значението, което има запазването на стимулираща позиция по паричната политика, от друга.

През лятото смекчената динамика на световния растеж и слабата международна търговия продължиха да влошават прогнозата за еврозоната. В допълнение наличието на трайна несигурност продължи да потиска нагласите на бизнеса, особено в преработващата промишленост. Динамиката на цените от своя страна остана вяла, като и при измерителите на базисната инфлация не се наблюдаваше значителна промяна. Пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания стагнираха на рекордно ниски равнища, достигнати след заседанието през юни, докато проучванията показаха спад на дългосрочните очаквания.

При тези условия Управителният съвет на своето заседание през юли отбеляза, че темповете на инфлация (както отчетените, така и прогнозните) са били трайно под равнищата, съответстващи на неговата цел. Освен това той вижда симетрията при средносрочната си цел за инфлацията като съществен елемент, който да подпомогне достигането до устойчива корекция на инфлацията към неговата цел. Ето защо беше важно Управителният съвет да покаже решимостта и способността си да действа и да бъде готов да смекчи допълнително позицията си по паричната политика, като внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да достигне своята цел за инфлацията. Същевременно Управителният съвет подчерта, че ако средносрочната прогноза за инфлацията остане далеч под неговата цел, той ще действа решително съобразно ангажимента си за симетрия при целта за инфлацията. Ето защо той реши при тези условия отново да се върне към т.нар. тенденция към смекчаване (easing bias) на ориентира за основните лихвени проценти, подчертавайки, че очаква те да останат на текущите или на по-ниски равнища. В допълнение той натовари съответните комитети на Евросистемата със задачата да проучат възможностите, включително начините за укрепване на ориентира за основните лихвени проценти, като смекчат мерките (например плана за двустепенна система за олихвяване на резервите) и възможностите за обема и структурата на евентуални нови нетни покупки на активи. Оповестените мерки проправиха пътя за евентуално приемане на комплексен пакет от мерки по паричната политика по време на следващото заседание на Управителния съвет, ако прогнозата за инфлацията не се подобри съобразно заложената цел.

Трети кръг от стимулиране по паричната политика чрез комплексен пакет от мерки в отговор на запазващите се ниски темпове на инфлация

Макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2019 г. отново бяха ревизирани надолу по отношение на инфлацията. Като цяло Управителният съвет бе изправен пред продължителен спад на икономиката на еврозоната, трайни рискове за надценяване на прогнозния растеж и прогноза за инфлацията, която остава под неговата средносрочна цел. В частност последователното и съществено ревизиране надолу на прогнозите за инфлацията понижи очакваното ѝ ниво за 2021 г. от 1,8% в прогнозата от декември 2018 г. до 1,5% в прогнозата от септември 2019 г. По-нататъшното ѝ ревизиране надолу – независимо от факта, че залегналите в прогнозите финансови условия вече са отразени в големите очаквания за допълнително смекчаване на паричната политика, – означаваше, че инфлацията се предвижда да продължи да се отдалечава от равнището, което Управителният съвет преценява като съответстващо на зададената от него цел. Измерителите на базисната инфлация останаха приглушени подобно на показателите за инфлационните очаквания, които запазиха ниските си равнища. При тези условия Управителният съвет постигна съгласие, че е оправдано смекчаване на позицията по паричната политика в трети кръг, за да се подпомогне връщането на инфлацията към устойчива траектория на доближаване към неговата цел. Ето защо през септември бяха приети следните решения на Управителния съвет:

Първо, беше решено да се понижи с 10 базисни точки лихвата по депозитното улеснение до -0,50% (виж графика 17). Това понижение на лихвата по депозитното улеснение бе придружено от преформулиране на ориентира на Управителния съвет за очаквано изменение на основните лихвени проценти. Предвиждаше се, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще останат на текущите или на по-ниски равнища до момента, в който се види, че прогнозата за инфлацията трайно и в достатъчна степен се доближава през прогнозния хоризонт до нива близо до, но под 2% и това доближаване се прояви съответно в динамиката на базисната инфлация.

Второ, Управителният съвет реши да възобнови от 1 ноември нетните покупки на облигации по APP с месечен обем от 20 млрд. евро (виж графика 18), като се очаква те да бъдат преустановени малко преди той да започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ. Управителният съвет отново заяви намерението си да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която той ще започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, но във всички случаи докогато е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и висока степен на парично стимулиране.

Трето, бе решено да се калибрира отново третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране при по-атрактивен лихвен процент за участващите банки (тези, които са преизпълнили бенчмарка за нетно кредитиране, ще могат да заемат средства при лихва, която може да спадне до средния лихвен процент по депозитното улеснение за целия срок на операцията) и по-дълъг матуритет (три вместо две години). По-добрите условия за провеждане на целевите операции по дългосрочно рефинансиране имат за цел да съхранят благоприятните кредитни условия за банките, да осигурят гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика и да подпомогнат в още по-голяма степен стимулиращата ѝ позиция.

Накрая, за да се запази предаването на паричната политика чрез банките, беше въведена двустепенна система за олихвяване на резервите, според която част от наличните свръхрезерви се освобождава от олихвяване с отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение.

Всички елементи на пакета от мерки, по които бе взето решение на септемврийското заседание на Управителния съвет по паричната политика, бяха замислени да се допълват взаимно, осигурявайки парични стимули и благоприятствайки доближаването на инфлацията до целта на Управителния съвет. Понижаването на лихвения процент по депозитното улеснение и засилването на ситуационния компонент на ориентира за основните лихвени проценти послужиха като котва за средносрочните лихвени проценти, които са важни за ценообразуването на кредитите за предприятия от еврозоната. Възобновените нетни покупки на активи и очакваният хоризонт за реинвестиране закотвиха средно- и дългосрочните лихвени проценти, които са важни за ценообразуването на ипотечните кредити за домакинства. Условията по третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране бяха преразгледани с цел запазване на благоприятните условия за кредитиране на банките, осигуряване гладкото предаване на паричната политика и насърчаване на банките да запазят потока от кредити към своите клиенти. В заключение, двустепенната система за олихвяване на задължителните резерви беше създадена да облекчи преките разходи на банките за отрицателните лихвени проценти, за да подпомогне предаването на паричната политика чрез банките. Следователно смекчаването на условията за пазарно финансиране продължи да се прехвърля върху условията за кредитиране, с които се сблъскват предприятия и домакинства.

Наблюдаване на динамиката на инфлацията през призмата на едно временно стабилизиране на прогнозата за растежа, като същевременно се поддържа готовност за действие

Към края на годината, след трите кръга смекчаване на паричната политика през 2019 г., измерителите на базисната инфлация се запазиха като цяло ниски, а динамиката на растежа в еврозоната остана слаба, въпреки че се наблюдаваха някои първи признаци на стабилизиране на забавения растеж и незначително ускоряване на базисната инфлация в съответствие с предишни прогнози. С оглед на тази динамика и предвид времето, необходимо, за да се прояви пълният ефект от мерките, Управителният съвет обяви на заседанието си през декември, че следи внимателно динамиката на инфлацията и предаването на предприетите през септември мерки по паричната политика върху икономиката. Беше изтъкнато, че Управителният съвет е готов при всеки случай да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да гарантира, че инфлацията устойчиво се доближава към неговата цел съобразно ангажимента му за симетрия.

Предвид продължителната несигурност и рисковете за надценяване на прогнозния растеж през 2019 г. бе приложено значително по обем допълнително парично стимулиране. Всички елементи на предприетите мерки продължиха да действат в синхрон, допринасяйки за по-нататъшния спад на разходите за финансиране на банките (виж графика 19). Силно благоприятните условия за финансиране на банките бяха прехвърлени върху другите сектори на икономиката, като условията за кредитиране на предприятия и домакинства се запазиха на или близо до най-ниските им равнища в ретроспективен план (виж графика 20). Всички решения, приети през 2019 г., допринесоха за високата степен на стимулиране по паричната политика, започнало през 2014 г. и продължило да съдейства за по-добрите икономически резултати на еврозоната.

2.2 Динамика на баланса на Евросистемата в условията на възобновените нетни покупки на активи

От началото на световната финансова криза през 2007–2008 г. Евросистемата предприе редица стандартни и нестандартни мерки по паричната си политика, които с течение на времето оказваха пряко въздействие върху балансовото число и структурата на баланса ѝ. Нестандартните мерки включваха операции за рефинансиране на контрагенти чрез предоставяне на кредити с първоначален матуритет до четири години, както и покупки на активи, емитирани от частни и публични институции (по APP). През декември 2018 г. Евросистемата преустанови нетните си покупки на активи по APP, а през 2019 г. изцяло реинвестира постъпленията от главници на ценните книжа с настъпил падеж. От 1 ноември 2019 г. Евросистемата възобнови нетните си покупки на активи със средномесечен обем 20 млрд. евро. В края на 2019 г. балансовото число на Евросистемата беше 4,7 трлн. евро – без промяна спрямо равнището от края на 2018 г.

В края на 2019 г. свързаните с паричната политика активи възлязоха на 3,3 трлн. евро, или 70% от всички активи в баланса на Евросистемата (понижение спрямо отчетените 72% в края на 2018 г.). Тези активи включват заеми за кредитни институции в еврозоната, съставляващи 13% от всички активи (спад спрямо 16% в края на 2018 г.), и закупени за целите на паричната политика активи, представляващи около 56% от всички активи (без промяна спрямо края на 2018 г., виж графика 21). Другите финансови активи в счетоводния баланс съставляваха главно чуждестранна валута и злато, държани от Евросистемата, както и деноминирани в евро портфейли от несвързани с паричната политика активи.

В пасива на баланса общият сбор от резервите по разплащателни сметки на контрагентите и използваното депозитно улеснение остана почти непроменена спрямо края на 2018 г. на равнище от 2 трлн. евро и представляваше 39% от пасивите в края на 2019 г. След обявяването на двустепенната система за олихвяване на резервите, в сила от 30 октомври 2019 г., значителна част от паричните наличности на банките по сметките в Евросистемата беше прехвърлена към резервите вместо да се прибягва към използваното депозитно улеснение. В края на 2019 г. последното представляваше 15% от всички парични наличности на банките по сметки в Евросистемата, спадайки от 34% в края на 2018 г. Банкнотите в обращение се увеличиха в съответствие с тенденцията към растеж от предходни години и достигнаха 28% от пасивите спрямо 26% в края на 2018 г. Другите пасиви, в това число капиталът и сметките за преоценка, възлязоха на 34% – без промяна спрямо дела им в края на 2018 г. (виж графика 21).

Среден матуритет на ценните книжа в портфейлите по APP и разпределение по активи и юрисдикции

APP включва четири действащи програми за закупуване на активи: третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи от публичния сектор (PSPP) и тази за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP). Според решенията на Управителния съвет се променяше във времето и целевият месечен обем на нетните покупки на активи по APP.

В края на 2019 г. държаните по APP активи бяха на стойност 2,6 трлн. евро (по амортизирана стойност). В края на годината от всички притежавани по APP активи държаните по ABSPP съставляваха 1% (28 млрд. евро), тези по CBPP3 – 10% (264 млрд. евро), а по CSPP – 7% (185 млрд. евро). Сред програмите за закупуване на активи от частния сектор CSPP допринесе най-много за нарастването на активите по APP през последните два месеца на 2019 г. с нетни покупки за 7,7 млрд. евро. Покупките по CSPP се извършваха въз основа на референтен показател, който отразява пазарната капитализация на всички допустими облигации, намиращи се в обращение на вторичния пазар.

На PSPP се дължи основният дял от придобитите по APP активи, възлизащ в края на 2019 г. на 2,1 трлн. евро, или 82% от всички активи по APP, и е като в края на 2018 г. Разпределението на покупките по PSPP между отделните юрисдикции се определяше според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ на база обема. В рамките на определените на националните централни банки (НЦБ) от еврозоната индивидуални квоти за покупките те имаха възможност свободно да избират какви ценни книжа да купуват – емитирани от централни правителства, регионални правителства или от агенции, установени в съответните юрисдикции. Някои НЦБ купуват и ценни книжа, емитирани от наднационални институции на ЕС. ЕЦБ не извърши покупки на дългови ценни книжа, емитирани от наднационални институции на ЕС, или на облигации на регионални правителства. В края на 2019 г. среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP беше 7,12 години, или малко под отчетените 7,37 години в края на 2018 г., с някои различия между отделните юрисдикции.^[23]

Евросистемата реинвестира постъпленията от главници на ценни книжа с настъпил падеж, държани в портфейлите по APP. През 2019 г. погашенията по програмите за закупуване на активи от частния сектор възлязоха на 37,2 млрд. евро, а тези по PSPP – на 167,3 млрд. евро.^[24] Закупените по PSPP, CSPP и CBPP3 активи продължиха да са на разположение за кредитиране с ценни книжа^[25], за да се подпомогне ликвидността на облигационния пазар и на репо пазара.^[26]

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

Непогасеният обем от операциите на Евросистемата по рефинансиране намаля със 109,3 млрд. евро от края на 2018 г., достигайки 624,1 млрд. евро в края на 2019 г. Това може в голяма степен да се обясни с доброволните погашения в размер на 208 млрд. евро по целевите операции по дългосрочно рефинансиране от втората серия (TLTRO-II). Разпределената по време на първите две операции от TLTRO-III сума от 101,1 млрд. евро само частично компенсираше намалението на непогасените салда при операциите по рефинансиране вследствие на погашенията по TLTRO-II. Среднопретегленият матуритет на неприключилите операции на Евросистемата по рефинансиране се понижи от около 1,8 години в края на 2018 г. до около 1,2 години в края на 2019 г.

2.3 Свързаните с APP финансови рискове са ограничени посредством подходящи рамки

Основната задача на подновените нетни покупки по APP е да се подпомогне устойчивото доближаване на инфлацията до средносрочната цел на Управителния съвет. Същевременно покупките на активи трябва да са както необходими, така и пропорционални, за да изпълнят мандата на ЕЦБ и да постигнат главната ѝ цел – поддържането на ценова стабилност. Когато са налице няколко възможности за постигане целите на политиката, избраният вариант трябва да бъде ефективен от гледна точка както на операциите, така и на риска. В този смисъл функцията на Евросистемата по управление на риска се стреми да осигури ефикасност спрямо риска: постигане целите на политиката при най-малък риск за Евросистемата.^[27]

Всички инструменти на паричната политика, включително безусловните покупки на активи, по същността си са свързани с финансови рискове, които се управляват и контролират от Евросистемата. Безусловните покупки на активи изискват специфични рамки за контрол на финансовите рискове, които зависят от конкретните цели на политиката и от характеристиките и рисковия профил на засегнатите видове активи. Всяка от тези рамки включва критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за финансово-юридическа експертиза, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Рамките за контрол върху риска при APP се прилагат при закупуването на допълнителни активи, при реинвестирането на постъпления по главници на придобити по APP ценни книжа с настъпил падеж и при вложèния по APP за периода, в който те се отчитат в баланса на Евросистемата.

Рамките за контрол на риска имат за цел не само да ограничават финансовите рискове, но и да допринасят за успешното постигане на целите на политиката, като насочват покупките на активи към диверсифицирано и неутрално спрямо пазара разпределение на активите. Освен това при разработването на рамките за контрол на риска се вземат предвид и нефинансовите рискове, като правен, операционен и репутационен риск.

По-долу са описани съществуващите рамки за контрол на финансовия риск, които управляват прилагането на APP.^[28] Таблица 1 обобщава ключовите елементи на приложимите рамки.

Изисквания за допустимост за безусловните (аутрайт) покупки на активи

Само търгуемите активи, приемани като обезпечение за кредитните операции на Евросистемата, са потенциално допустими за безусловни покупки на активи. Критериите за допустимост като обезпечение за кредитните операции на Евросистемата са посочени в общата рамка за инструменти на паричната политика. Наред с други фактори допустимите активи трябва да отговарят на стандарти за високо кредитно качество, като имат поне един кредитен рейтинг^[29] от агенция за външна кредитна оценка (АВКО), приет по Рамката на Евросистемата за кредитна оценка (РЕКО), който съответства на кредитно качество от степен 3 (CQS 3) по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата или по-висока (CQS 1 и CQS 2). Освен това активите трябва да са деноминирани в евро, да са емитирани в еврозоната и сетълментът им да е в еврозоната. При обезпечените с активи ценни книжа (ABS) длъжниците по съответните вземания трябва да са разположени преобладаващо в еврозоната.

В допълнение, към горните критерии за допустимост се прилагат и специални критерии за допустимост в зависимост от програмата. Например за програмите PSPP и CSPP съществуват ограничения относно минималния и максималния матуритет. За CSPP не са допустими за покупка активи, емитирани от кредитни институции или от емитенти, за които предприятие майка е кредитна институция. При това за CSPP и CBPP3 се изключват от покупките активи, емитирани от преустановили дейността си предприятия и дружества за управление на активи. При CBPP3 активите трябва да отговарят на необходимите условия за приемането им като обезпечение за собствено ползване при кредитните операции на Евросистемата, т.е. да могат да се използват като обезпечение от емитиращата кредитна институция.^[30] В допълнение от 1 януари 2019 г. престават да са допустими за покупка обезпечените облигации с условно удължаване на матуритета. И накрая, покупките на активи не трябва да заобикалят правилата, предвидени в член 123, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за забраната на парично финансиране на органи на публичната власт.

Оценки на кредитния риск и процедури за финансово-юридическа експертиза

За програмите за покупка на активи от частния сектор Евросистемата извършва на постоянна основа подходящи оценки за кредитния риск и процедури за финансово-юридическа експертиза на предлаганата за продажба съвкупност. Поддържат се рамки за наблюдение, които използват определени показатели за риска. Тези оценки и процедури следват принципа на пропорционалност, според който по-рисковите активи подлежат на по-задълбочен анализ. Ако е необходимо, може да се приложат допълнителни мерки за управление на риска, които също подлежат на принципа на пропорционалност. По-специално те включват ограничаване или временно преустановяване на покупките, а в извънредни случаи дори продажба на активи, които изискват индивидуална оценка от Управителния съвет.

Рамки за ценообразуване

Рамките за ценообразуване при APP гарантират, че покупките се извършват по пазарни цени с цел минимизиране на деформациите на пазара и улесняване постигането на ефективност по отношение на риска. Тези рамки вземат предвид текущите пазарни цени, качеството на тези цени и справедливата стойност. Извършват се и последващи проверки на цените, за да се прецени дали цените на сделките отразяват пазарните цени към момента на сделката.

Покупките на допустими дългови инструменти с отрицателна доходност до падеж са разрешени по всички програми за закупуване на активи, включително (до необходимия обем) тези с доходност, по-ниска от лихвата по депозитното улеснение.^[31]

Бенчмаркове

Бенчмарковете се използват, за да се осигури формирането на диверсифициран портфейл и да се допринесе за ограничаване на рисковете. Бенчмарковете за програмите за покупка на активи от частния сектор се основават на пазарната капитализация на предлаганата на пазара съвкупност, т.е. на номиналния обем на допустимите активи в обращение, отговарящи на съображенията за риск. При PSPP прилаганият от ЕЦБ капиталов алгоритъм определя разпределението на покупките по юрисдикции на база наличности.

Лимити

При АРР са в действие рамки за лимити. Калибрирането на лимитите за емисия и емитент^[32] взема предвид съображения, свързани с политиката, операциите, правната база и управлението на риска. Лимитите са съобразени с класа активи, като се прави разлика между активи от публичния и от частния сектор.

Лимитите за емисия и емитент по PSPP се прилагат, за да се защити функционирането на пазара и ценообразуването, да се ограничи рискът от концентрация и да се гарантира, че Евросистемата няма да се превърне в основен кредитор на правителствата от еврозоната. Лимитът за емисия по PSPP на допустими облигации на наднационални институции е 50% от размера на намиращия се в обращение емитиран актив. За всички останали облигации, допустими по PSPP, лимитът за емисия е определен на 33% от размера на емисията в обращение, който се проверява отделно за всяка емисия, така че да не се окаже, че Евросистемата има блокиращ миноритарен дял за целите на клаузите за колективни действия. В останалите случаи лимитът е 25%. За наднационални емитенти лимитът за емитент е определен на 50% от размера на допустимите активи в обращение, емитирани от съответната институция. За останалите допустими емитенти той е 33%.

За програмите за покупки на активи от частния сектор лимитът за емисия е 70%. По CSPP в отделни случаи се прилагат по-ниски лимити, например за активи, емитирани от публични дружества, които се третират по начин, съответстващ на третирането им по PSPP. В допълнение към тези лимити за емисия по CBPP3 и CSPP се прилагат и лимити за емитент. За CSPP тези лимити за емитент са определени въз основа на бенчмарк за разпределението, свързан с пазарната капитализация на групата на емитента, за да се осигури диверсифицирано разпределение на покупките. Нещо повече, могат да се прилагат по-ниски лимити, ако има основания за това на база резултата от оценката на кредитния риск и процедурите за финансово-юридическа експертиза, както е обяснено по-горе.

3 Финансовият сектор на еврозоната – нарастваща устойчивост на банките в условията на рискове

През 2019 г. наситената с рискове среда продължи да поражда предизвикателства за финансовия сектор на еврозоната. От една страна, няколко фактора подпомагаха финансовата стабилност, в това число растежът на икономиката и стабилната капитализация на банките в еврозоната. От друга страна, нарастващите рискове за надценяване на бъдещия растеж повлияха негативно върху условията за финансова стабилност. Активното поемане на рискове на финансовия и на имотния пазар продължи да подхранва натрупването на уязвимост в цените на активите, докато в разрастващия се небанков финансов сектор рисковете продължиха да се увеличават. В тези условия държавите от еврозоната въведоха след консултации с ЕЦБ редица макропруденциални мерки за ограничаване на системните рискове и за изграждане на устойчивост спрямо тях. Освен това банковият надзор на ЕЦБ предприе микропруденциални действия и допринесе за стабилността на европейския банков сектор. ЕЦБ продължи и през 2019 г. да участва в текущите обсъждания по доизграждането на банковия съюз и по усъвършенстването на съюза на капиталовите пазари, като подчертаваше колко е важно да се разработват инструменти за ограничаване на рисковете в небанковия финансов сектор.

3.1 Условията за финансова стабилност през 2019 г.

През 2019 г. средата остана проблематична за финансовата стабилност. През годината прогнозите за развитието на световната икономика се влошиха, а засилената политическа и свързаната с политиката несигурност породиха големи рискове за надценяване на прогнозния растеж. В тази обстановка пазарите все повече се влияеха от очакванията за по-нататъшно смекчаване на паричната политика и от търсенето на сигурност. Това доведе до значителен спад в доходността на високорейтинговите държавни и корпоративни облигации. Средата, характеризираща се с ниски (или отрицателни) лихвени проценти и с ниска доходност на сигурните активи, постави на изпитание рентабилността на финансовите институции. В резултат на това инвестиционните фондове и застрахователните дружества поеха по-големи рискове. Влошаващата се прогноза за растежа и свързаната с това очаквана среда на „постоянно нисък“ (lower-for-longer) лихвен процент допълнително отслаби перспективите за рентабилност на банките. Банките обаче бяха стимулирани от намаляването на проблемите с осигуряването на ресурс в условията на по-ниски разходи за финансиране и по-лесен достъп до облигационния пазар и останаха адекватно капитализирани, с 14,2% съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (CET1).

През 2019 г. ЕЦБ набеляза за двегодишен хоризонт четири основни области на уязвимост за финансовата стабилност в еврозоната, които бяха разгледани в полугодишната публикация на ЕЦБ Financial Stability Review (виж фигура 1):

• Първо, през 2019 г. уязвимостта в цените на активите остана значителна, като ЕЦБ подчерта риска от рязка промяна в цените на световните финансови пазари. През годината търсенето на доходност се засили и въпреки по-ниските корпоративни печалби и влошаващата се макроикономическа среда цените на акциите в еврозоната се повишиха с около 20%, а по-малко от 10% от намиращите се в обращение в света облигации предлагаха доходност от 3% или повече. Поради това резките корекции на капиталовите пазари и на пазарите на нискорейтингови инструменти с фиксиран доход продължиха да представляват риск, особено предвид голямата икономическа и политическа несигурност. През 2019 г. цените на имотите в еврозоната продължиха да растат, стимулирани от ниските лихвени проценти. Предупрежденията и препоръките, издадени от Европейския съвет за системен риск относно уязвимостта на сектора на недвижимите жилищни имоти, всъщност показаха, че продължителната силна динамика на цените, съчетана със сравнително високия растеж на ипотечното кредитиране и с голямата задлъжнялост на домакинствата, бяха основните области на уязвимост в редица държави (виж раздел 3.2).
• Второ, в някои страни се запазиха опасения относно поносимостта на публичния и частния дълг, като нивата на дълга в публичния и/или нефинансовия частен сектор често бяха високи както в ретроспективен, така и в международен план. Макар ниската цена на финансиране да намали краткосрочния натиск върху поносимостта на дълга, публичните и частните финанси останаха изложени на риск от внезапна промяна на пазарните нагласи или от влошаване на макроикономическите условия. Внезапна възходяща корекция на лихвените проценти от много ниските им нива би могла да има крайно негативни последици както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия в държави, в които преобладават кредити с плаващи лихвени проценти.
• Трето, областите на уязвимост в банковия сектор на еврозоната се увеличиха. През 2019 г. рентабилността на банките в еврозоната остана ниска, като на фона на влошаващата се прогноза за растежа и в условията на запазващи се ниски лихвени проценти перспективите за нея намаляха. Въпреки че обемът на необслужваните кредити продължи да спада с умерени темпове, част от банковия сектор се нуждаеше от по-нататъшни подобрения. В редица случаи свръхкапацитетът и неефективността на разходите също продължиха да влияят негативно върху дългосрочните перспективи за рентабилност за банките.
• Четвърто, в резултат от засиленото поемане на риск областите на уязвимост в небанковия финансов сектор продължиха да се увеличават. Инвестиционните фондове и застрахователните дружества продължиха да поемат рискове в отговор на непрекъснатия спад в доходността на по-високорейтинговите активи. Същевременно спадът при високоликвидните активи и наличието в сектора на инвестиционните фондове на ниши с висок ливъридж породиха опасения от възможно внезапно и мащабно изкупуване на активи и за инвестиционно поведение, което би могло да засили колебливостта на пазарите.

През 2019 г. ЕЦБ отбеляза и други области на уязвимост отвъд кратко- и средносрочния хоризонт с потенциално отрицателно въздействие върху финансовия сектор. По-специално, бяха положени допълнителни усилия за оценяване на последиците от климатичните промени върху финансовата стабилност, като се засили комуникацията по този въпрос. ЕЦБ се стреми да допринесе в рамките на своя мандат за общите усилия за отслабване на потенциалните негативни ефекти от климатичните промени, като се фокусира върху няколко ключови области (виж каре 3). По-конкретно, що се отнася до усилията на ЕЦБ да намали собственото си влияние върху околната среда, в периода 2008–2018 г. тя намали въглеродните си емисии за едно работно място със 74% (пак виж каре 3). В допълнение, през 2019 г. ЕЦБ разгледа последиците от развитието на финансовите технологии както на микро-, така и на макропруденциално равнище (виж каре 4).

3.2 Макропруденциална политика за изграждане на устойчивост на сектора

Появата на системни рискове за финансовата система може да бъде преодоляна чрез макропруденциални политики, а Регламентът за ЕНМ възлага на ЕЦБ важна роля и специални правомощия в тази област. По-конкретно, ЕЦБ има за задача да оценява макропруденциалните мерки, предвидени в законодателството на ЕС и приети от националните органи в държавите, участващи в Единния надзорен механизъм (ЕНМ), като освен това има правомощия да допълва тези национални мерки. В отговор на преобладаващите през 2019 г. основни рискове националните органи в еврозоната след консултации с ЕЦБ въведоха доста повече макропруденциални мерки, отколкото през предходната година, с цел ограничаване на системните рискове и засилване на устойчивостта спрямо тях.

Последователни макропруденциални действия за запазване на финансовата стабилност

ЕЦБ продължи мащабните си усилия в областта на макропруденциалната политика, с което допринесе значително за запазване на финансовата стабилност. В допълнение към извършваната аналитична дейност в тази област ЕЦБ предостави платформа за редовни съвместни оценки на риска и координиране на политиката между ЕЦБ и националните органи в еврозоната. ЕЦБ и националните органи продължиха също да провеждат широки и открити дискусии относно използването на макропруденциални инструменти и усъвършенстването на аналитичния инструментариум в областта на макропруденциалната политика. Тези усилия допринесоха за по-нататъшно усъвършенстване на процеса и методите за оценка на системните рискове и адекватността на мерките на макропруденциалната политика в еврозоната.

През 2019 г. дискусии по макропруденциални въпроси се фокусираха върху важността да се запази устойчивостта на банките и тяхната способност да устоят на неблагоприятни шокове върху макрофинансовите условия. Макропруденциалната политика може да играе антициклична роля само чрез въвеждането на буфери с възможност за освобождаване. В този контекст антицикличният капиталов буфер е ключов инструмент, който може да бъде освободен при поява на циклични рискове. Наличието на по-големи буфери с възможност за освобождаване под формата на антициклични капиталови буфери би спомогнало да се избегне едновременен спад на задлъжнялостта в банковата система, който може да доведе до срив на кредитирането и задълбочаване на спада. Това подчертава важността не само на нивото на капиталовите буфери, но и на възможността за освобождаването им в периоди на напрежение. Понастоящем създадените в еврозоната антициклични капиталови буфери възлизат на 0,1% от рисково претеглените активи и като цяло остават малки спрямо изискванията за останалите буфери (виж графика 22).

През 2019 г. ЕЦБ приключи също първия си преглед на рамката на буфера за други системно значими институции (ДСЗИ) в сферата на ЕНМ. Буферът за ДСЗИ има за цел да ограничи отрицателните външни последици, които могат да настъпят за националната финансова система и за цялата икономика в резултат от несъстоятелност на системно значими институции. Преработената методология за ДСЗИ е по-подробна и увеличава минималните ставки на буфера за повечето системно значими банки (за повече подробности виж March 2020 Macroprudential Bulletin). Новата рамка ще помогне да се гарантира, че повече системни банки може да подлежат на по-високи изисквания за капиталовите буфери в някои юрисдикции, с което да се намалят рисковете за финансовата стабилност. Въвеждането ѝ ще започне от 1 януари 2022 г.

Освен това ЕЦБ продължи да усъвършенства комуникацията си по въпросите на макропруденциалната политика, увеличавайки осведомеността чрез осигуряване на по-голяма прозрачност за работата, която извършва, и на идеите си в тази област. В публикувания през ноември 2019 г. Financial Stability Review се съдържа раздел за това как макропруденциалните политики може да се справят с областите на уязвимост във финансовата система. Освен речи, прессъобщения и други публикации като тематични материали, ЕЦБ продължи да публикува и полугодишното си издание Macroprudential Bulletin, което е важнo информационно средство за разясняване както на рамката на макропруденциалната политика на ЕЦБ и нейните процедури за вземане на решения, така и на напредъка в анализите и оценките в тази област. ЕЦБ продължи също да публикува в уебсайта си преглед на действащите макропруденциални мерки в държавите, подлежащи на банков надзор от страна на ЕЦБ.

Решения по макропруденциалната политика през 2019 г.

В съответствие със своите законови правомощия през 2019 г. ЕЦБ оцени уведомления (нотификации) от национални органи в еврозоната за 106 решения по макропруденциалната политика относно инструменти, целящи циклични и структурни системни рискове, както и други инструменти по чл. 458 от Регламента за капиталовите изисквания (CRR). Повечето уведомления бяха свързани с установяването на антициклични капиталови буфери или с определянето на глобални и други системно значими институции (ГСЗИ и ДСЗИ) и с калибрирането на съответните капиталови буфери. Управителният съвет на ЕЦБ не възрази срещу нито едно от решенията по макропруденциалната политика, за които националните органи уведомиха през 2019 г.

Компетентните национални органи на седем държави от еврозоната са съобщили за активирането на антицикличен капиталов буфер при ставка над 0% към края на 2019 г., в сравнение с предходната година, когато такъв буфер е активиран в четири държави. До края на 2019 г. този буфер не беше активиран в 12 държави. Калибрирането на ставките на антицикличния капиталов буфер се основава на принципа „направлявана преценка“, който съчетава насоки за ключовите рискови индикатори и повече елементи на преценка, отразяващи специфичните икономически и финансови условия.

Разглеждайки държавите, които съобщиха за увеличаване през 2019 г. на антицикличния си капиталов буфер, Haut Conseil de Stabilité Financière във Франция взе решение да повиши ставката на антицикличния си буфер от 0,25% на 0,5% през март 2019 г. като превантивна мярка, а също предвид възходящия тренд на задлъжнялостта на частния сектор във Франция. Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique реши да повиши ставката на антицикличния си буфер от 0% на 0,5% през юни 2019 г. с основна цел засилване на устойчивостта на банките спрямо циклични рискове. Макар да е считала, че цикличните системни рискове не са сериозни, тя е сметнала за целесъобразно да въведе превантивна мярка за осигуряване на непрекъснатост на кредитирането по време на целия цикъл. Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht в Германия взе решение през юни 2019 г. да въведе положителен антицикличен капиталов буфер на равнище 0,25%. Според оценката ѝ натрупването на циклични системни рискове (по-специално области на уязвимост, свързани с подценяване на кредитния риск, надценяване на обезпечение и лихвен риск) поражда потенциална заплаха за финансовата стабилност. През юли 2019 г. в Словакия Národná banka Slovenska реши да вдигне допълнително ставката на антицикличния капиталов буфер от 1,5% на 2%. Банковият сектор и неговата рентабилност бяха изложени в по-голяма степен на циклични рискове и властите доловиха признаци за прегряване на финансовите пазари. Накрая, в Люксембург Commission de Surveillance du Secteur Financier взе решение да повиши ставката на антицикличния капиталов буфер от 0,25% на 0,5% през декември 2019 г. с оглед на значителното нарастване на кредитирането и на цените на недвижимите имоти.

Ниските лихвени проценти биха могли да предизвикат поемане на по-високи рискове и смекчаване на стандартите за отпускане на кредити, особено ако рентабилността на банките е подложена на натиск. По-нататъшното нарастване на цените на жилищните недвижими имоти, съчетано с тенденциите в ипотечното кредитиране и слабостта на сектора на домакинствата, доведоха до увеличаване на областите на уязвимост в сектора на недвижимите имоти през 2019 г. в редица държави от еврозоната. В тази ситуация едни насоки относно разумни стандарти за кредитиране или превантивно затягане (със съответните изключения) на мерките, насочени към кредитополучателя, биха спомогнали за ограничаване на потенциалното натрупване на рискове. Към края на 2019 г. 13 държави от еврозоната са въвели такива мерки, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на националните органи.

Във връзка с макропруденциалните инструменти за преодоляване на други рискове ЕЦБ оцени решенията на национални органи относно капиталовите буфери за ДСЗИ, буферите за системен риск, както и макропруденциални мерки по член 458 от CRR. Що се отнася до мерките от последната категория, приети през 2019 г., Eesti Pank въведе нови мерки, за да гарантира устойчивостта на банките спрямо системни рискове, свързани с жилищни кредити. Кредитни институции, които използват вътрешнорейтингов подход, трябва да прилагат средно рисково тегло, претеглено според размера на експозициите, от поне 15% спрямо обезпечените с ипотеки върху недвижими имоти експозиции на дребно, отпуснати на резиденти в Естония. Мярката влезе в сила на 30 септември 2019 г. През юни 2019 г. финландският финансов надзорен орган също реши да удължи срока на прилагане на специфичното за кредитна институция минимално равнище от 15% за средното рисково тегло спрямо жилищни кредити, приложимо към кредитни институции, приели вътрешнорейтинговия подход. Удължаването на прилагането на минималното равнище влезе в сила на 1 януари 2020 г. за срок от една година.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който е натоварен с организирането на ежедневната дейност на ЕССР. ЕССР отговаря за макропруденциалния надзор върху финансовата система на ЕС и за предотвратяването и смекчаването на системни рискове.

ЕЦБ редовно допринася за текущото идентифициране и наблюдение от ЕССР на потенциални системни рискове и за подпомагане на извършваната от него дейност. Например, ЕЦБ участва в работата по запълването на празноти в данните за недвижимите имоти, довела до приемането на Препоръка на ЕССР, както и в разработването на усъвършенствана рамка за наблюдение за значими трети държави. Освен това ЕЦБ подпомогна анализа на ЕССР за средносрочните области на уязвимост в сектора на жилищните недвижими имоти, като в резултат на това ЕССР издаде пет предупреждения и шест препоръки на определени държави от ЕС.

ЕЦБ допринесе в голяма степен и за изготвянето на първоначалните съображения на ЕССР относно разработването на обща рамка за позицията по макропруденциалната политика. През април 2019 г. като първа стъпка към такава обща рамка беше публикуван специален доклад. С него се създаде връзка между макропруденциалните политики и целта на финансовата стабилност. Освен това ЕЦБ продължи да допринася за изпълнението на втория етап от тази дейност, като беше съпредседател на експертната група на ЕССР с мандат по разработване на оперативни методи за улесняване на оценката, обсъждане и съгласуване на позицията по макропруденциалната политика.

В допълнение, ЕЦБ е съпредседател на аналитична експертна група, натоварена с оценката на това доколко съществено е потенциалното припокриване между макропруденциалните капиталови буфери, минималния коефициент на ливъридж и минималното изискване за собствени средства и допустими задължения (MREL). Тази дейност има за цел да опише как изискванията си взаимодействат, а също как влияят върху ефикасността на макропруденциалните буфери.

През годината ЕЦБ беше председател и на редакционната група, подготвяща Препоръката на ЕССР относно обмена и събирането за макропруденциални цели на информация за клоновете на кредитни институции, чието централно управление е в друга държава членка или в трета държава.

ЕЦБ последователно подпомагаше работата на ЕССР по макропруденциални инструменти, които да се използват извън банковия сектор. ЕЦБ допринесе за анализа на данни и рискове, в частност на отражението върху застрахователните дружества на практиките за определяне на печалбата, и за разработването на нови макропруденциални инструменти за застрахователния сектор с акцент върху някои от възможностите, посочени в доклада от 2018 г. относно макропруденциални разпоредби, мерки и инструменти за застраховане. Резултатът от тази работа ще бъде пряко приложим в провеждащите се обсъждания на прегледа на директивата „Платежоспособност II“ с цел укрепване от макропруденциална гледна точка на нормативната рамка за застрахователни и презастрахователни дружества.

ЕЦБ допринесе също за непрекъснатото развитие на системата от показатели за измерване на риска за небанкови институции и за подготовката на четвъртото издание на EU Non-bank Financial Intermediation Risk Monitor, което представя преглед на развитието на сектора с фокус върху оценката на потенциалните рискове за финансовата стабилност. В допълнение към това ЕЦБ даде своя ценен принос за изготвянето на междинен документ относно смекчаването на процикличното влияние на печалбата и дисконтирането върху пазарите на деривати и сделките за финансиране с ценни книжа както що се отнася до неговото разработване, така и до развиването на базово аналитично мислене.

Освен това ЕЦБ съвместно с ЕССР работи по създаване и внедряване на методики за изучаване на последиците от отражението на различни сценарии за климатичните промени върху финансовия сектор в ЕС. Тя извърши също съпоставка на различни методики, оценка на достъпността на данните и преглед на вида експозиции на финансовите институции, които ще се анализират, когато се извършва анализ на рисковете, свързани с климата.

ЕЦБ председателства Оперативната група на ЕССР за провеждане на стрес тестове, която изготви неблагоприятните сценарии за стрес тестовете на пенсионни фондове, извършени от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, както и стрес тестовете на фондовете на паричния пазар и централните контрагенти от Европейския орган за ценни книжа и пазари. За тази цел при моделирането от Оперативната група на ЕССР значителна техническа помощ и подкрепа оказаха няколко генерални дирекции на ЕЦБ.

Накрая, ЕЦБ взе активно участие в Европейската група за системна киберсигурност към ЕССР (ESCG), която разработи аналитична рамка за оценка на киберрисковете.

По-подробна информация за ЕССР може да намерите в уебсайта му и в неговите Annual Reports.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване устойчивостта на отделните банки

През 2019 г. се навършиха пет години от създаването на банковия надзор на ЕЦБ. През тези години неговата микропруденциална дейност допринасяше за изграждането на стабилен европейски банков сектор и за равнопоставеността на всички банки в еврозоната. Благодарение на напредъка, постигнат от 2014 г. насам, европейският банков надзор се превръща в зряла институция.

Макар че в следкризисния период бе постигнат чувствителен напредък в оздравяването на балансите на банките, през 2019 г. това продължи да бъде първостепенен приоритет на надзора. Други приоритети бяха факторите за ниската рентабилност на европейските банки и управленски въпроси, включително стандартните възможности на банките да управляват рисковете, както и нововъзникващи рискове, особено във връзка с протичащата цифровизация на финансовите услуги и тяхната уязвимост към рискове за информационната и кибернетичната сигурност.

През 2019 г. банковият надзор на ЕЦБ продължи да усъвършенства своя инструментариум и методи. В изпълнение на предишния си ангажимент през август 2019 г. ЕЦБ внесе изменения в надзорните очаквания за пруденциално обезпечаване на нови необслужвани експозиции, посочени в Допълнението към Насоките на ЕЦБ за банките във връзка с необслужваните кредити, за да бъдат съобразени с новите изисквания по Стълб 1.^[40] След обществено допитване и публикуване през ноември 2018 г. на общо тематично ръководство, през юли 2019 г. ЕЦБ издаде последните глави за специфичните видове риск в своите Указания на ЕЦБ във връзка с вътрешните модели, обхващащи кредитния риск, пазарния риск и кредитния риск от страна на контрагента. През февруари 2019 г. ЕЦБ публикува и резултатите от общия стрес тест за всички участващи банки под неин надзор като допълнение към проведения през 2018 г. общоевропейски стрес тест. А през октомври 2019 г. тя публикува резултатите от своя анализ на чувствителността спрямо ликвиден риск, проведен като годишен стрес тест. Резултатите от двата стрес теста предоставиха информация съответно за Процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за 2018 г. (публикуван през април 2019 г.) и този за 2019 г.

Макар че през 2019 г. броят на банките, които са под прекия надзор на ЕЦБ, остана като цяло устойчив, редица банки претърпяха значителни промени в груповите си структури и дейности във връзка с консолидирането на банкови групи или преместването на дейности от Обединеното кралство в еврозоната. ЕЦБ пое прекия надзор върху тези от банките, които в резултат на тези процеси станаха значими, като за някои от тях през втората половина на 2019 г. беше въведена задължителна комплексна оценка. В периода на несигурност преди оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС банковият надзор на ЕЦБ беше насочил вниманието си да наблюдава главно готовността на банките и на надзорните органи за всички възможни непредвидени обстоятелства и по-конкретно за прилагането на плановете на банките за Брекзит, съгласувани между тях и надзорните органи. Макар че през 2019 г. банките постигнаха известен напредък по отношение на целевите си оперативни модели, ЕЦБ нееднократно предупреждаваше да се избягва допълнително забавяне и продължи да уведомява за надзорните си очаквания чрез актуализации на рубриката Често задавани въпроси в уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ, в някои статии от Supervision Newsletter и в двустранни дискусии с институциите под надзор.

През 2019 г. беше постигнат напредък и по отношение на разширяването на ЕНМ отвъд еврозоната, след като България и Хърватия поискаха установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и техните компетентни национални органи. През юли 2019 г. банковият надзор на ЕЦБ приключи комплексната си оценка на шест български банки, а през август 2019 г. прие да извърши комплексна оценка на пет хърватски банки като задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество с държави – членки на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото. Успоредно с това ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка и с Hrvatska narodna banka с оглед на потенциалната им бъдеща роля на компетентни национални органи в рамките на ЕНМ.

По-подробна информация за банковия надзор на ЕЦБ е поместена на нейния уебсайт и в 2019 ECB Annual Report on supervisory activities.

3.4 Приносът на ЕЦБ за инициативите на европейската политика

Преди пет години първият стълб на банковия съюз – Единният надзорен механизъм, започна да функционира след обширен кръг институционални и нормативни инициативи, предприети след световната финансова криза. С тази конкретна стъпка държавите членки и институциите на ЕС насърчиха финансовата интеграция и стабилност и укрепиха икономическата устойчивост.

Днес обаче съществуват още възможности за по-нататъшно интегриране на единния банков пазар. Това би спомогнало за еднаквото предаване на паричната политика и допълнително би премахнало дестабилизиращата връзка между банките и държавите, която беше в основата на кризата с държавните дългове. Необходимо е да се постигне още и по отношение на развитието и интеграцията на капиталовите пазари, за да се повиши способността на финансовата система за диверсификация на рисковете и за допълване на банковия съюз. Освен това рисковете в небанковия финансов сектор следва да се ограничат посредством подходящи макропруденциални инструменти.

Изграждане на банковия съюз

През 2019 г. ЕЦБ беше изцяло ангажирана в работата на форумите на ЕС за укрепване на банковия съюз. В декларацията на срещата на върха на държавите от еврозоната през юни 2019 г. бе констатиран постигнатият напредък в задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и бе изразена подкрепа за продължаването на техническата работа по укрепването на банковия съюз. През втората половина на 2019 г. Работната група на високо равнище по въпросите на Европейската схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД) продължи работата си по кратко- и дългосрочната перспектива относно създаването на ЕСГД, вариантите за регулаторно третиране на експозициите в ДЦК, а също по това как да се укрепи финансовата стабилност, да се усъвършенства управлението на кризи и да се насърчи интеграцията. Освен това, а също предвид необходимостта да се осигури общ предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране, Еврогрупата реши да продължи усилията си за финализиране на пакета относно преразглеждане на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност.^[42]

ЕЦБ имаше съществен принос при разискванията по технически въпроси на форумите на ЕС, като предоставяше информация за различните направления на работа. Що се отнася до рамката за управление на кризи, ЕЦБ настоя за коригиране на съществуващите припокривания в регламента относно мерките за ранна намеса.^[43] ЕЦБ подкрепи и допълнителното анализиране на пречките за презграничната интеграция и особено на бариерите пред свободното движение на капитала и ликвидността в рамките на банковия съюз. В по-общ план ЕЦБ препоръча прилагането на компромисен пакет, който да включва първия етап на ЕСГД под формата на ликвидна подкрепа, едновременно осигурявайки поглед към заключителния етап под формата на пълно покриване на загубите. Такава всеобхватна договореност би позволила на европейците да извлекат максимална полза от банковия съюз, в това число от пазарната интеграция, и еднаква защита на вложителите. Обединяването на европейско равнище на средствата за гарантиране на депозитите би запазило доверието на вложителите по-добре, отколкото националните схеми; последните биха били по-уязвими в случай на своеобразен шок, което би могло да подкопае тяхната надеждност, а оттам и доверието на вложителите.

В съответствие с концепцията за това, че подялбата на рисковете и намаляването на рисковете са два взаимно усилващи се процеса, ЕЦБ способства за по-нататъшното намаляване на рисковете в банковия сектор. По-конкретно банковият надзор на ЕЦБ продължи работата си по оздравяване на банковите баланси с последващи мерки по своите насоки във връзка с необслужваните кредити и извърши оценка на качеството на прилаганите от банките критерии за оценка на платежоспособността с акцент върху новоотпуснатите кредити. През 2019 г. ЕЦБ продължи да участва в съвместните доклади от наблюдението за намаляване на риска (виж майското издание и ноемврийското издание), изготвени съвместно с Европейската комисия и с Единния съвет за преструктуриране, които показват по-нататъшен напредък в намаляването на риска.

Вторият стълб на банковия съюз също беше основен акцент през годината. През декември 2018 г. беше постигнато съгласие Европейският механизъм за стабилност да осигури общ предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране. Рамката за преструктуриране обаче продължава да съдържа сериозен пропуск, тъй като все още предстои да бъде създадена рамка на еврозоната за предоставяне на ликвидност на жизнеспособни банки, преминали процес на преструктуриране. Макар други големи юрисдикции да разполагат с такава рамка, основаваща се главно на държавни гаранции към централната банка като доставчик на ликвидност, до момента не беше възможно да се постигне съгласие за аналогично решение в еврозоната.

Усъвършенстване на съюза на капиталовите пазари

През 2019 г. ЕЦБ продължи да подкрепя изграждането на съюза на капиталовите пазари (СКП). Един истински съюз на капиталовите пазари, ефикасно осъществен, би задълбочил чувствително финансовата интеграция и би укрепил Икономическия и паричен съюз, а също би засилил международната роля на еврото. Това би способствало за по-гладкото и по-еднообразно предаване на паричната политика.

Силно интегрираните капиталови пазари биха повишили допълнително устойчивостта на финансовата система, като намалят зависимостта им от банките и насърчат алтернативни пазарни източници на финансиране. Както се подчертава през 2019 г.в публикацията Financial Stability Review на ЕЦБ, завършването на съюза на капиталовите пазари е основна предпоставка за разширена подялба на риска и за подобряване на устойчивостта на еврозоната към икономически шокове. Геополитическите и икономическите тенденции от 2015 г. насам, като например Брекзит, както и цифровизацията и климатичните промени, затвърдиха необходимостта от интегрирани европейски капиталови пазари.

С приключването на Плана за действие за СКП на Европейската комисия за 2015 г. тя финализира в програмата на СКП през законодателния мандат 2014–2019 г. значителен брой законодателни и незаконодателни предложения. Макар и да е налице значителен напредък в областта на законодателството, за да се ускори реализацията на проекта е необходимо да се действа по-амбициозно по някои от основните приоритети.

През 2019 г. на форуми на ЕС ЕЦБ очерта основните приоритети за напредването на СКП. Те включваха подчертаната важност на по-нататъшната хармонизация на националните данъчни системи и процедури при несъстоятелност, което е от съществено значение за доброто функциониране на капиталовите пазари при презгранични сделки, както и задълбочаване на конвергенцията в областта на надзора към създаване на единен правилник, особено за небанковите институции.^[44] В дългосрочен план предоставянето на надзорни правомощия на Eвропейския орган за ценни книжа и пазари ще насърчи един истински съюз на капиталовите пазари с последователно прилагане на единен правилник в целия Европейски съюз.

Макропруденциална политика по отношение на небанковия финансов сектор

Макар и напълно подкрепяща по-голямото пазарно финансиране на икономиката на еврозоната, ЕЦБ остава загрижена във връзка с ускорения растеж на небанковия финансов сектор и с потенциалните му последици за финансовата стабилност. Независимо че една по-активна роля на небанковото финансово посредничество за финансирането на икономиката е част от програмата на СКП, ефикасното наблюдение върху този сектор продължава да бъде от решаващо значение.

Предвид тези тенденции осигуряването на надеждна надзорна рамка за небанковите финансови институции е задължително условие за адекватно справяне със системните рискове, които биха могли да възникнат в този сектор. Ето защо през 2019 г. ЕЦБ продължи да настоява за разширяване на макропруденциалната рамка извън обхвата на банковата система и се включи със значителен принос в свързаните с това технически разисквания на европейски и международни форуми.

4 Гладко функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Една от основните задачи на Евросистемата е да осигури гладкото функциониране на платежните системи. Тази задача е тясно взаимосвързана с отговорностите на Евросистемата в областта на паричната политика и финансовата стабилност. Евросистемата играе централна роля при разработването, извършването на операциите и надзора върху пазарните инфраструктури и механизми, които улесняват надеждното и ефективно движение на плащания, ценни книжа и обезпечения в еврозоната.

4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Понастоящем услугите на Евросистемата в ТАРГЕТ включват три компонента: ТАРГЕТ2 – система за брутен сетълмент в реално време на плащания в евро, свързани с операциите по паричната политика на Евросистемата, както и по междубанкови и търговски трансакции; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна платформа за сетълмент на ценни книжа в Европа; и Сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (TARGET Instant Payment Settlement, TIPS), който позволява на доставчиците на платежни услуги ежедневно и денонощно да предлагат на клиентите си незабавни парични преводи.

Над 1000 банки използват ТАРГЕТ2 за извършване на плащания в евро за своя сметка или за сметка на клиентите си. Като се вземат предвид клоновете и дъщерните дружества, чрез ТАРГЕТ2 може да се достигне до повече от 45 000 банки в света. През 2019 г. ТАРГЕТ2 обработваше средно 344 120 плащания на ден със среднодневна стойност 1,7 трлн. евро.

В качеството си на системно значима платежна система ТАРГЕТ2 е от ключово значение не само за стабилността и ефективността на финансовия сектор и икономиката на еврозоната, но също и за гладкото провеждане на единната парична политика на еврозоната и за стабилността на единната валута. Както и другите системно значими платежни системи, ТАРГЕТ2 е обект на постоянен надзор от страна на Евросистемата, която прилага рисково базиран подход, включващ наблюдение на сигурността в крайната точка и устойчивост към кибернетични заплахи.

През 2019 г. Евросистемата въведе в ТАРГЕТ2 нов инструмент за извънредни ситуации. В случай на прекъсване на работата на ТАРГЕТ2 (дори и за повече от ден) той позволява на Евросистемата да продължи да обработва трансакции, категоризирани като „критични“ и „много критични“. Новият инструмент за извънредни ситуации е част от по-широка стратегия за засилване на оперативната и кибернетичната устойчивост на пазарната инфраструктура в Евросистемата.

ТАРГЕТ2 работи безпроблемно повече от десетилетие. Тъй като през това време в резултат на технологичното развитие, на новите нормативни изисквания и на променящите се нужди на потребителите в платежните системи настъпиха значителни промени, Евросистемата планира да замени през ноември 2021 г. ТАРГЕТ2 с нова система за брутен сетълмент в реално време (RTGS), оптимизирайки същевременно управлението на ликвидността при всички услуги в ТАРГЕТ. Новата система RTGS ще използва стандарт ISO 20022 за изпращане на съобщения и ще може да обработва плащания в множество валути. В края на 2019 г. въз основа на резултатите от обществено допитване беше публикувана разширена версия на Подробните функционални спецификации за потребителите на бъдещата услуга в RTGS. Освен това двама доставчика на мрежови услуги подписаха договори с Евросистемата за предоставяне на независимо мрежово свързване с всички услуги на пазарната инфраструктура на Евросистемата чрез новия портал на единната пазарна инфраструктура на Евросистемата (ESMIG).

Що се отнася до Т2-ЦК, изминаха над две години от приключване на етапите на мигриране на централните депозитари за ценни книжа (ЦДЦК) към общата платформа. Т2-ЦК понастоящем се ползва от 21 централни депозитара на ценни книжа, обслужващи 20 пазара в цяла Европа. През 2019 г. Т2-ЦК обработваше средно 606 938 сделки на ден на среднодневна стойност 1106,13 млрд. евро.

През 2019 г. за първи път независим външен експерт, назначен от Управителния съвет на ЕЦБ, извърши технически и оперативни проверки на услугите на Т2-ЦК. Направените от проверяващия констатации бяха предоставени на Евросистемата, на централните депозитари за ценни книжа и на централните банки извън еврозоната, ползващи Т2-ЦК. Сега такива проверки ще бъдат извършвани всяка година.

Освен това след предварителната оценка през 2015 г., през 2019 г. приключи първата комплексна надзорна оценка на функциониращата Т2-ЦК, започната през 2018 г. Според заключението Т2-ЦК съответства в голяма степен на принципите за инфраструктурите на финансовия пазар на Комитета за платежни и пазарни инфраструктури и на Международната организация на комисиите по ценни книжа (CPMI-IOSCO Principles for financial market infrastructures), което показва, че тя е надеждна и ефективна. Въпреки че в хода на оценяването в определени области бяха установени недостатъци, нито един от тях според преценката не поражда сериозен риск, ако не бъде незабавно отстранен.

През първата година след пускането на TIPS в експлоатация през ноември 2018 г. седем пазара в еврозоната се свързаха с услугата, което означава, че повече от 1000 доставчика на платежни услуги сега са достъпни чрез TIPS. Още пазари от еврозоната се готвят да се присъединят към TIPS през 2020 г. Тъй като TIPS може да поддържа различни парични единици, Sveriges Riksbank е изразила намерението си да включи шведската крона в TIPS през 2022 г.

Освен това Евросистемата разработва нов компонент на услугите в ТАРГЕТ, а именно система за управление на обезпеченията на Евросистемата. Тази единна система ще може да управлява активите, използвани като обезпечение при всички кредитни операции в Евросистемата. През 2019 г. бе завършен етапът на спецификация на проекта. Системата е планирана за пускане през ноември 2022 г.

4.2 Нововъведения и интеграция на пазарната инфраструктура и плащанията

Финансовият сектор е в процес на значителна трансформация, обусловена от нововъведенията и цифровизацията. На пазара за малки плащания например новото законодателство на ЕС, което позволява достъп на трети страни до платежни сметки, въвеждане на незабавни плащания и технически нововъведения, са довели като цяло до появата на нови пазарни играчи, нови канали за достъп до платежните услуги и нови начини за иницииране на плащания. (За информация относно криптоактиви, „стабилни валути“ и цифрови валути на централни банки виж каре 5.) Тези промени изправят Евросистемата пред двойно предизвикателство: тя трябва да поощрява интеграцията и иновациите в ролята си на катализатор и да поддържа безопасността и ефективността на пазарната инфраструктура и плащанията в ролята си на контролен орган.

През 2019 г. ЕЦБ публикува доклада SEPA Migration Impact Assessment, който показа, че разработването на Единната зона за плащания в евро (СЕПА) и преминаването към общоевропейски платежни схеми за кредитни преводи и директни дебити са довели до значителен напредък към безопасен, ефективен и интегриран европейски пазар на плащанията. Не е реализирана обаче СЕПА за картовите разплащания. Освен това остават фрагментирани решенията за крайните потребители да инициират плащания в Европа. По същия начин за плащанията в точките на взаимодействие (т.е. на мястото за продажба и при електронната търговия) още не е намерено общоевропейско решение, отговарящо на нуждите на европейските потребители.

В търсене на такова решение Евросистемата прие през 2019 г. нова стратегия за малките плащания. Стратегията подкрепя разработването на продиктувано от пазара общоевропейско решение за плащания в точките на взаимодействие и определя неговите основни цели.

В сферата на надзора и основавайки се на подхода, според който субектите, изпълняващи едни и същи функции, следва да бъдат обект на едни и същи надзорни очаквания („един и същ риск – едни и същи изисквания“), Евросистемата е предприела стъпки за преразглеждане на надзорната си политика и за разработване на нова рамка за надзора върху платежните инструменти, схеми и механизми (рамка за надзора върху PISA). Тази нова, цялостна, гъвкава и ориентирана към бъдещето рамка е предназначена да се прилага както към утвърдени, така и към нови платежни продукти, доставчици и технологии и да допринесе за безопасността и ефективността на цялата платежна система.

Евросистемата насърчава цялостната пазарна хармонизация в сферата на т.нар. посттърговски услуги (разчетно-клиринговите и платежните услуги), за да стимулира по-нататъшната интеграция на финансовите пазари в Европа. В сферата на хармонизираното управление на обезпеченията основната цел е да се работи за създаване на единен за Европа правилник за управление на обезпеченията, включващ стандарти за управление на обезпеченията. През 2019 г. Консултативната група на ЕЦБ по въпросите на пазарните инфраструктури за ценни книжа и обезпечения прие първия пакет от такива стандарти, който обхваща тристранното управление на обезпеченията, корпоративните действия за дългови инструменти и процедурите за фактуриране; те следва да бъдат въведени до ноември 2022 г. Националните групи на заинтересованите лица са призовани да изготвят съответните планове за адаптация с оглед изпълнение на стандартите.

Евросистемата продължи също да насърчава посттърговската хармонизация в сферата на сетълмента на ценни книжа, по-конкретно като отблизо наблюдаваше хода на прилагане на стандартите и проследяваше в развитие всички пропуски. В края на 2019 г. 90% от пазарите, участващи в Т2-ЦК, отговаряха на основните стандарти за хармонизация (при 85% през 2018 г.).

В сферата на инфраструктурите за ценни книжа като централна емисионна банка на еврото Евросистемата участва в лицензирането и извършването на редовни прегледи и наблюдение на централните депозитари на ценни книжа съгласно Регламента за Централните депозитари на ценни книжа. Всъщност Евросистемата е единственият орган, който понастоящем е ангажиран с лицензирането и прегледа на всички ЦДЦК в еврозоната, и като такъв способства за формиране спрямо тези задачи на последователен подход, като по този начин играе важна роля за запазване на сигурността и ефективността на сетълмента на ценни книжа.

Що се отнася до централните контрагенти, като централна емисионна банка на еврото Евросистемата продължи да допринася за дейността на надзорните колегии, създадени съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура, в това число за оценяване исканията на централните контрагенти за разширяване на техните услуги или за внасяне на промени в моделите им за риск. Освен това Евросистемата е представена в групи за управление на кризи, създадени или създаващи се в световен мащаб за централни контрагенти, които са системно значими в повече от една юрисдикция.

През 2019 г. Евросистемата участва в обсъждания относно преразглеждането на рамката на Регламента за европейската пазарна инфраструктура, чиято цел е да се усъвършенства регулаторната рамка за централните контрагенти и по-конкретно за тези извън ЕС, която влезе в сила на 1 януари 2020 г. Евросистемата се включи и в подготовката на европейски регламент за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и участва в провеждането на стрес тестове на централните контрагенти в рамките на ЕС, свързани по-конкретно с ликвидния риск.

5 Дейности в подкрепа на функционирането на пазара и финансови услуги, предоставяни на други институции

През октомври 2019 г. ЕЦБ започна да публикува краткосрочния лихвен процент по сделки в евро (€STR) – нов референтен лихвен процент, основан изцяло на статистически данни за паричния пазар. €STR постепенно ще замени индекса на средните лихвени проценти по овърнайт депозити в евро (ЕОНИА) и се очаква да стане един от основните референтни лихвени проценти на пазарите в еврозоната. Въвеждането на нов референтен лихвен процент беше напълно очаквано от финансовия сектор и не доведе до сериозни смущения. Ежедневното изготвяне на краткосрочния лихвен процент сработи добре и методиката се оказа надеждна. През 2019 г. ЕЦБ продължи да отговаря от името на ЕС за управлението на различни финансови операции и да изпълнява обща координираща роля във връзка с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите. Освен това ЕЦБ реши от април 2020 г. да започне да публикува допълнителни данни за валутните си интервенции с цел подобряване на информираността и прозрачността в тази област и в съответствие с практиките си на отчетност в други сфери на политиката (виж каре 6).

5.1 €STR – новият референтен овърнайт лихвен процент за паричните пазари в еврозоната

На 2 октомври 2019 г. ЕЦБ започна да публикува нов референтен овърнайт лихвен процент за пазарите в еврозоната. Краткосрочният лихвен процент за сделки в евро, или €STR, отразява разходите на банките от еврозоната за необезпечени заеми на едро в евро. Този устойчив и надежден лихвен процент, изчисляван ежедневно и базиран понастоящем на допустими сделки на стойност над 30 млрд. евро, отчитани от 50 различни отчетни единици, постепенно ще замени ЕОНИА.

Методологията на €STR е предвидена да отрази изчерпателно основната динамика на паричния пазар. Лихвеният процент се формира въз основа на широк набор допустими сделки, отчитани от банките, които те са осъществили с други банки и с небанкови финансови институции, което го прави устойчив спрямо структурни промени на необезпечения пазар. През 2019 г. среднодневният обем на трансакциите, използван като база за изчисляване на €STR, възлиза на 31,1 млрд. евро. Политиката за достатъчност на данните за €STR гарантира, че лихвеният процент е представителен, като се изисква: a) най-малко 20 от институциите, които понастоящем се отчитат по Регламента относно статистиката на паричните пазари, да подават данни; и б) петте банки, отчитащи най-голям дял от обема, да не отчитат повече от 75% от оборота за конкретния ден. Ако едно от тези изисквания не е изпълнено, се задейства краткосрочна процедура при извънредни ситуации, с което се гарантира наличността на лихвения процент. И накрая, лихвеният процент се изчислява като изгладена и претеглена с обема средна величина, при чието изчисляване горният и долният квартил (25%) от обема, съответстващи на трансакциите с най-ниски и най-високи лихви, се елиминират, което спомага за намаляване на влиянието на статистически нетипичните стойности (за по-детайлно описание на начина за определяне на €STR виж каре 7 в глава 7).

Краткосрочният лихвен процент в евро €STR постепенно замесня ЕОНИА, чието съществуване ще приключи на 3 януари 2022 г. Следвайки препоръките на работната група за безрисковите лихвени проценти в евро от частния сектор и на общественото допитване, на 2 октомври 2019 г. администраторът на ЕОНИА – Европейският институт за паричните пазари – промени методиката за изчисляване на ЕОНИА, така че до преустановяването му на 3 януари 2022 г. лихвеният процент се определя като €STR плюс фиксиран спред от 8,5 базисни точки. Работната група за безрисковите лихвени проценти в евро, създадена през 2017 г. със задача да определи и препоръча безрискови лихвени проценти, които могат да послужат като основа за една алтернатива на съществуващите бенчмаркове, разработи ръководство за прехода от ЕОНИА към €STR. То включва препоръки как да се подхожда към индексирани с ЕОНИА договори, както и анализи на въздействието на промяната върху продуктите, процедурите и моделите, върху финансовото счетоводство и управлението на рисковете.

Усилията на ЕЦБ за поддържане на комуникацията с потребителите на бенчмаркове при подготовката за въвеждане на €STR заедно с ръководството и препоръките на работната група за безрискови лихвени проценти в евро допринесоха за безпроблемното стартиране на краткосрочния лихвен процент в евро €STR. Въвеждането на новия референтен лихвен процент и измененията в методиката за изчисляване на ЕОНИА бяха напълно очаквани от финансовия сектор и не доведоха до сериозни смущения. Така например вътрешните системи бяха приспособени да отчитат различния времеви график за публикуването на референтната ставка, т.е. на следващата сутрин след датата на търговия. Нещо повече, първите пазарни операции с използване на €STR, включително първите емисии на ценни книжа, бяха успешно изпълнени. На пазарите на деривати първите извънборсови суапове бяха реализирани със старта на краткосрочния лихвен процент в евро, докато скоро след това през октомври и ноември някои от централните контрагенти за клиринг започнаха да предлагат клиринг на продукти на основата на €STR.

Ежедневното изготвяне на краткосрочния лихвен процент сработи добре и методиката се оказа надеждна. Нейната надеждност може да се онагледи с два примера. Първо, понижениeто на 18 септември 2019 г. на лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ беше изцяло и незабавно отразено в данните за €STR (предварителен), а след началото на публикуване на €STR лихвеният процент и разпределението на основните сделки в средния диапазон останаха сравнително стабилни. Второ, почивният ден за банките в Германия на 3 октомври 2019 г. имаше пренебрежимо малко отражение върху лихвения процент и различните му параметри. Макар че стойността на отчетените трансакции на този ден спадна с 4,3 млрд. евро спрямо предишния ден, броят на участващите банки, както и концентрацията на оборота, отчетен от петте банки с най-значим дял в обема, останаха достатъчно отдалечени от праговете, които са определящи според политиката за достатъчност на данните, обяснена по-горе. Освен това предвид тези събития колебанията на €STR останаха в нормални граници, което беше показателно за надеждността на методиката.

Докато използването на €STR набира скорост, са нужни повече усилия от страна на пазарните участници за изграждане на достатъчно ликвидни парични пазари и пазари на деривати, базирани на този краткосрочен лихвен процент в евро. €STR следва да се прилага за широк кръг пазарни сегменти, т.е. той следва да се разглежда не само като заместител на ЕОНИА на пазара на деривати, но и да бъде използван в случаи, при които нормално биха били използвани други референтни лихвени проценти. От двете страни на счетоводния баланс примери за такава употреба съдържат емитирани дългови ценни книжа и предоставени кредити.

€STR предлага и начин за справяне с рисковете, свързани с междубанковите лихвени проценти по депозитите (IBOR), в контекста на глобалната реформа на тези индекси. Според препоръката на Съвета за финансова стабилност^[45] използването на почти безрискови лихвени проценти при овърнайт сделки трябва да се насърчава на всички световни пазари, прилагащи лихвени ставки, когато е уместно, а договорите, обвързани с референтни междубанкови лихвени проценти, следва да съдържат надеждни резервни клаузи. Лицензирането на администратора на ЮРИБОР на 3 юли 2019 г. даде възможност бенчмаркът да продължи да се използва в еврозоната; освен това, за разлика от ЛИБОР, за ЮРИБОР не е насрочено преустановяване. Все пак дългосрочната устойчивост на ЮРИБОР не може да се приеме за даденост: първо, тя зависи от стабилността на групата банки, допринасящи за изчисляването му, и второ, зависи от динамиката на активността на паричния пазар, която ЮРИБОР има за цел да измерва. Макар че компетентните органи по Регламента на ЕС за бенчмарковете могат да предоставят временен предпазен механизъм под формата на задължително подаване на данни за изчисляване на бенчмарка или задължително администриране на бенчмарка, този предпазен механизъм е ограничен по характер и времетраене. Ето защо €STR, както и базираните на €STR матуритетни сегменти биха могли да послужат като резервен вариант при индексираните с ЮРИБОР договори и като алтернативeн на ЮРИБОР лихвен процент. Вече съществуват добри примери в други юрисдикции, като САЩ, Обединеното кралство и Швейцария, за използването на лихвени проценти по овърнайт сделки, сходни с €STR, които получават широко разпространение и са добре популяризирани като начин за преодоляване на свързаната с ЛИБОР несигурност.

5.2 Управление на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ отговаря за управлението на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити в рамките на Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП)^[46] и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)^[47]. През 2019 г. ЕЦБ обработваше лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2019 г. общата непогасена сума по този механизъм възлизаше на 200 млн. евро. През 2019 г. ЕЦБ обработваше и различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. Към 31 декември 2019 г. общата непогасена сума по този механизъм беше 46,8 млрд. евро.

ЕЦБ отговаря също и за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)^[48] и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)^[49]. През 2019 г. ЕЦБ обработи различни плащания на лихви и такси във връзка с два заема по ЕИФС. Тя обработи също плащания, свързани с вноски на членове на ЕМС в обявения уставен капитал на ЕМС.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по споразумението за заем за Гърция.^[50] Към 31 декември 2019 г. общият непогасен обем по това споразумение възлизаше на 52,9 млрд. евро.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2019 г. продължи предлагането на разнообразен пакет финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ЕRMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Редица национални централни банки от Евросистемата (доставчици на услуги на Евросистемата) при хармонизирани условия и съгласно пазарни стандарти предлагат пълния набор от инвестиционни услуги на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, следи за гладкото функциониране на услугите, насърчава промени за усъвършенстване на рамката и изготвя съответните отчети за Управителния съвет на ЕЦБ.

През 2019 г. още централни банки започнаха да предлагат услуги на Евросистемата по управление на резервите, с което доставчиците на такива услуги станаха десет. В края на 2019 г. клиентските сметки в ERMS бяха 273 спрямо 277 в края на 2018 г. Общият размер на агрегираните наличности (включително парични активи и вложèния в ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на ERMS, през 2019 г. намаля с близо 7,5% спрямо 2018 г.

6 Повече банкноти и ниска степен на фалшифициране

ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в рамките на еврозоната, за гарантиране на наличието на пари в брой и за поддържане на доверието в еврото. Евробанкнотите в обращение нарастват по брой и по стойност от въвеждането им през 2002 г. и като цяло с темп, надхвърлящ темпа на икономическия растеж. През 2019 г. броят на неистинските банкноти остана малък поради съчетание от фактори, включващи подобрени защитни елементи на банкнотите от новата серия „Европа“, непрекъснато сътрудничество с правоохранителните органи, редовна комуникация с обществеността и обучение, предлагано на лицата, работещи с пари в брой на професионална основа. През май 2019 г. бяха пуснати в обращение новите банкноти от 100 и 200 евро с нови, иновативни защитни елементи, с което беше завършена серията банкноти „Европа“.

6.1 Банкнотното обращение продължи да нараства

През 2019 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нараснаха съответно с около 6,4% и 5,0%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 24,1 млрд. със съвкупна стойност 1293 млрд. евро (виж графики 25 и 26). Купюрите от 50 евро съставляваха почти половината от броя и стойността на намиращите се в обращение банкноти. Купюрите от 200 евро отчетоха категорично най-големия годишен темп на растеж – 61,4% през 2019 г., като задоволиха част от търсенето на банкноти от 500 евро, чиято емисия беше преустановена. В края на 2019 г. съвкупната стойност на купюрите от 100 евро в обращение беше 305 млрд. евро и се равняваше на общата стойност на всички видове евробанкноти в обращение през юли 2002 г. Прирастът на банкнотите от 100 евро и от 50 евро остана висок – съответно 8,8% и 7,4%.

По отношение на стойността, според оценки около една трета от евробанкнотите в обращение се намират извън еврозоната. Тези банкноти, предимно с по-висока номинална стойност, са най-вече в съседни на еврозоната държави. Те се използват като средство за съхранение на стойността и за разплащания по сделки на международните пазари.

Производството на евробанкноти се извършва от НЦБ от еврозоната, които през 2019 г. си разпределиха производството на около 3,7 млрд. броя банкноти.

През 2019 г. общият брой евромонети в обращение нарасна с 3,3% до 135,1 млрд. в края на годината. Стойността на монетите в обращение се увеличи до 30 млрд. евро, с 3,4% повече в сравнение с края на 2018 г.

През 2019 г. НЦБ от еврозоната провериха за истинност и годност около 30 млрд. банкноти и около 5 млрд. броя от тях бяха изтеглени от обращение като негодни. Евросистемата продължи също да подпомага производителите на оборудване за обработка на банкноти, за да гарантира, че техните машини отговарят на стандартите на ЕЦБ за проверка на евробанкнотите за истинност и годност преди връщането им в обращение. През 2019 г. кредитните институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа, провериха за истинност и годност почти 38 млрд. броя евробанкноти.

Въвеждане на новите банкноти от 100 и 200 евро и спиране на емисията на банкноти от 500 евро

На 28 май 2019 г. влязоха в обращение новите банкноти от 100 и 200 евро. С въвеждането на новите банкноти беше завършена серията „Европа“, започнала през 2013 г. с банкнотата от 5 евро.

Между януари и април 2019 г. всички НЦБ от еврозоната спряха емитирането на банкноти от 500 евро. Подобно на другите купюри от първата серия евробанкноти, банкнотата от 500 евро ще остане законно платежно средство и поради това може да продължи да се използва като платежно средство и средство за съхранение на стойността. Банкнотите от първата серия (включително тези от 500 евро) ще запазят завинаги стойността си, тъй като ще могат да се обменят за неограничен период от време в НЦБ от еврозоната.

6.2 Фалшифицирането на евробанкноти остана слабо през 2019 г.

През 2019 г. броят на неистинските евробанкноти остана малък, като от обращение бяха изтеглени около 559 000 броя такива банкноти. Този малък брой се дължи на съчетание от фактори, включващи подобрени защитни елементи на банкнотите от новата серия „Европа“, сътрудничество с правоохранителните органи и работа в сферата на комуникацията и обучението на европейско и национално равнище. Съотношението на броя на неистинските спрямо броя на истинските евробанкноти в обращение продължи да намалява и е много ниско. Графика 27 илюстрира дългосрочната динамика на броя неистински банкноти, изтеглени от обращение.

Фалшифицират се предимно банкноти от 20 и 50 евро, които през 2019 г. представляваха общо над 70% от всички изтеглени от обращение неистински банкноти. Делът на неистинските банкноти от 50 евро се понижи през 2019 г.

Въпреки намаляването на възможността за измами с неистински банкноти, изтеглени от обращение, ЕЦБ продължава да съветва гражданите да бъдат бдителни, когато приемат банкноти, да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“, както и никога да не разчитат само на един защитен елемент. Освен това на лицата, работещи с пари в брой на професионална основа както в Европа, така и извън нея, непрекъснато се предлага обучение, а на обществеността се предоставят актуализирани информационни материали в помощ на борбата на Евросистемата срещу фалшифицирането. За постигането на тази цел ЕЦБ си сътрудничи и с Европол, Интерпол и с Европейската комисия.

6.3 В стремеж към по-екологични банкноти

През 2004 г. Евросистемата извърши оценка на жизнения цикъл на евробанкнотите въз основа на серията стандарти ISO 14040, с което сложи началото на оценяване на въздействието на банкнотите върху околната среда през целия им жизнен цикъл. Тази комплексна оценка е основен източник на информация за предприемане на мерки за намаляване на въздействието на евробанкнотите върху природата. Например Евросистемата е въвела система за акредитация на производители на банкноти и на техните компоненти, която включва система за екологично управление и е фокусирана, наред с другото, върху постепенното преминаване към целта за 100-процентно използване в хартията за евробанкноти на устойчиви памучни влакна.

Евросистемата наблюдава на годишна база основни данни от всички акредитирани производители на банкноти за тяхното енергопотребление и въглеродни емисии с цел подобряване на екологичните показатели на производствения им процес.

7 Статистическа дейност

ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически и други данни, нужни за провеждането на паричната политика на еврозоната, за финансовата стабилност и за различни други задачи на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), а също и за задачите на Европейския съвет за системен риск (ЕССР). Статистическите данни се използват и от органи на публичната власт, от участниците на финансовите пазари, медиите и широката общественост, допринасяйки за изпълнението на целта на ЕЦБ за прозрачност.

Тази глава се фокусира върху това как да се ограничи бремето на отчетността за банките и върху статистическата информация, свързана с финансовите технологии, включително криптоактивите. Две карета разглеждат съответно независимия процес на определяне на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), основан на съответните Насоки (каре 7), и средносрочната стратегия за статистиката на финансовите сметки, набелязваща целите за следващите години (каре 8).

7.1 Ограничаване на бремето на отчетността

Финансовата криза показа ограниченията на агрегираните статистически данни при осигуряването на необходимата информация за целите на формирането на политиката в ситуация на повишена фрагментация по държави, сектори и пазари. В отговор на тези ограничения ЕЦБ прие нови законодателни актове, които ѝ позволяват да получава допълнителни подробни данни, отговарящи на нуждите от данни на паричната политика, микро- и макропруденциалния надзор, например статистически набори от данни като АнаКредит, статистиката на притежаваните държавни ценни книжа и статистиката на паричния пазар. Това доведе до нарастване на бремето на отчетността за банките.

Друг проблем, пред който е изправен банковият сектор, е липсата на хармонизация между схемите за отчетност в различните държави, което се дължи на традиционния подход на ЕСЦБ, според който НЦБ могат да изпълняват европейските статистическите изисквания, като използват своите национални рамки за отчетност.

Въпреки високата степен на концептуална хармонизация на статистическата отчетност в рамките на еврозоната, на практика голям брой отделни статистически отчети трябва да се представят на НЦБ с различна честота и срокове на представяне и с различно ниво на агрегиране.

Освен това статистическите отчети частично се припокриват с голям диапазон от отчети, изисквани от банковия надзор. Това води до дублиране и припокриване, както и до сложни графици и процедури на отчитане.

Разбираемо, банковият отрасъл подчерта това положение и призова да се разработят и приложат много по-разходоефективни изисквания за отчетност,^[52] като същевременно се запази ефикасността на регулирането и дори допълнително се повиши качеството на данните.

На този фон през 2016 г. ЕСЦБ започна работа по консолидирането на съществуващите статистически изисквания към банките чрез разработване на Рамка за интегрирана отчетност (IReF), която да намери интегрирано решение за статистическата отчетност на ЕСЦБ за всички държави и статистически области. С новата рамка, която се очаква да бъде внедрена в периода 2024–2027 г., ще се събират по-подробни данни, отколкото със сегашните набори от данни^[53], което ще позволи да се обхванат съществуващите изисквания в единна рамка и, където това е възможно, да се избегне дублирането на изисквания. Това означава, че макар обемът на данните значително да нараства, банките ще извършват по-малко статистически класификации и агрегиране, които често са ресурсоемки дейности; вместо това тези задачи ще се изпълняват от ЕСЦБ при очаквано цялостно повишение на качеството на данните. Рамката за интегрирана отчетност ще използва единен модел за данните и речник, които се очаква напълно да стандартизират дефинициите и да осигурят методологическа надеждност. Подробните данни са иманентно гъвкави поради възможността да бъдат комбинирани по различни начини за осигуряване на нови продукти и услуги и това се очаква да понижи честотата на промените в правната рамка на отчетността, като същевременно намали необходимостта властите ситуативно да изискват данни.

Както е показано на фигура 2, общата стратегия на ЕСЦБ за събиране на данни от банките предвижда също подпомагане на отчетните единици да оптимизират подредбата на информацията, съхранявана в техните вътрешни операционни системи (например за счетоводство, управление на риска, ценни книжа или депозити) в един входен функционален слой (input layer), който от своя страна може да служи като основа за изпълнението на всички приложими изисквания за отчетност, базирани на стандартизирани правила за преобразуване. За тази цел група представители на ЕЦБ, на някои от НЦБ от еврозоната и на банковия сектор разработва Речник за интегрирана банкова отчетност (BIRD). Обхватът на речника излиза извън наборите от статистически данни на ЕСЦБ и включва надзорната отчетност и отчетността във връзка с преструктурирането.

През 2018 г. ЕСЦБ реши да пристъпи към анализ на разходите за и ползите от Рамката за интегрирана отчетност в тясно сътрудничество с банковия сектор и с други заинтересовани страни с цел оценка на ефекта от инициативата върху търсенето и предлагането. Първата стъпка включваше въпросник за анализ на качеството на сегашното състояние на статистическата отчетност по области и държави с определяне на основните фактори за разходите и потенциалните ползи от Рамката за интегрирана отчетност. През 2019 г. Комитетът по статистика на ЕСЦБ оцени резултатите от въпросника за анализа на качеството и разработи конкретни сценарии за Рамката за интегрирана отчетност по отношение на събирането на различни данни и аспектите на изготвянето на статистиката. Следващата стъпка през 2020 г. ще бъде да се оценят чрез въпросник разходите и ползите при тези сценарии. Сценариите бяха разработени от фокусни групи с участие на специалисти от ЕСЦБ в съответните области, а по избрани теми – и с участие на представители от банковия сектор. Новият въпросник ще се основава на проекта за отчетна схема на Рамката за интегрирана отчетност, което ще позволи на анкетираните да оценят сценариите на базата на конкретни предложения относно изискванията за отчетност. След това ЕСЦБ ще оцени резултатите и, ако те покажат подкрепа за Рамката за интегрирана отчетност, ще идентифицира оптималните характеристики, които най-добре ще отговорят на нуждите на отрасъла и на потребителите и статистиците от ЕСЦБ.

Ако резултатът от общия анализ на разходите и ползите е задоволителен, Управителният съвет на ЕЦБ може да реши да продължи работата по Рамката за интегрирана отчетност. Ще бъде изготвен проект на регламент на ЕЦБ с цел провеждане на обществено допитване преди неговото приемане и прилагане. Изискванията на Рамката за интегрирана отчетност ще бъдат задължителни за всички банки в еврозоната.

7.2 Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

Финансови технологии и криптоактиви

Статистическите данни за технологичните иновации, които се използват в помощ или за предоставяне на финансови услуги (финансови технологии), се разработват и усъвършенстват, за да продължат да отговарят на нуждите на ползвателите на статистически данни в един преобразен от цифровите технологии свят. По-конкретно, в началото на 2019 г. Генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ формира вътрешен набор от данни за криптоактивите и създаде набор от показатели, базиран на първо време на публично достъпни агрегирани данни. След като преминаха проверки за качество и бяха допълнени с други данни от търговски източници,^[54] тези набори от данни и от показатели осигуриха входяща информация за наблюдаването от ЕЦБ на явлението „криптоактиви“^[55]. Използвайки технологиите за обработка на т.нар. големи данни, ЕЦБ успя да създаде набор от автоматизирани процедури за събиране, обработка и интегриране на няколко комплекта с данни за криптоактиви. Важен компонент на тази дейност е проучването на статистическата класификация на криптоактивите. Що се отнася до финансовите технологии, макар че статистическите им дефиниции, както и свързаните с тях информационни нужди се обсъждат и на международни форуми^[56], ЕЦБ изграждаше експериментален вътрешен набор от данни за финтех компании в еврозоната^[57] по примера на подобни инициативи, провеждани в някои НЦБ от еврозоната. Целта е да се разберат по-добре връзките между финансовия сектор и финансовите технологии, възможностите, които последните откриват, и рисковете, които пораждат.

8 Изследователска дейност в ЕЦБ

Икономическите изследвания продължават да имат важен принос за анализа на икономическите тенденции и на предаването на интервенциите по паричната политика, с което подпомагат постигането на нейните цели. Предвид икономическата среда през годината, ключови сред изследователските приоритети за 2019 г. останаха динамиката на инфлацията, финансовото състояние на домакинствата и взаимодействието между паричната политика, финансовата стабилност и реалния сектор на икономиката.

8.1 Изследователски мрежи

Три изследователски групи и различни изследователски мрежи играят важна роля за координиране на научноизследователските усилия в рамките на ЕСЦБ и за поддържане на взаимоотношенията с академичните среди. През 2019 г. трите изследователски групи на ЕСЦБ за паричната политика, финансовата стабилност и конкуренцията на икономиките от еврозоната продължиха да организират работни срещи по свързани с тях въпроси. Освен това в рамките на Центъра за изследвания по икономическата политика (CEPR) бе създадена Мрежа за изследвания и политика относно комуникацията на централните банки, ръководена съвместно от Центъра и от ЕЦБ (виж също раздел 11.2).

В изследователската дейност на ЕЦБ се обръща специално внимание на макропруденциалната политика и на нейното взаимодействие с паричната политика. През 2019 г. една оперативна група изучаваше различните странични ефекти върху двата вида политика, включително ефектите от паричната политика върху финансовата стабилност и отражението на макропруденциалната политика върху реалната икономика. През 2020 г. акцентът ще бъде върху оптималната координация между двата вида политика.^[61]

Като използва набор от микроданни за цените, изследователската мрежа PRISMA (PRIce-Setting Micro data Analysis) изучава поведението на отделните фирми и на сектора за търговия на дребно в процеса на ценообразуване. Изследването разглежда взаимовръзката между ценообразуването на отделните фирми и общата динамика на инфлацията и по-конкретно дали поведението при ценообразуване се влияе от ниската инфлация, от позицията по паричната политика и от фазата на бизнес цикъла.

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCN) приключи работата си по третия етап от Наблюдението на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCS), резултатите от който ще бъдат оповестени през 2020 г. Наред с другото изследването изучава отражението на нееднородността на домакинствата върху предаването на паричната политика, например ролята ѝ при предаването на паричната политика според разпределението на доходите. Наблюдението се използва и като основен ресурс в микросимулационните модели, които определят количествено ефекта върху домакинствата от сценариите за стрес тестовете на банките.

Мрежата за изследване на конкурентоспособността (CompNet) – научноизследователски форум за изучаване на производителността и конкурентоспособността в държавите от ЕС, приключи един нов етап в събирането на данни с цел да подобри обхвата и съпоставимостта между отделните държави на наборите с показатели за конкурентоспособност на равнище предприятие. През 2019 г. наборът от данни на CompNet беше използван например за изследване ролята на търговията, на фискалната политика и на политиките на пазара на труда при преразпределянето на капитала и работната сила.

През 2019 г. ЕЦБ стартира проект за събиране на данни за очакванията на потребителите в еврозоната посредством редовно онлайн проучване. Проучването ще се провежда в сътрудничество с националните централни банки и ще обхване инфлационните очаквания, пазара на труда, стереотипите на потребление и спестяване и финансовото състояние на потребителите. То ще даде възможност на ЕЦБ да изследва ролята на очакванията на потребителите за вземаните от тях икономически и финансови решения.

8.2 Конференции и публикации

ЕЦБ организира през 2019 г. и няколко научноизследователски събития на високо равнище. Форумът на ЕЦБ по централно банкиране в Синтра през 2019 г. обсъди поуките от 20-те години Икономически и паричен съюз (ИПС) в Европа, като се фокусира върху различния напредък в икономическата конвергенция и върху ролята на фискалната и паричната политика за макроикономическото стабилизиране (виж и каре 12 в глава 12). Четвъртата годишна научноизследователска конференция на ЕЦБ се характеризираше с иновативни изследвания, свързани с дългосрочната стагнация, със структурите на финансовите пазари и с ролята в икономическата наука на т.нар. големи данни. Други важни конференции бяха свързани със структурните реформи в еврозоната, със световната търговия, пазарите на труда, фискалната политика и управлението на ИПС, наблюдението на потребителските очаквания, кариерното развитие и половете, паричната и макропруденциалната политика.

През 2019 г. в Working Paper Series (поредицата „Работни материали“) на ЕЦБ бяха издадени 129 изследвания, подготвени от служители на ЕЦБ. Освен това редица методологически изследвания, насочени по-скоро към паричната политика, бяха публикувани в поредиците на ЕЦБ Occasional Paper Series („Тематични материали“), Statistics Paper Series („Статистически материали“) и Discussion Paper Series („Дискусионни материали“). Резултатите от немалко научноизследователски дейности на ЕЦБ бяха публикувани и в научни списания. В допълнение, резултатите от изследователската дейност бяха оповестени пред по-широка аудитория, например в 12 статии, публикувани в Research Bulletin („Научноизследователски бюлетин“) на ЕЦБ. Карета 9 и 10 обобщават две групи резултати от изследванията през 2019 г.

9 Дейности и отговорности в правната сфера

В тази глава са разгледани въпроси, свързани с компетенциите на Съда на Европейския съюз относно ЕЦБ; доклади за становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност; както и доклади за наблюдаването от ЕЦБ на спазването на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

9.1 Компетенции на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

На 26 февруари 2019 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) отмени решение на латвийската Служба за борба с корупцията (Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs) от 19 февруари 2018 г., тъй като то възпрепятстваше г‑н Илмар Римшевич да изпълнява служебните си задължения като управител на Latvijas Banka. Отделните искове срещу това решение, внесени от г‑н Римшевич (C-202/18) и ЕЦБ (C-238/18), бяха първите дела, разгледани от СЕС въз основа на компетенциите, дадени му по член 14.2, алинея 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устава на ЕСЦБ). Първо, СЕС установи, че забраната, дори и временна, както е в случая, за управителя на национална централна банка да изпълнява служебните си задължения представлява освобождаване от длъжност, поради което СЕС трябваше да упражни контрол за законосъобразността на тази забрана. Второ, СЕС поддържа тезата, че искът по член 14.2, алинея 2 от Устава на ЕСЦБ има за цел анулирането на национален законодателен акт поради „специфичния институционален контекст“ на функциониране на ЕСЦБ. Трето, СЕС заключи, че Латвия не е доказала, че освобождаването от длъжност на г-н Римшевич се основава на наличието на достатъчни доказателства за сериозно нарушение от негова страна за целите на член 14.2, алинея 2 от Устава на ЕСЦБ.

На 23 май 2019 г. Общият съд отхвърли иска за обезщетение, повдигнат срещу ЕЦБ от няколко притежатели на облигации (Дело T-107/17). Претендираните щети са свързани с коефициента на дисконтиране, засегнал някои гръцки държавни облигации в условията на частично преструктуриране на гръцкия държавен дълг през 2012 г. Ищците твърдят, че в своето становище от 17 февруари 2012 г. CON/2012/12) ЕЦБ е пропуснала да посочи незаконосъобразността на планираното от Република Гърция преструктуриране на нейния дълг. Становището на ЕЦБ е по гръцкия законопроект за модифициране на клаузите за колективни действия в държавни облигации, които се уреждат от гръцкото право. Общият съд определи, че преструктурирането не е накърнило основното право на собственост на ищците, защитавано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Той отхвърли също и другите искове за незаконосъобразност, повдигнати от ищците. Съответно Общият съд заключи, че ЕЦБ не носи отговорност за вреди задето не е посочила в своето становище претендираната незаконосъобразност на гръцкия закон. Решението беше обжалвано пред Съда.

На 6 май 2019 г. в две различни дела (T-283/18 Bernis и други срещу ЕЦБ и T‑281/18 банка ABLV срещу ЕЦБ) Общият съд се произнесе, че оценката „в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност“, приета в контекста на преструктурирането на кредитна институция, е подготвителна мярка, която не подлежи на независим съдебен контрол. В тези случаи исковете са повдигнати от кредитна институция и нейните преки и косвени акционери срещу оценката на ЕЦБ дали банка ABLV Luxembourg е била „в несъстоятелност или е вероятно да изпадне в несъстоятелност“ по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране. Общият съд подкрепи позицията на ЕЦБ, че такава оценка трябва да се счита просто за фактическа оценка, която сама по себе си няма правна сила и поради това не подлежи на обжалване пред съдилищата на ЕС.

На 8 май 2019 г. по дело C-450/17 P (Landeskreditbank Baden-Württemberg срещу ЕЦБ) СЕС потвърди решението на Общия съд, с което последният отхвърли иск за отмяна на решение на ЕЦБ. С това решение ЕЦБ е информирала Landeskreditbank, че поради големината ѝ тя подлежи на надзор единствено от ЕЦБ, а не на споделен надзор в рамките на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 от 15 октомври 2013 г., възлагащи на Европейската централна банка специфични задачи, засягащи политиките, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции. Обжалването на това решение от Landeskreditbank беше отхвърлено от Общия съд. СЕС потвърди изключителните компетенции на ЕЦБ за надзор върху всички кредитни институции по силата на член 4 от Регламент № 1024/2013. Компетентните национални органи подпомагат ЕЦБ при изпълнението на задачите, възложени ѝ съгласно Регламент № 1024/2013, посредством децентрализирано изпълнение на някои от тези задачи във връзка с по-малко значими кредитни институции по смисъла на член 6, параграф 4, алинея 1 от този Регламент.

На 5 ноември 2019 г. СЕС частично отмени решението на Общия съд, с което акционерите на кредитна институция получиха право да обжалват пред съдилищата на ЕС решение на ЕЦБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на тази кредитна институция (съединени дела C-663/17 P, C-665/17 P и C-669/17 P, Trasta Komercbanka и други срещу ЕЦБ). След обжалване от страна на ЕЦБ СЕС за първи път трябваше да постанови допустимост на иск за отмяна, заведен от акционерите на кредитна институция срещу надзорно решение на ЕЦБ спрямо кредитната институция, в която те имат акционерно участие. СЕС се произнесе, че решението не засяга пряко акционерите за целите на член 263, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и следователно заведеният от тяхно име иск беше обявен за недопустим. СЕС постанови също, че искът, заведен от името на Trasta Komercbanka от законния представител на предишното ръководство, трябва да се счита за допустим за спазване на правото на ефективна съдебна защита, както е предвидено в член 47 от Хартата на основните права.

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и чл. 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в уебсайта на ЕЦБ. Становищата на ЕЦБ по предложения за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник на Европейския съюз“.

През 2019 г. ЕЦБ прие 6 становища по предложения за актове на ЕС и 40 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

Отчетени са 8 случая на несъблюдаване на задължението за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти, като 7 от изброените случаи бяха преценени като очевидни и съществени^[65]. Не бяха проведени консултации с ЕЦБ от: 1) българските власти относно закон за изменение на Закона за кредитните институции във връзка с надзорните правомощия на Българската народна банка и с правомощията ѝ да налага административни наказания; 2) италианските власти относно наредба-закон по спешни фискални въпроси и други належащи нужди; 3) литовските власти относно закон за корпоративното подоходно облагане на участниците на финансовите пазари; 4) португалските власти относно закон за изменение на правилата за банкова тайна в контекста на парламентарни анкетни комисии и детерминиране на оповестяването на дейности, свързани с използването на публични средства в кредитни институции, и относно закон за реформиране и разширяване на Държавната организационна информационна система (SOIS); 5) румънските власти относно закон за изменение на Устава на Banca Naţională a României във връзка с поддържането на златния резерв, управляван от Banca Naţională a României; и 6) шведските власти относно закон за задълженията на определени кредитни институции и клонове за предоставяне на касови услуги. Няма отчетени случаи на несъблюдаване на задължението за консултиране с ЕЦБ по предложен законодателен акт на ЕС.

ЕЦБ прие становища по предложения на ЕС за рамка за управление на бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност за еврозоната, за сключването на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и за назначаването на новия председател на ЕЦБ и на новите членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

ЕЦБ прие становища по национални законопроекти, засягащи национални централни банки (НЦБ), които включват: реформи на управленските структури на Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique, Central Bank of Cyprus, Banca d’Italia, Latvijas Banka и Banco de Portugal; участието на Българската народна банка в Единния механизъм за преструктуриране; финансовата независимост на Central Bank of Cyprus; изискванията относно лобирането, приложими спрямо Česká národní banka; собствеността върху златния резерв на Италия; ролята на Banque centrale du Luxembourg в защитата на еврото срещу фалшифициране и установяване истинността на евромонетите; надзора, упражняван от Central Bank of Malta върху платежните услуги; свободата на De Nederlandsche Bank от изисквания спрямо информацията; възнагражденията на членовете на изпълнителните органи и висшето ръководство на Narodowy Bank Polski; приложимите спрямо Banco de Portugal одитни изисквания; задължението на Banka Slovenije за извънредни мерки във връзка с обезценяване на банкови активи; и възлагането на НЦБ на нови задачи по надзора върху институциите за микрокредитиране (Bank of Greece), агенциите за кредитна информация (Central Bank of Malta) и спазването от кредитните институции на изискванията във връзка с преструктурирането на кредитите в швейцарски франкове (Banka Slovenije).

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, засягащи въпроси на пруденциалния и финансовия надзор, които включват: установяването на договорености за тясно сътрудничество между ЕЦБ и Hrvatska narodna banka в рамките на Единния надзорен механизъм; реформи на институционалната рамка за банков и финансов надзор в Австрия, Латвия и Португалия; реформи на институционалната рамка за макропруденциален надзор в Португалия и Испания; реформи в надзора върху предприятията за придобиване и продажба на кредитни улеснения (включително и необслужвани кредити) в Кипър, институциите за микрокредитиране в Гърция и агенциите за кредитна информация в Малта; и обмена на информация между ЕЦБ и датските власти във връзка с противодействието на изпирането на пари.

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, засягащи платежни средства, включително ограниченията за плащания в брой в Гърция, Испания и Нидерландия, забраната на банкнотите от 500 евро в Дания и разширеното предлагане на касови услуги в Швеция.

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, свързани с банковото и финансовото регулиране, които включват: правната рамка за обезпечените облигации в Естония; гаранционна схема за секюритизация на необслужвани кредити, отпуснати от кредитни институции в Гърция; защитата на основното жилище в Гърция и Ирландия; ограничения върху прехвърлянето на жилищни ипотечни кредити в Ирландия и Полша; специалните данъци и налози, приложими спрямо банки и/или финансови институции в Литва, Румъния и Словакия; инструменти за макропруденциален надзор върху жилищни ипотеки в Люксембург; изисквания спрямо политиките по възнагражденията във финансови предприятия в Нидерландия; референтния лихвен процент по договори за потребителски кредити в Румъния; и преструктурирането на потребителските кредити в швейцарски франкове в Словения. ЕЦБ издаде също становища относно ефекта от национални законопроекти в сферата на киберсигурността върху пазарните инфраструктури и кредитните институции в Кипър и Испания.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всички мерки, които не почиват на надзорни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централни банки в ЕС покупки на вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне целта на член 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите по наблюдение, проведени за 2019 г., потвърждават, че чл. 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

При наблюдението бе констатирано, че през 2019 г. повечето НЦБ в ЕС са провеждали политика на олихвяване на депозитите на публичния сектор, която изцяло съответства на лихвените тавани. Няколко НЦБ обаче следва да гарантират, че лихвеният процент по депозитите на публичния сектор не надвишава тавана.

Вследствие на опасенията, изразявани в Годишните доклади на ЕЦБ от 2014 г. насам, ЕЦБ продължи да наблюдава програмите, започнати от Magyar Nemzeti Bank през 2014 г. и 2015 г. През 2019 г. Magyar Nemzeti Bank продължи да предприема действия, засилващи опасенията на ЕЦБ относно обхвата на неговите ангажименти по линия на програмата Pallas Athéné Public Thinking. Но този случай не трябва да служи като прецедент. ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Редуцирането през 2019 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки (IBRC), извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е съществена стъпка към необходимото пълно освобождаване от тези активи. Продължаването на продажбите с един подходящ темп би разсеяло допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

През 2019 г. ЕЦБ поддържаше тесен диалог с различни европейски институции, включително с Европейския парламент, който играе ключова роля в контрола върху отговорността на ЕЦБ за взетите от нея решения. На международните форуми ЕЦБ конструктивно участваше в дискусиите на Г-20 относно перспективите за световната икономика, а в Международния валутен фонд (МВФ) ЕЦБ активно допринасяше за европейската гледна точка по въпросите на международната парична и финансова система, както и при прегледите от МВФ на нейната политика съгласно рамката ѝ за надзор и кредитиране. ЕЦБ продължава да сътрудничи и да помага на централни банки извън ЕС по целия свят.

10.1 Отчетност на ЕЦБ пред обществеността

Договорът за функционирането на Европейския съюз възлага на ЕЦБ ясен мандат да поддържа ценовата стабилност в еврозоната и постановява, че ЕЦБ е независима да използва за тази цел подходящите инструменти. Мандатът и независимостта на ЕЦБ са закрепени в Договора посредством демократичен процес. Като независима институция ЕЦБ може да изпълнява своите задачи, без да е подложена на политически натиск или краткосрочни съображения, които биха могли да я отклонят от изпълнението на нейния мандат. Същевременно отчетността е необходимото допълнение на независимостта – за да гарантира легитимността на решенията си, ЕЦБ има задължението да ги разясни на обществото и на избраните от него представители. Това се допълва със съдебен контрол на решенията на ЕЦБ от Съда на Европейския съюз. С други думи, независимостта и отчетността гарантират, че ЕЦБ съответно може и действа съобразно своя мандат. В обстановка, при която на независимостта на централната банка отново се обръща внимание, през 2019 г. членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ произнесоха няколко речи за връзката между независимост и отчетност.^[66]

Европейският парламент играе централна роля в контрола върху отговорността на ЕЦБ за нейните действия. През 2019 г. Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) на Европейския парламент проведе три редовни изслушвания на председателя на ЕЦБ, в това число първото изслушване на Кристин Лагард (виж фигура 3 по-долу).^[67] През януари 2019 г. председателят Марио Драги също взе участие в пленарното заседание на Европейския парламент във връзка с Годишния доклад на ЕЦБ за 2017 г., след което парламентът прие резолюция. ЕЦБ представи отговорите си по тази резолюция. През 2019 г. 28 писма от членове на Европейския парламент с писмени въпроси бяха изпратени на ЕЦБ, а отговорите им бяха публикувани в уебсайта на ЕЦБ, осигурявайки възможност на ЕЦБ да изясни позицията си по широк кръг въпроси. ЕЦБ е длъжна да се отчита за своите дейности по банков надзор както пред Европейския парламент, така и пред Съвета на ЕС.^[68] Освен това Европейската сметна палата и ЕЦБ подписаха Меморандум за разбирателство, който урежда практическите споразумения за обмена на информация между двете институции във връзка с одитите на надзорни задачи на ЕЦБ.

През 2019 г., когато беше чествана 20-годишнината на еврото, проучвания на Евробарометър отчетоха, че подкрепата за еврото на гражданите от еврозоната е достигнала нов връх, като 75% от отговорилите са се обявили в полза на единната валута. Тази тенденция е окуражаваща за ЕЦБ, която ще продължава да поддържа своя диалог с гражданите и техните представители.

10.2 Международни отношения

Г-20

През 2019 г. при японското председателство дискусиите между държавите от Г‑20 бяха насочени към прогнозите за световната икономика и към мерките по паричната политика, които може да се използват за справяне с едновременния спад на фона на геополитическа несигурност, търговски конфликти и намаляващи възможности за маневри в макроикономическата политика. Търговското противостоене се обсъждаше на всяка среща на Г-20, макар и с ограничен напредък. Макар че лидерите споделяха опасенията относно рисковете за световната икономика, те останаха разделени по редица въпроси, включително по необходимостта от по-нататъшни действия във връзка с климатичните промени. Страните от Г-20 продължиха усилията си за насърчаването на силен, устойчив, приобщаващ и балансиран икономически растеж с цел подобряване на средносрочните икономически прогнози. Групата отчете напредък по дневния ред на финансовото регулиране, но набеляза и предизвикателствата, с които предстои да се справя, в това число рисковете от увеличаващото се небанково финансово посредничество. Г-20 способстваше за значителния напредък на международното данъчно сътрудничество с цел финализирането на споразумение до края на 2020 г.

Г-20 обсъди също резултатите от доклада на Групата изтъкнати специалисти по глобално финансово управление (Eminent Persons Group on Global Financial Governance, EPG) към нея, озаглавен Making the Global Financial System Work for All, като през 2019 г. постави акцент върху въпросите на развитието. Работата продължава и при сегашното председателство на Г-20. Сред предложенията на EPG от особен интерес за ЕЦБ са тези за подобряването на глобалната финансова устойчивост.

Политически въпроси, свързани с МВФ и с международната финансова архитектура

ЕЦБ продължи да играе активна роля при разискванията в МВФ относно международната парична и финансова система, както и на други форуми, отстоявайки гледната точка на централна банка в общите европейски позиции. Основна тема на разискванията през 2019 г. бяха ресурсите на Фонда. ЕЦБ подкрепя един адекватно обезпечен с ресурси МВФ като ключов компонент на глобалната мрежа за финансова сигурност. През октомври 2019 г. членовете на МВФ одобриха пакет от мерки за ресурсите на МВФ и за реформата на управлението му, като част от който изразиха подкрепа за запазването на сегашното ниво на ресурсите чрез удвояване на новите заемни споразумения и на един допълнителен, временен етап в двустранните заемни споразумения след 2020 г. Пакетът от мерки е необходимо да се приложи през 2020 г., за да се избегне спад в ресурсите на МВФ. Изпълнителният съвет на МВФ предложи на Управителния съвет резолюция за приключване на 15-ия общ преглед на квотите, без те да се увеличават, която беше приета през февруари 2020 г. Шестнадесетият общ преглед на квотите, който ще приключи в средата на декември 2023 г., ще преразгледа адекватността на квотите и ще продължи реформата на управлението.

МВФ продължи да извършва известен брой важни прегледи на своите политики съобразно рамката за надзор и кредитиране. Първо, Фондът приключи своя последен преглед на условията и разработката на финансирани от него програми, като подготвен за него доклад на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) спомогна за формирането на европейската позиция. Прегледът препоръча условията на програмата да бъдат по-реалистични, постепенни и ограничени, с по-прецизен анализ на поносимостта на дълга, като в същото време осигуряват силна национална заинтересованост и отчитат характерните за съответната държава обстоятелства. Второ, постигнат бе напредък по прегледа на рамката за поносимост на дълга за държавите с достъп до пазара, т.е. за държавите, имащи значим достъп до международните капиталови пазари. Трето, МВФ стартира и петгодишния всестранен надзорен преглед и прегледа на Програмата за оценка на финансовия сектор.

Международно сътрудничество с централни банки

ЕЦБ продължи да си сътрудничи с централни банки извън еврозоната по целия свят. Това се дължи на глобалния интерес към вижданията на ЕЦБ, към аналитичните рамки и работещите процедури. Обсъжданията на ниво персонал, включващи и лица, отговорни за формирането на политиката, обхващат основни задачи на ЕЦБ, както и технически проблеми и въпроси на управлението. По-нататъшно развитие получиха взаимоотношенията с ключови централни банки от Африка, Азия и Латинска Америка въз основа на вече съществуващи двустранни меморандуми за разбирателство, а на базата на действащите спогодби продължи сътрудничеството с регионални организации и с МВФ. Освен това в Колумбия през ноември се проведоха политически разговори на високо равнище между Евросистемата и централни банки от Латинска Америка.

Като институция на ЕС ЕЦБ продължи да допринася за процеса на разширяване на Съюза чрез тематични дискусии с централни банки на държави от Западните Балкани, които се стремят да се присъединят към ЕС. Като основна платформа за тези разисквания служи поредица от регионални семинари, а при възможност те се организират в тясно сътрудничество с национални централни банки от ЕС. В допълнение, през март 2019 г. стартира финансирана от ЕС програма в помощ на тези централни банки. Тя целѝ укрепване на капацитета на централните банки от Западните Балкани с оглед интегрирането им в ЕСЦБ.

11 Усъвършенстване на комуникацията

Комуникацията е ключов елемент на инструментариума на паричната политика на ЕЦБ. Предоставянето на специалисти по финансовите пазари на информация относно актуалната ѝ позиция по паричната политика и за очакваната насока на бъдещите ѝ решения засилва ефикасността на политиките на ЕЦБ. Това е ясно доказателство, че комуникацията на ЕЦБ с финансовите пазари и експерти е успешна. Новият рубеж на комуникационната политика на централната банка е ангажираността ѝ с широката общественост. Необходимо е централните банки, включително ЕЦБ, да бъдат по-добре разбирани от хората, на които в крайна сметка служат. Това е ключът към възвръщане на доверието на хората в ЕЦБ, особено на фона на засилващия се обществен контрол и оживените дискусии относно нейните решения по паричната политика.

Със смяната на ръководството на ЕЦБ през 2019 г. нов импулс получи комуникацията ѝ с аудитория извън традиционната група на експертите и специалистите по финансови пазари. ЕЦБ инвестира в по-нататъшно усъвършенстване на комуникацията, за да си осигури по-добро разбиране и да обясни защо действията ù имат значение за хората и за техния живот. Тя положи допълнителни усилия, за да достигне до обществени групи, които обикновено не попадаха във фокуса на нейната комуникация, като например младите хора или организации от гражданското общество, и започна да се вслушва по-внимателно в опасенията на хората. В бъдеще съществува голям потенциал ЕЦБ да се обръща към теми, които са от особено значение за хората, каквито са неравенството, цифровите валути или климатичните промени, и да предлага по-ясни отговори за това как може да допринесе за тези области в рамките на своя мандат. Комуникацията е основен елемент и на прегледа на стратегията по паричната политика на ЕЦБ.

11.1 Нововъведения в комуникационната политика на ЕЦБ

За да достигне до по-широка и по-млада аудитория, ЕЦБ използва иновативни форми на комуникация.

Например в началото на 2019 г. като част от инициативите за отбелязване на 20-ата годишнина на еврото ЕЦБ започна кампания съвместно с популярното приложение „QuizClash“. Състезанието „#EUROat20“ имаше за цел да повиши осведомеността и разбирането на мисията на ЕЦБ, особено сред младите хора. В състезанието взеха участие над 1,6 милиона души от Европейския съюз, привлечени и обучаващи се в игрова форма по въпроси, свързани с еврото и с ЕЦБ.

Макар кампанията да имаше голям успех от гледна точка на достигането ѝ до максимален брой хора, тя разкри и някои погрешни схващания и пропуски в техните знания относно институционалната структура и мисията на ЕЦБ. Това показва, че ЕЦБ трябва да попълни тези пропуски, като свърже работата си с интересни за хората теми и използва прости, разбираеми съобщения. През септември 2019 г. беше пусната нова едноминутна видеопоредица „ЕЦБ обяснява“, в която служители на ЕЦБ разясняват на ясен и достъпен език конкретни теми, като например криптоактивите или отчетността, и описват защо работата им е от значение за хората. Поредицата вървеше по акаунта на ЕЦБ в Инстаграм, станал през 2019 г. на една година, който сам по себе си е нововъведение, насочено към по-доброто разбиране на ЕЦБ от широката общественост.

През септември 2019 г. ЕЦБ стартира и месечно аудиопослание ECB Podcast. Поради бързо растящата популярност на аудиопосланията, те дават възможност на ЕЦБ да се свърже с нова аудитория, въвличайки я в задълбочено обсъждане на основни въпроси, свързани с ЕЦБ, като в същото време позволяват по-непринуден стил на общуване.

През 2019 г. ЕЦБ положи усилия да се разглеждат теми и тенденции, които са важни за ЕЦБ и са от значение за хората в еврозоната, но са извън същността на паричната политика. Например през май ЕЦБ публикува уебстраница за климатичните промени. Уебстраницата съдържа информация за действията на ЕЦБ за смекчаване на последиците от изменението на климата, като изброява собствените ѝ инициативи, както и съответни публикации (виж също каре 3).

Стремежът на ЕЦБ да общува с аудитория от неспециалисти предвижда също засилено използване на националните езици с цел насърчаване на по-тясната връзка с гражданите от еврозоната. За да може да прави това икономично, ЕЦБ възприе технология за машинно обучение с цел подпомагане на вътрешните процеси на превод.

С идването през ноември 2019 г. на Кристин Лагард като председател на ЕЦБ цифровият отпечатък и пропагандата нараснаха значително. Например, акаунтите на Кристин Лагард в Туитър и Линкедин, в които ЕЦБ вече институционално присъства, увеличиха повече от двойно достигането на ЕЦБ до над 2,5 млн. последователи. Освен това присъствието на г-жа Лагард в китайската платформа Weibo добави още 5,8 млн. последователи. Тези акаунти служат като мощни усилватели на усилията на ЕЦБ да бъде разбрана.

11.2 Анализи с цел засилване на въздействието на комуникацията на ЕЦБ

За да бъде ефективна комуникацията на ЕЦБ и да постигне желания ефект, е важно да се разбере по-добре кои са целевите групи, какво влияе и кои са каналите, по които е най-добре да се достигне до тях. Освен това е необходим задълбочен анализ на целия комуникационен процес, т.е. анализ на това, което се случва между изпращането и получаването на съобщенията от централната банка, на свързаната с тях динамика и механизмите за обратна връзка и на ролята на посредниците, като например медиите и финансовите пазари. И накрая, чрез усъвършенстване на анализа ЕЦБ може да получи задълбочена информация за резултатите от своите комуникационни усилия, като установи дали съобщенията ѝ наистина биват разбрани и водят до промени в позициите и до засилване на доверието.

През 2019 г. ЕЦБ активизира своята вътрешна научноизследователска и аналитична дейност и разшири научното си сътрудничество с външни изследователи.

За да получи информация за начина, по който комуникацията оказва влияние върху широката общественост, и по-специално върху младите хора, ЕЦБ стартира изследване на фокусни групи сред участници на възраст от 18 до 35 години в шест държави от еврозоната. Освен оценка на информираността, знанията и възприемането на ЕЦБ от младите хора, проучването има за цел и да установи интересни за тях теми по икономически, финансови и социални въпроси, както и предпочитани начини за установяване на контакт. Резултатите показват, че младите хора имат не само твърде повърхностни знания за ЕЦБ, но и ограничен интерес към икономическите и финансовите въпроси. Те смятат за по-важни въпросите за климатичните промени и социалната отговорност. Проучването сочи също, че голяма част от младите хора предпочитат да се запознаят с ЕЦБ чрез социални медии, които заедно със собствените им „социални мрежи“ (от уста на уста) са техният основен източник на информация.

Когато оценява комуникационните си усилия, ЕЦБ освен това тества и анализира как най-добре да представи информацията в цифровите платформи. Тя например се стреми към „стъпаловиден“ подход в своите публикации, като допълва издаването на свои основни доклади с целеви страници (landing pages) в уебсайта на ЕЦБ и в кампаниите си в социалните медии, което прави изводите по-достъпни, визуални и лесно смилаеми. Резултатите осигуряват емпирични свидетелства за това, че този подход е успешен, тъй като стимулира повече хора да достигнат до актуалната публикация и, след като влязат в нея, да отделят с 50% повече време да я прочетат. Такава информация е в основата на една бъдеща адаптирана комуникация.

За да разшири и задълбочи своите изследователски усилия относно комуникационната политика на централните банки, ЕЦБ инициира Мрежа за изследвания и политика относно комуникацията на централните банки, на която е и съпредседател, създадена в рамките на Центъра за изследвания по икономическата политика (CEPR), (виж също раздел 8.1). През октомври 2019 г. ЕЦБ беше домакин на двудневна работна среща на Мрежата, на която се срещнаха специалисти по комуникационни умения от ЕЦБ и други централни банки, анализатори на финансови пазари, журналисти и учени от различни дисциплини като икономика, психология и социология. Обсъжданията бяха съсредоточени върху рисковете и възможностите относно връзките с обществеността, границите на прозрачност на централните банки и променящата се роля на медиите като посредници в комуникацията на централните банки. Във връзка с това през октомври 2019 г. ЕЦБ беше първата и засега единствената централна банка, която направи достъпен един предварително събран, лесен за използване и редовно актуализиран информационен пакет, включващ всички речи на лицата, отговорни за формирането на нейната политика. Предоставяйки този пакет, ЕЦБ възнамерява да стимулира и улесни нови проучвания по въпросите на комуникацията, например посредством текстови анализ.

12 Организация и добро управление

ЕЦБ е институция на ЕС и средоточие на Евросистемата и на Единния надзорен механизъм. За ЕЦБ работят над 3500 души от цяла Европа. Банката има за задача да вдъхновява и да ангажира служителите си за пълноценно участие в трудовия процес, както и да се грижи за развитието им, и през 2019 г. продължи да полага усилия за насърчаване на многообразието и приобщаването като основни фактори за подобряване на резултатите на институцията. Освен това ЕЦБ засили още повече своя ангажимент да поддържа най-високи стандарти на почтеност и управление. Влизането в сила от 1 януари 2019 г. на нейния Единен кодекс за поведение за високопоставени служители на ЕЦБ бе крайъгълен камък в това отношение. И последно, но не и по значение, през 2019 г. ЕЦБ с гордост отпразнува 20-ата годишнина на еврото, валутата на 340 милиона европейци (виж каре 12).

12.1 Лидерството, приобщаването и развитието на персонала като ключ към усъвършенстването

Насърчаването на многообразието в екипите и на приобщаващото поведение е жизненоважно, за да се гарантира, че ЕЦБ може да даде най-добрите възможни резултати за своите служители и за ЕС. Ето защо многообразието, уважението, една култура на етика и благосъстоянието на служителите са стратегически цели на ЕЦБ.

През 2019 г. ЕЦБ продължи да полага усилия за насърчаване на многообразието и приобщаването като основни двигатели за по-доброто представяне на институцията. От много години ЕЦБ поддържа няколко мрежи, свързани с многообразието (diversity networks), които често си сътрудничат със звеното по човешки ресурси и имат за цел да се грижат за всички аспекти на многообразието. През 2019 г. беше създадена нова мрежа, наречена DiversAbility – професионалната мрежа на ЕЦБ, предназначена за трайно неработоспособни поради заболяване служители и за хората, които се грижат за тях.

На равнище ЕСЦБ и ЕНМ ЕЦБ продължи да си взаимодейства с НЦБ и с националните надзорни органи по отношение на най-добрите практики в областта на многообразието и приобщаването, пример за което бе Четвъртата годишна среща на Мрежата на ЕСЦБ/ЕНМ за многообразието, проведена през септември 2019 г. в Елтвиле на Рейн с домакин Bundesbank. През май 2019 г. ЕЦБ взе участие и в срещата на високо равнище по въпросите на многообразието на половете заедно с ръководителите на звената за управление на човешките ресурси от централните банки на държавите от Г-7 и с колеги от ЕСЦБ/ЕНМ и от Международния валутен фонд.

През 2019 г. мащабната програма на ЕЦБ за дейности по приобщаване включваше първото ѝ участие във франкфуртския прайд (Christopher Street Day) и провеждането на инициативи за честването на Международния ден на хората с увреждания, Деня на разкриването (Coming Out Day) и Международния възпоменателен ден в памет на жертвите на Холокоста. Редовни ключови моменти в календара на ЕЦБ станаха и събитията, организирани в чест на Международния ден на жената и Международния ден срещу хомофобията, бифобията, интерфобията и трансфобията.

ЕЦБ продължава да работи за постигане на по-балансирана по полов признак работна среда и през 2019 г. бе обект на независима оценка в тази сфера, като през февруари получи сертификат Assess за постигнато ниво 1 за икономически дивиденти за полово равенство (EDGE), който признава усилията на ЕЦБ за насърчаване на равенството на половете на работното място.

За по-балансирано представителство на половете Изпълнителният съвет на ЕЦБ набеляза целите, които трябваше да бъдат достигнати до края на 2019 г. В края на годината 30,3% от ръководните позиции бяха заети от жени при 35% целеви дял. Що се отнася до ролята във висшето ръководство, делът им възлезе на 30,8% при цел 28% (виж таблица 2). Общият дял на жените в персонала на ЕЦБ за всички равнища бе 45,3%. За информация относно балансираното представителство на половете при кариерното развитие в ЕЦБ виж каре 10 в глава 8.

С цел да привлича служители с различни дарби ЕЦБ преразпредели през 2019 г. своите обяви за свободни работи места, така че да бъдат по-приобщаващи, изрично насърчавайки кандидатите да подават своите документи независимо от възраст, увреждания, етнически произход, пол, полова идентичност, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или други характеристики. ЕЦБ продължи да набира кандидати за работа и посредством приобщаващи платформи за подбор на кадри, включително с участието си в панаира Sticks & Stones – най-големия кариерен форум на общността ЛГБТ+, и в Конференцията на европейските жени от технологичната индустрия.

Банката е ангажирана с израстването и развитието на своя персонал и последователно предлагаше широк кръг възможности за обучение и развитие, за да помага на служителите си да посрещат предизвикателствата на постоянно променящия се свят. През предходната година ЕЦБ работеше на равнище ЕСЦБ/ЕНМ за разработване на стратегия за сближаване, посветена на обучението и развитието в рамките на цялата система, за да укрепва способностите на служителите да работят за Европа. Стратегията стъпва върху съществуващите местни инициативи за обучение, които бяха отворени за колеги от ЕСЦБ и ЕНМ, и има за цел да насърчи култура на учене, която свързва обучението и развитието с производителността, способностите и ефективността.

Лидерите играят централна роля за подобряване на резултатите от работата както на отделните служители, така и на екипите в полза на институцията като цяло. Ръководена от тази идея, през последните няколко години ЕЦБ успешно проведе модулна Програма за развитие на лидерството, която приключи през ноември 2019 г. В програмата взеха участие над 600 лидери от всички равнища, включително изпълнителски звена, с цел укрепване на лидерското поведение и по този начин подобряване на организационните резултати и изграждане на силни екипи въз основа на споделени представи, цели и стремежи за изграждане на една по-силна ЕЦБ.

През 2019 г. ЕЦБ извърши основен преглед на подходите, с които подпомага професионалното израстване на своите служители, като в резултат бе внедрена нова, широкообхватна рамка за кариерно развитие. Рамката съдържа нови методи за повишение на персонала и за промени в процедурите и политиките, които улесняват и стимулират мобилността (т.е. преминаването на друга позиция в Банката или придобиване на опит извън Банката) като възможност за израстване. С тези промени ЕЦБ се превръща в предпочитан работодател, като същевременно поддържа ангажираността на персонала и подпомага развитието на служителите, които формират ЕЦБ.

12.2 По-нататъшно укрепване на стандартите за почтеност и управление

С влизането в сила на Единния кодекс за поведение за високопоставени служители на ЕЦБ (Единния кодекс) на 1 януари 2019 г. ЕЦБ потвърди своя ангажимент да поддържа най-високи стандарти за почтеност и управление. Въвеждайки специфични правила за дейностите след освобождаване на заемания пост, за частните финансови сделки и взаимодействията с групи, представляващи определени интереси, Единният кодекс задължава също всички членове на висши ръководни органи на ЕЦБ да публикуват (от януари 2019 г.) своите месечни графици и на годишна база да представят подписани от тях декларации за интереси пред Комитета по етика с цел оценка и последващото им публикуване в уебсайта на ЕЦБ.

Освен това Комитетът по етика^[69] съветва членовете на висшите ръководни органи на ЕЦБ по всички други въпроси, свързани с професионалната етика, и особено що се отнася до дейности след освобождаване на заемания пост и до доходоносни професионални ангажименти на членове на техните семейства^[70]. Съразмерно с нарастващата значимост на въпросите, свързани с доброто поведение и доброто управление, ЕЦБ въведе за всички постъпващи и напускащи членове на висши ръководни органи на ЕЦБ специални въвеждащи и заключителни срещи с ръководителя на Службата за съответствие и управление с цел изясняване на задълженията, произтичащи от Единния кодекс.

През 2019 г. сътрудничеството между централните банки в еврозоната и националните надзорни органи придоби още по-голям размах с дейността на Оперативната група на служителите от звеното по етични въпроси и от Службата за съответствие (ECTF). Оперативната група разработи уебцентър за обмен на информация и форум, подпомагащ съгласуваното въвеждане в Евросистемата и в европейския банков надзор на Единния кодекс. С оглед осигуряване на допълнителни реципрочни възможности за обучение ECTF организира тематични сесии с външни контрагенти, като Бюрото на ООН по етични въпроси, Службата на европейския омбудсман и Европейската сметна палата, която представи своя доклад относно етичната рамка на някои одитирани институции на ЕС.

Що се отнася до служителите, през 2019 г. обект на годишната проверка за съответствие на частните им финансови сделки бяха 10% от целия списъчен състав, включително членове на висшите ръководни органи на ЕЦБ, като извадката беше подбрана на случаен принцип. Освен това през 2019 г. ЕЦБ последва съвета на своя външен доставчик на услуги и проведе специална проверка за съответствие, насочена към специфична група служители.

В съответствие със своя мандат Комитетът за одит на ЕЦБ продължи да подпомага Управителния съвет в неговите задачи и отговорности, свързани с интегритета на финансовата информация; надзора върху вътрешните контроли; спазването на приложимите закони, регламенти и кодекси за поведение; и изпълнението на одитните функции. През 2019 г. Комитетът за одит съсредоточи вниманието си най-вече върху киберрисковете, върху адекватността на рамката за управление на финансовите рискове в Евросистемата и върху поощряването на активен подход при проследяването на последващото изпълнение на одитните препоръки.

Ръководени от принципите на прозрачност и отчетност, членовете на висшите ръководни органи на ЕЦБ поддържат редовни контакти и взаимодействие с широката публика, както и с професионални кръгове от публичния и частния сектор, с академичната общност, с групи, представляващи определени интереси, и с представителни организации. Тези диалози и дискусии са подчинени на добре изготвена и публично обявена рамка, която гарантира значително равнище на прозрачност и добро управление.

През 2019 г. ЕЦБ отговори на 113 искания от граждани на ЕС за публичен достъп и предостави достъп до над 200 документа (някои от които бяха частично огласени).

Освен това, като част от своя непрестанен ангажимент да поддържа добро управление и прозрачност, през 2019 г. ЕЦБ взе решение да въведе нова политика, съгласно която документите на Комитета на управителите на банки и на Европейския паричен институт – предшестващ създаването на ЕЦБ през юни 1998 г., – може да бъдат обявени за исторически извори и така да бъдат по-лесно достъпни за широката публика.

Годишен отчет

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/annual-accounts/html/ecb.annualaccounts2019~9eecd4e8df.bg.html

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2019 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/annual/balance/html/ecb.eurosystembalancesheet2019~fed8c5244a.bg.html

Статистически раздел (публикува се само на английски език)

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ecb.ar_annex2019_statistical_section~bf923b8ecc.en.pdf